„Тука има – тука нема” – престъпната игра на шайката с машинния вот
Машинното гласоподаване в България съществува от близо 10 години. През цялото това време то е било обект на разногласия и политическа борба, до момента в който през 2021 година се откри като естествена процедура за всеобщо приложение в множеството изборни секции.
И по този начин в три следващи вота до октомври 2022. Сега ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия желаят да го трансфорат в история и всеобщото гласоподаване още веднъж да е с хартиени бюлетини.
През цялото минало десетилетие на проби и обрати към машинния избор, едно нещо остана непроменено – снабдител на машините е „ Сиела Норма “, без значение кое държавно управление е на власт.
Променяха се позициите на партиите по въпроса по какъв начин и по кое време да се гласоподава с машини, а това водеше до съответните промени в изборния закон.
Напоследък към устройствата надвисна и сянката на един отдалечен деспот – президентът на Венецуела Николас Мадуро.
Интересно е, че ГЕРБ и Движение за права и свободи, които в никакъв случай до момента не са излизали с някакви остри обществени позиции против Мадуро, в този момент се базират многозначително на неговото име, с цел да стимулират съпротивата си против машинния избор.
Българска социалистическа партия, които в действителност са вносители на законопроекта за връщането на хартиената бюлетина, са малко по-предпазливи в нападките си към машинното гласоподаване, за разлика от ГЕРБ и Движение за права и свободи. Политици от двете партии изнасят цели драматургични етюди, разказвайки пред камерите какъв брой рисково е то.
Фактите за машинния избор обаче са ясни. Какви са те?
Гласуване с машини в България има от 2014 година, само че до 2020 година те бяха малцина и не се купуваха, а се наемаха за всеки обособен избор.
На евроизборите през 2014 година машините бяха 100, а гласуването с тях беше пробно – вотът, даден по този метод, не беше тачен и хората трябваше по едно и също време да пуснат и хартиена бюлетина.
На парламентарните избори същата година гласуването отново беше пробно, само че в 300 секции. За пръв път резултатите от машинния избор бяха зачетени през 2015 година на локалните избори, когато единствено в 50 секции имаше устройства. На президентските избори през 2016 година имаше 500 машини за гласоподаване.
При парламентарния избор през 2017 година машинен избор нямаше. Тогава по закон устройства трябваше да има във всички секции, само че ЦИК реши да са единствено в 500. Това докара до дело във Върховния административен съд (ВАС), който анулира решението на комисията и постанови да има устройства на всички места.
ЦИК разгласи поръчка в къси периоди за доставка на машини във всички секции. Единственият претендент – „ Лирекс “, се отхвърли и в последна сметка не беше обезпечено машинно гласоподаване.
През 2019 година на евроизборите имаше 3000 машини за гласоподаване, на локалните избори същата година машинен избор нямаше.
През април 2021 година машини имаше в секциите с над 300 гласоподаватели, като гласоподавателите можеха да избират дали да гласоподават с устройство или с хартиена бюлетина. На последвалите избори – юли и ноември 2021 година и октомври 2022 година, в секциите с над 300 гласоподаватели се гласуваше единствено с машини.
Още при първите поръчки за наемане на машини, неизменим снабдител е „ Сиела Норма “, а устройствата постоянно са били на „ Смартматик “. Така още преди да бъде оповестена поръчката за закупуване на машини, се очакваше точно „ Сиела “ да завоюва – тези устройства към този момент бяха познати и употребявани у нас. Така и стана.
Първата поръчка за пазаруване на машини беше оповестена през ноември 2020 година, когато ръководител на комисията беше издигнатият от ГЕРБ Александър Андреев. Тя беше за 9600 устройства и бе извоювана от „ Сиела Норма “.
През юни 2021 година ЦИК купи в допълнение 1637 машини и за пръв път победител не беше „ Сиела “, а държавната компания „ Информационно обслужване “, само че машините още веднъж бяха на „ Смартматик “. През октомври 2021 година последва още една поръчка за пазаруване на още 1600 машини, още веднъж доставени от „ Сиела “.
Как се роди концепцията за напълно машинен избор?
Реклама
Първоначалният план на законодателя у машинното гласоподаване да бъде въвеждано поетапно, редом с хартиеното, до момента в който най-после стане всеобщият тип гласоподаване във всички секции.
Идеята да се гласоподава единствено с машини идва преди 3 години по предложение на Движение за права и свободи. Тогава се разглеждаха следващите промени в изборното законодателство, а главният скандал беше, че още веднъж на среднощно съвещание на правната комисия, по предложение на Движение за права и свободи и с гласовете на ГЕРБ и НФСБ, преференциите бяха обезсмислени за малко.
Само няколко месеца по-късно, преди да са минали локалните избори, които съгласно тогавашния закон трябваше да са последните с хартиени бюлетини, от ГЕРБ внесоха нови промени в Изборния кодекс.
Към оня миг законът планува на локалния избор да има машини в половината от секциите в страната. ГЕРБ и „ Обединените патриоти “ обаче внесоха промени, съгласно които на локални и парламентарни избори изобщо да няма машинно гласоподаване.
В края на юли 2019 година ГЕРБ отстъпи малко и предложи машини на парламентарни избори въпреки всичко да има. Така дефинитивно се приема устройства да няма единствено на локални избори, каквито към оня миг предстояха след три месеца. А Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи бяха „ срещу “ и даже бойкотираха пленарни заседания- т.е. двете партии бяха „ за “ напълно машинен избор.
През февруари 2020 година самият Бойко Борисов подреди да се вкара цялостно машинно гласоподаване, което съгласно него нямало да реши нищо, само че пък щом народът желал, върху държавното управление не трябвало „ да тегне каквото и да е подозрение, че надали не не желаем “.
Настояването на Борисов обаче остана „ глас в пустиня “ и то предстоящо. През септември 2020 година по искане на ГЕРБ бе признато в секциите с над 300 гласоподаватели още веднъж да се гласоподава смесено, а не както бе решено през 2019 година, само че единствено за президентски и парламентарни избори – единствено с хартия. Тогава Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи бяха твърдо срещу, въпреки в този момент да са „ за “ връщането на тези правила.
В късото 45-о Народно заседание, след рухването на ГЕРБ от власт, с болшинството на „ ИТН “, Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ и „ Изправи се! Мутри вън “ беше признато в секциите с над 300 гласоподаватели в страната и чужбина на всички типове избори с да се гласоподава единствено с машини.
Основната теза беше, че машинният избор лимитира опциите за изборни операции и измами. Той ликвидира невалидните бюлетини, а те бяха значим инструмент точно за такива измами и приспособяване на резултатите.
Засега не престават да важат същите правила за вота с машини, само че още в 47-ото Народно заседание Българска социалистическа партия промени радикално позицията си и към този момент желае разбъркан избор, дружно с ГЕРБ и Движение за права и свободи, а трите обединения имат болшинство в настоящия парламент.
Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова се пробва да оправдае все по-катастрофалните изборни резултати на партията си с това, че хората, изключително по-възрастните, се тормозили от машините и не дали своят вот поради тях.
Основната теза на ГЕРБ е, че би трябвало да се даде опция гласоподавателят да избира сред хартия и машина. Косвено удостоверение пристигна от ръководителя на Народното събрание Вежди Рашидов от ГЕРБ, (на 70 години), който съобщи: „ Аз примерно желая с хартия да гласоподавам, не тъй като не мога с машина да гласувам…Харесвам шума на хартията! “
Какво общо има Мадуро със сегашните машини?
През последните дни ГЕРБ и Движение за права и свободи заговориха в хор за „ машините на Мадуро “.
Причината е, че на последните президентски избори във Венецуела, които бяха извоювани от Николас Мадуро, устройствата бяха на „ Смартматик “ (която достави и българските машини) и самата компания призна, че 1 млн. гласа са манипулирани. Там обаче те са свързани в мрежата – нещо, което не е реалност в България.
Аргументът „ Мадуро “ влезе в по-сериозна обществена приложимост едвам в този момент. При ръководството на ГЕРБ, когато за пръв път са поръчани точно тези устройства, Бойко Борисов изобщо не се тревожи, че „ машините на Мадуро “ ще манипулират изборите.
Поръчвайки машините на „ Смартматик “, през 2018 година ЦИК е поискала експертиза от компанията „ Сова 5 “, на която е предоставено да проучва пазара и използването на машини за гласоподаване в света. Ето какво написа в отчета:
„ След като е снабдител на 14 поредни избора във Венецуела, от 2018 година „ Смартматик “ приключва активността си в тази страна. Основната причина е, че последните избори са фалшифицирани над 1 000 000 гласа, като преценката за това е на самата компания Смартматик “.
Тогавашните ръководещи от ГЕРБ обаче не взеха този факт на гневно въоръжение, както го вършат в този момент.
И по този начин в три следващи вота до октомври 2022. Сега ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия желаят да го трансфорат в история и всеобщото гласоподаване още веднъж да е с хартиени бюлетини.
През цялото минало десетилетие на проби и обрати към машинния избор, едно нещо остана непроменено – снабдител на машините е „ Сиела Норма “, без значение кое държавно управление е на власт.
Променяха се позициите на партиите по въпроса по какъв начин и по кое време да се гласоподава с машини, а това водеше до съответните промени в изборния закон.
Напоследък към устройствата надвисна и сянката на един отдалечен деспот – президентът на Венецуела Николас Мадуро.
Интересно е, че ГЕРБ и Движение за права и свободи, които в никакъв случай до момента не са излизали с някакви остри обществени позиции против Мадуро, в този момент се базират многозначително на неговото име, с цел да стимулират съпротивата си против машинния избор.
Българска социалистическа партия, които в действителност са вносители на законопроекта за връщането на хартиената бюлетина, са малко по-предпазливи в нападките си към машинното гласоподаване, за разлика от ГЕРБ и Движение за права и свободи. Политици от двете партии изнасят цели драматургични етюди, разказвайки пред камерите какъв брой рисково е то.
Фактите за машинния избор обаче са ясни. Какви са те?
Гласуване с машини в България има от 2014 година, само че до 2020 година те бяха малцина и не се купуваха, а се наемаха за всеки обособен избор.
На евроизборите през 2014 година машините бяха 100, а гласуването с тях беше пробно – вотът, даден по този метод, не беше тачен и хората трябваше по едно и също време да пуснат и хартиена бюлетина.
На парламентарните избори същата година гласуването отново беше пробно, само че в 300 секции. За пръв път резултатите от машинния избор бяха зачетени през 2015 година на локалните избори, когато единствено в 50 секции имаше устройства. На президентските избори през 2016 година имаше 500 машини за гласоподаване.
При парламентарния избор през 2017 година машинен избор нямаше. Тогава по закон устройства трябваше да има във всички секции, само че ЦИК реши да са единствено в 500. Това докара до дело във Върховния административен съд (ВАС), който анулира решението на комисията и постанови да има устройства на всички места.
ЦИК разгласи поръчка в къси периоди за доставка на машини във всички секции. Единственият претендент – „ Лирекс “, се отхвърли и в последна сметка не беше обезпечено машинно гласоподаване.
През 2019 година на евроизборите имаше 3000 машини за гласоподаване, на локалните избори същата година машинен избор нямаше.
През април 2021 година машини имаше в секциите с над 300 гласоподаватели, като гласоподавателите можеха да избират дали да гласоподават с устройство или с хартиена бюлетина. На последвалите избори – юли и ноември 2021 година и октомври 2022 година, в секциите с над 300 гласоподаватели се гласуваше единствено с машини.
Още при първите поръчки за наемане на машини, неизменим снабдител е „ Сиела Норма “, а устройствата постоянно са били на „ Смартматик “. Така още преди да бъде оповестена поръчката за закупуване на машини, се очакваше точно „ Сиела “ да завоюва – тези устройства към този момент бяха познати и употребявани у нас. Така и стана.
Първата поръчка за пазаруване на машини беше оповестена през ноември 2020 година, когато ръководител на комисията беше издигнатият от ГЕРБ Александър Андреев. Тя беше за 9600 устройства и бе извоювана от „ Сиела Норма “.
През юни 2021 година ЦИК купи в допълнение 1637 машини и за пръв път победител не беше „ Сиела “, а държавната компания „ Информационно обслужване “, само че машините още веднъж бяха на „ Смартматик “. През октомври 2021 година последва още една поръчка за пазаруване на още 1600 машини, още веднъж доставени от „ Сиела “.
Как се роди концепцията за напълно машинен избор?
Реклама
Първоначалният план на законодателя у машинното гласоподаване да бъде въвеждано поетапно, редом с хартиеното, до момента в който най-после стане всеобщият тип гласоподаване във всички секции.
Идеята да се гласоподава единствено с машини идва преди 3 години по предложение на Движение за права и свободи. Тогава се разглеждаха следващите промени в изборното законодателство, а главният скандал беше, че още веднъж на среднощно съвещание на правната комисия, по предложение на Движение за права и свободи и с гласовете на ГЕРБ и НФСБ, преференциите бяха обезсмислени за малко.
Само няколко месеца по-късно, преди да са минали локалните избори, които съгласно тогавашния закон трябваше да са последните с хартиени бюлетини, от ГЕРБ внесоха нови промени в Изборния кодекс.
Към оня миг законът планува на локалния избор да има машини в половината от секциите в страната. ГЕРБ и „ Обединените патриоти “ обаче внесоха промени, съгласно които на локални и парламентарни избори изобщо да няма машинно гласоподаване.
В края на юли 2019 година ГЕРБ отстъпи малко и предложи машини на парламентарни избори въпреки всичко да има. Така дефинитивно се приема устройства да няма единствено на локални избори, каквито към оня миг предстояха след три месеца. А Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи бяха „ срещу “ и даже бойкотираха пленарни заседания- т.е. двете партии бяха „ за “ напълно машинен избор.
През февруари 2020 година самият Бойко Борисов подреди да се вкара цялостно машинно гласоподаване, което съгласно него нямало да реши нищо, само че пък щом народът желал, върху държавното управление не трябвало „ да тегне каквото и да е подозрение, че надали не не желаем “.
Настояването на Борисов обаче остана „ глас в пустиня “ и то предстоящо. През септември 2020 година по искане на ГЕРБ бе признато в секциите с над 300 гласоподаватели още веднъж да се гласоподава смесено, а не както бе решено през 2019 година, само че единствено за президентски и парламентарни избори – единствено с хартия. Тогава Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи бяха твърдо срещу, въпреки в този момент да са „ за “ връщането на тези правила.
В късото 45-о Народно заседание, след рухването на ГЕРБ от власт, с болшинството на „ ИТН “, Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ и „ Изправи се! Мутри вън “ беше признато в секциите с над 300 гласоподаватели в страната и чужбина на всички типове избори с да се гласоподава единствено с машини.
Основната теза беше, че машинният избор лимитира опциите за изборни операции и измами. Той ликвидира невалидните бюлетини, а те бяха значим инструмент точно за такива измами и приспособяване на резултатите.
Засега не престават да важат същите правила за вота с машини, само че още в 47-ото Народно заседание Българска социалистическа партия промени радикално позицията си и към този момент желае разбъркан избор, дружно с ГЕРБ и Движение за права и свободи, а трите обединения имат болшинство в настоящия парламент.
Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова се пробва да оправдае все по-катастрофалните изборни резултати на партията си с това, че хората, изключително по-възрастните, се тормозили от машините и не дали своят вот поради тях.
Основната теза на ГЕРБ е, че би трябвало да се даде опция гласоподавателят да избира сред хартия и машина. Косвено удостоверение пристигна от ръководителя на Народното събрание Вежди Рашидов от ГЕРБ, (на 70 години), който съобщи: „ Аз примерно желая с хартия да гласоподавам, не тъй като не мога с машина да гласувам…Харесвам шума на хартията! “
Какво общо има Мадуро със сегашните машини?
През последните дни ГЕРБ и Движение за права и свободи заговориха в хор за „ машините на Мадуро “.
Причината е, че на последните президентски избори във Венецуела, които бяха извоювани от Николас Мадуро, устройствата бяха на „ Смартматик “ (която достави и българските машини) и самата компания призна, че 1 млн. гласа са манипулирани. Там обаче те са свързани в мрежата – нещо, което не е реалност в България.
Аргументът „ Мадуро “ влезе в по-сериозна обществена приложимост едвам в този момент. При ръководството на ГЕРБ, когато за пръв път са поръчани точно тези устройства, Бойко Борисов изобщо не се тревожи, че „ машините на Мадуро “ ще манипулират изборите.
Поръчвайки машините на „ Смартматик “, през 2018 година ЦИК е поискала експертиза от компанията „ Сова 5 “, на която е предоставено да проучва пазара и използването на машини за гласоподаване в света. Ето какво написа в отчета:
„ След като е снабдител на 14 поредни избора във Венецуела, от 2018 година „ Смартматик “ приключва активността си в тази страна. Основната причина е, че последните избори са фалшифицирани над 1 000 000 гласа, като преценката за това е на самата компания Смартматик “.
Тогавашните ръководещи от ГЕРБ обаче не взеха този факт на гневно въоръжение, както го вършат в този момент.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ