Мечтая за спокойни дни. На плажа. Под звездите. Но май

Мечтая за спокойни дни. На плажа. Под звездите. Но май в действителност бленувам за вечери. Нощите са най-спокойни. Свалям тежестта на упованията, терзанията и неизказаните болки. Пристъпвам боса, поначало плаха, чувствам хладния пясък под краката си. Присядам на брега, загледана в тъмното с неразбираем взор, някъде надалеч.

После слушам звука от морето и то ме връща още веднъж тук. И тогава идва магията - поглеждам нагоре и с изненада откривам като че ли нов свят – нощното небе, осеяно с хиляди далечни звезди. И към този момент имам очи единствено за тях, слух единствено за морето. А в близост – мрачевина. Но в мен в никакъв случай не е било по-светло. И по-леко.

Тук създавам света си.

Въображението ми се лута щуро, диво и щастливо, а аз – изцяло себе си, без каквито и да е задръжки, му се приписвам напълно. Звездите и аз откриваме спокойствието. Дано да трае дълго...

Чувам тон и за момент отронвам взор.

А, ето и теб... Мое благополучие. Легни с мен под звездите... Нека дружно творим фантазии!

Автор: Вени Георгиева

iStock