Психичното здраве на работещите в Европа се влошава
Между инфлацията, рецесията с разноските за живот и комплицираната геополитическа обстановка има доста аргументи за тъмно въодушевление.
Изглежда обаче, най-вече се тревожим за бъдещето, когато сме на работа.
Ново изследване на доставчика на здравни услуги и технологии открива, че психологичното здраве на жителите в шест европейски страни е все по-застрашено.
Психичното здраве на работещите в четири страни - Германия, Италия, Нидерландия и Испания се утежнява до октомври 2023 година спрямо април, като 38% от работещите са декларирали, че са изложени на висок риск.
От друга страна, през същия шестмесечен интервал индикаторите на Индекса за психологично здраве (ИПС) във Франция и Полша са се подобрили нищожно, само че Полша продължава да е с най-нисък резултат - 55,5.
" От други данни считаме, че това е въздействието на нарасналата сензитивност към стрес след пандемията. Тя прави по-голяма вероятността стресовите фактори да имат по-голямо отрицателно прочувствено влияние ", изяснява пред Euronews Паула Алън, световен водач и старши вицепрезидент на отдел " Изследвания и общо богатство " в Telus Health.
Що се отнася до положенията, свързани с психологичното здраве, 17% от служащите оповестяват, че са диагностицирани с тревога - най-разпространеното положение измежду европейските служащи, а 12% оповестяват, че са получили диагноза меланхолия.
Проучването открива, че чиновниците на възраст под 40 години са два пъти по-склонни към тревога и меланхолия спрямо тези над 50 години. Освен това, тези по-млади хора са два пъти по-склонни да употребяват здравни осигуровки за психически услуги и правят оценка по-добре психическите изгоди.
Полът също играе роля, като при дамите оценката на психологичното здраве е с 5 пункта по-ниска спрямо мъжете в изследването. Паула Алън изяснява това с трайната разлика сред половете, когато става въпрос за грижи и домашни задания, както и с другите обществени упования.
35% от интервюираните са декларирали, че са по-чувствителни към напрежението, в сравнение с преди настъпването на пандемията.
" Тя също по този начин прави хората по-гневни, цинични и склонни към спорове, което значи, че основават повече стресови фактори един за различен ", добавя специалистът.
В Полша е най-сериозно
Полша продължава да е с съвсем шест пункта под общия резултат от 61,1.
От интервюираните 51% от служащите са декларирали, че са тревожни (същото като в Испания), а 43%, че са депресирани - най-високата стойност от шестте страни.
В Полша също по този начин е един от най-високите проценти на интервюираните, които декларират, че не са оптимисти за бъдещето (23%), на второ място след Италия с 29%.
В другия завършек на спектъра Нидерландия означи най-хубавия резултат – 69,0, което е с съвсем осем пункта повече от общия резултат.
28% са декларирали, че се усещат тревожни, а 18% депресирани, като това са най-ниските стойности за всяка от категориите в изследването в шестте страни.
Най-забележителната статистика от Нидерландия е, че 29% от служащите считат, че психологичното им здраве оказва негативно влияние на продуктивността.
Финансовата сигурност е обвързвана с психологичното здраве
Не е изненадващо, че финансовото положение на служителя е обвързвано с неговото психологично здраве, като хората, които печелят по-малко от 10 000 евро годишно, получават най-лоши оценки във връзка с психологичното си благоденствие.
По същата линия чиновници, които нямат спестявания за незабавни случаи, демонстрират доста по-нисък резултат за психологичното здраве (41) спрямо общата група (61), сочат резултатите от изследването.
Лицата, упражняващи свободни специалности и работещите в дребни предприятия (по-малко от 50 души) демонстрират най-лошия резултат.
Финансовата сигурност е един от детайлите, които оказват помощ да се изясни високият резултат на Нидерландия.
" Обикновено в Нидерландия има по-малко хора в горния и долния завършек на доста скали, които се отнасят до качеството на живот, само че междинната стойност е по-висока ", споделя Паула Алън.
Какво може да се направи
Компаниите също са наранени от неприятното психологично здраве на чиновниците.
По данни на Telus Health засегнатите от стрес, обвързван с работата, губят над 60 дни от своята работливост.
През март Британското психическо сдружение стигна до такава степен, че назова обвързвания с работата стрес " модерна зараза " заради броя на случаите на бърнаут.
" Това е значимо за всички бизнес условия и от ден на ден за условия като нововъведения, взаимно решение на проблеми и обслужване на клиенти. Също по този начин е значимо за задържането на личния състав и репутацията на компанията ", добавя Паула Алън.
Повече от половината офис чиновници в изследването (51%) биха предпочели обичайната петдневна работна седмица, съчетана с еластичност за работа от отдалеченост, когато пожелаят. От друга страна, 49% биха избрали съкратена четиридневна работна седмица в границите на офисната среда, сочат данните на Telus Health.
Изглежда обаче, най-вече се тревожим за бъдещето, когато сме на работа.
Ново изследване на доставчика на здравни услуги и технологии открива, че психологичното здраве на жителите в шест европейски страни е все по-застрашено.
Психичното здраве на работещите в четири страни - Германия, Италия, Нидерландия и Испания се утежнява до октомври 2023 година спрямо април, като 38% от работещите са декларирали, че са изложени на висок риск.
От друга страна, през същия шестмесечен интервал индикаторите на Индекса за психологично здраве (ИПС) във Франция и Полша са се подобрили нищожно, само че Полша продължава да е с най-нисък резултат - 55,5.
" От други данни считаме, че това е въздействието на нарасналата сензитивност към стрес след пандемията. Тя прави по-голяма вероятността стресовите фактори да имат по-голямо отрицателно прочувствено влияние ", изяснява пред Euronews Паула Алън, световен водач и старши вицепрезидент на отдел " Изследвания и общо богатство " в Telus Health.
Що се отнася до положенията, свързани с психологичното здраве, 17% от служащите оповестяват, че са диагностицирани с тревога - най-разпространеното положение измежду европейските служащи, а 12% оповестяват, че са получили диагноза меланхолия.
Проучването открива, че чиновниците на възраст под 40 години са два пъти по-склонни към тревога и меланхолия спрямо тези над 50 години. Освен това, тези по-млади хора са два пъти по-склонни да употребяват здравни осигуровки за психически услуги и правят оценка по-добре психическите изгоди.
Полът също играе роля, като при дамите оценката на психологичното здраве е с 5 пункта по-ниска спрямо мъжете в изследването. Паула Алън изяснява това с трайната разлика сред половете, когато става въпрос за грижи и домашни задания, както и с другите обществени упования.
35% от интервюираните са декларирали, че са по-чувствителни към напрежението, в сравнение с преди настъпването на пандемията.
" Тя също по този начин прави хората по-гневни, цинични и склонни към спорове, което значи, че основават повече стресови фактори един за различен ", добавя специалистът.
В Полша е най-сериозно
Полша продължава да е с съвсем шест пункта под общия резултат от 61,1.
От интервюираните 51% от служащите са декларирали, че са тревожни (същото като в Испания), а 43%, че са депресирани - най-високата стойност от шестте страни.
В Полша също по този начин е един от най-високите проценти на интервюираните, които декларират, че не са оптимисти за бъдещето (23%), на второ място след Италия с 29%.
В другия завършек на спектъра Нидерландия означи най-хубавия резултат – 69,0, което е с съвсем осем пункта повече от общия резултат.
28% са декларирали, че се усещат тревожни, а 18% депресирани, като това са най-ниските стойности за всяка от категориите в изследването в шестте страни.
Най-забележителната статистика от Нидерландия е, че 29% от служащите считат, че психологичното им здраве оказва негативно влияние на продуктивността.
Финансовата сигурност е обвързвана с психологичното здраве
Не е изненадващо, че финансовото положение на служителя е обвързвано с неговото психологично здраве, като хората, които печелят по-малко от 10 000 евро годишно, получават най-лоши оценки във връзка с психологичното си благоденствие.
По същата линия чиновници, които нямат спестявания за незабавни случаи, демонстрират доста по-нисък резултат за психологичното здраве (41) спрямо общата група (61), сочат резултатите от изследването.
Лицата, упражняващи свободни специалности и работещите в дребни предприятия (по-малко от 50 души) демонстрират най-лошия резултат.
Финансовата сигурност е един от детайлите, които оказват помощ да се изясни високият резултат на Нидерландия.
" Обикновено в Нидерландия има по-малко хора в горния и долния завършек на доста скали, които се отнасят до качеството на живот, само че междинната стойност е по-висока ", споделя Паула Алън.
Какво може да се направи
Компаниите също са наранени от неприятното психологично здраве на чиновниците.
По данни на Telus Health засегнатите от стрес, обвързван с работата, губят над 60 дни от своята работливост.
През март Британското психическо сдружение стигна до такава степен, че назова обвързвания с работата стрес " модерна зараза " заради броя на случаите на бърнаут.
" Това е значимо за всички бизнес условия и от ден на ден за условия като нововъведения, взаимно решение на проблеми и обслужване на клиенти. Също по този начин е значимо за задържането на личния състав и репутацията на компанията ", добавя Паула Алън.
Повече от половината офис чиновници в изследването (51%) биха предпочели обичайната петдневна работна седмица, съчетана с еластичност за работа от отдалеченост, когато пожелаят. От друга страна, 49% биха избрали съкратена четиридневна работна седмица в границите на офисната среда, сочат данните на Telus Health.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ