„Читалищата в минало и бъдеще време“ е темата на новия брой на списание ЛИК, чието представяне е днес
„ Читалищата в минало и бъдеще време “ е тематиката на новия брой на списание ЛИК. То излиза в навечерието на 170-годишнината от основаването на първото българско национално читалище, което отваря порти на 30 януари 1856 година в град Свищов. Изданието за литература, изкуство и просвета на Българската телеграфна организация (БТА) споделя през акценти от новините от своя списък историята на тези културни институти, постоянно определяни като неповторим български феномен.
Списанието ще бъде показано от генералния шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев и от основния редактор на ЛИК доцент Георги Лозанов през днешния ден, 30 януари, от 12:00 часа в залата на Първото българско национално читалище „ Еленка и Кирил Д. Аврамови “ в Свищов. Премиерата на изданието ще се организира взаимно посредством видеовръзка с националните пресклубове на Българска телеграфна агенция в България и чужбина.
„ Латинската поговорка споделя, че идващият ден е възпитаник на предходния (Discipulus est prioris posterior dies). Този брой на ЛИК е с уроци за сегашното и бъдещето от предишното на читалищата “, написа във въведението на броя генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев и напомня, че те пораждат преди 170 години, с цел да предадат опита от предците, който да запази българския народ, както и опита на други нации, с който българите да се развиват. Той показва, че наименованието на читалищата идва от глагола „ чета “ и изброява 10 урока, които могат да се вземат от предишното им. Според него първите два урока са, че българите съумяваме посредством знанието и точно просветеният народ би трябвало да продължи да бъде най-голямата цел на България и че знанието изисква присъединяване на всеки човек.
„ Трети урок от предишното на читалищата, който ще води в бъдещето България, е в достъпността на знанието “, написа генералният шеф на Българска телеграфна агенция. Според него измежду уроците, които могат да се научат от читалищата, са, че никой не може да размени живото човешко другарство и че когато сме дружно, би трябвало да търсим единодушия в името на общността, както към този момент през три разнообразни епохи вършат българите в читалищата. „ Шести урок е за политиците, които от архивите на Българска телеграфна агенция, показани в този брой на ЛИК, могат да научат по какъв начин предшествениците им отпред на страната ценят читалището в нашия културен и образован живот “, написа Кирил Вълчев.
„ Седми урок е за заможните в България, на които Владимир Зарев напомня в броя, че през Възраждането по българските земи интензивно работят над 130 читалища с помощта на напъните на по-заможни, просветени и родолюбиви българи “, добавя той. На осмо място Вълчев слага урока, че България би трябвало да демонстрира по-добре своите красиви лица, каквито са читалищата – „ тази неповторима за света институция на знанието и културата “, написа генералният шеф на Българска телеграфна агенция. Според него като урок може да се види и новата посока за развиване на читалището в бъдещето като място за сливане на българите отвън страната с техните многочислени сдружения, учебни заведения, фолклорни сформира и хорове. „ Десети урок, който също научаваме от многото архивни вести на Българска телеграфна агенция от празнувания на годишнини на разнообразни читалища е този, че българите би трябвало да почитаме и да означаваме като празници достиженията си “, показва Кирил Вълчев.
На въпроса по какъв начин наподобява бъдещето на читалищата в изявление за списание ЛИК проф. Николай Дойнов, ръководител на Съюза на националните читалища, споделя: „ Бъдещето постоянно е ярко. Знам единствено едно – съществували сме 170 години, ще устоим още най-малко толкоз “. В диалог за изданието той показва също, че читалището не е застинало – то се развива в разнообразни направления. По думите му то е сполучлива социална формула за хората, като форматът му е различим, известен и добре признат в обществото. Проф. Дойнов акцентира, че основаването на читалищата преди повече от век и половина се трансформира в качествено нов скок на българския народ. Той напомня наблюдението на Симеон Радев, че до момента в който другите балкански нации вършат своите революции с мечове, то българският народ потегля към революцията с книга в ръка.
„ Не бива да забравяме, че читалището е жив организъм и от неговите членове зависи основаването на благотворна среда за срещи, за образование, за привличане на деца и младежи към активността “, споделя в изявление за изданието доктор Силва Налбантян-Хачерян. Тя, с присъединяване на сътрудници от Министерство на културата, изготвя досието, с което на 8 декември 2017 година Междуправителственият комитет към Организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета (ЮНЕСКО) вписва в Регистъра на положителните практики за запазване на нематериалното културно завещание кандидатурата „ Българското читалище: на практика опит в опазването на жизнеността на нематериалното културно завещание “.
Според нея и през 2026 година, 170 години по-късно, читалищата са все по този начин значими за своите общности в градовете и селата, тъй като освен не са изменили на своята културно-образователна функционалност, само че и са я развили в съвременни действия.
В изявление за ЛИК изпълнителният шеф на Фондация „ Глобални библиотеки – България “ Спаска Тарандова споделя, че „ днешните читалища се нуждаят от нова сила, от промени, от обществена и политическа поддръжка, с цел да обезпечават ефикасни условия за достъп до информация и просвета, благоприятни условия за учене през целия живот, връзка и социализация на локалната общественост “. Според нея читалищата имат място в отзивчивата верига, която включва четенето и библиотеките за хората от всички възрасти единствено в случай че разполагат с съответстващи на потребностите на своите читателите сбирки, налични в разнообразни формати, на място или онлайн. „ Всички останали действия – читателски клубове, срещи с писатели, креативен ателиета, ще подтикват и ще поддържат читателските привички – имат допълваща роля “, споделя госпожа Тарандова. Пред ЛИК тя споделя още за задачата на Фондация „ Глобални библиотеки – България “ и по какъв начин активността на организацията подкрепя достъпа до фондовете на читалищните библиотеки.
В навечерието на знаковата 170-а годишнина от началото на читалищното дело у нас екип от репортери на Българска телеграфна агенция се свърза с ръководителите – ръководители и секретари, на едни от най-знаковите читалища в страната, определени измежду допитване до Съюза на националните читалища. В анкетата на списание ЛИК звучи актуалният глас на първите три читалища в България – тези от Свищов, Лом и Шумен, както и на читалището от Враца – едно от читалищата с най-голямо финансиране в страната, от Благоевград – читалището, което се обитава в най-голяма постройка, читалище „ Родина “ от Стара Загора, което е с най-голяма библиотека, и от Севлиево – едно от читалищата, които развиват най-активна активност. В диалога звучи и гласът на читалище „ Мечталище “ от София – едно от най-младите читалища в страната. „ Най-голямо задоволство ни носи това, че след 170 години читалището е неотменна част от нашия град. Читалището се употребява с обичта на хората и е от дребното институции, за които хората споделят „ Нашето… “. Когато чуете „ Нашето читалище… “, това изяснява всичко “, споделя за ЛИК Пламен Александров, ръководител на Първо българско национално читалище „ Еленка и Кирил Д. Аврамови-1856 “ в Свищов.
„ Щастливата връзка сред районните читалища и креативните старания на българските писатели е явна “, споделя в изявление за списание ЛИК писателят Владимир Зарев. По думите му най-важното качество на културата, която се реализира в читалищата, е нейната неподправеност и достоверност. „ За разлика от претенциозното съвършенство, което се изисква от професионалните актьори, активността на читалищата се основава на непридирчивост и повсеместност, затова тя дава опция на участниците в тази активност освен да употребяват просвета, човешка нематериалност, само че и посредством себе си да ги основават, да вземат участие интензивно във вдъхновяващия креативен акт “, споделя още писателят.
В тематична последователност са показани акценти от богатия списък на Българска телеграфна агенция, в който се съхраняват хиляди вести, разказващи за историята на читалищата в страната ни – някои от най-старите изявления са на повече от век. В списанието са поместени елементи от тях, които обрисуват развиването на тази характерно българска културна институция. Чрез новините се разкрива ролята и смисъла им – както в огромните, по този начин и в дребните обитаеми места, което се развива и следва духа на времето.
В хронологията на изданието е поместена информация за разнородни конгреси, начинания на самодейци, оценки, обогатяване на фондове и нови занимания на читалищна сцена, отбелязване на разнообразни празнувания и други В едни от първите вести даже – от първата половина на ХХ век, се приказва и за това по какъв начин читалищата са разпространявани пред задгранични посетители или в пресата на прилежащите ни страни.
„ Между традицията и бъдещето: 10 стратегически алтернативи пред българските читалища “ е заглавието на публикацията на Юрий Вълковски, шеф на фондация „ Народни читалища “. „ В българските читалища през днешния ден, въпреки и настрана от светлините на медийното внимание, се усеща достоверен напредък “, написа той. По думите му, макар лимитираното си финансиране, доста читалища провеждат нови фестивали, уголемяват школи и клубове, библиотеки се отварят за все по-малки читатели, които все по-често са подиуми за гостуващи театрални и музикални представления и сформира, а тук-там стартира възобновление и на представянето на български и европейски филми. В селата читалищата от дълго време са излезли от тясно дефинираната културно-просветна роля и са интензивно ангажирани в необятен набор от публични, обществени и даже здравно-информационни действия. „ Ролята им за опазването на българския фолклор остава незаменима “, написа Вълковски. На страниците на изданието е оповестена и на читалищата в България, направена от фондация „ Народни читалища “.
От януари 2024 година списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възобновяване през 2022 година до през днешния ден могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на Българска телеграфна агенция. Януарският брой на тематика „ Читалищата в минало и в бъдеще време “ можете да откриете на следния линк:.
Списанието ще бъде показано от генералния шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев и от основния редактор на ЛИК доцент Георги Лозанов през днешния ден, 30 януари, от 12:00 часа в залата на Първото българско национално читалище „ Еленка и Кирил Д. Аврамови “ в Свищов. Премиерата на изданието ще се организира взаимно посредством видеовръзка с националните пресклубове на Българска телеграфна агенция в България и чужбина.
„ Латинската поговорка споделя, че идващият ден е възпитаник на предходния (Discipulus est prioris posterior dies). Този брой на ЛИК е с уроци за сегашното и бъдещето от предишното на читалищата “, написа във въведението на броя генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев и напомня, че те пораждат преди 170 години, с цел да предадат опита от предците, който да запази българския народ, както и опита на други нации, с който българите да се развиват. Той показва, че наименованието на читалищата идва от глагола „ чета “ и изброява 10 урока, които могат да се вземат от предишното им. Според него първите два урока са, че българите съумяваме посредством знанието и точно просветеният народ би трябвало да продължи да бъде най-голямата цел на България и че знанието изисква присъединяване на всеки човек.
„ Трети урок от предишното на читалищата, който ще води в бъдещето България, е в достъпността на знанието “, написа генералният шеф на Българска телеграфна агенция. Според него измежду уроците, които могат да се научат от читалищата, са, че никой не може да размени живото човешко другарство и че когато сме дружно, би трябвало да търсим единодушия в името на общността, както към този момент през три разнообразни епохи вършат българите в читалищата. „ Шести урок е за политиците, които от архивите на Българска телеграфна агенция, показани в този брой на ЛИК, могат да научат по какъв начин предшествениците им отпред на страната ценят читалището в нашия културен и образован живот “, написа Кирил Вълчев.
„ Седми урок е за заможните в България, на които Владимир Зарев напомня в броя, че през Възраждането по българските земи интензивно работят над 130 читалища с помощта на напъните на по-заможни, просветени и родолюбиви българи “, добавя той. На осмо място Вълчев слага урока, че България би трябвало да демонстрира по-добре своите красиви лица, каквито са читалищата – „ тази неповторима за света институция на знанието и културата “, написа генералният шеф на Българска телеграфна агенция. Според него като урок може да се види и новата посока за развиване на читалището в бъдещето като място за сливане на българите отвън страната с техните многочислени сдружения, учебни заведения, фолклорни сформира и хорове. „ Десети урок, който също научаваме от многото архивни вести на Българска телеграфна агенция от празнувания на годишнини на разнообразни читалища е този, че българите би трябвало да почитаме и да означаваме като празници достиженията си “, показва Кирил Вълчев.
На въпроса по какъв начин наподобява бъдещето на читалищата в изявление за списание ЛИК проф. Николай Дойнов, ръководител на Съюза на националните читалища, споделя: „ Бъдещето постоянно е ярко. Знам единствено едно – съществували сме 170 години, ще устоим още най-малко толкоз “. В диалог за изданието той показва също, че читалището не е застинало – то се развива в разнообразни направления. По думите му то е сполучлива социална формула за хората, като форматът му е различим, известен и добре признат в обществото. Проф. Дойнов акцентира, че основаването на читалищата преди повече от век и половина се трансформира в качествено нов скок на българския народ. Той напомня наблюдението на Симеон Радев, че до момента в който другите балкански нации вършат своите революции с мечове, то българският народ потегля към революцията с книга в ръка.
„ Не бива да забравяме, че читалището е жив организъм и от неговите членове зависи основаването на благотворна среда за срещи, за образование, за привличане на деца и младежи към активността “, споделя в изявление за изданието доктор Силва Налбантян-Хачерян. Тя, с присъединяване на сътрудници от Министерство на културата, изготвя досието, с което на 8 декември 2017 година Междуправителственият комитет към Организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета (ЮНЕСКО) вписва в Регистъра на положителните практики за запазване на нематериалното културно завещание кандидатурата „ Българското читалище: на практика опит в опазването на жизнеността на нематериалното културно завещание “.
Според нея и през 2026 година, 170 години по-късно, читалищата са все по този начин значими за своите общности в градовете и селата, тъй като освен не са изменили на своята културно-образователна функционалност, само че и са я развили в съвременни действия.
В изявление за ЛИК изпълнителният шеф на Фондация „ Глобални библиотеки – България “ Спаска Тарандова споделя, че „ днешните читалища се нуждаят от нова сила, от промени, от обществена и политическа поддръжка, с цел да обезпечават ефикасни условия за достъп до информация и просвета, благоприятни условия за учене през целия живот, връзка и социализация на локалната общественост “. Според нея читалищата имат място в отзивчивата верига, която включва четенето и библиотеките за хората от всички възрасти единствено в случай че разполагат с съответстващи на потребностите на своите читателите сбирки, налични в разнообразни формати, на място или онлайн. „ Всички останали действия – читателски клубове, срещи с писатели, креативен ателиета, ще подтикват и ще поддържат читателските привички – имат допълваща роля “, споделя госпожа Тарандова. Пред ЛИК тя споделя още за задачата на Фондация „ Глобални библиотеки – България “ и по какъв начин активността на организацията подкрепя достъпа до фондовете на читалищните библиотеки.
В навечерието на знаковата 170-а годишнина от началото на читалищното дело у нас екип от репортери на Българска телеграфна агенция се свърза с ръководителите – ръководители и секретари, на едни от най-знаковите читалища в страната, определени измежду допитване до Съюза на националните читалища. В анкетата на списание ЛИК звучи актуалният глас на първите три читалища в България – тези от Свищов, Лом и Шумен, както и на читалището от Враца – едно от читалищата с най-голямо финансиране в страната, от Благоевград – читалището, което се обитава в най-голяма постройка, читалище „ Родина “ от Стара Загора, което е с най-голяма библиотека, и от Севлиево – едно от читалищата, които развиват най-активна активност. В диалога звучи и гласът на читалище „ Мечталище “ от София – едно от най-младите читалища в страната. „ Най-голямо задоволство ни носи това, че след 170 години читалището е неотменна част от нашия град. Читалището се употребява с обичта на хората и е от дребното институции, за които хората споделят „ Нашето… “. Когато чуете „ Нашето читалище… “, това изяснява всичко “, споделя за ЛИК Пламен Александров, ръководител на Първо българско национално читалище „ Еленка и Кирил Д. Аврамови-1856 “ в Свищов.
„ Щастливата връзка сред районните читалища и креативните старания на българските писатели е явна “, споделя в изявление за списание ЛИК писателят Владимир Зарев. По думите му най-важното качество на културата, която се реализира в читалищата, е нейната неподправеност и достоверност. „ За разлика от претенциозното съвършенство, което се изисква от професионалните актьори, активността на читалищата се основава на непридирчивост и повсеместност, затова тя дава опция на участниците в тази активност освен да употребяват просвета, човешка нематериалност, само че и посредством себе си да ги основават, да вземат участие интензивно във вдъхновяващия креативен акт “, споделя още писателят.
В тематична последователност са показани акценти от богатия списък на Българска телеграфна агенция, в който се съхраняват хиляди вести, разказващи за историята на читалищата в страната ни – някои от най-старите изявления са на повече от век. В списанието са поместени елементи от тях, които обрисуват развиването на тази характерно българска културна институция. Чрез новините се разкрива ролята и смисъла им – както в огромните, по този начин и в дребните обитаеми места, което се развива и следва духа на времето.
В хронологията на изданието е поместена информация за разнородни конгреси, начинания на самодейци, оценки, обогатяване на фондове и нови занимания на читалищна сцена, отбелязване на разнообразни празнувания и други В едни от първите вести даже – от първата половина на ХХ век, се приказва и за това по какъв начин читалищата са разпространявани пред задгранични посетители или в пресата на прилежащите ни страни.
„ Между традицията и бъдещето: 10 стратегически алтернативи пред българските читалища “ е заглавието на публикацията на Юрий Вълковски, шеф на фондация „ Народни читалища “. „ В българските читалища през днешния ден, въпреки и настрана от светлините на медийното внимание, се усеща достоверен напредък “, написа той. По думите му, макар лимитираното си финансиране, доста читалища провеждат нови фестивали, уголемяват школи и клубове, библиотеки се отварят за все по-малки читатели, които все по-често са подиуми за гостуващи театрални и музикални представления и сформира, а тук-там стартира възобновление и на представянето на български и европейски филми. В селата читалищата от дълго време са излезли от тясно дефинираната културно-просветна роля и са интензивно ангажирани в необятен набор от публични, обществени и даже здравно-информационни действия. „ Ролята им за опазването на българския фолклор остава незаменима “, написа Вълковски. На страниците на изданието е оповестена и на читалищата в България, направена от фондация „ Народни читалища “.
От януари 2024 година списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възобновяване през 2022 година до през днешния ден могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на Българска телеграфна агенция. Януарският брой на тематика „ Читалищата в минало и в бъдеще време “ можете да откриете на следния линк:.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ