Почина Микис Теодоракис. Той беше може би най-известният грък.
Микис Теодоракис бе най-известният гръцки композитор, може би даже най-известният грък изобщо. Той се прочу по целия свят през 1964 година с музиката за кино лентата „ Зорба гъркът " („ Алексис Зорбас " ). Но Теодоракис беше прочут освен с музиката си, а и с политическата си роля. Съвсем неотдавна той излезе пред обществеността, с цел да се опълчи пламенно против съглашението с Македония, предопределено да постави завършек на дългогодишния спор за името на страната. Микис Теодоракис умря в Атина на 96 години.
Той е роден на остров Хиос през 1925. Баща му бил служител и заради това фамилията трябвало да се мести на всеки 2-3 години. Младият Теодоракис съвсем нямало по какъв начин да поддържа връзки с връстниците си и овреме се посветил на музиката. Едва на 12 написал първата си ария.
Борба против хаоса
По време на немската окупация на Гърция 18-годишният Теодоракис се причислява към съпротивата. След изтеглянето на Вермахта през 1944 и края на Втората международна война, страната потъва в революция. Теодоракис се бори на страната на левите сили, постоянно с оръжие в ръка. След провалянето на комунистите през 1949 година е интерниран в разнообразни трудови лагери. Именно този интервал е решителен за неговото образуване като мислещ създател. Десетилетия по-късно - при започване на 21-и век - на една конференция на Крит композиторът разказва своето кредо като акцентира, че цялата му политическа активност е реакция на дисхармонията и хаоса. Всичко, което е предприемал в политически и публичен проект, както и в символ на опозиция против диктатурата, било поради неговия блян към естетика. „ Мой висш принцип бе битката против дисхармонията и хаоса. Противоречието хармония/дисхармония може относително елементарно да изясни моите политически решения. Дори когато съм бъркал. "
Съпротива със съдействието на Дойче Веле
В средата на 1950 години Микис Теодоракис следва комбинация в Парижката консерватория, само че през 1959 се завръща в родината си и се посвещава на писането на песни по стихове на гръцки поети. Благодарение на него измежду популацията стават известни куплети, незамислени за необятните национални маси.
1960-те години в Гърция са време на подем за изкуството и културата на фона на непретенциозен, само че резистентен стопански напредък. Но военната тирания, открита през 1967, поставя завършек на съвсем всеки опит за възобновяване. След възбраната на неговата музика и насилственото заточение, Теодоракис отпътува за Париж, откъдето води битка против хунтата в Атина. Именно тогава, с помощта на предаванията на Дойче Веле на гръцки език, неговите послания съумяват да стигнат до сънародниците му в Гърция, където царува цензура. И то освен посредством песните, само че и посредством политическите изявления. До рухването на диктатурата през 1974 година Теодоракис изнася над 1000 концерта, доста от които в Германия, където по негови думи е получил огромна поддръжка.
След възобновяване на демокрацията в Гърция, Теодоракис се завръща в родината си и става народен представител от Комунистическата партия. Той остава до последно политически зает - макар рецензиите от страна на съперници и политически съидейници, остава правилен на правилата и визиите си и не се колебае да изрази мнението си пред обществеността. Както когато неотдавна излезе в инвалидна количка да приказва на всеобща проява срещу съглашението за името с Македония. Теодоракис дефинира като „ историческа неточност " признаването на прилежащата страна с името Македония, защото се страхувал от безконечен спор.
Музика, която те кара да мислиш
Теодоракис написа освен песни - над хиляда, само че и симфонична музика, опери, инструментални концерти, балетна и камерна музика. Вероятно класическите му творби са един тип жертва на неговата известност като създател на песни и кино музика. Но за самия него разлика сред „ сериозната " и „ занимателната " музика няма. Нито сред положителната и неприятната. Моята цел е да направя хората по-добри, споделя Теодоракис в изявление за Дойче Веле през 2002 година. „ Моята цел е да оказа помощ на хората да се развиват. Твърдо съм уверен, че изкуството и културата уверено могат да допринесат за позитивното развиване на хората ", акцентира Теодоракис и добавя, че музиката би трябвало да накара слушателя да мисли и да си задава въпроси. Композиторът акцентира, че музиката би трябвало да бъде с високо качество. Само освен това изискване хората биха се чувствали добре на един концерт и биха разкрили нещо за себе си, споделя Микис Теодоракис.
Автор: Стефанос Георгакопулос
Той е роден на остров Хиос през 1925. Баща му бил служител и заради това фамилията трябвало да се мести на всеки 2-3 години. Младият Теодоракис съвсем нямало по какъв начин да поддържа връзки с връстниците си и овреме се посветил на музиката. Едва на 12 написал първата си ария.
Борба против хаоса
По време на немската окупация на Гърция 18-годишният Теодоракис се причислява към съпротивата. След изтеглянето на Вермахта през 1944 и края на Втората международна война, страната потъва в революция. Теодоракис се бори на страната на левите сили, постоянно с оръжие в ръка. След провалянето на комунистите през 1949 година е интерниран в разнообразни трудови лагери. Именно този интервал е решителен за неговото образуване като мислещ създател. Десетилетия по-късно - при започване на 21-и век - на една конференция на Крит композиторът разказва своето кредо като акцентира, че цялата му политическа активност е реакция на дисхармонията и хаоса. Всичко, което е предприемал в политически и публичен проект, както и в символ на опозиция против диктатурата, било поради неговия блян към естетика. „ Мой висш принцип бе битката против дисхармонията и хаоса. Противоречието хармония/дисхармония може относително елементарно да изясни моите политически решения. Дори когато съм бъркал. "
Съпротива със съдействието на Дойче Веле
В средата на 1950 години Микис Теодоракис следва комбинация в Парижката консерватория, само че през 1959 се завръща в родината си и се посвещава на писането на песни по стихове на гръцки поети. Благодарение на него измежду популацията стават известни куплети, незамислени за необятните национални маси.
1960-те години в Гърция са време на подем за изкуството и културата на фона на непретенциозен, само че резистентен стопански напредък. Но военната тирания, открита през 1967, поставя завършек на съвсем всеки опит за възобновяване. След възбраната на неговата музика и насилственото заточение, Теодоракис отпътува за Париж, откъдето води битка против хунтата в Атина. Именно тогава, с помощта на предаванията на Дойче Веле на гръцки език, неговите послания съумяват да стигнат до сънародниците му в Гърция, където царува цензура. И то освен посредством песните, само че и посредством политическите изявления. До рухването на диктатурата през 1974 година Теодоракис изнася над 1000 концерта, доста от които в Германия, където по негови думи е получил огромна поддръжка.
След възобновяване на демокрацията в Гърция, Теодоракис се завръща в родината си и става народен представител от Комунистическата партия. Той остава до последно политически зает - макар рецензиите от страна на съперници и политически съидейници, остава правилен на правилата и визиите си и не се колебае да изрази мнението си пред обществеността. Както когато неотдавна излезе в инвалидна количка да приказва на всеобща проява срещу съглашението за името с Македония. Теодоракис дефинира като „ историческа неточност " признаването на прилежащата страна с името Македония, защото се страхувал от безконечен спор.
Музика, която те кара да мислиш
Теодоракис написа освен песни - над хиляда, само че и симфонична музика, опери, инструментални концерти, балетна и камерна музика. Вероятно класическите му творби са един тип жертва на неговата известност като създател на песни и кино музика. Но за самия него разлика сред „ сериозната " и „ занимателната " музика няма. Нито сред положителната и неприятната. Моята цел е да направя хората по-добри, споделя Теодоракис в изявление за Дойче Веле през 2002 година. „ Моята цел е да оказа помощ на хората да се развиват. Твърдо съм уверен, че изкуството и културата уверено могат да допринесат за позитивното развиване на хората ", акцентира Теодоракис и добавя, че музиката би трябвало да накара слушателя да мисли и да си задава въпроси. Композиторът акцентира, че музиката би трябвало да бъде с високо качество. Само освен това изискване хората биха се чувствали добре на един концерт и биха разкрили нещо за себе си, споделя Микис Теодоракис.
Автор: Стефанос Георгакопулос
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ