Монголската империя
Между 661 и 1055 година залязва първата завоевателна страна от ранните Средни епохи - Арабският халифат. Логиката на историческото развиване обаче не търпи празни места и на нейно място през ХІІ- ХІІІ век на историческата сцена се появява друга велика мощ, която трансформира хода на развиването на живота в Азия и Европа. Това е Монголската империя.
Тя поражда под формата на хаганат, за де се разгърне и да се трансформира във всепобеждаваща империя.
Средновековна Монголия е една грандиозна страна, която мъчно можем да вместим в мащабите на ранното Средновековие. По своя боен капацитет, по териториите си, по политическата си мощност тя няма равна на себе си и не може да бъде сравнявана с никоя страна, водеща битка за одобряването си.
Зараждането на империята протича бързо, единствено за половин век тя се разпростира на голяма територия, завладявайки земи и култури на нации с друг капацитет. Нито една от тях не съумява да устои на мощта на монголите.
Историческите извори за монголите са доста, поради завоевателната им политика и показват една много добра картина на живота на Монголската империя.
Какъв е етническият състав на племената, от които е основана монголската империя?
Историческите източници за монголите се състоят от няколко творби, даващи добра визия за това, което се случва в азиатските степи, преди победоносните монголски орди да подхващат своя взлом по света.
Тайната история, Златното поверие, Златното копче, Жълта история, Кратки сведения за черните татари, История на династията Юан и доста други са все творби, разказващи историята на племената, трансформирали се в Монголска империя за по-малко от век.
Етнонимът монгол се среща за първи път в Стара история на династията Тан. Той се отнася до едно от племената, образуващи съюза от манджури, тунгуси и монголи под управлението на източно-тюрския хаганат от 550-630 година. Тези племена населявали горите по горното течение на река Амур. Става въпрос за номадски племена, които живеели от лов, развъждане на прасета и рогат добитък.
Езикът им принадлежи към един от клоновете на алтайското езиково семейство, а писмеността им е няколко типа, взаимствана от йероглифите на Китай и алфавита на уйгурите. Антропологически те принадлежат към централния азиатски вид на монголоидната раса.
Географско състояние на племената, основали монголската империя
В азиатските степи монголите са настанени трайно по горното и долно течение на реките Онона и Керулена в навечерието на образуването на монголската страна.
Друга група, която влиза в състава на основаната страна са керитите и меркитите, живеещи по течението на река Селенга.
Земите към езерата Боир Нур и Коли Нур принадлежат на татарите, а край Великата китайска стена живеят онгути.
Климатичните условия допускат там да се развива отглеждане на животни. Овцете, козите, конете и едрият рогат добитък осигурявали поминъка на монголските скотовъдци. Ловът и риболовът са друга значима част от поминъка им.
Родът, който първоначално е съществена социална единица, отстъпва място на племенното съдружие и последователно се основава аристократичният жанр. Аристокрацията желае да натрупа благосъстояния и това постанова нейната консолидация в държавно обединяване.
Създаване на страната на монголите от Чингис хан
Консолидацията е осъществена от Темуджин, наследник на благороден княз, лидер на монголска чета. Този човек записва името си в историята като Чингис хан. Между 1183 и 1204 година Темуджин съумява да победи своите противници за властта и на повсеместен монголски събор (улус) е определен за популярен хан на монголите - Чингис хан.
Титлата Чингис хан стартира да се използва при него като лично име. Съвсем справедливо е това отличие за Темуджин, тъй като съгласно думите на Марко Поло той е талантлив, интелигентен и самоуверен мъж.
Чингис хан разделя земите, които владее, на две по античен хунски пример. Едната е наречена ляво крило, другата- дясно. Земите по течението на Керулана Онона и Толи стават негово имение. Владения получили и неговите родственици. Така е основана монголската аристокрация.
Чингис хан основава и административното устройство на страната. Слага началото и на своя персонална войска. Скотовъдството пък става материалната основа на могъществото на Монголската империя.
Когато обединяването на разпръснатите монголски племена завършва, Чингис хан стартира своите завоевателни походи. Покорени са всички сибирски племена, както и горските нации от Байкал до Енисей.
През 1211 година е завзет Северен Китай. От 1218 до 1223 година са завзети земите на източен Иран до Афганистан. От столицата Каракорум е ръководена към този момент голямата страна, а връзките са реализирани от основана регулярна поща.
Един от походите на Чингис хан е към Волжка България, само че е разрушен от волжките българи.
През 1227 година този неотклонен поробител склопява очи. Преди гибелта си разделя страната сред четиримата си синове от първата жена. Велик хан става третият му наследник Угедей.
Наследниците на Чингис хан не престават завоевателната му политика. После вземат решение на един от съборите си да се насочат към Европа.
Под управлението на хан Бату монголите разгромяват волжките българи и превземат страната им. Крим и обилни елементи от Кавказ също падат под монголска власт, както и Киев.
В жертва на нашествието се трансформират доста европейски страни. След като опустошават земите на Волжка България и Русия, те навлизат в Полша, Чехия, Унгария, проникват в Далмация.
По пътя назад към Монголия хан Бату навлиза в земите на средновековна България. Малолетният наследник на цар Иван Асен ІІ- Каломан е заставен да признае зависимостта на монголския хан. Селският водач Ивайло е индивидът, който изтиква пълчищата на нашествениците оттатък река Дунав, само че по-късно е погубен по заповед на хан Ногай.
Създаване на Златната орда
Смъртта на великия хан Угедей става мотив за отдръпване на монголите от Европа. В самата империя поражда напрежение, подбудено от изморителните походи.
Хан Бату се отдръпва със своите орди в степите в Прикавказието и Причерноморието и това дава съображение за основаване на ново държавно обединяване.
Наречено е Златната орда. В долното течение на река Волга хан Бату построява столицата на новата си страна. Той остава зависещ на великия хан, който ръководи в Каракорум.
При хан Берке Златната орда получава самостоятелност от Монголската империя. Противоречията сред внуците на Чингис хан не стопират, само че това не пречи на завоевателната им политика.
Хан Хулагу покорява Иран, Месопотамия, Сирия, Ирак, а хан Кубилай- цялостен Китай, като основава нова китайска династия Юен.
В династичните спорове, които не стопират, връх взема Тимур( Тамерлан) и през 1362 година става хан. Той прави редица завоевателни походи в Средна Азия. Грузия, Армения, Азербайджан и Иран са идващите покорени земи, а най-после съумява да завладее и Индия.
Походите на Тимур се характеризират освен с разрушения, само че и с убийства на огромни групи хора. Така той основава военно-феодална страна, включваща разнородно население, а земята, която завладява, става благосъстоятелност на близки до него хора и на родственици.
Стремежът на Тимур е да увековечи властта си. Той трансформира столицата си в център на културата и издига грамадни монументи.
Разпадане на Монголската империя
Държавата на Тимур не може да се похвали със солидна обществена база. Затова тя е кратковременно образувание. При наследниците му стартира разпадът. Империята е разграничена на голям брой дребни княжества, които непрестанно враждуват между тях.
Постепенно монголците губят завладените територии, като народите отхвърлят тяхното владичество. Историята на Монголската империя е следващото доказателство, че завоевателната тактика пречи на цивилизационното развиване, устройването на страната и в последна сметка приключва с разпад.
