И Столетницата ще пита екрана `Коя е най-красива на света`
Медиите ни стигнаха до такава степен, откъдето потеглиха. В началото на прехода алените се осведомиха от „ Дума ”, а сините от „ Демокрация ”. Имаше и такива, които си купуваха и двата вестника, с цел да намерят истината в сравнението сред тях. Те победиха. Партийните органи бързо изгубиха въздействие и отстъпиха място на така наречената самостоятелна преса, която твърдеше, че не е на страната нито на алените, нито на сините, а на читателите си.
След десетилетията на „ спуснатите истини ” и в България беше пристигнало време на плурализма, който изискваше медиите да не ти постановат, а да те оставят самичък да си избереш позиция – освен политическа, всякаква. Той е наложителен по закон само за публичните медии, само че и частните, когато аплайваха за лицензии, заявиха, че ще го съблюдават непринудено. И до момента никой не се е отказал публично от него, което не пречи политико-икономическите корпоративизми да превземат все по-големи медийни територии, където да диктуват „ вярната ” позиция.
В такава обстановка наподобява разумно, че Българска социалистическа партия ще прави своя телевизия , пък и " Атака " и НФСБ от дълго време си имат, а неотдавна „ Европа ” звучи като телевизия на ГЕРБ. Тук и Бареков искаше да се подреди заедно Петко с мъжете със своя политико-телевизионен план „ България без цензура ”, само че не му се получи. И без него обаче е очевидно, че от периферията към центъра върви партийно парцелиране на телевизионното пространство, сходно на вестникарското при започване на прехода, когато пресата беше мощната медиа.
Все по-често слушам: какво неприятно, по този начин най-малко малките екрани ще си признаят партийните зависимости. Лошото е в самите зависимости, които още веднъж трансфораха плурализма, в случай че не в мръсна, то в забравена дума. И по тази причина не мисля, че е по-добре за една медиа да показва зависимостите си, тъй като значи, като се изключи че ги има, и че към този момент няма съображение да се срами от тях. Кому са нужни телевизии-партии – върху това ще приказваме с проф. Нели Огнянова в студиото на „ Необичайните заподоздрени “ през днешния ден, на 5 октомври, от 22 часа. А повече за борбите на комунистите на художествения фронт ще опише изкуствоведът Красимир Илиев.
Изложбата с карикатури и шаржове на Александър Добринов в СГХГ се трансформира в културно събитие, само че освен поради значимостта на изкуството му, само че и поради това, че демонстрира по какъв начин то след Девети септември в действителност унищожава създателя си. Той има ориста на доста от представителите на артистичната и академична интелигенция от този интервал – съден от Народния съд, лежал по лагери и затвори, изселван, заклеймяван като зложелател на народа и даже като слаб художник. Причината е, че в работите си е следвал убежденията си, които освен това са били леви (той е непосредствен другар със Смирненски), само че не и комунистически, страдал е за родината си, само че пък напълно не е виждал спасението ѝ в Съветска Русия, приемал е болшевизма и комунизма за идентични.
Утежняващо виновността му събитие е, че работи в жанра на политическата подигравка, а той е най-омразният за всяка власт, тъй като бързо, красноречиво и безмилостно разкрива минусите ѝ, „ прави я за смях ”. Да си карикатурист постоянно е било въпрос на политическа храброст и в никакъв случай не е късно да си платиш за нея.
Плахо доказателство, че живеем в демократично общество е, че карикатуристите у нас са на независимост и излизат вестници като „ Прес Прас ” или „ Стършел ”.
*Коментарът на Георги Лозанов е част от новото издание на авторското му предаване Необичайните обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR, което се излъчва всеки петък от 22 часа.
След десетилетията на „ спуснатите истини ” и в България беше пристигнало време на плурализма, който изискваше медиите да не ти постановат, а да те оставят самичък да си избереш позиция – освен политическа, всякаква. Той е наложителен по закон само за публичните медии, само че и частните, когато аплайваха за лицензии, заявиха, че ще го съблюдават непринудено. И до момента никой не се е отказал публично от него, което не пречи политико-икономическите корпоративизми да превземат все по-големи медийни територии, където да диктуват „ вярната ” позиция.
В такава обстановка наподобява разумно, че Българска социалистическа партия ще прави своя телевизия , пък и " Атака " и НФСБ от дълго време си имат, а неотдавна „ Европа ” звучи като телевизия на ГЕРБ. Тук и Бареков искаше да се подреди заедно Петко с мъжете със своя политико-телевизионен план „ България без цензура ”, само че не му се получи. И без него обаче е очевидно, че от периферията към центъра върви партийно парцелиране на телевизионното пространство, сходно на вестникарското при започване на прехода, когато пресата беше мощната медиа.
Все по-често слушам: какво неприятно, по този начин най-малко малките екрани ще си признаят партийните зависимости. Лошото е в самите зависимости, които още веднъж трансфораха плурализма, в случай че не в мръсна, то в забравена дума. И по тази причина не мисля, че е по-добре за една медиа да показва зависимостите си, тъй като значи, като се изключи че ги има, и че към този момент няма съображение да се срами от тях. Кому са нужни телевизии-партии – върху това ще приказваме с проф. Нели Огнянова в студиото на „ Необичайните заподоздрени “ през днешния ден, на 5 октомври, от 22 часа. А повече за борбите на комунистите на художествения фронт ще опише изкуствоведът Красимир Илиев.
Изложбата с карикатури и шаржове на Александър Добринов в СГХГ се трансформира в културно събитие, само че освен поради значимостта на изкуството му, само че и поради това, че демонстрира по какъв начин то след Девети септември в действителност унищожава създателя си. Той има ориста на доста от представителите на артистичната и академична интелигенция от този интервал – съден от Народния съд, лежал по лагери и затвори, изселван, заклеймяван като зложелател на народа и даже като слаб художник. Причината е, че в работите си е следвал убежденията си, които освен това са били леви (той е непосредствен другар със Смирненски), само че не и комунистически, страдал е за родината си, само че пък напълно не е виждал спасението ѝ в Съветска Русия, приемал е болшевизма и комунизма за идентични.
Утежняващо виновността му събитие е, че работи в жанра на политическата подигравка, а той е най-омразният за всяка власт, тъй като бързо, красноречиво и безмилостно разкрива минусите ѝ, „ прави я за смях ”. Да си карикатурист постоянно е било въпрос на политическа храброст и в никакъв случай не е късно да си платиш за нея.
Плахо доказателство, че живеем в демократично общество е, че карикатуристите у нас са на независимост и излизат вестници като „ Прес Прас ” или „ Стършел ”.
*Коментарът на Георги Лозанов е част от новото издание на авторското му предаване Необичайните обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR, което се излъчва всеки петък от 22 часа.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ