Политически хермафродити: Тайната на Шутовете
Малцината, които считат, че ПростоКирчо и най-близките му апапи са естествени политици, естествени министри и освен това – че те въобще са и действат в зоната на нормалността, явно са отдадени в някаква загадка. Тайна, която е недостъпна за простосмъртните. Иначе, по какъв начин ще съзират нещо обикновено в простокирчовци, когато те газят всички правила на политическата игра, а постоянно и на законността.
Тия хора обоклукчивиха политиката, да не приказваме за Властта, която трансфораха в безподобна шутовщина. Унизиха понятието „ коалиция “, трансфораха съдружната просвета – и без друго доста незряла в тукашните условия – в елементарен пазарлък, по-точната дума е курварлък.
И, вън от подозрение, предизвикаха на страната колосални финансови вреди, в някои случаи до степен на разгром (газовата далавера). Народецът си брои стотинките, въпреки че Бурята към момента е надалеч, страната е в същото състояние, а тия не престават да лъжат и мажат.
Каква може да е тайната, за която намекнах при започване на тази дописка?
И тя е в действителност келява, също като самите Кирчови апапи, само че никой към момента не я изрича на глас. Тукашните познавачи на политиката, най-малко най-чевръстите от тях, имат виновност за затъването ни, най-малко колкото самите кирчовци.
Не им ли беше ясно още през цялото време, че си имаме работа със сбириток от политически хермафродити , с един противоположен хибрид сред нищо и още по-голямо?
Че тестванията няма да ни бъдат спестени – поради една тайфа от анонимници, от всяка пора на които изтича несръчност, само че и лакомия. При естествени условия тия хора трябваше на първо време да бъдат опазвани от самите себе си, от личния си тарикатски нрав.
Единственото, което бяха постигнали до този миг водачите им, примерно, беше някаква спекулация, просташки съшита, за друго нямаха предпочитание, а и качества, естествено. Примерът с грабежа в Божурище, осъществен от Кирчо и Асенчо е задоволителен. И взеха, че навръх тия им захвърлиха властта в краката – едвам се гаврят с нея. Това е толкоз отблъскващо, та чак не е обичайно да се разяснява.
Но даже и след упования им неуспех, кирчовци не престават да излъчват някаква необяснима, напряко налудна самоувереност. Публиката към този момент е схванала, какво съставляват – за разлика от някои политици, които още веднъж са подготвени, даже упорстват да се приютят под един юрган с тях.
Един от тях, най-досадният, е грантаджията Христо Болшевишки, който е отмъкнал от гламавите американци стотици хиляди долари, с цел да плямпа от години едно и също, и то бездарно. Изненадващо и Нинова се трансформира в грантаджийка – тя пък на вековния капитал на социалистите.
От месеци е главният пи-ар на кирчовци: те ненаситно въртят номерата си, а тя неуморно ги пази – като че ли е останала единственият човек в страната, който към момента не е схванал що за стока са те. Напоследък упорства да работим още веднъж с „ Газпром “,
като че ли не знае, че тъкмо кирчовци скапаха, като последните идиоти, връзките ни с руснаците и по този начин нанесоха вреди за стотици милиони – що се касае за една дузина обществени стратегии, с които Нинова се хвали в задатък. Те ощетяват Народа и страната, а тя ги придърпва под юргана.
Газовата вакханалия, провокирана изцяло умишлено от Кирчо и Асенчо, си е чиста полуда – и тя изключително отчетливо открои, какво е положението на страната.
Щом тия никаквици съумяха гладко да нахълтат във Властта и да се упражняват известно време с нея, какво друго можеше да се случи, с изключение на да се съгласим, че ненормалността е неизбежна и даже донейде допустима, най-малко тук.
Вече всеки може да се упражнява с „ политиката “ – тя е нещо като секскукла за импотенти, удоволствието е подозрително, само че най-малко ти внушава заблудата, че си юначага. Между другото, страховит триумф ще има едно проучване, озаглавено „ Мъжкарите в българската политика – през погледа на една секскукла “.
Не се виждат особени шансове пред ония в нашенската политика, които към момента са с целия си – или би трябвало някак да преглътнат простокирчовци с всичката им глупащина и апашорщина, или да се самоизолират. Това пък е още по-зле – да оставиш страната на неколцина побеснели дилетанти.
Тъй или другояче, естествената политика и естественото практикуване на власт непоправимо губят позициите си и към този момент наподобяват непотребни. Това се случва и по още една причина: кирчовци развратиха една част, въпреки и оскъдна от Народа – лишиха я с лъжите си от трезвостта й.
И най-лошото е, че когато излъганите схванаха, че са жертва на най-обикновени шарлатани, както ги назова президента Радев, одобриха, че цялата политика е нещо, изначално несъстоятелно. Това ще има непоправими последствия за години напред – колкото и да се пробват да я „ доосмислят “ някои анализатори.
Умни хора, обаче са подготвени да одобряват за обикновено даже рисково нелепото, да го обговорят някак, да вчешат идиотските прояви на явни кретени, да търсят оправдания за безумията на тия варвари. А трябваше да ги бойкотират още от деня, когато ПростоКирчо оцапа Конституцията и се изплю в лицето на публиката.
Така я върна десетилетия обратно, интелигентните хора трябваше да вдървен, че е нанесена забележима вреда на същинските цивилизационни стандарти, че тяхната резистентност е мощно разколебана. Вместо това, те потеглиха да пазят Нахалника…
Тия дни служебният заместител министър на превоза заяви два обстоятелството, поради които Министерство на вътрешните работи би трябвало да ангажира на хонорар Бойко Рашков, с цел да се упражнява с обичаните си показни арести. Ето един забавен факт, обвързван с кирчовия министър на превоза Събев: хакерската офанзива против „ Български пощи “ била проведена или най-малкото била в интерес на същия министър, който е притежател на крупна куриерска компания („ Еконт “).
За да замажат далаверата, перушаните на ПростоКирчо пуснали лъжата, че хакерската офанзива пристигнала от Русия – тия мушмороци към този момент ще упрекват руснаците и за неудачите си със секскуклите си.
А изключително прелестното в тази ситуация е друго: въпросният Събев бил най-големият донор за изборната акция на простокирчовци и, в действителност, по този начин си купил министерския пост.
Простокирчовци не се свенят от сходни неща, даже от най-вонливите, за мнозина те се държат като олигофрени, само че в действителност са си непукисти. Пак поради същата загадка ли?
А водачите им упорстват да ги виждаме като едни плетачки на неистини – и неприязънта на публиката, подбудена от измамничествата им, единствено ги забавлява.
На 9 август някогашният вицепремиер и министър на финансите Асен Василев, който се гласи за предстоящ министър председател, съобщи по Би Ти Ви, че – доколкото знаел?! – не получаваме съветски газ през медиатори.
На идващия ден – 10 август, по Нова телевизия, експремиерът Петков обаче разгласи, че купуваме съветски газ. Същия ден, някогашният енергиен министър Делян Добрев сподели по Би Ти Ви фактури, които потвърждават, че купуваме съветски газ от медиатори.
Научихме също, че през последните три месеца сме купили/внесли съветски газ за 630 милиона евро, при солидно оскъпена цена, а медиаторите били спечелили 200 милиона евро.
Обаче Асен Василев споделя: „ Доколкото знам, не получаваме съветски газ през медиатори “. Това е същият Асен Василев, който още от месец февруари се кълнеше, че в никакъв случай повече няма да внасяме съветски газ. Никога.
Какво е това – за какво ни разиграват Кирчо и Асенчо? Глад за неистини? Или болестно положение?
Реклама
Или тайната, която им е известна, им дава самочувствието на недосегаеми? Блазе ни. Те се държат в действителност като недосегаеми. Цяла България стана очевидец на далаверата им, и елементарните хора я проумяха – само че за тях това е без значение. Излиза Асенчо и споделя – „ Доколкото знам… “ Всъщност, ни споделя – „ Идиоти, въобще не ме интересува, какво мислите за мен. Чупката – в скапания си живот! “
Впрочем, отвън всичко останало, далаверата е и пределно предизвикателна. Съчинена и осъществена е пред очите на всички. Просто, само че доста ефикасно упражнение: съзнателно скапват връзките си с съветския снабдител, въпреки да знаят, че това ще сложи пред съществени тествания и опасности както промишлеността ни, по този начин и многострадалното население.
Но техни доверени хора към този момент са се договорили с „ Газпром “ за обилни количества газ – и по този начин се трансформират в неизбежните ни снабдители. Кирчо стопира газа – и отново Кирчо го пуска. Газовият/нагазираният Кирчо.
Вече стана дума в предходната ми дописка, че Кирчо не не помни и етичната страна на далаверата – назначава най-доверения си човек всред медиаторите за началник на „ Булгаргаз “. Това е приносен миг в бизнеспрактиката и може да бъде наименуван „ диверсификация на далаверата “.
Чували ли сте въобще за сходно шикалкавене?
Един факт е неоспорим: ПростоКирчо провокира безподобна по мащабите си газова рецесия у нас. Но пък това е най-ефикасният метод медиаторите му да приберат големи пари.
Историята (нашата) си пада по безвкусните повторения. Костов хариза „ Нефтохим “ на руснаците – и след това стана русофоб. Сега Кирчо провокира газовата рецесия, само че през медиаторите си търгува с съветски газ, цялостни гушите и на руснаците – и той е русофоб. Как ги вършиме тия евро-атлантически номера?
„ А ти кажи най-сетне, каква е тази загадка, бре? “ – слушам ядосания глас на редактора си.
Още когато започнаха акцията си за изборите през ноември 2021-а, Кирчо и Асенчо излъчваха някаква убеденост, ненормална като всичко, до което се допрат. При това, Кирчо към този момент се беше съществено злепоставил поради измамата с двойното си поданство.
Кампанията им беше условна – един първокласен микробус се моташе напразно из страната, двамата слизаха някъде при туземците, обезателно с вдигнати яки – по този начин желаеха да наподобяват като пичове – вижте ни какъв брой сме яки, какъв брой сме потентни – единствено още не беше ясно, в какъв смисъл; ръкуваха се с групичка туземци, евентуално авансово аранжирани, разменяха си няколко тъпи лафа – и довиждане.
Не ми се вярваше нашенецът към този момент да е толкоз доверчив, че да гласоподава за една мръсна дума – „ смяна “ – напряко лайнена, в случай че се имат поради всички безобразия на Прехода.
Още повече, че таман този, който я изплюваше отгоре-отгоре, бе живото въплъщение на безобразната българска действителност, самия той бе клетвопрестъпник, другояче казано – лъжец, низък измамник – нещо, което бе удостоверено от самия Конституционен съд, който оповести незаконността на избора му за длъжностен министър на стопанската система.
Изглежда, обаче и възприятието за комизъм или по-скоро майтапчийската жила, доста постоянно обидно-грубиянска, на българина е напълно закърняло – та се е примирил със срамния факт, че в случай че си потвърден лъжец, по-сигурно ще се добереш до властта.
И той одобри покорно, че баш един лъжец ще промени животеца му, ще промени и самия него. А преди години той просто щеше да изръмжи нещо скверно – едно „ курец “, примерно, и да завърши с нахалника.
Сещам се за тая дума, тъй като прочетох, че когато предавал властта на служебния министър председател, ПростоКирчо му поискал „ курец “. Някои може и да не повярват, обаче е несъмнено, че се е случило – това дава отговор на цялостния нрав на Кирчото.
А и Тайната му дава кураж да употребява толкоз изтънчен език – пък и той, да ви кажа, е за предпочитане пред неразгадаемите думи, които от време на време употребява.
А тайната се крие в тайната обич с машините, с които ще се гласоподава на 2 октомври.
Стотина компютърни експерти щели да ги обслужват – стотина нашенци да са на един ум, вярвате ли го? Все на някой/неколцина от тях ще им се прииска да се позабавляват, с цел да гледат сеира на политиканите ни – които са толкоз глупави, та се оставиха на капризите на някакви машини. Те от дълго време не могат да се оправят с живи хора, които към момента носят някаква душа, колкото и да се е свила тя – така че, нямат никакви шансове да се оправят с бездушната машинария.
Затова изглеждаше толкоз самонадеяно Дуото (ПростоКирчо и Асенчо) през ноември предходната година, по тази причина не се тревожат и в този момент. Те имат и постоянно ще имат проблеми с хората – с машините обаче е друго, една по-меланхолична персона би споделила, че бездушието ги сродява.
А пък вашият дописник напряко ще им го каже на политиканите ни, че наподобява са по-глупави, в сравнение с си мислим. Освен, в случай че има и още една загадка, която да обслужва първата. Това би трябвало да са козовете на „ Козяк “.
Факт е, че ние сме в режим на непрекъснато наблюдаване – не споделям, че това е нещо неприятно, единствено го установявам.
Станали сме нещо като Панама от 80-те години на предишния век – само че по-блатна, а нашите пришълци не са по-малки измамници от Нориега. Дирижирането е кротко-елегантно, със същия финес, с който предлагаш на някого револвер, с цел да се самоубие.
С подобен финес евентуално са били убеждавани по-едрите ни политици, с цел да одобряват новите измамници – това за тях си беше същинско самоубийство, само че най-малко оставаха в играта. Същото е и с машините за гласоподаване, по тази причина никой не се възпротиви изключително против въвеждането им. Гръмнаха се в главите – и бяха признателни, че изстрелът е отнесъл единствено мозъка им, другото е останало непокътнато, а те по този начин и не са употребявали кой знае какъв брой и до момента мозъка си.
Така със специфичното присъединяване на машините, в бутафорния театър, който тук минава за политика, ще се вливат все нови и нови случайници, изрядно некадърни. Но никой няма да възразява против тоталното опростачаване на нацията. В края на краищата, и то си има своите преимущества.
Машините ще осъществят Големия Преврат, най-сетне. Ще се превърнем в това, което са намислили за нас. Изглежда, всички са се примирили с това.
Сещам се за една подигравка. Като възпитаник бях абониран за някои вестници, които през днешния ден са библиографска необичайност – да вземем за пример, „ Литературни вести “, който бе спрян от властта.
Получавах и някои задгранични издания, несъмнено, от страни от Източния блок – сред тях и „ Футбол – Хокей “, един състезателен таблоид по руски обичай, който обаче имаше секция с разбори на западни спортни коментатори. Бяха луксозни, от тях се пробвах да прихвана някои нещица, до момента в който най-после разбрах, че най-важно е да прихванеш нещо от себе си. Както и да е.
Получавах и едно източногерманско хумористично списание – в него бе поместена и карикатурата, за която се сетих в този момент. До входа на едно казино има телефонен уред, малко чудноват в действителност – тъй като на мястото на слушалката е инсталиран револвер. Пускаш нужната монета, насочваш револвера към главата си – и дърпаш спусъка. Очевидно облекчение за тези, които са изгубили всичко в казиното.
Изглеждаше доста поучително за елементарните тиквеници: не се врете там, където е Голямата игра, с огромните залози, мястото ви е в по-скромните зали, в които отново е несъмнено, че ще загубите, само че надалеч по-малко.
И най-вече се пазете/плашете, когато Главното крупие ви доверява някоя загадка.
КЕВОРК КЕВОРКЯН, особено за „ Уикенд ”, заглавието е на Narod.bg
Тия хора обоклукчивиха политиката, да не приказваме за Властта, която трансфораха в безподобна шутовщина. Унизиха понятието „ коалиция “, трансфораха съдружната просвета – и без друго доста незряла в тукашните условия – в елементарен пазарлък, по-точната дума е курварлък.
И, вън от подозрение, предизвикаха на страната колосални финансови вреди, в някои случаи до степен на разгром (газовата далавера). Народецът си брои стотинките, въпреки че Бурята към момента е надалеч, страната е в същото състояние, а тия не престават да лъжат и мажат.
Каква може да е тайната, за която намекнах при започване на тази дописка?
И тя е в действителност келява, също като самите Кирчови апапи, само че никой към момента не я изрича на глас. Тукашните познавачи на политиката, най-малко най-чевръстите от тях, имат виновност за затъването ни, най-малко колкото самите кирчовци.
Не им ли беше ясно още през цялото време, че си имаме работа със сбириток от политически хермафродити , с един противоположен хибрид сред нищо и още по-голямо?
Че тестванията няма да ни бъдат спестени – поради една тайфа от анонимници, от всяка пора на които изтича несръчност, само че и лакомия. При естествени условия тия хора трябваше на първо време да бъдат опазвани от самите себе си, от личния си тарикатски нрав.
Единственото, което бяха постигнали до този миг водачите им, примерно, беше някаква спекулация, просташки съшита, за друго нямаха предпочитание, а и качества, естествено. Примерът с грабежа в Божурище, осъществен от Кирчо и Асенчо е задоволителен. И взеха, че навръх тия им захвърлиха властта в краката – едвам се гаврят с нея. Това е толкоз отблъскващо, та чак не е обичайно да се разяснява.
Но даже и след упования им неуспех, кирчовци не престават да излъчват някаква необяснима, напряко налудна самоувереност. Публиката към този момент е схванала, какво съставляват – за разлика от някои политици, които още веднъж са подготвени, даже упорстват да се приютят под един юрган с тях.
Един от тях, най-досадният, е грантаджията Христо Болшевишки, който е отмъкнал от гламавите американци стотици хиляди долари, с цел да плямпа от години едно и също, и то бездарно. Изненадващо и Нинова се трансформира в грантаджийка – тя пък на вековния капитал на социалистите.
От месеци е главният пи-ар на кирчовци: те ненаситно въртят номерата си, а тя неуморно ги пази – като че ли е останала единственият човек в страната, който към момента не е схванал що за стока са те. Напоследък упорства да работим още веднъж с „ Газпром “,
като че ли не знае, че тъкмо кирчовци скапаха, като последните идиоти, връзките ни с руснаците и по този начин нанесоха вреди за стотици милиони – що се касае за една дузина обществени стратегии, с които Нинова се хвали в задатък. Те ощетяват Народа и страната, а тя ги придърпва под юргана.
Газовата вакханалия, провокирана изцяло умишлено от Кирчо и Асенчо, си е чиста полуда – и тя изключително отчетливо открои, какво е положението на страната.
Щом тия никаквици съумяха гладко да нахълтат във Властта и да се упражняват известно време с нея, какво друго можеше да се случи, с изключение на да се съгласим, че ненормалността е неизбежна и даже донейде допустима, най-малко тук.
Вече всеки може да се упражнява с „ политиката “ – тя е нещо като секскукла за импотенти, удоволствието е подозрително, само че най-малко ти внушава заблудата, че си юначага. Между другото, страховит триумф ще има едно проучване, озаглавено „ Мъжкарите в българската политика – през погледа на една секскукла “.
Не се виждат особени шансове пред ония в нашенската политика, които към момента са с целия си – или би трябвало някак да преглътнат простокирчовци с всичката им глупащина и апашорщина, или да се самоизолират. Това пък е още по-зле – да оставиш страната на неколцина побеснели дилетанти.
Тъй или другояче, естествената политика и естественото практикуване на власт непоправимо губят позициите си и към този момент наподобяват непотребни. Това се случва и по още една причина: кирчовци развратиха една част, въпреки и оскъдна от Народа – лишиха я с лъжите си от трезвостта й.
И най-лошото е, че когато излъганите схванаха, че са жертва на най-обикновени шарлатани, както ги назова президента Радев, одобриха, че цялата политика е нещо, изначално несъстоятелно. Това ще има непоправими последствия за години напред – колкото и да се пробват да я „ доосмислят “ някои анализатори.
Умни хора, обаче са подготвени да одобряват за обикновено даже рисково нелепото, да го обговорят някак, да вчешат идиотските прояви на явни кретени, да търсят оправдания за безумията на тия варвари. А трябваше да ги бойкотират още от деня, когато ПростоКирчо оцапа Конституцията и се изплю в лицето на публиката.
Така я върна десетилетия обратно, интелигентните хора трябваше да вдървен, че е нанесена забележима вреда на същинските цивилизационни стандарти, че тяхната резистентност е мощно разколебана. Вместо това, те потеглиха да пазят Нахалника…
Тия дни служебният заместител министър на превоза заяви два обстоятелството, поради които Министерство на вътрешните работи би трябвало да ангажира на хонорар Бойко Рашков, с цел да се упражнява с обичаните си показни арести. Ето един забавен факт, обвързван с кирчовия министър на превоза Събев: хакерската офанзива против „ Български пощи “ била проведена или най-малкото била в интерес на същия министър, който е притежател на крупна куриерска компания („ Еконт “).
За да замажат далаверата, перушаните на ПростоКирчо пуснали лъжата, че хакерската офанзива пристигнала от Русия – тия мушмороци към този момент ще упрекват руснаците и за неудачите си със секскуклите си.
А изключително прелестното в тази ситуация е друго: въпросният Събев бил най-големият донор за изборната акция на простокирчовци и, в действителност, по този начин си купил министерския пост.
Простокирчовци не се свенят от сходни неща, даже от най-вонливите, за мнозина те се държат като олигофрени, само че в действителност са си непукисти. Пак поради същата загадка ли?
А водачите им упорстват да ги виждаме като едни плетачки на неистини – и неприязънта на публиката, подбудена от измамничествата им, единствено ги забавлява.
На 9 август някогашният вицепремиер и министър на финансите Асен Василев, който се гласи за предстоящ министър председател, съобщи по Би Ти Ви, че – доколкото знаел?! – не получаваме съветски газ през медиатори.
На идващия ден – 10 август, по Нова телевизия, експремиерът Петков обаче разгласи, че купуваме съветски газ. Същия ден, някогашният енергиен министър Делян Добрев сподели по Би Ти Ви фактури, които потвърждават, че купуваме съветски газ от медиатори.
Научихме също, че през последните три месеца сме купили/внесли съветски газ за 630 милиона евро, при солидно оскъпена цена, а медиаторите били спечелили 200 милиона евро.
Обаче Асен Василев споделя: „ Доколкото знам, не получаваме съветски газ през медиатори “. Това е същият Асен Василев, който още от месец февруари се кълнеше, че в никакъв случай повече няма да внасяме съветски газ. Никога.
Какво е това – за какво ни разиграват Кирчо и Асенчо? Глад за неистини? Или болестно положение?
Реклама
Или тайната, която им е известна, им дава самочувствието на недосегаеми? Блазе ни. Те се държат в действителност като недосегаеми. Цяла България стана очевидец на далаверата им, и елементарните хора я проумяха – само че за тях това е без значение. Излиза Асенчо и споделя – „ Доколкото знам… “ Всъщност, ни споделя – „ Идиоти, въобще не ме интересува, какво мислите за мен. Чупката – в скапания си живот! “
Впрочем, отвън всичко останало, далаверата е и пределно предизвикателна. Съчинена и осъществена е пред очите на всички. Просто, само че доста ефикасно упражнение: съзнателно скапват връзките си с съветския снабдител, въпреки да знаят, че това ще сложи пред съществени тествания и опасности както промишлеността ни, по този начин и многострадалното население.
Но техни доверени хора към този момент са се договорили с „ Газпром “ за обилни количества газ – и по този начин се трансформират в неизбежните ни снабдители. Кирчо стопира газа – и отново Кирчо го пуска. Газовият/нагазираният Кирчо.
Вече стана дума в предходната ми дописка, че Кирчо не не помни и етичната страна на далаверата – назначава най-доверения си човек всред медиаторите за началник на „ Булгаргаз “. Това е приносен миг в бизнеспрактиката и може да бъде наименуван „ диверсификация на далаверата “.
Чували ли сте въобще за сходно шикалкавене?
Един факт е неоспорим: ПростоКирчо провокира безподобна по мащабите си газова рецесия у нас. Но пък това е най-ефикасният метод медиаторите му да приберат големи пари.
Историята (нашата) си пада по безвкусните повторения. Костов хариза „ Нефтохим “ на руснаците – и след това стана русофоб. Сега Кирчо провокира газовата рецесия, само че през медиаторите си търгува с съветски газ, цялостни гушите и на руснаците – и той е русофоб. Как ги вършиме тия евро-атлантически номера?
„ А ти кажи най-сетне, каква е тази загадка, бре? “ – слушам ядосания глас на редактора си.
Още когато започнаха акцията си за изборите през ноември 2021-а, Кирчо и Асенчо излъчваха някаква убеденост, ненормална като всичко, до което се допрат. При това, Кирчо към този момент се беше съществено злепоставил поради измамата с двойното си поданство.
Кампанията им беше условна – един първокласен микробус се моташе напразно из страната, двамата слизаха някъде при туземците, обезателно с вдигнати яки – по този начин желаеха да наподобяват като пичове – вижте ни какъв брой сме яки, какъв брой сме потентни – единствено още не беше ясно, в какъв смисъл; ръкуваха се с групичка туземци, евентуално авансово аранжирани, разменяха си няколко тъпи лафа – и довиждане.
Не ми се вярваше нашенецът към този момент да е толкоз доверчив, че да гласоподава за една мръсна дума – „ смяна “ – напряко лайнена, в случай че се имат поради всички безобразия на Прехода.
Още повече, че таман този, който я изплюваше отгоре-отгоре, бе живото въплъщение на безобразната българска действителност, самия той бе клетвопрестъпник, другояче казано – лъжец, низък измамник – нещо, което бе удостоверено от самия Конституционен съд, който оповести незаконността на избора му за длъжностен министър на стопанската система.
Изглежда, обаче и възприятието за комизъм или по-скоро майтапчийската жила, доста постоянно обидно-грубиянска, на българина е напълно закърняло – та се е примирил със срамния факт, че в случай че си потвърден лъжец, по-сигурно ще се добереш до властта.
И той одобри покорно, че баш един лъжец ще промени животеца му, ще промени и самия него. А преди години той просто щеше да изръмжи нещо скверно – едно „ курец “, примерно, и да завърши с нахалника.
Сещам се за тая дума, тъй като прочетох, че когато предавал властта на служебния министър председател, ПростоКирчо му поискал „ курец “. Някои може и да не повярват, обаче е несъмнено, че се е случило – това дава отговор на цялостния нрав на Кирчото.
А и Тайната му дава кураж да употребява толкоз изтънчен език – пък и той, да ви кажа, е за предпочитане пред неразгадаемите думи, които от време на време употребява.
А тайната се крие в тайната обич с машините, с които ще се гласоподава на 2 октомври.
Стотина компютърни експерти щели да ги обслужват – стотина нашенци да са на един ум, вярвате ли го? Все на някой/неколцина от тях ще им се прииска да се позабавляват, с цел да гледат сеира на политиканите ни – които са толкоз глупави, та се оставиха на капризите на някакви машини. Те от дълго време не могат да се оправят с живи хора, които към момента носят някаква душа, колкото и да се е свила тя – така че, нямат никакви шансове да се оправят с бездушната машинария.
Затова изглеждаше толкоз самонадеяно Дуото (ПростоКирчо и Асенчо) през ноември предходната година, по тази причина не се тревожат и в този момент. Те имат и постоянно ще имат проблеми с хората – с машините обаче е друго, една по-меланхолична персона би споделила, че бездушието ги сродява.
А пък вашият дописник напряко ще им го каже на политиканите ни, че наподобява са по-глупави, в сравнение с си мислим. Освен, в случай че има и още една загадка, която да обслужва първата. Това би трябвало да са козовете на „ Козяк “.
Факт е, че ние сме в режим на непрекъснато наблюдаване – не споделям, че това е нещо неприятно, единствено го установявам.
Станали сме нещо като Панама от 80-те години на предишния век – само че по-блатна, а нашите пришълци не са по-малки измамници от Нориега. Дирижирането е кротко-елегантно, със същия финес, с който предлагаш на някого револвер, с цел да се самоубие.
С подобен финес евентуално са били убеждавани по-едрите ни политици, с цел да одобряват новите измамници – това за тях си беше същинско самоубийство, само че най-малко оставаха в играта. Същото е и с машините за гласоподаване, по тази причина никой не се възпротиви изключително против въвеждането им. Гръмнаха се в главите – и бяха признателни, че изстрелът е отнесъл единствено мозъка им, другото е останало непокътнато, а те по този начин и не са употребявали кой знае какъв брой и до момента мозъка си.
Така със специфичното присъединяване на машините, в бутафорния театър, който тук минава за политика, ще се вливат все нови и нови случайници, изрядно некадърни. Но никой няма да възразява против тоталното опростачаване на нацията. В края на краищата, и то си има своите преимущества.
Машините ще осъществят Големия Преврат, най-сетне. Ще се превърнем в това, което са намислили за нас. Изглежда, всички са се примирили с това.
Сещам се за една подигравка. Като възпитаник бях абониран за някои вестници, които през днешния ден са библиографска необичайност – да вземем за пример, „ Литературни вести “, който бе спрян от властта.
Получавах и някои задгранични издания, несъмнено, от страни от Източния блок – сред тях и „ Футбол – Хокей “, един състезателен таблоид по руски обичай, който обаче имаше секция с разбори на западни спортни коментатори. Бяха луксозни, от тях се пробвах да прихвана някои нещица, до момента в който най-после разбрах, че най-важно е да прихванеш нещо от себе си. Както и да е.
Получавах и едно източногерманско хумористично списание – в него бе поместена и карикатурата, за която се сетих в този момент. До входа на едно казино има телефонен уред, малко чудноват в действителност – тъй като на мястото на слушалката е инсталиран револвер. Пускаш нужната монета, насочваш револвера към главата си – и дърпаш спусъка. Очевидно облекчение за тези, които са изгубили всичко в казиното.
Изглеждаше доста поучително за елементарните тиквеници: не се врете там, където е Голямата игра, с огромните залози, мястото ви е в по-скромните зали, в които отново е несъмнено, че ще загубите, само че надалеч по-малко.
И най-вече се пазете/плашете, когато Главното крупие ви доверява някоя загадка.
КЕВОРК КЕВОРКЯН, особено за „ Уикенд ”, заглавието е на Narod.bg
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ