Хиляди българи могат да не умират, ако общините не допускат замърсяване на въздуха
Масово в общините в България има превишаване на допустимата норма на фини прахови частици (ФПЧ). В някои общини превишението от пределната норма (50 µg/m3) е фрапиращо като брой пъти през годината – да вземем за пример Видин и Монтана. Но превишение от над 35 пъти годишно прави съвсем всяка по-голяма община.
Ако се съблюдава целесъобразната нормата от 40 µg/m3, това ще значи 4300 по-малко умряли при общо 107 000 годишно поради по-висока централизация на ФПЧ.
Оказва се обаче, че въпреки превишението да е главно през зимния интервал т.е. повода се търси главно в битовото отопление, то не липсват превишения и през лятото. Отново Видин е водеща област в това отношение, тук обаче има и други „ отличници” – Бургас, Варна, Велико Търново, София, Плевен, Русе. Особено любопитно е заключението за какво става по този начин: „ Наличието на превишения през пролетно-летния сезон допуска, че в упоменатите общини е допустимо съществуването на други обилни източници, разнообразни от битовото отопление. При неналичието на изследвания за разпределението на източниците на замърсяване в тези общини, които биха могли да разкрият евентуалния генезис на праховите частици през тези интервали и места, идентифицирането на източниците им е напълно спекулативно. Възможните източници могат да включват строителна активност, ресуспендиран прахуляк и почва, земеделска активност, горене на стърнища и/или боклуци, обособяване на вторични частици от излъчванията на амоняк и промишлени излъчвания. Регионалният и трансграничен транспорт на замърсители е спомагателен потенциаленизточник.” Все отново, от приложена таблица в програмата, общините правят оценка като главен замърсител след битовото отопляване асфалтирането на пътища, а замърсяването от коли е чак на четвърто място! А като най-мръсни места през последната регистрирана година – 2016, със 100% превишение на ФПЧ, са посочени Димитровград, региона „ Църква” в Перник, Сливен и столичният квартал „ Надежда”. Специално в София с над 90% замърсяване са още „ Хиподрума” и „ Павлово”.
Съгласно друга таблица, с цел да бъдат сменени старите печки на дърва с надалеч по-екологичен източник на отопление като газ, София ще би трябвало да изхарчи към 1,5 млн. лв., а с цел да подмени остарели печки на въглища – 980 хиляди лв.. Като цяло, с цел да влязат в действие ограниченията за стандарт на качествени въглища и дърва, замяна на източници на отопление и така нататък, столицата би трябвало да похарчи под 3 млн. лв.. За Видин сметката е под 2 млн. лв., за Пловдив и Плевен – 1,2 млн. лв., а за Димитровград – малко над 700 хиляди лв.. Общите приблизителни фискални разноски за битово отопление в България са сред 39 и 47 млн. лв. годишно.
Що се отнася до превоза, ограничаването на остарели транспортни средства, със стандарт най-много „ Евро 1”, ще коства 80 хиляди лв. за София (най-скъпо) и 27 хиляди лв. за Пловдив. А налагането на санкции за нарушаващи наредбите коли – да вземем за пример такива, премахнали филтрите си за твърди частици, може да донесе доход от до 110 хиляди лв. за Пловдив и цели 5,140 млн. лв. за София. Има обаче предизвестие, че събираемостта на санкциите ще е съществено тестване и прогнозите сочат даже неспособност да се съберат наложени наказания в размер на големи проценти - над 50 на 100.
Ако се съблюдава целесъобразната нормата от 40 µg/m3, това ще значи 4300 по-малко умряли при общо 107 000 годишно поради по-висока централизация на ФПЧ.
Оказва се обаче, че въпреки превишението да е главно през зимния интервал т.е. повода се търси главно в битовото отопление, то не липсват превишения и през лятото. Отново Видин е водеща област в това отношение, тук обаче има и други „ отличници” – Бургас, Варна, Велико Търново, София, Плевен, Русе. Особено любопитно е заключението за какво става по този начин: „ Наличието на превишения през пролетно-летния сезон допуска, че в упоменатите общини е допустимо съществуването на други обилни източници, разнообразни от битовото отопление. При неналичието на изследвания за разпределението на източниците на замърсяване в тези общини, които биха могли да разкрият евентуалния генезис на праховите частици през тези интервали и места, идентифицирането на източниците им е напълно спекулативно. Възможните източници могат да включват строителна активност, ресуспендиран прахуляк и почва, земеделска активност, горене на стърнища и/или боклуци, обособяване на вторични частици от излъчванията на амоняк и промишлени излъчвания. Регионалният и трансграничен транспорт на замърсители е спомагателен потенциаленизточник.” Все отново, от приложена таблица в програмата, общините правят оценка като главен замърсител след битовото отопляване асфалтирането на пътища, а замърсяването от коли е чак на четвърто място! А като най-мръсни места през последната регистрирана година – 2016, със 100% превишение на ФПЧ, са посочени Димитровград, региона „ Църква” в Перник, Сливен и столичният квартал „ Надежда”. Специално в София с над 90% замърсяване са още „ Хиподрума” и „ Павлово”.
Съгласно друга таблица, с цел да бъдат сменени старите печки на дърва с надалеч по-екологичен източник на отопление като газ, София ще би трябвало да изхарчи към 1,5 млн. лв., а с цел да подмени остарели печки на въглища – 980 хиляди лв.. Като цяло, с цел да влязат в действие ограниченията за стандарт на качествени въглища и дърва, замяна на източници на отопление и така нататък, столицата би трябвало да похарчи под 3 млн. лв.. За Видин сметката е под 2 млн. лв., за Пловдив и Плевен – 1,2 млн. лв., а за Димитровград – малко над 700 хиляди лв.. Общите приблизителни фискални разноски за битово отопление в България са сред 39 и 47 млн. лв. годишно.
Що се отнася до превоза, ограничаването на остарели транспортни средства, със стандарт най-много „ Евро 1”, ще коства 80 хиляди лв. за София (най-скъпо) и 27 хиляди лв. за Пловдив. А налагането на санкции за нарушаващи наредбите коли – да вземем за пример такива, премахнали филтрите си за твърди частици, може да донесе доход от до 110 хиляди лв. за Пловдив и цели 5,140 млн. лв. за София. Има обаче предизвестие, че събираемостта на санкциите ще е съществено тестване и прогнозите сочат даже неспособност да се съберат наложени наказания в размер на големи проценти - над 50 на 100.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ