Кабинетът с висока подкрепа за мерките с/у вируса
Мерките на българското държавното управление против ковид се одобряват доста добре, даже и на фона на света, само че пораства паниката за работните места.
Това отбелязва президентът на Световната асоциация "Галъп интернешънъл " Кънчо Стойчев в коментар на втория експресен сондаж по света на Световната асоциация "Галъп интернешънъл " в 17 страни, завършил преди дни. В световен мащаб са интервюирани 17 036 пълнолетни души, като във всяка от страните проучването е извършено измежду представителна извадка от мъже и дами сред 3 и 10 април 2020 година Първата вълна на изследването беше през март.
Заплахата от болестта у нас се осъзнава очевидно по-сериозно, спрямо интервала преди месец (макар паниката сякаш да стопира своя растеж - както беше записано в това време преди дни). Българите остават измежду тези общества по света, които се съмняват в значимостта на тази опасност. Готови сме нa ограничавания на някои права, само че сякаш сме минали пика на тази подготвеност - на фона на света. Съхранена е вярата за по-добър утринен свят, само че се готвим за съществени промени в него, демонстрира изследването, обобщава изводите за България Кънчо Стойчев.
Той напомня, че 69 на 100 от запитаните преди две седмици в една или друга степен се опасяват, че те или техни близки могат да се заразят с ковид . С това българите са покрай междинните стойности на паника по света. В миналата вълна на интернационално проучване - директно преди растежа на инфектираните и началото на изключителните ограничения у нас - този дял беше подобен и леко по-нисък - 62 на 100. Преди месец обществото у нас очевидно още не е осъзнавало вероятните размери на опасността. Преди дни пък, най-новата вълна на национално проучване сподели, че паниката е 68 на 100, т.е. към този момент сякаш стопира растежа си .
Действията на държавното управление против вируса у нас не престават да получават висока оценка - 77 на 100 положителни оценки в интернационалното проучване (и подобен резултат от 75 на 100, регистриран в националното проучване преди броени дни) . В навечерието на изключителното състояние този резултат беше 60 %. С този растеж за месец България е измежду обществата, които в най-сериозна степен дават "бонус " доверие към държавното управление след началото на изключителните ограничения - наред със страни като Германия, Пакистан, Малайзия, отбелязва Стойчев.
55 на 100 у нас към началото на април в този момент считат, че заплахата е пресилена или даже мощно пресилена (преди дни националното проучване затвърди тази оценка с съвсем еднакъв резултат от 56 процента). Така България и в тази вълна на интернационално проучване остава измежду обществата, които в немалка степен намират опасността за пресилена - наред с Пакистан, Филипините, Малайзия и така нататък Все отново, преди въвеждането на изключителното състояние у нас делът на тези, които намираха опасността за пресилена, беше доста по-висок от в този момент - 72 на 100. Очевидно, преди разрастването на болестта у нас повече хора са я подценявали, разяснява той.
78 на 100 от пълнолетните българи декларират в интернационалното проучване, че са подготвени в една или друга степен даже да жертват някои свои човешки права, в случай че това ще помогне за справяне със болестта - при 83 на 100 тъкмо преди въвеждането на изключителните ограничения . А единствено преди дни, вълната на национално проучване към този момент регистрира 73 на 100. По този индикатор очевидно растеж във времето у нас няма, дори в противен случай. Така България остава в средата на "класацията " от страни по този индикатор, само че е и измежду дребното страни, в които желанието за ограничение на права в действителност към този момент демонстрира признаци на понижаване - обратно на общата наклонност на растеж по света. Други сходни общества са Италия и Австрия. Може би животът при лимитирано напредване прави по този начин, че малко повече хора у нас да стават сериозни против забрани или пък да се успокояват от сполучливото до момента задържане на вируса на фона на Европа, позволява анализаторът.
57 на 100 у нас считат, че след пандемията светът ще се промени съществено, а други 57 % имат вяра, че в утрешния свят главните сили ще демонстрират повече съдействие, вместо борба .
Задълбочава се паниката за работните места у нас. 22 на 100 споделят, че са изгубили сериозна част от приходите си. 14 % заявяват краткотрайно прекъсване на работа. При 8 на 100 работният ден е бил понижен. Респондентите са давали повече от един отговор.
9 на 100 у нас споделят, че даже са изгубили работа - сериозен растеж за няколко седмици. На границата на март и април този дял беше 6 на 100, а седмица по-рано - 3 %, напомнят от "Галъп ".
22 на 100 от българите се съгласяват с провокативното изказване, че демокрацията не е ефикасна при тази рецесия. Този дял не е дребен, само че въпреки всичко 78 % не споделят рецензията към демокрацията. Българите не губят демократичния си инстикт.
По отношение на мненията за демокрацията и страха за работните места България наподобява по-скоро представителна за общото отношение по света.
Според данните на Световната асоциация "Галъп интернешънъл " световните паники за разпространяването на ковид порастват, задълбочават се и терзанията за икономическа и обществена рецесия. Мнозинствата по света не престават да поддържат държавните управления си в битката със болестта и даже са подготвени да жертват избрани права.
През последните няколко седмици страхът от болест с ковид пораства измежду обществата в съвсем всички изследвани страни. Например, с разпространяването на вируса в Съединени американски щати, с 25 процентни пункта по отношение на предходната вълна на проучване пораства делът на тези, които малко или доста се тормозят, че те или член на тяхното семейство може в действителност да се заразят. Повече хора се опасяват в този момент и в Тайланд, Швейцария, Аржентина, Австрия и Япония.
От друга страна, става известно, че популацията в Италия последователно се е приспособило към обстановката, защото в този момент делът на тези, които по-скоро се опасяват или доста се опасяват от заразяване, е намалял с 9 пункта. Изглежда, че италианското общество е минало и пиковите стойности на боязън.
Хората в Индия (с 91 на 100 в друга степен съгласни, че тяхното държавно управление се оправя добре със ситуацията), Малайзия (от 77 на 100 одобряващи дейностите на държавното управление си преди седмици - на 91 на 100 сега), Австрия (86 % сега), Пакистан (82 на 100 сега) и Филипините (от 70 % преди на 80 на 100 сега), наподобява, са мощно задоволени от метода, по който техните държавни управления се оправят с рецесията. В други страни също се следи доста повишение на утвърждението за наложените ограничения - в Германия има 75 на 100 по-скоро съгласни и напълно съгласни с изказванието, че тяхното държавно управление се оправя със обстановката добре против 47 % преди няколко седмици.
Най-високият дял на незадоволство във връзка с работата на управляващите по отношение на Ковид-19 още веднъж е регистриран в Тайланд - 81 на 100 не са съгласни или даже по никакъв начин не са съгласни, че държавното управление им се оправя добре в актуалната обстановка. Негативното отношение се е повишило с 5 пункта за няколко седмици. Второто място що се отнася до отрицание на държавните ограничения остава за Япония - 69 на 100 не са съгласни, че управляващите се оправят добре със обстановката (повишение от 7 пункта). Общественото мнение в Съединени американски щати пък е по-скоро разграничено - 48 на 100 са удовлетворени от държавните ограничения и 48 на 100 не са. Останалите не могат да преценяват.
Почти две трети (от 59 % преди седмици на 63 на 100 сега) от интервюираните не намират, или даже по никакъв начин не намират, опасността от ковид за пресилена. Една трета (намалява от 38 на 100 през март) обаче към момента има вяра в противоположното. 4 % не могат да преценяват. С световното разпространяване на вируса и съответните ограничения, подхванати от държавните управления по света, хората към този момент повече и повече одобряват опасността за същинска.
В Съединени американски щати убедеността, че опасността е същинска, се е удвоила по отношение на март - общо 72 на 100 сега против 36 на 100 преди няколко седмици. Същото се отнася в една или друга степен и за Тайланд (70 % не са съгласни, че заплахата е пресилена в този момент, при 55 на 100 преди), Швейцария (69 на 100 в този момент, 41 % през март), Република Корея (83 на 100 в този момент, 66 % преди), Япония (79 на 100 в този момент, 54 % преди), Индия (71 на 100 в този момент, 43 на 100 преди)
Повишеното чувство за опасност е затвърдило и готовността да се жертват някои човешки права, в случай че това ще помогне за попречване на разпространяването на болестта. През март 75 на 100 от всички запитани показаха своята подготвеност в друга степен да жертват някои от правата си, до момента в който рецесията с Ковид-19 премине. Този дял в този момент се равнява на 80 %.
Най-големите равнища на подготвеност за отвод от човешки права са регистрирани в Пакистан (92 на 100 съгласни или твърдо съгласни), Индия (91 на сто), Тайланд (91 процента), само че също и в Австрия (86 на сто), Германия (89 процента), Италия (85 процента) и Швейцария (86 на сто).
Все отново, в Италия, Австрия и България делът на готовите да се откажат от някои от своите права се е намалил в последните седмици. В Италия и Австрия евентуално работи анонсът за прекосяване на пиковите моменти на рецесия, а в България евентуално въздействие стартират да оказват и относително ниските на европейския декор регистрирани параметри на болестта - което може би кара някои хора да се провиснал след първична нерешителност.
41 на 100 от запитаните чакат светът да се върне повече или по-малко към своето положение преди рецесията. 45 на 100 обаче мислят, че ще има основни промени и съвсем напълно нов свят след края на рецесията с ковид. 14 на 100 не могат да дадат отговор.
Половината от популацията в изследваните страни чака след рецесията международните сили да станат по-кооперативни в връзките си. 28 на 100 са на противоположното мнение и считат, че връзките ще са повече конфронтационни. Останалите 22 % не са сигурни.
Настоящата рецесия към този момент оказва и мощно влияние върху икономическия живот. В момента 36 на 100 настояват, че да изгубили сериозна част от приходите си (особено в Аржентина, Индонезия и Тайланд), 28 на 100 споделят, че краткотрайно са спрели да работят (най-вече в Индия, Малайзия и Филипините), 15 на 100 в международен мащаб настояват, че са изгубили работата си (Пакистан, Филипините и Малайзия) и 12 % споделят, че в този момент работят с понижено работно време.
Една трета от всички запитани, обаче споделят, че рецесията не се отразила на живота им до момента - що се отнася до работа и приход. Най-големите дялове на сходни отговори са регистрирани в Австрия, Германия и Япония.
Според 17 на 100 демокрацията не е ефикасна в актуалната рецесия. Най-високите дялове на утвърждение за това провокативно изказване са регистрирани в Пакистан (49 на сто), Малайзия (43 процента) и Русия (32 на сто). Все отново, даже и в тези страни множеството запитани не се съгласяват с сходно мнение. В страни като Австрия, Аржентина, Германия, Казахстан, Швейцария и Индия пък повече от 90 на 100 от респондентите не се съгласяват. Демократичните правила демонстрират знаци на устойчивост даже и в спешни и сложни времена, означават от асоциацията.
Това отбелязва президентът на Световната асоциация "Галъп интернешънъл " Кънчо Стойчев в коментар на втория експресен сондаж по света на Световната асоциация "Галъп интернешънъл " в 17 страни, завършил преди дни. В световен мащаб са интервюирани 17 036 пълнолетни души, като във всяка от страните проучването е извършено измежду представителна извадка от мъже и дами сред 3 и 10 април 2020 година Първата вълна на изследването беше през март.
Заплахата от болестта у нас се осъзнава очевидно по-сериозно, спрямо интервала преди месец (макар паниката сякаш да стопира своя растеж - както беше записано в това време преди дни). Българите остават измежду тези общества по света, които се съмняват в значимостта на тази опасност. Готови сме нa ограничавания на някои права, само че сякаш сме минали пика на тази подготвеност - на фона на света. Съхранена е вярата за по-добър утринен свят, само че се готвим за съществени промени в него, демонстрира изследването, обобщава изводите за България Кънчо Стойчев.
Той напомня, че 69 на 100 от запитаните преди две седмици в една или друга степен се опасяват, че те или техни близки могат да се заразят с ковид . С това българите са покрай междинните стойности на паника по света. В миналата вълна на интернационално проучване - директно преди растежа на инфектираните и началото на изключителните ограничения у нас - този дял беше подобен и леко по-нисък - 62 на 100. Преди месец обществото у нас очевидно още не е осъзнавало вероятните размери на опасността. Преди дни пък, най-новата вълна на национално проучване сподели, че паниката е 68 на 100, т.е. към този момент сякаш стопира растежа си .
Действията на държавното управление против вируса у нас не престават да получават висока оценка - 77 на 100 положителни оценки в интернационалното проучване (и подобен резултат от 75 на 100, регистриран в националното проучване преди броени дни) . В навечерието на изключителното състояние този резултат беше 60 %. С този растеж за месец България е измежду обществата, които в най-сериозна степен дават "бонус " доверие към държавното управление след началото на изключителните ограничения - наред със страни като Германия, Пакистан, Малайзия, отбелязва Стойчев.
55 на 100 у нас към началото на април в този момент считат, че заплахата е пресилена или даже мощно пресилена (преди дни националното проучване затвърди тази оценка с съвсем еднакъв резултат от 56 процента). Така България и в тази вълна на интернационално проучване остава измежду обществата, които в немалка степен намират опасността за пресилена - наред с Пакистан, Филипините, Малайзия и така нататък Все отново, преди въвеждането на изключителното състояние у нас делът на тези, които намираха опасността за пресилена, беше доста по-висок от в този момент - 72 на 100. Очевидно, преди разрастването на болестта у нас повече хора са я подценявали, разяснява той.
78 на 100 от пълнолетните българи декларират в интернационалното проучване, че са подготвени в една или друга степен даже да жертват някои свои човешки права, в случай че това ще помогне за справяне със болестта - при 83 на 100 тъкмо преди въвеждането на изключителните ограничения . А единствено преди дни, вълната на национално проучване към този момент регистрира 73 на 100. По този индикатор очевидно растеж във времето у нас няма, дори в противен случай. Така България остава в средата на "класацията " от страни по този индикатор, само че е и измежду дребното страни, в които желанието за ограничение на права в действителност към този момент демонстрира признаци на понижаване - обратно на общата наклонност на растеж по света. Други сходни общества са Италия и Австрия. Може би животът при лимитирано напредване прави по този начин, че малко повече хора у нас да стават сериозни против забрани или пък да се успокояват от сполучливото до момента задържане на вируса на фона на Европа, позволява анализаторът.
57 на 100 у нас считат, че след пандемията светът ще се промени съществено, а други 57 % имат вяра, че в утрешния свят главните сили ще демонстрират повече съдействие, вместо борба .
Задълбочава се паниката за работните места у нас. 22 на 100 споделят, че са изгубили сериозна част от приходите си. 14 % заявяват краткотрайно прекъсване на работа. При 8 на 100 работният ден е бил понижен. Респондентите са давали повече от един отговор.
9 на 100 у нас споделят, че даже са изгубили работа - сериозен растеж за няколко седмици. На границата на март и април този дял беше 6 на 100, а седмица по-рано - 3 %, напомнят от "Галъп ".
22 на 100 от българите се съгласяват с провокативното изказване, че демокрацията не е ефикасна при тази рецесия. Този дял не е дребен, само че въпреки всичко 78 % не споделят рецензията към демокрацията. Българите не губят демократичния си инстикт.
По отношение на мненията за демокрацията и страха за работните места България наподобява по-скоро представителна за общото отношение по света.
Според данните на Световната асоциация "Галъп интернешънъл " световните паники за разпространяването на ковид порастват, задълбочават се и терзанията за икономическа и обществена рецесия. Мнозинствата по света не престават да поддържат държавните управления си в битката със болестта и даже са подготвени да жертват избрани права.
През последните няколко седмици страхът от болест с ковид пораства измежду обществата в съвсем всички изследвани страни. Например, с разпространяването на вируса в Съединени американски щати, с 25 процентни пункта по отношение на предходната вълна на проучване пораства делът на тези, които малко или доста се тормозят, че те или член на тяхното семейство може в действителност да се заразят. Повече хора се опасяват в този момент и в Тайланд, Швейцария, Аржентина, Австрия и Япония.
От друга страна, става известно, че популацията в Италия последователно се е приспособило към обстановката, защото в този момент делът на тези, които по-скоро се опасяват или доста се опасяват от заразяване, е намалял с 9 пункта. Изглежда, че италианското общество е минало и пиковите стойности на боязън.
Хората в Индия (с 91 на 100 в друга степен съгласни, че тяхното държавно управление се оправя добре със ситуацията), Малайзия (от 77 на 100 одобряващи дейностите на държавното управление си преди седмици - на 91 на 100 сега), Австрия (86 % сега), Пакистан (82 на 100 сега) и Филипините (от 70 % преди на 80 на 100 сега), наподобява, са мощно задоволени от метода, по който техните държавни управления се оправят с рецесията. В други страни също се следи доста повишение на утвърждението за наложените ограничения - в Германия има 75 на 100 по-скоро съгласни и напълно съгласни с изказванието, че тяхното държавно управление се оправя със обстановката добре против 47 % преди няколко седмици.
Най-високият дял на незадоволство във връзка с работата на управляващите по отношение на Ковид-19 още веднъж е регистриран в Тайланд - 81 на 100 не са съгласни или даже по никакъв начин не са съгласни, че държавното управление им се оправя добре в актуалната обстановка. Негативното отношение се е повишило с 5 пункта за няколко седмици. Второто място що се отнася до отрицание на държавните ограничения остава за Япония - 69 на 100 не са съгласни, че управляващите се оправят добре със обстановката (повишение от 7 пункта). Общественото мнение в Съединени американски щати пък е по-скоро разграничено - 48 на 100 са удовлетворени от държавните ограничения и 48 на 100 не са. Останалите не могат да преценяват.
Почти две трети (от 59 % преди седмици на 63 на 100 сега) от интервюираните не намират, или даже по никакъв начин не намират, опасността от ковид за пресилена. Една трета (намалява от 38 на 100 през март) обаче към момента има вяра в противоположното. 4 % не могат да преценяват. С световното разпространяване на вируса и съответните ограничения, подхванати от държавните управления по света, хората към този момент повече и повече одобряват опасността за същинска.
В Съединени американски щати убедеността, че опасността е същинска, се е удвоила по отношение на март - общо 72 на 100 сега против 36 на 100 преди няколко седмици. Същото се отнася в една или друга степен и за Тайланд (70 % не са съгласни, че заплахата е пресилена в този момент, при 55 на 100 преди), Швейцария (69 на 100 в този момент, 41 % през март), Република Корея (83 на 100 в този момент, 66 % преди), Япония (79 на 100 в този момент, 54 % преди), Индия (71 на 100 в този момент, 43 на 100 преди)
Повишеното чувство за опасност е затвърдило и готовността да се жертват някои човешки права, в случай че това ще помогне за попречване на разпространяването на болестта. През март 75 на 100 от всички запитани показаха своята подготвеност в друга степен да жертват някои от правата си, до момента в който рецесията с Ковид-19 премине. Този дял в този момент се равнява на 80 %.
Най-големите равнища на подготвеност за отвод от човешки права са регистрирани в Пакистан (92 на 100 съгласни или твърдо съгласни), Индия (91 на сто), Тайланд (91 процента), само че също и в Австрия (86 на сто), Германия (89 процента), Италия (85 процента) и Швейцария (86 на сто).
Все отново, в Италия, Австрия и България делът на готовите да се откажат от някои от своите права се е намалил в последните седмици. В Италия и Австрия евентуално работи анонсът за прекосяване на пиковите моменти на рецесия, а в България евентуално въздействие стартират да оказват и относително ниските на европейския декор регистрирани параметри на болестта - което може би кара някои хора да се провиснал след първична нерешителност.
41 на 100 от запитаните чакат светът да се върне повече или по-малко към своето положение преди рецесията. 45 на 100 обаче мислят, че ще има основни промени и съвсем напълно нов свят след края на рецесията с ковид. 14 на 100 не могат да дадат отговор.
Половината от популацията в изследваните страни чака след рецесията международните сили да станат по-кооперативни в връзките си. 28 на 100 са на противоположното мнение и считат, че връзките ще са повече конфронтационни. Останалите 22 % не са сигурни.
Настоящата рецесия към този момент оказва и мощно влияние върху икономическия живот. В момента 36 на 100 настояват, че да изгубили сериозна част от приходите си (особено в Аржентина, Индонезия и Тайланд), 28 на 100 споделят, че краткотрайно са спрели да работят (най-вече в Индия, Малайзия и Филипините), 15 на 100 в международен мащаб настояват, че са изгубили работата си (Пакистан, Филипините и Малайзия) и 12 % споделят, че в този момент работят с понижено работно време.
Една трета от всички запитани, обаче споделят, че рецесията не се отразила на живота им до момента - що се отнася до работа и приход. Най-големите дялове на сходни отговори са регистрирани в Австрия, Германия и Япония.
Според 17 на 100 демокрацията не е ефикасна в актуалната рецесия. Най-високите дялове на утвърждение за това провокативно изказване са регистрирани в Пакистан (49 на сто), Малайзия (43 процента) и Русия (32 на сто). Все отново, даже и в тези страни множеството запитани не се съгласяват с сходно мнение. В страни като Австрия, Аржентина, Германия, Казахстан, Швейцария и Индия пък повече от 90 на 100 от респондентите не се съгласяват. Демократичните правила демонстрират знаци на устойчивост даже и в спешни и сложни времена, означават от асоциацията.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ