На 8 май – дни преди старта на един от

На 8 май – дни преди старта на един от най-красивите фестивали, пояснение в обич към науката – „ Софийски фестивал на науката “ – в книжарниците ще изгрее достойното издание от близкия помощник и биограф на Стивън Хокинг – Томас Хертог.

Всепризнатият академик идва в София и се среща със софийската аудитория на 11 май от 20:30 ч. в Зала „ Космос “ на София Тех Парк, с цел да показа една напълно друга позиция за историята на Вселената, произхода на времето и законите на физиката.  

Какво е имало преди Големия гърмеж? Как се е случило по този начин, че нашата Вселена е годна за живот? Има ли други вселени и скрити измерения на пространството? Могат ли физичните закони да еволюират?

В „ За произхода на времето. Последната доктрина на Стивън Хокинг “ теоретичният физик разисква тези и доста други завладяващи въпроси, за които учените не престават да спорят.

На база на работата си с великия Стивън Хокинг през последните 20 години от живота му и дружно с него,  Хертог продължава построяването на една нова доктрина за произхода на света.

Според „ Последната доктрина на Стивън Хокинг “ учените, в това число и самият той, дълго време са гледали по неправилен метод на Вселената. Те са се опитвали да я изследват като че ли са външни наблюдаващи – от гледната точка надали не на богове отвън времето и пространството. „ Време е да престанем да се вършим на Бог “, споделил Хокинг. Защото по какъв начин можем да следим нещо в профил, в случай че сме част от нещо?

В своята книга Хертог разказва точно вълнуващия миг на просветление, когато Хокинг разкрил грешката си, и тежките години на изследвания, на революционна смяна на вероятността, в която двамата учени дружно проследявали историята на Вселената от напълно друга позиция.

„ За произхода на времето. Последната доктрина на Стивън Хокинг “ среща читателите на наличен език и с всички основни моменти от историята на актуалната физика и космология – с еволюцията на науката от Нютон до днешни дни и с невероятните научни достижения и смелите теории – от квантовата механика и теорията за Големия гърмеж до струнната доктрина, мултивселената и концепцията за Вселената като холограма.

Билети за срещата с Хертог в София, както и за целия Софийски теоретичен фестивал може да откриете.
Томас Хертог

* * *
Из „ За произхода на времето. Последната доктрина на Стивън Хокинг “ от Томас Хертог Снимка " Сиела "

И по този начин, възприемайки света на „ това, което би могло да бъде “, ние сме стигнали на ръба на една напълно нова глава в епохата на актуалната просвета. През 20. в. учените са открили главните градивни детайли на природата – частиците, атомите и молекулите са съставните елементи на цялата материя; гените, белтъците и клетките са съставените елементи на живота; битовете, стратегиите и мрежовите системи стоят в основата на интелекта и информацията. През този век ще стартираме да конструираме нови действителности с нови закони, като свързваме тези съставни елементи по реформаторски способи. Разбира се, останалият естествен свят прави това в продължение на над тринайсет милиарда години космологично уголемение и съвсем четири милиарда години биологична еволюция на Земята. Но както красноречиво се показва Дейкграф, той е изследвал единствено върха на айсберга на всички вероятни устройства. Броят гени, които могат да бъдат измислени математически, е умопомрачителен, надалеч по-голям даже от броя микросъс-тояния на типичната черна дупка, само че единствено дребна парченце от тях са били осъществени в живота на Земята. По същия метод диапазонът на физическите сили и частици, които могат да бъдат изфабрикувани в струнната доктрина, е голям. Но разширението на ранната Вселена е произвело единствено това характерно голям брой. И по този начин, из целия набор на сложността, от фундаменталната физика до интелекта, многообразието от вероятни действителности е неимоверно по-голямо от това, което естествената еволюция е произвела до момента. Двайсет и първи век е оня решителен интервал в историята, в който започваме да разкриваме този необхватен свят.

Този преход с всеобхватни последствия самичък по себе си, е знак за зората на една извънредно комплицирана гражданска война, първата от типа си в историята на Земята и може би на Космоса, в която един тип се пробва да преконфигурира и надвиши биосферата, в която е еволюирал. Както се показва Хана Аренд, от просто претърпяващи еволюция ние прекосяваме към конструиране на еволюцията и дружно с това – на нашата човещина.

От една страна, това е време на огромна вяра. Самата просторност на разкриващите се пътища е в действителност фантастична спрямо всичко, което сме претърпели до момента. В някои разклонения на бъдещето нашите днешни избори ще работят като трамплин към невъобразими нововъведения и постчовешки подем. В бъдеще човешката ера ще съставлява незабравим преход сред първите съвсем четири милиарда години на трудно мудна дарвинистка еволюция и идващите несметни години на еволюция, движена от софтуерно и интелигентно планиране – както тук на Земята, по този начин и надалеч оттатък.

Но това е и рисково нестабилно време. Създадените от индивида екзистенциални опасности, от разпространяването на нуклеарни оръжия и световното стопляне до напредъка в биотехнологиите и изкуствения разсъдък, в този момент надалеч надвишават естествено зараждащите. Британският кралски астроном сър Мартин Рийс е решил, че като вземем поради всички опасности, има единствено 50% късмет да стигнем до 2100 година без някаква пагубна пречка. Оксфордският институт за бъдещето на човечеството дефинира екзистенциалния риск за човечеството през този век на към едно към шест. Следователно има безчет бъдещи пътища, освен някое необикновено отклонение тук или там, по които можем да изпаднем в безпорядък и даже да изчезнем, оставяйки подире си единствено една дребна записка под линия в историята на Космоса.

Имаме единствено един сигурен факт във връзка с нашите вероятности: никакви извънземни цивилизации, наподобява, не са изследвали основна част от звездните системи в нашата галактическа местност. И значи измежду милиардите звезди в нашия местен минал светлинен конус очевидно никоя не се е развила в огромна екосистема на софтуерното равнище, което ние скоро може да достигнем. Физичните закони са удивително подобаващи за живот и въпреки всичко няма данни да има някой различен в близост. Ние не сме съумели да засечем чуждоземно любителско радио, излъчващо извънземна лирика, нито сме виждали астроинженерни планове в небето. Тъкмо противоположното, обяснили сме доста сполучливо държанието на звездните системи, нашата вселена и цялата наблюдаема Вселена въз основа на един набор от естествени физични закони. Чудейки се на този абсурд, италианският физик Енрико Ферми през лятото на 1950 година попитал: „ Къде са всички? “. Идеята на Ферми била, че неналичието на данни за извънземни цивилизации на фона на такива отзивчиви към живота условия подсказва, че някъде по пътя на еволюцията от елементарната мъртва материя към напредналия технотоп, в който може скоро да се превърнем, съществува сериозна спънка. Дали кардиналните теснини лежат в предишното ни, в бъдещето ни, или в двете? Ако еволюционните стъпки в предишното ни са толкоз изключително невероятни, че напредналите форми на живот да са редки във Вселената, значи основната теснина съвсем сигурно ще е зад нас. Но Ферми имал натрапчивото възприятие, че трудността може да се крие в оня преход, който отделя актуалната ни цивилизация от опцията да се популяризира в Космоса: може да не сме способни да надживеем света, който сме основали. Известно осъзнаване на това би било от изгода, с цел да реализираме някаква групова предвидливост. Всъщност Стивън споделяше чувството на Ферми и сподели един път: „ Трябва единствено да погледнем себе си, с цел да разберем по какъв начин интелигентният живот може да се развие в нещо, което не бихме желали да срещнем “.

Това ни води към въпроса: какъв тип бъдеще си представяме за нашата планета и за типа ни? Дали постчовешкият живот ще процъфтява и ще е в положение да се популяризира в Космоса? Заемайки квантово виждане, безбройните пътища, разклоняващи се към бъдещето, са в прочут смисъл към този момент налице като пейзаж от благоприятни условия. Някое бъдеще може даже да наподобява много правдоподбно. Би трябвало обаче да се поучим от предишното, че случайността непрекъснато се намесва и кара историята да взима непредвидени обрати и завои. Случайното държание на един прилеп в Ухан някъде през 2019 година е единствено един образец. И въпреки всичко ние можем да начертаем стъпки за отбягване на пропастта, като придобием ясна световна визия за вида бъдеще, към който се стремим, и макар неопределеностите моделираме ненапълно количествено по какъв начин би могло да действа то. Съществена отговорност за това ще падне върху общността на учените и учените да работят като публичен умствен концерн и да се погрижат проучванията им да се включват и насочват към общото богатство – от биоинженерството през машинното образование до квантовите технологии.

Защото не можем просто да чакаме и да се надяваме на най-хубавото. Ако даже не можем да си представим по какъв начин би изглеждало едно процъфтяващо бъдеще, надали бихме могли да се надяваме да реализираме нещо, което да го прилича даже и далечно. Няма напътствие, към което да се обърнем за съвет, нито основи, даже не и в недрата на физиката, както акцентирах, които да смекчат неуспеха ни. Ако човечеството не напише своя личен сюжет, няма кой да го направи вместо нас. Можем или да оставим еволюцията да следва слепия си ход, свеждайки ситуацията на човечеството до това на едромащабна мравешка колония, колективизирана и следена, лишена от всякаква свобода; или можем да осъзнаем, че ориста ни се намира в личните ни ръце и малко по малко, да моделираме тази орис в съгласувана визия за това какво съставлява едно бъдеще, способно да опровергае скептицизма на Ферми.

В този решителен миг от историята, когато вършим първите си стъпки от името на природата, ще е по-важно от когато и да било да помним посланието на Хана Аренд, че ние сме пасажери на планетата Земя, а не богове, настоящи от небесата. Ние сме участници в една непрекъснато изменяща се Вселена. Ние сме еволюцията. Трябва да намерим път към едно планетарно схващане, с цел да спрем и преобърнем отчуждението от света и да преминем към една вероятност към света, която преначертава връзките ни едни с други и с останалата биосфера по метод, ценящ бъдещето. Само като милеем за позицията си на пазители на планетата Земя и на съпровождащата я прекаленост, ще сме в положение да избегнем заплахата човечеството да хвърли своите многочислени сили против самото себе си.

Като анулира погледа отникъде, окончателната доктрина на Стивън предлага мощно зрънце вяра. Пътешествието ни в Големия гърмеж се отнасяше за НАШИЯ генезис, не за произхода на Вселената, започвайки с Големия гърмеж, който е бил такава основна част от него. Също като Айнщайн, Стивън мислеше, че дълготрайното бъдеще на човечеството в последна сметка ще зависи от това какъв брой добре сме разбрали най-дълбоките си корени. Това го движеше в неговото проучване на Големия гърмеж. Окончателната му доктрина за Вселената е освен това от единствено научна космология. Това е една космология в хуманистичния смисъл, в която Вселената е обсъждана като наш дом – въпреки и огромен, – а нейната физика има корените си в нашите връзки с нея. Космологичният край на Хокинг трансферира мост от математическата суровост на Исак Нютон към дълбокото просветление на Чарлз Дарвин, че в един по-дълбок смисъл ние сме едно. И напълно подходящо в този момент пепелта на Стивън е заровена сред гробовете на Нютон и Дарвин в нефа на лондонското Уестминстърско абатство.

В хода на моето странствуване със Стивън аз го опознах като човек, който копнее всички ние да възприемем една по-космична вероятност към съществуването си и да мислим предвид на бъдещето. Неговата дефинитивна доктрина е като покълващо семе, което има капацитета да израсне в нов мироглед, напълно учреден на науката и в същото време с корени в нашата човещина. Очевидно линията от квантовата космология до моралната Вселена е извънредно дълга и уязвима. Но такава е и линията, изложена от Аренд, от Галилеевите наблюдения на Луната до днешното високотехнологично общество.

Стивън твърдо вярваше, че куражът на въпросите ни и дълбочината на отговорите ни ще ни разреши да насочим планетата Земя безвредно и умно към бъдещето. Историята на неговия живот, в който той беше намерил, след ужасяващата диагноза на АЛС, волята да обича, да сътвори деца, да възприема света във всичките му измерения и да разбере Вселената, е вдъхновявала милиони и ще остане мощна метафора за това, което може да реализира човечеството. Прощалното му обръщение, излъчено в Космоса по време на възпоменателната работа на 15 юни 2018 година, обобщава всичко: „ Когато забележим Земята от Космоса, ние виждаме себе си като цялост; виждаме единството, а не раздялите. Това е толкоз елементарен облик с едно безапелационно обръщение – една планета, една човешка раса. Единствените ни граници са в метода, по който виждаме себе си. Трябва да станем световни жители. Нека работим дружно, с цел да създадем това бъдеще място, което желаеме да посетим “.

От Стивън Хокинг можем да се научим да обичаме света толкоз доста, че да се стремим да си го представим иначе, и в никакъв случай да не се отхвърляме. Да бъдем в действителност хора. Макар да беше съвсем имобилен, Стивън беше най-свободният човек, който съм познавал.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.