Архаична забрана няма да направи младите по-българи
Михаил Екимджиев, юрист правозащитник, в за lex.bg, който публикуваме с дребни съкращения с позволение на изданието.
По мотив проблема на някогашния длъжностен министър Кирил Петков доста млади българи, потвърдили жадност за смяна по площадите и пред изборните урни, с учудване схванаха, че с цел да станеш министър у нас, би трябвало да имаш единствено българско поданство. Като жители на Европейския съюз (ЕС), израсли без стигмата на граници и идеологии, пътуващи свободно, учещи и работещи където им харесва, те не схващат задачата на възбраната за двойно поданство, която лишава вярата на някои от тях да работят за родината си. По-възрастните помнят въпросите с Жорж Ганчев и с Георги Пирински от средата на 90-те години, когато сходен въпрос беше дебатиран и подложен пред Конституционния съд (КС). Поколенията, попили " полезностите " на тоталитарната страна, рефлекторно свързват възбраната за двойно поданство с идеологически клишета на Студената война - противников империализъм и измама, шпионаж и родоотстъпничеството.
В стенограмите от съвещанията на Великото национално заседание (ВНС) по приемането на Конституцията от 1991 година няма изясненост за смисъла на това ограничаване. Затова въпросът с Кирил Петков е добър мотив за публичен спор дали през днешния ден, 30 години по-късно, в качествено друга обществена и политическа среда, тези забрани пазят, или заплашват конституционни полезности. Тъй като " човек вижда толкоз, колкото знае ", а " знанието е припомняне ", анализът на тематиката постанова да очертаем подтекста - времето и нравите, трендовете и вероятностите, преобладаващи при приемането на настоящата българска Конституция.
Каква беше България през 1990 година
Седмото Велико национално заседание (ВНС) стартира работа на 10 юни 1990 година То би трябвало да одобри нова конституция, която отразява демократичните промени и фиксира правилата и насоките в развиването на обществото през прехода от тоталитаризъм към народна власт. Това се случва единствено 18 месеца след 10 ноември 1989 година, когато вътрешнопартиен пуч в Българската комунистически партия (БКП) смъква от власт Тодор Живков. Изборите за Велико народно събрание от юни 1990 година са извоювани от Българска социалистическа партия - преименуваната Българска комунистическа партия, която има болшинство в Народното събрание. Тогава " братският " Съветски съюз към момента не се е разпаднал. България е член на Варшавския контракт (военна свръхсила на социалистическия блок, зложелател №1 на НАТО) и на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) - икономическа организация на социалистическите страни, противостояща на Европейската икономическа общественост - първообраз на Европейски съюз (ЕС). Никой тогава не си показва България в НАТО и в Европейски Съюз, свободното пътешестване и определяне на българи в чужбина и на чужденци в България. Живи са идеологемите, представящи чужденците от " гнилия Запад " като шпиони и диверсанти, а с цел да пътуваме на Запад, непрекъснато висяхме на опашки за визи пред непознати посолства.
В такава България новата Конституция ни подари права и свободи, които даже не разпознавахме, и ни наложи ограничавания с мирис на параноя и уплахи, наследени от Студената война. Архаичните от днешна вероятност разбирания за суверенитет, национална сигурност и гузната ни съвест от възродителния развой резонираха нормативно в възбраната народните представители, министрите и президентът да имат двойно поданство (чл.65, чл.110 и чл.93, ал.2 от КРБ).
За разлика от поданството, поданството не е принадлежност към страна. То е политическа и правна тъкан, свързваща човек и страна. Тя е изключително здрава в предишното, при образуването на националната еднаквост на новосъздадените страни, което, с малко изключения, в Европа се случва през XIX и при започване на XX век. Логично ограничавания, свързани с поданството, в началото са налагани на чужденци, придобили поданство на съответната страна, а не на нейни жители по рождение, придобили по-късно и друго поданство.
Неслучайно в публикация, озаглавена " Не пипайте Конституцията за двойното поданство ", оповестена в " Труд " на 30 август 2021 година, образците, с които доктор Борислав Цеков пази на тезата си, са от интервала след Освобождението и от Втората международна война, както и с страни като Израел и Китай, които непрестанно водят война с някого или потушават вътрешни религиозни и етнически спорове. Авторът сочи Съединени американски щати и Австралия, чиито конституции са признати преди 232 години за Съединени американски щати и преди 120 години за Австралия, а Върховният съд на Съединени американски щати дава съответна интерпретация на нейните правила, когато те влизат в темпорални исблъсъци с новите действителности.
В ерата на глобализацията, на свободното придвижване и определяне, политическата и моралната стойност на поданството като защитима от правото полезност се размива и изтънява. Днес в Европа рестриктивните мерки, свързани с двойно поданство, понижават, а там, където остават, най-често са реакция на тлеещи военни и междуетнически спорове, както и на заплашителни емиграционни талази.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Пазар на труда 2 Промишленост 3 Енергетика 1 Свят 2 Промишленост 3 Свят 1 Пазар на труда 2 Коронавирус 3 Промишленост Гражданството в модерна Европа
Към 2010 година по данни, оповестени в §78 - §93 на Решение от 27.04.2010 година на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по делото Tanase v. Moldova, измежду страните - членки на Съвета на Европа (СЕ), единствено България, Азербайджан, Молдова и Литва не разрешават народните представители да бъдат с двойно поданство. съдебна експертиза включва доста повече страни от Европейски Съюз. В него членуват страните от Стара Европа, някогашните социалистически страни, Турция, Албания и някогашните кавказки руски републики - общо 47 страни с прекомерно разнородни политически обичаи и култури.
Азербайджан и Молдова, които също не разрешават двойно поданство на депутатите си, постоянно са сцена на военни междуетнически конфликти. В Латвия има доста съветско етническо малцинство и териториален анклав - Калининград, които дружно с обичайно враждебните връзки с Русия са мотив за закани с окупация на прибалтийската страна и подозрения за интервенция във вътрешните ѝ работи.
На този декор мъчно обяснимо е мястото на България, която членува в НАТО и в Европейски Съюз и е утвърдила Европейската спогодба за поданството (ЕКГ), в такава компания. Без действителен мотив за боязън от боен или етнически спор ние със размах забраняваме двойно поданство освен на депутатите, само че и на министрите, на президента и вицепрезидента. В интервала 1995 - 2007 година в Закона за локалните избори такова ограничаване съществува и за кметове и общински съветници. Ако не ни бяха приели в Европейски Съюз, евентуално би съществувало и в този момент. Нещо повече - претендентът за президент и вицепрезидент би трябвало да е роден в България и в последните 5 години преди номинацията му да е живял в България (чл.93, ал.2 и чл.94 от КРБ).
По мотив проблема на някогашния длъжностен министър Кирил Петков доста млади българи, потвърдили жадност за смяна по площадите и пред изборните урни, с учудване схванаха, че с цел да станеш министър у нас, би трябвало да имаш единствено българско поданство. Като жители на Европейския съюз (ЕС), израсли без стигмата на граници и идеологии, пътуващи свободно, учещи и работещи където им харесва, те не схващат задачата на възбраната за двойно поданство, която лишава вярата на някои от тях да работят за родината си. По-възрастните помнят въпросите с Жорж Ганчев и с Георги Пирински от средата на 90-те години, когато сходен въпрос беше дебатиран и подложен пред Конституционния съд (КС). Поколенията, попили " полезностите " на тоталитарната страна, рефлекторно свързват възбраната за двойно поданство с идеологически клишета на Студената война - противников империализъм и измама, шпионаж и родоотстъпничеството.
В стенограмите от съвещанията на Великото национално заседание (ВНС) по приемането на Конституцията от 1991 година няма изясненост за смисъла на това ограничаване. Затова въпросът с Кирил Петков е добър мотив за публичен спор дали през днешния ден, 30 години по-късно, в качествено друга обществена и политическа среда, тези забрани пазят, или заплашват конституционни полезности. Тъй като " човек вижда толкоз, колкото знае ", а " знанието е припомняне ", анализът на тематиката постанова да очертаем подтекста - времето и нравите, трендовете и вероятностите, преобладаващи при приемането на настоящата българска Конституция.
Каква беше България през 1990 година
Седмото Велико национално заседание (ВНС) стартира работа на 10 юни 1990 година То би трябвало да одобри нова конституция, която отразява демократичните промени и фиксира правилата и насоките в развиването на обществото през прехода от тоталитаризъм към народна власт. Това се случва единствено 18 месеца след 10 ноември 1989 година, когато вътрешнопартиен пуч в Българската комунистически партия (БКП) смъква от власт Тодор Живков. Изборите за Велико народно събрание от юни 1990 година са извоювани от Българска социалистическа партия - преименуваната Българска комунистическа партия, която има болшинство в Народното събрание. Тогава " братският " Съветски съюз към момента не се е разпаднал. България е член на Варшавския контракт (военна свръхсила на социалистическия блок, зложелател №1 на НАТО) и на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) - икономическа организация на социалистическите страни, противостояща на Европейската икономическа общественост - първообраз на Европейски съюз (ЕС). Никой тогава не си показва България в НАТО и в Европейски Съюз, свободното пътешестване и определяне на българи в чужбина и на чужденци в България. Живи са идеологемите, представящи чужденците от " гнилия Запад " като шпиони и диверсанти, а с цел да пътуваме на Запад, непрекъснато висяхме на опашки за визи пред непознати посолства.
В такава България новата Конституция ни подари права и свободи, които даже не разпознавахме, и ни наложи ограничавания с мирис на параноя и уплахи, наследени от Студената война. Архаичните от днешна вероятност разбирания за суверенитет, национална сигурност и гузната ни съвест от възродителния развой резонираха нормативно в възбраната народните представители, министрите и президентът да имат двойно поданство (чл.65, чл.110 и чл.93, ал.2 от КРБ).
За разлика от поданството, поданството не е принадлежност към страна. То е политическа и правна тъкан, свързваща човек и страна. Тя е изключително здрава в предишното, при образуването на националната еднаквост на новосъздадените страни, което, с малко изключения, в Европа се случва през XIX и при започване на XX век. Логично ограничавания, свързани с поданството, в началото са налагани на чужденци, придобили поданство на съответната страна, а не на нейни жители по рождение, придобили по-късно и друго поданство.
Неслучайно в публикация, озаглавена " Не пипайте Конституцията за двойното поданство ", оповестена в " Труд " на 30 август 2021 година, образците, с които доктор Борислав Цеков пази на тезата си, са от интервала след Освобождението и от Втората международна война, както и с страни като Израел и Китай, които непрестанно водят война с някого или потушават вътрешни религиозни и етнически спорове. Авторът сочи Съединени американски щати и Австралия, чиито конституции са признати преди 232 години за Съединени американски щати и преди 120 години за Австралия, а Върховният съд на Съединени американски щати дава съответна интерпретация на нейните правила, когато те влизат в темпорални исблъсъци с новите действителности.
В ерата на глобализацията, на свободното придвижване и определяне, политическата и моралната стойност на поданството като защитима от правото полезност се размива и изтънява. Днес в Европа рестриктивните мерки, свързани с двойно поданство, понижават, а там, където остават, най-често са реакция на тлеещи военни и междуетнически спорове, както и на заплашителни емиграционни талази.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Пазар на труда 2 Промишленост 3 Енергетика 1 Свят 2 Промишленост 3 Свят 1 Пазар на труда 2 Коронавирус 3 Промишленост Гражданството в модерна Европа
Към 2010 година по данни, оповестени в §78 - §93 на Решение от 27.04.2010 година на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по делото Tanase v. Moldova, измежду страните - членки на Съвета на Европа (СЕ), единствено България, Азербайджан, Молдова и Литва не разрешават народните представители да бъдат с двойно поданство. съдебна експертиза включва доста повече страни от Европейски Съюз. В него членуват страните от Стара Европа, някогашните социалистически страни, Турция, Албания и някогашните кавказки руски републики - общо 47 страни с прекомерно разнородни политически обичаи и култури.
Азербайджан и Молдова, които също не разрешават двойно поданство на депутатите си, постоянно са сцена на военни междуетнически конфликти. В Латвия има доста съветско етническо малцинство и териториален анклав - Калининград, които дружно с обичайно враждебните връзки с Русия са мотив за закани с окупация на прибалтийската страна и подозрения за интервенция във вътрешните ѝ работи.
На този декор мъчно обяснимо е мястото на България, която членува в НАТО и в Европейски Съюз и е утвърдила Европейската спогодба за поданството (ЕКГ), в такава компания. Без действителен мотив за боязън от боен или етнически спор ние със размах забраняваме двойно поданство освен на депутатите, само че и на министрите, на президента и вицепрезидента. В интервала 1995 - 2007 година в Закона за локалните избори такова ограничаване съществува и за кметове и общински съветници. Ако не ни бяха приели в Европейски Съюз, евентуално би съществувало и в този момент. Нещо повече - претендентът за президент и вицепрезидент би трябвало да е роден в България и в последните 5 години преди номинацията му да е живял в България (чл.93, ал.2 и чл.94 от КРБ).
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ