Грийнпийс: Черно море е едно от най-замърсените в света с микропластмаса
Микропластмасовите детайли наброяват приблизително 429 000 частици на квадратен километър. Резултатите от проучване на учени от Българска академия на науките, извършено в границите на акцията " Грийнпийс " срещу пластмасови боклуци, демонстрира, че най-големият дял е точно на пластмасата. Опаковки, които сме употребили за 10 минути, един път попаднали в морето стават част от менюто освен на морските жители, само че и на хората.
Посещението на световноизвестния ветроходен транспортен съд " Rainbow Warrior ", на екоорганизацията " Грийнпийс ", през лятото на 2017г. в Бурагс и Варна бе посрещнато с голям интерес и се открои като едно от най-емблематичните събития през миналата година.
Освен като притежател на безчет послания, неговото посещение се свързва и с едно проучване на Черно море за съществуване на замърсяване с пластмаси, което той направи при плаването си сред двата ни морски града.
След няколко месеца задълбочени разбори на събраните проби, крайните резултати са подготвени и се приготвя обстоен теоретичен отчет, който скоро публично ще бъде оповестен.
Автори на проучването са учени от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания при Българска академия на науките. Теренното изследване бе извършено от борда на кораба " Rainbow Warrior " благодарение на деятели и доброволци на " Грийнпийс ".
Обобщените данни сочат, че замърсяването на българското Черноморие с микропластмаса е сходно с това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие - едни от най-замърсените водни басейни в света. Това е един от главните заключения от проучване на замърсяването в региона, извършено през миналата година, като част от акцията на " Грийнпийс България " за понижаване на пластмасовото замърсяване " Свободни от пластмаса ".
Изчисленията демонстрират, че в проучвания регион сред Бургас и нос Калиакра микропластмасовите детайли наброяват приблизително 429 000 частици на квадратен километър. Изследването демонстрира моментното положение за съответния интервал. Спoред събраните данни максимален дял от микропластмасите, открити при проучването, имат влакната - евентуално останки от въжета и мрежи. Замърсяването с микропластмаси е най-силно в региона на нос Калиакра и при устието на река Камчия.
Що се отнася до замърсяването с плаващи морски боклуци като цяло, резултатите демонстрират, че то е съпоставимо с това в Румънската акватория или по крайбрежията на Чили. Количествата са най-големи в региона на Варна и нос Емине.
Данните са получени, посредством събиране и категоризиране на проби и наблюдаване на водната повърхнина, изпълнени съгласно насоките в Рамковата инструкция за морска тактика на Европейски Съюз. Общото морско замърсяване е разграничено на 7 съществени категории: материали изкуствени полимери (пластмаси), гума, текстил, хартия или картон, обработено дърво и метал. Резултатите демонстрират, че най-голям дял имат пластмасите (90 - 100%). Сортирането на обособените проби е осъществено съгласно техните размери, тегло, вид на откритите предмети, промени в цвета или формата (които демонстрират престоя им във водата).
"Пластмасата за еднократна приложимост в никакъв случай изцяло не изчезва. Опаковки, торби и чаши, които сме употребили за 10 минути, един път попаднали в морето се разграждат на дребни частици, където се носят от теченията със стотици години. Те стават и храна на морските жители. Голяма част от замърсяването, което видяхме по време на проучването, идваше от брега - опаковки от солети, вафли - пластмаса, която е в всекидневието ни, " разяснява Деница Петрова от " Грийнпийс България ".
Необходимостта от сходни проучвания е огромна, заради вредите, които пластмасовите боклуци нанасят на околната среда и в частност - на водните басейни и техните жители, само че и на плавателните съдове и на водната инфраструктура. Данните за замърсяването на Черно море са малко, а съответното проучване ги добавя с настояща информация за положението на българското Черноморие. Авторите на проучването предлагат сходни изследвания да не престават да се вършат по цялата брегова линия и в разнообразни сезони, с цел да може, да се добие още по-добра визия за равнищата на замърсяване на Черно море.
" Надяваме се проучването, за чието случване помогнахме, да се трансформира в основа за последващи по-задълбочени изследвания. Но най-силно се надяваме скоро да се промени стилът на живот и пластмасите за еднократна приложимост да не са част от света ни. Има задоволително решения, " добавя Деница Петрова.
Пластмасовите опаковки, които изхвърляме в България единствено за едно лято, биха покрили повърхността на всичките ни морски плажове. Сега е моментът да кажем " не " на главните замърсители - еднократните пластмаси: сега тече онлайн публично допитване на Европейската комисия по тематиката със период 12 февруари. Всеки жител на Европейски Съюз или представител на организация може да предложи способи за справяне с пластмасовото замърсяване в морето.
Посещението на световноизвестния ветроходен транспортен съд " Rainbow Warrior ", на екоорганизацията " Грийнпийс ", през лятото на 2017г. в Бурагс и Варна бе посрещнато с голям интерес и се открои като едно от най-емблематичните събития през миналата година.
Освен като притежател на безчет послания, неговото посещение се свързва и с едно проучване на Черно море за съществуване на замърсяване с пластмаси, което той направи при плаването си сред двата ни морски града.
След няколко месеца задълбочени разбори на събраните проби, крайните резултати са подготвени и се приготвя обстоен теоретичен отчет, който скоро публично ще бъде оповестен.
Автори на проучването са учени от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания при Българска академия на науките. Теренното изследване бе извършено от борда на кораба " Rainbow Warrior " благодарение на деятели и доброволци на " Грийнпийс ".
Обобщените данни сочат, че замърсяването на българското Черноморие с микропластмаса е сходно с това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие - едни от най-замърсените водни басейни в света. Това е един от главните заключения от проучване на замърсяването в региона, извършено през миналата година, като част от акцията на " Грийнпийс България " за понижаване на пластмасовото замърсяване " Свободни от пластмаса ".
Изчисленията демонстрират, че в проучвания регион сред Бургас и нос Калиакра микропластмасовите детайли наброяват приблизително 429 000 частици на квадратен километър. Изследването демонстрира моментното положение за съответния интервал. Спoред събраните данни максимален дял от микропластмасите, открити при проучването, имат влакната - евентуално останки от въжета и мрежи. Замърсяването с микропластмаси е най-силно в региона на нос Калиакра и при устието на река Камчия.
Що се отнася до замърсяването с плаващи морски боклуци като цяло, резултатите демонстрират, че то е съпоставимо с това в Румънската акватория или по крайбрежията на Чили. Количествата са най-големи в региона на Варна и нос Емине.
Данните са получени, посредством събиране и категоризиране на проби и наблюдаване на водната повърхнина, изпълнени съгласно насоките в Рамковата инструкция за морска тактика на Европейски Съюз. Общото морско замърсяване е разграничено на 7 съществени категории: материали изкуствени полимери (пластмаси), гума, текстил, хартия или картон, обработено дърво и метал. Резултатите демонстрират, че най-голям дял имат пластмасите (90 - 100%). Сортирането на обособените проби е осъществено съгласно техните размери, тегло, вид на откритите предмети, промени в цвета или формата (които демонстрират престоя им във водата).
"Пластмасата за еднократна приложимост в никакъв случай изцяло не изчезва. Опаковки, торби и чаши, които сме употребили за 10 минути, един път попаднали в морето се разграждат на дребни частици, където се носят от теченията със стотици години. Те стават и храна на морските жители. Голяма част от замърсяването, което видяхме по време на проучването, идваше от брега - опаковки от солети, вафли - пластмаса, която е в всекидневието ни, " разяснява Деница Петрова от " Грийнпийс България ".
Необходимостта от сходни проучвания е огромна, заради вредите, които пластмасовите боклуци нанасят на околната среда и в частност - на водните басейни и техните жители, само че и на плавателните съдове и на водната инфраструктура. Данните за замърсяването на Черно море са малко, а съответното проучване ги добавя с настояща информация за положението на българското Черноморие. Авторите на проучването предлагат сходни изследвания да не престават да се вършат по цялата брегова линия и в разнообразни сезони, с цел да може, да се добие още по-добра визия за равнищата на замърсяване на Черно море.
" Надяваме се проучването, за чието случване помогнахме, да се трансформира в основа за последващи по-задълбочени изследвания. Но най-силно се надяваме скоро да се промени стилът на живот и пластмасите за еднократна приложимост да не са част от света ни. Има задоволително решения, " добавя Деница Петрова.
Пластмасовите опаковки, които изхвърляме в България единствено за едно лято, биха покрили повърхността на всичките ни морски плажове. Сега е моментът да кажем " не " на главните замърсители - еднократните пластмаси: сега тече онлайн публично допитване на Европейската комисия по тематиката със период 12 февруари. Всеки жител на Европейски Съюз или представител на организация може да предложи способи за справяне с пластмасовото замърсяване в морето.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ