Манол Гойгаджиев: Търговският център ще играе ролята на онлайн ритейлър
Манол Гойгаджиев има над 15 години опит на пазара за недвижими парцели в страната. Започва своята кариера в Wells Fargo Bank, град Колумбия, Мериленд, Съединени американски щати, като анализатор, виновен за структуриране на жилищни ипотечни облигации на американския облигационен пазар. В интервала от 2005 година до 2007 година е старши съветник в отдел " Консултиране и капиталови продажби " към Forton, където взе участие в даване на консултантски услуги и правене на пазарни оценки на голям брой офис, търговски и жилищни планове. След това основава и оглавява отдела на " Търговски площи " в MBL, където остава до 2011 година През този интервал дава отговор за отдаването чартърен на City Center Sofia. Присъединява се към екипа на " ЕЦЕ проектмениджмънт България " през 2012, където е виновен за отдаването чартърен на " Мега мол София " и " Сердика център ". След продажбата на " Сердика център " продължава работа като част от новия екип на NepiRockcastle и все още е център управител на комерсиалния център. Председател е на БАРЦ (Българска асоциация на ритейл центровете), в която членуват 13 от огромните търговски центъра в страната. Има бакалавърска степен с две специалности - по финанси и интернационален бизнес, от Robert H. Smith School of Business, University of Maryland.Манол Гойгаджиев ще бъде един от участниците в събитието Ecommerce and Retail Summit, проведено от " Капитал "..
Трябва ли моделът на моловете да се промени, с цел да могат да имат бъдеще? - Промяната в моловете стартира още преди пандемията. Породи се главно от еволюцията на онлайн търговията. Често се разяснява и мога да потвърдя, че пандемията единствено форсира някои процеси, които щяха да се развият, само че в по-дълъг интервал от време. Много търговци преди пандемията въобще нямаха лични онлайн магазини, само че това се промени за няколко месеца. Онлайн търговията беше лимитирана в границите на до 10% от продажбите, което в международен мащаб е ниско приблизително равнище. Сега индикациите са, че делът й доближава 15 - 20%, а в някои случаи по изключение - до 30%.
" Бъдещето принадлежи на забавните търговски центрове. "
Търговските центрове сигурно ще стават по-привлекателни и интерактивни, тъй че да дават на клиентите прекарване, което не може да бъде получено онлайн. Освен общоприетото извършване на покупки в моловете ще се откриват от ден на ден развлечения, забавни заведения за хранене и концепции - въобще предложение, ориентирано към обогатяване на обществения живот на хората, с цел да се компенсират неналичията, подбудени от изолацията по време на пандемията. Тази основна промяна лишава време и доста старания, само че сигурно я чакаме. Като цяло скучните търговски центрове няма да имат бъдеще. То принадлежи на забавните търговски центрове, които дават повече добавена стойност на клиентите си. Има ли към този момент съответни образци в България в това отношение или към момента приказваме хипотетично? - Не е хипотетично. В изискванията на пандемията следим, че миксът от наематели се пренастройва. Това, което виждаме, е, че огромните търговци избират да имат по-малко на брой, само че по-големи магазини, а останалото да компенсират с онлайн продажбите си. И както се приказва - огромните стават по-големи, а мощните - по-силни. При слабите измежду тях ще има по-сериозна промяна. Тоест онлайн търговията ще има все по-голямо значение? - Със сигурност ще има доста повече omnichannel подходи, развити в комерсиалните центрове. Начинът на извършване на покупки на потребителите е изменен поради пандемията, а принадлежности като Click&Collect, Call&Collect ще не престават да се постановат и ще стават все по-популярни.
Очаквам, че и самият търговски център ще играе ролята на онлайн ритейлър - под формата на online market place. Тоест, влизайки на уеб страницата му, ще можем непосредствено да си купим артикули от разнообразни търговци, намиращи се в комерсиалния център. Онлайнът ще се слива с обичайна търговия в самия търговски център. Как се трансформира миксът от наематели в моловете? - По време на пандемията видяхме да отварят концепции, които към момента не са участвали в комерсиалните центрове. Ще има диверсификация. Стандартните магазини за облекла и обекти за услуги ще бъдат допълнени с нови, нетипични за пространството концепции като хотели, лечебни заведения, даже жилища. В софийски мол за първи път беше открита болница - нещо, което преди пет - седем години беше допустимо единствено на доктрина. Очаквам също по този начин да се оферират повече услуги, които не са обичайни за комерсиалния център, само че които водят трафик към него. Бъдещето на моловете минава ли през промени в връзките с наемателите, да кажем, в комерсиалните условия? - Заедно с наемателите минахме през сложния интервал. Бих споделил, че сме съвсем най-после. Ако не бяхме показали еластичност, комерсиалните центрове нямаше да ги има. Виждаме каква е обстановката и се вършат взаимни отстъпки, търси се златната среда. Не всички търговци съумяха да оцелеят по ред аргументи (финансови, проблеми със стока и персонал) и разумно затвориха, само че тези, които съумяха да реагират бързо и съответно на обстановката, в този момент са доста по-силни.
" Големите стават по-големи, мощните - по-силни. "
Как се трансформира държанието на потребителите? - При потребителите през последната година и половина се развива по този начин наречената At home стопанска система. Стоиш у дома и пазаруваш онлайн - нещо, което преди липсваше. И тя ще продължи да се развива.
Но ние забелязахме и нещо друго. Това, че хората работят от у дома и не посещават офиса, надалеч не значи, че не посещават и търговски центрове, даже в противен случай. Омръзва им да стоят у дома и след работа прекарват известно време в комерсиалния център, където атмосферата и прекарването е по-различно от наличието онлайн. Това ще бъде и възходяща наклонност отсега нататък - потребителите ще търсят преживявания и страсти, които ще предоставяме в комерсиалните центрове.
Друга значима смяна, обвързвана с потребителите през последната година и половина, е, че когато посещават комерсиалния център, с цел да пазарят, те го вършат доста по-концентрирано, с прелиминарен лист с целеви покупки. Тенденцията е, че хората прекарват една концепция по-малко време в комерсиалния център поради рестриктивните мерки с маските и другите рестрикции. Но действително се оказва, че с по-кратък престой и по-малък брой гости се доближават сходни равнища на обороти, каквито е имало и предходни години, тъй като междинната стойност на кошницата е по-висока.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Градове 3 Коронавирус 1 Свят 2 Политика 3 Свят 1 Градове 2 Коронавирус 3 Места
Но имайте поради, че наложените противоепидемични ограничения в България доста изкривиха самия метод на извършване на покупки. В поредицата локдауни бяха затворени основно комерсиалните центрове и се получи комерсиална дискриминация, която даде предимство на други търговци в най-силните зимни месеци. Това се наблюдаваше единствено в България, а във всички останали страни нямаше сходна дискриминация - търговците бяха третирани по еднакъв метод.
" Ако ограниченията бяха идентични за всички, нямаше да водим полемиката свършва ли времето на комерсиалните центрове, почва ли времето на комерсиалните паркове. "
Чували сте да споделят, че времето на моловете отминава и бъдещето е на ритейл парковете. Как наподобяват нещата от ваша позиция? - Моето мнение е, че това са два напълно разнообразни формата, ориентирани към напълно разнообразни публики. В огромните градове, където земята е скъпа и покупателната дарба е по-висока, е по-рентабилно да се влага в търговски център. В него се пазари на закрито, основава се по-добра атмосфера, напълно друго е чувството и преживяването. За локациите отвън огромните градове, където покупателната дарба не е толкоз огромна, е най-рентабилно да има ритейл паркове. Там е уместно на ниска цена строителство с " търговски кутии " - така наречен Big Box. Там и наемите ще са по-рентабилни за търговците, доколкото те въпреки всичко са функционалност от оборота.
Трябва ли моделът на моловете да се промени, с цел да могат да имат бъдеще? - Промяната в моловете стартира още преди пандемията. Породи се главно от еволюцията на онлайн търговията. Често се разяснява и мога да потвърдя, че пандемията единствено форсира някои процеси, които щяха да се развият, само че в по-дълъг интервал от време. Много търговци преди пандемията въобще нямаха лични онлайн магазини, само че това се промени за няколко месеца. Онлайн търговията беше лимитирана в границите на до 10% от продажбите, което в международен мащаб е ниско приблизително равнище. Сега индикациите са, че делът й доближава 15 - 20%, а в някои случаи по изключение - до 30%.
" Бъдещето принадлежи на забавните търговски центрове. "
Търговските центрове сигурно ще стават по-привлекателни и интерактивни, тъй че да дават на клиентите прекарване, което не може да бъде получено онлайн. Освен общоприетото извършване на покупки в моловете ще се откриват от ден на ден развлечения, забавни заведения за хранене и концепции - въобще предложение, ориентирано към обогатяване на обществения живот на хората, с цел да се компенсират неналичията, подбудени от изолацията по време на пандемията. Тази основна промяна лишава време и доста старания, само че сигурно я чакаме. Като цяло скучните търговски центрове няма да имат бъдеще. То принадлежи на забавните търговски центрове, които дават повече добавена стойност на клиентите си. Има ли към този момент съответни образци в България в това отношение или към момента приказваме хипотетично? - Не е хипотетично. В изискванията на пандемията следим, че миксът от наематели се пренастройва. Това, което виждаме, е, че огромните търговци избират да имат по-малко на брой, само че по-големи магазини, а останалото да компенсират с онлайн продажбите си. И както се приказва - огромните стават по-големи, а мощните - по-силни. При слабите измежду тях ще има по-сериозна промяна. Тоест онлайн търговията ще има все по-голямо значение? - Със сигурност ще има доста повече omnichannel подходи, развити в комерсиалните центрове. Начинът на извършване на покупки на потребителите е изменен поради пандемията, а принадлежности като Click&Collect, Call&Collect ще не престават да се постановат и ще стават все по-популярни.
Очаквам, че и самият търговски център ще играе ролята на онлайн ритейлър - под формата на online market place. Тоест, влизайки на уеб страницата му, ще можем непосредствено да си купим артикули от разнообразни търговци, намиращи се в комерсиалния център. Онлайнът ще се слива с обичайна търговия в самия търговски център. Как се трансформира миксът от наематели в моловете? - По време на пандемията видяхме да отварят концепции, които към момента не са участвали в комерсиалните центрове. Ще има диверсификация. Стандартните магазини за облекла и обекти за услуги ще бъдат допълнени с нови, нетипични за пространството концепции като хотели, лечебни заведения, даже жилища. В софийски мол за първи път беше открита болница - нещо, което преди пет - седем години беше допустимо единствено на доктрина. Очаквам също по този начин да се оферират повече услуги, които не са обичайни за комерсиалния център, само че които водят трафик към него. Бъдещето на моловете минава ли през промени в връзките с наемателите, да кажем, в комерсиалните условия? - Заедно с наемателите минахме през сложния интервал. Бих споделил, че сме съвсем най-после. Ако не бяхме показали еластичност, комерсиалните центрове нямаше да ги има. Виждаме каква е обстановката и се вършат взаимни отстъпки, търси се златната среда. Не всички търговци съумяха да оцелеят по ред аргументи (финансови, проблеми със стока и персонал) и разумно затвориха, само че тези, които съумяха да реагират бързо и съответно на обстановката, в този момент са доста по-силни.
" Големите стават по-големи, мощните - по-силни. "
Как се трансформира държанието на потребителите? - При потребителите през последната година и половина се развива по този начин наречената At home стопанска система. Стоиш у дома и пазаруваш онлайн - нещо, което преди липсваше. И тя ще продължи да се развива.
Но ние забелязахме и нещо друго. Това, че хората работят от у дома и не посещават офиса, надалеч не значи, че не посещават и търговски центрове, даже в противен случай. Омръзва им да стоят у дома и след работа прекарват известно време в комерсиалния център, където атмосферата и прекарването е по-различно от наличието онлайн. Това ще бъде и възходяща наклонност отсега нататък - потребителите ще търсят преживявания и страсти, които ще предоставяме в комерсиалните центрове.
Друга значима смяна, обвързвана с потребителите през последната година и половина, е, че когато посещават комерсиалния център, с цел да пазарят, те го вършат доста по-концентрирано, с прелиминарен лист с целеви покупки. Тенденцията е, че хората прекарват една концепция по-малко време в комерсиалния център поради рестриктивните мерки с маските и другите рестрикции. Но действително се оказва, че с по-кратък престой и по-малък брой гости се доближават сходни равнища на обороти, каквито е имало и предходни години, тъй като междинната стойност на кошницата е по-висока.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Градове 3 Коронавирус 1 Свят 2 Политика 3 Свят 1 Градове 2 Коронавирус 3 Места
Но имайте поради, че наложените противоепидемични ограничения в България доста изкривиха самия метод на извършване на покупки. В поредицата локдауни бяха затворени основно комерсиалните центрове и се получи комерсиална дискриминация, която даде предимство на други търговци в най-силните зимни месеци. Това се наблюдаваше единствено в България, а във всички останали страни нямаше сходна дискриминация - търговците бяха третирани по еднакъв метод.
" Ако ограниченията бяха идентични за всички, нямаше да водим полемиката свършва ли времето на комерсиалните центрове, почва ли времето на комерсиалните паркове. "
Чували сте да споделят, че времето на моловете отминава и бъдещето е на ритейл парковете. Как наподобяват нещата от ваша позиция? - Моето мнение е, че това са два напълно разнообразни формата, ориентирани към напълно разнообразни публики. В огромните градове, където земята е скъпа и покупателната дарба е по-висока, е по-рентабилно да се влага в търговски център. В него се пазари на закрито, основава се по-добра атмосфера, напълно друго е чувството и преживяването. За локациите отвън огромните градове, където покупателната дарба не е толкоз огромна, е най-рентабилно да има ритейл паркове. Там е уместно на ниска цена строителство с " търговски кутии " - така наречен Big Box. Там и наемите ще са по-рентабилни за търговците, доколкото те въпреки всичко са функционалност от оборота.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ