„Единствено по Коледа, във времето магично, внезапно настроението ставаше различно“
Марая Кери, Микаела Анджела Дейвис, „ Коледната принцеса “Издател " Сиела " Адаптирано в стихове на български от поетесата Мария ДоневаХудожник на корицата Микаела Анджела ДейвисХудожествена акомодация за българското издание Фиделия КосеваИлюстрации Фууджи Такаши
Наричат я „ Кралицата на Коледа “. Гласът ѝ се е трансформирал в притежател на празничния дух за милиони слушатели по света. Тя е Марая Кери и публично афишира коледния сезон на 2022 година за открит с първата си детска брошура – „ Коледната принцеса “, която излиза на български дни след истинското издание!
Вдъхновена от детството на обичаната изпълнителка и разказана от самата нея в тандем с писателката Микаела Анджела Дейвис, „ Коледната принцеса “ е стопляща сърцето, съвременна приказка, в която участва… дребната Марая.
Зашеметяващите илюстрации на художничката Фууджи Такаши и приспособено на български език в прелестни рими от обичаната поетеса Мария Донева, това цветно и занимателно коледно издание ще ви трогне и очарова.
Малката Марая не разполага с доста в къщурката, в която живее с майка си – оперната певица Ла Дива – и с досадния си папагал Павароти.
Илюстрация Фууджи Такаши
Всяка заран кресливите крясъци на птицата я карат да чисти, да подрежда, да бърше прахуляк и да вчесва красивата тъмна коса на майка си – толкоз друга от нейната постоянно рошава и заплетена грива.
Илюстрация Фууджи Такаши
Ала Марая не се оплаква. Тя даже не обръща внимание на надменните богаташки деца от бялата вила на хълма, които се подиграват на скъсаното ѝ палто и старомодните ѝ облекла. Защото тя има музиката си и прелестното си пиано, което разсънва в мозъка ѝ вълшебни мелодии и я кара да мечтае, че някой ден животът ѝ ще е по-различен.
Най-много от всичко на света дребното момиче обича Коледата. И когато по този начин чаканият ден най-сетне идва, украсата е поставена и всичко свети от непорочност, в дома на Марая нахлуват хулиганите от бялата вила и... разрушават всичко.
С разрушено сърце, безпомощна и отхвърлена, дребната Марая потегля сама в снега на зимно, чудно странствуване, в чийто край момичето ще открие лечебната мощ на гласа си, с цел да популяризира духа на Коледа вкъщи и по целия свят.
Илюстрация Фууджи Такаши
Марая Кери черпи ентусиазъм от своите лични терзания и страхове като дете, с цел да ни напомни, че да бъдеш друг не е минус, а подарък.
„ Коледната принцеса “ е коледна история, която споделя на всички деца – а и към този момент порасналите, че вярата в себе си и личния си глас е най-голямата ни суперсила.
***
" Коледната принцеса ". Изд. " Сиела "
Mарая беше благо, усмихнато дете.Тя беше прекомерно дребна да написа и чете,но още в ранно утро, преди зори, в сумрака,я подвигаха – да става, че работа я чака.
Със викове долиташе във тъмната ѝ стая хитрецът Павароти:– СЪБУЖДАЙ съдебна експертиза, МА… РА… ЯЯЯ!И макар че беше отвратително рано,и майка ѝ, Ла Дива, с божествено сопрано„ Е-ла-ла-ла, е-ла-ла-ла! “ – упорито я викаше.Тя вместо да приказва, по ноти тананикаше.Марая, папагалът и оперната диваживееха във къщурка порутена и крива,паянтова и схлупена, измежду гъсти шубраци,на края на пътека от остри камънаци.Дъждецът капе вътре, ветрецът я разклаща,във скъпия квартал – напълно несъответствуваща.
На хълма се издигаше грамадна бяла вила.А къщичката долу от позор се беше свила,за да не ѝ се смеят съседите красиви.Отвътре беше бедна, перденцата ѝ – сиви,прозорците ѝ – мътни, боята – захабена,а печката кадеше през зимата студена.Едва стоеше права, с напукани стени,а фотосите висяха безсилно встрани.
И всичко беше прашно и ужасно нечисто,а подът дъсчен скърцаше като мишле ранено.Със було фино и кърпено постлан,срещу вратата куцаше трикракият диван.Разпадаха се кривите трошливи стъпалана стълбата разрушена, с изгнили перила,а под боята остаряла, която все се рони,подаваха се остри ръждясали пирони.И дребната Марая извънредно се боешепо стълбата да слиза, и постоянно си бодешекрачетата, в ботуши износени обути,и всякога трепереше, че всичко ще се срути.В къщурката им имаше едно местенце чисто.Прекрасното пиано, искрящо и златисто,изправено солидно, с клавиши черно-бели събуждаше мечти, фантазии, очаквания смелии дребната Марая се усещаше щастлива,когато до пианото омаяна застива.В мозъка ѝ се събуждаха мелодии вълшебни,а грижите изчезваха, безсмислени и дребни.Но Павароти кресваше: – МА… РА… ЯЯЯЯ! На часатя хукваше със сребърната четка за коса.Хитрецът папагал посочваше с крила,а майка ѝ припяваше: – Е-ла-ла-ла, е-ла!
Най-важната задача за нея заран бешекрасивите коси на майка си да среше.Те бяха дълги, тъмни, необикновено гъсти.Марая ги приглаждаше със тънките си пръсти,докато по-блестящи и от коприна станат,а майка ѝ си пееше и скърцаше диванътА пък Марая беше със рошави къдрици.На възли и на клечки, като гнездо на птици,косата ѝ немирно като трева растеше,по-бухнала от облак и чорлава все беше.Бе просто безнадеждно даже да се опитасама да я приглади или да си я сплита.Марая спеше нощем самичка на тавана.Там беше прекомерно ниско – по какъв начин права да застане?,с това, което свое би могла да назова:една тетрадка с песни и плюшено мече.Но тя не се оплакваше, а добродушно си мълчеше.Какво като е тясно? Тя дребничка си беше.Още по темата
Наричат я „ Кралицата на Коледа “. Гласът ѝ се е трансформирал в притежател на празничния дух за милиони слушатели по света. Тя е Марая Кери и публично афишира коледния сезон на 2022 година за открит с първата си детска брошура – „ Коледната принцеса “, която излиза на български дни след истинското издание!
Вдъхновена от детството на обичаната изпълнителка и разказана от самата нея в тандем с писателката Микаела Анджела Дейвис, „ Коледната принцеса “ е стопляща сърцето, съвременна приказка, в която участва… дребната Марая.
Зашеметяващите илюстрации на художничката Фууджи Такаши и приспособено на български език в прелестни рими от обичаната поетеса Мария Донева, това цветно и занимателно коледно издание ще ви трогне и очарова.
Малката Марая не разполага с доста в къщурката, в която живее с майка си – оперната певица Ла Дива – и с досадния си папагал Павароти.
Илюстрация Фууджи Такаши Всяка заран кресливите крясъци на птицата я карат да чисти, да подрежда, да бърше прахуляк и да вчесва красивата тъмна коса на майка си – толкоз друга от нейната постоянно рошава и заплетена грива.
Илюстрация Фууджи Такаши Ала Марая не се оплаква. Тя даже не обръща внимание на надменните богаташки деца от бялата вила на хълма, които се подиграват на скъсаното ѝ палто и старомодните ѝ облекла. Защото тя има музиката си и прелестното си пиано, което разсънва в мозъка ѝ вълшебни мелодии и я кара да мечтае, че някой ден животът ѝ ще е по-различен.
Най-много от всичко на света дребното момиче обича Коледата. И когато по този начин чаканият ден най-сетне идва, украсата е поставена и всичко свети от непорочност, в дома на Марая нахлуват хулиганите от бялата вила и... разрушават всичко.
С разрушено сърце, безпомощна и отхвърлена, дребната Марая потегля сама в снега на зимно, чудно странствуване, в чийто край момичето ще открие лечебната мощ на гласа си, с цел да популяризира духа на Коледа вкъщи и по целия свят.
Илюстрация Фууджи Такаши Марая Кери черпи ентусиазъм от своите лични терзания и страхове като дете, с цел да ни напомни, че да бъдеш друг не е минус, а подарък.
„ Коледната принцеса “ е коледна история, която споделя на всички деца – а и към този момент порасналите, че вярата в себе си и личния си глас е най-голямата ни суперсила.
***
" Коледната принцеса ". Изд. " Сиела " Mарая беше благо, усмихнато дете.Тя беше прекомерно дребна да написа и чете,но още в ранно утро, преди зори, в сумрака,я подвигаха – да става, че работа я чака.
Със викове долиташе във тъмната ѝ стая хитрецът Павароти:– СЪБУЖДАЙ съдебна експертиза, МА… РА… ЯЯЯ!И макар че беше отвратително рано,и майка ѝ, Ла Дива, с божествено сопрано„ Е-ла-ла-ла, е-ла-ла-ла! “ – упорито я викаше.Тя вместо да приказва, по ноти тананикаше.Марая, папагалът и оперната диваживееха във къщурка порутена и крива,паянтова и схлупена, измежду гъсти шубраци,на края на пътека от остри камънаци.Дъждецът капе вътре, ветрецът я разклаща,във скъпия квартал – напълно несъответствуваща.
На хълма се издигаше грамадна бяла вила.А къщичката долу от позор се беше свила,за да не ѝ се смеят съседите красиви.Отвътре беше бедна, перденцата ѝ – сиви,прозорците ѝ – мътни, боята – захабена,а печката кадеше през зимата студена.Едва стоеше права, с напукани стени,а фотосите висяха безсилно встрани.
И всичко беше прашно и ужасно нечисто,а подът дъсчен скърцаше като мишле ранено.Със було фино и кърпено постлан,срещу вратата куцаше трикракият диван.Разпадаха се кривите трошливи стъпалана стълбата разрушена, с изгнили перила,а под боята остаряла, която все се рони,подаваха се остри ръждясали пирони.И дребната Марая извънредно се боешепо стълбата да слиза, и постоянно си бодешекрачетата, в ботуши износени обути,и всякога трепереше, че всичко ще се срути.В къщурката им имаше едно местенце чисто.Прекрасното пиано, искрящо и златисто,изправено солидно, с клавиши черно-бели събуждаше мечти, фантазии, очаквания смелии дребната Марая се усещаше щастлива,когато до пианото омаяна застива.В мозъка ѝ се събуждаха мелодии вълшебни,а грижите изчезваха, безсмислени и дребни.Но Павароти кресваше: – МА… РА… ЯЯЯЯ! На часатя хукваше със сребърната четка за коса.Хитрецът папагал посочваше с крила,а майка ѝ припяваше: – Е-ла-ла-ла, е-ла!
Най-важната задача за нея заран бешекрасивите коси на майка си да среше.Те бяха дълги, тъмни, необикновено гъсти.Марая ги приглаждаше със тънките си пръсти,докато по-блестящи и от коприна станат,а майка ѝ си пееше и скърцаше диванътА пък Марая беше със рошави къдрици.На възли и на клечки, като гнездо на птици,косата ѝ немирно като трева растеше,по-бухнала от облак и чорлава все беше.Бе просто безнадеждно даже да се опитасама да я приглади или да си я сплита.Марая спеше нощем самичка на тавана.Там беше прекомерно ниско – по какъв начин права да застане?,с това, което свое би могла да назова:една тетрадка с песни и плюшено мече.Но тя не се оплакваше, а добродушно си мълчеше.Какво като е тясно? Тя дребничка си беше.Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ