Студени досиета: Убийството на Робърт Кенеди
Малко след среднощ на 5 юни 1968 година в кухнята на хотел " Амбасадор " в Лос Анджелис проехтяват изстрели. На пода, облян в кръв, лежи 42-годишният сенатор от Ню Йорк и някогашен министър на правораздаването на Съединени американски щати Робърт Кенеди. Третият от синовете на Джоузеф и Роуз Кенеди е прострелян от 24-годишния палестинец с йордански паспорт Сирхан Сирхан, минути откакто е оповестил успеха си на първичните избори на Демократическата партия за претендент за президент на Съединени американски щати, написа Dir.bg.
Робърт Франсис Кенеди се ражда на 20 ноември 1925 година в Бруклин. Той е седмото дете на Джоузеф и Роуз Кенеди и третият подред наследник. Баща му Джоузеф Патрик Кенеди е предприемач и един от водачите на Демократическата партия. В края на 30-те години той е дипломат на Съединени американски щати в Лондон, а упоритостите му са ориентирани към първородния му наследник Джоузеф Кенеди-младши - да влезе в политиката и да бъде определен за президент.
През 1944 година обаче Джо младши умира във Втората международна война, а проектите на бащата се насочват към втория наследник - Джон Фитцджералд Кенеди. Две години след гибелта на Джо младши пък 21-годишният Боби е признат в Харвард, а по-късно учи и право в университета във Вирджиния.
Семейство Кенеди през 1937 година в Лондон Снимка: Getty Images/Guliver Photos
През 1951 година Робърт Кенеди стартира работа в Министерството на правораздаването, а на идната година води сполучливо акцията на брат си Джон за сенатор. Когато през 1960 година Джон влиза триумфално в Белия дом, успеха му изстрелва Робърт към върховете в политиката и той става министър на правораздаването.
Назначението му обаче провокира бурни реакции, като водещи американски медии даже го дефинират като " некомпетентен " и " неквалифициран " , защото Боби Кенеди няма опит нито в щатски, нито във федерален съд. Критиките в пресата пък карат Джон да се пошегува: " Не виждам причина да не му дам късмет за малко юридически опит преди да стартира да практикува право ".
Разбира се, Робърт надалеч не е дилетант, защото е натрупал забележителен опит, участвайки в следствия и разпитвайки очевидци като юрист в Министерство на правораздаването.
Робърт и Джон Кенеди Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Като правосъден министър Боби Кенеди стартира безмилостна борба с проведената престъпност и мафията, като постоянно влиза в спор с шефа на ФБР - митичния Джей Едгар Хувър за средствата и тактиката. По негово време присъдите, издадени против членове на мафията, се усилват с 800 %.
Боби и Джон работят взаимно, с цел да разрешат кубинската рецесия през 1962 година Робърт взе участие интензивно в създаването на икономическата обсада на Куба по време на Карибската рецесия. Той е срещу военна въоръжена офанзива, която може да докара до нуклеарна война. Първоначалното му утвърждение на секрети интервенции в Куба, ръководени от Централно разузнавателно управление на САЩ, последователно отстъпва място на предпочитание за отдръпване и безучастие в такива, заради наклонността на разследващата организация да взима самодейността и да прави независими решения без допитване до президента или друга висока инстанция.
По време на Карибската рецесия Боби се демонстрира и като надарен политик. Днес се смята, че той е изиграл основната роля за разрешаване на рецесията по кротичък път и предотвратяването на международна нуклеарна война. В последната нощ на рецесията, Джон Кенеди сбито декларира: " Благодаря на Господ за Боби! ".
Убийството на Джон Кенеди в Далас на 22 ноември 1963 година се отразява трагично на Робърт, само че не понижава решимостта му да остане в политиката.
Погребението на Джон Кенеди
Той остава на поста си и по времето на президента Линдън Джонсън, само че 9 месеца по-късно се отдръпва, защото двамата имат неразбирателства по доста въпроси, както публични, по този начин и персонални. През 1964 година Боби печели изборите за сенатор от Ню Йорк, а на 16 март 1968 година се кандидатира за президент с думите: " Аз не се кандидатирам за президент, с цел да се опълчва на различен човек, а с цел да предложа нова политика ".
Той залага на стратегия за расова и икономическа правдивост, неагресивна външна политика, децентрализация на властта и обществена политика. Робърт слага във фокуса на външната политика на Съединени американски щати отбраната на човешките права.
След като печели първичните избори в Небраска и Индиана, задачата на Боби Кенеди е Калифорния. Малко преди среднощ на 4 против 5 юни 1968 година Робърт Франсис Кенеди се изправя пред стотици свои последователи в балната зала на хотел " Амбасадор " в Лос Анджелис.
Планирано е след края на речта, Боби Кенеди да премине през балната зала. Последните му думи са: " Много благодаря на всички. Сега е време за Чикаго. Нека победим и там! ". В 0.15 часа той слиза от подиума, само че вместо през залата, потегля към кухнята на хотела. От там е най-прекият път към залата за конференции, където го чакат десетки кореспонденти.
Поздравявайки ръкопляскащите му хора, Боби Кенеди се стопира, с цел да се ръкува с помощник-сервитьора Хуан Ромеро. В този миг проехтяват изстрели. 24-годишният палестинец с йордански паспорт Сирхан Сирхан стреля с револвер, 22-и диаметър. Сенаторът пада на пода, а още петима души са ранени. Охраната съумява да обезвреди и задържи стрелеца.
В това време Хуан Ромеро се пробва да помогне на Боби Кенеди. Той прикляка до него и поставя в ръката му молитвена броеница. Сцената е запечатана от фотографи на сп. " Лайф " и в. " Лос Анджелис таймс ", а фотосите обикалят света и стават знак на убийството на сенатора.
Робърт Кенеди е превозен първо в Централната болница в Лос Анджелес, а по-късно трансфериран в болничното заведение " Добрият самарянин ". Въпреки напъните на лекарите да извадят патрона и костните фрагменти от черепа му, попаднали в мозъка, напъните им са напразни. В 1.44 часа на 6 юни 1968 година - 26 часа след стрелбата, Робърт Франсис Кенеди е разгласен за мъртъв. Аутопсията демонстрира, че два от патроните са попаднали в гърба му, а един зад дясното ухо.
Тялото на Боби Кенеди е върнато в Манхатън и изложено за поклонение в катедралата " Свети Патрик ". След това ковчегът е пренесен във Вашингтон с трен. По пътя хората се събират, с цел да отдадат последна респект. Робърт е заровен наоколо до своя брат Джон в националното гробище Арлингтън.
Боби и брачната половинка му Етел имат 11 деца, като последната им щерка Рори се ражда през декември 1968 година - шест месеца след гибелта на татко си.
На 17 април 1969 година Сирхан Сирхан е приет за отговорен и наказан на гибел. Присъдата му би трябвало да бъде изпълнена в газова камера. Три години по-късно Върховният съд на Калифорния я заменя с пожизнен затвор. До 2013 година килърът лежи в разнообразни затвори в Калифорния, след което е изместен в затвор в Сан Диего.
През март 2016 година Федералният съд в Сан Диего за 15-и път отхвърли молбата му за освобождение.
Самият Сирхан, който на 19 март т.г. навърши 74 години, твърди, че нищо не си спомня за стрелбата през 1968 година, а няколко комисии, разглеждали негови молби за условно освобождение, упорстват, че той не е посочил разкайване за закононарушението или не е осъзнал историческата значителност на дейностите си.
" Не си припомням да съм изваждал револвер ", декларира той през 2011 година, след следващо разглеждане на молбата му за освобождение. " Не си припомням да съм се прицелвал в което и да било човешко създание. В главата ми е цялостна мъгла за оня интервал. Не си припомням нищо доста ясно ". И прибавя: " Не се пробвам да скрия нещо ".
Палестинецът може да подаде още веднъж молба през 2021 година
Робърт Франсис Кенеди се ражда на 20 ноември 1925 година в Бруклин. Той е седмото дете на Джоузеф и Роуз Кенеди и третият подред наследник. Баща му Джоузеф Патрик Кенеди е предприемач и един от водачите на Демократическата партия. В края на 30-те години той е дипломат на Съединени американски щати в Лондон, а упоритостите му са ориентирани към първородния му наследник Джоузеф Кенеди-младши - да влезе в политиката и да бъде определен за президент.
През 1944 година обаче Джо младши умира във Втората международна война, а проектите на бащата се насочват към втория наследник - Джон Фитцджералд Кенеди. Две години след гибелта на Джо младши пък 21-годишният Боби е признат в Харвард, а по-късно учи и право в университета във Вирджиния.
Семейство Кенеди през 1937 година в Лондон Снимка: Getty Images/Guliver Photos
През 1951 година Робърт Кенеди стартира работа в Министерството на правораздаването, а на идната година води сполучливо акцията на брат си Джон за сенатор. Когато през 1960 година Джон влиза триумфално в Белия дом, успеха му изстрелва Робърт към върховете в политиката и той става министър на правораздаването.
Назначението му обаче провокира бурни реакции, като водещи американски медии даже го дефинират като " некомпетентен " и " неквалифициран " , защото Боби Кенеди няма опит нито в щатски, нито във федерален съд. Критиките в пресата пък карат Джон да се пошегува: " Не виждам причина да не му дам късмет за малко юридически опит преди да стартира да практикува право ".
Разбира се, Робърт надалеч не е дилетант, защото е натрупал забележителен опит, участвайки в следствия и разпитвайки очевидци като юрист в Министерство на правораздаването.
Робърт и Джон Кенеди Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Като правосъден министър Боби Кенеди стартира безмилостна борба с проведената престъпност и мафията, като постоянно влиза в спор с шефа на ФБР - митичния Джей Едгар Хувър за средствата и тактиката. По негово време присъдите, издадени против членове на мафията, се усилват с 800 %.
Боби и Джон работят взаимно, с цел да разрешат кубинската рецесия през 1962 година Робърт взе участие интензивно в създаването на икономическата обсада на Куба по време на Карибската рецесия. Той е срещу военна въоръжена офанзива, която може да докара до нуклеарна война. Първоначалното му утвърждение на секрети интервенции в Куба, ръководени от Централно разузнавателно управление на САЩ, последователно отстъпва място на предпочитание за отдръпване и безучастие в такива, заради наклонността на разследващата организация да взима самодейността и да прави независими решения без допитване до президента или друга висока инстанция.
По време на Карибската рецесия Боби се демонстрира и като надарен политик. Днес се смята, че той е изиграл основната роля за разрешаване на рецесията по кротичък път и предотвратяването на международна нуклеарна война. В последната нощ на рецесията, Джон Кенеди сбито декларира: " Благодаря на Господ за Боби! ".
Убийството на Джон Кенеди в Далас на 22 ноември 1963 година се отразява трагично на Робърт, само че не понижава решимостта му да остане в политиката.
Погребението на Джон Кенеди
Той остава на поста си и по времето на президента Линдън Джонсън, само че 9 месеца по-късно се отдръпва, защото двамата имат неразбирателства по доста въпроси, както публични, по този начин и персонални. През 1964 година Боби печели изборите за сенатор от Ню Йорк, а на 16 март 1968 година се кандидатира за президент с думите: " Аз не се кандидатирам за президент, с цел да се опълчва на различен човек, а с цел да предложа нова политика ".
Той залага на стратегия за расова и икономическа правдивост, неагресивна външна политика, децентрализация на властта и обществена политика. Робърт слага във фокуса на външната политика на Съединени американски щати отбраната на човешките права.
След като печели първичните избори в Небраска и Индиана, задачата на Боби Кенеди е Калифорния. Малко преди среднощ на 4 против 5 юни 1968 година Робърт Франсис Кенеди се изправя пред стотици свои последователи в балната зала на хотел " Амбасадор " в Лос Анджелис.
Планирано е след края на речта, Боби Кенеди да премине през балната зала. Последните му думи са: " Много благодаря на всички. Сега е време за Чикаго. Нека победим и там! ". В 0.15 часа той слиза от подиума, само че вместо през залата, потегля към кухнята на хотела. От там е най-прекият път към залата за конференции, където го чакат десетки кореспонденти.
Поздравявайки ръкопляскащите му хора, Боби Кенеди се стопира, с цел да се ръкува с помощник-сервитьора Хуан Ромеро. В този миг проехтяват изстрели. 24-годишният палестинец с йордански паспорт Сирхан Сирхан стреля с револвер, 22-и диаметър. Сенаторът пада на пода, а още петима души са ранени. Охраната съумява да обезвреди и задържи стрелеца.
В това време Хуан Ромеро се пробва да помогне на Боби Кенеди. Той прикляка до него и поставя в ръката му молитвена броеница. Сцената е запечатана от фотографи на сп. " Лайф " и в. " Лос Анджелис таймс ", а фотосите обикалят света и стават знак на убийството на сенатора.
Робърт Кенеди е превозен първо в Централната болница в Лос Анджелес, а по-късно трансфериран в болничното заведение " Добрият самарянин ". Въпреки напъните на лекарите да извадят патрона и костните фрагменти от черепа му, попаднали в мозъка, напъните им са напразни. В 1.44 часа на 6 юни 1968 година - 26 часа след стрелбата, Робърт Франсис Кенеди е разгласен за мъртъв. Аутопсията демонстрира, че два от патроните са попаднали в гърба му, а един зад дясното ухо.
Тялото на Боби Кенеди е върнато в Манхатън и изложено за поклонение в катедралата " Свети Патрик ". След това ковчегът е пренесен във Вашингтон с трен. По пътя хората се събират, с цел да отдадат последна респект. Робърт е заровен наоколо до своя брат Джон в националното гробище Арлингтън.
Боби и брачната половинка му Етел имат 11 деца, като последната им щерка Рори се ражда през декември 1968 година - шест месеца след гибелта на татко си.
На 17 април 1969 година Сирхан Сирхан е приет за отговорен и наказан на гибел. Присъдата му би трябвало да бъде изпълнена в газова камера. Три години по-късно Върховният съд на Калифорния я заменя с пожизнен затвор. До 2013 година килърът лежи в разнообразни затвори в Калифорния, след което е изместен в затвор в Сан Диего.
През март 2016 година Федералният съд в Сан Диего за 15-и път отхвърли молбата му за освобождение.
Самият Сирхан, който на 19 март т.г. навърши 74 години, твърди, че нищо не си спомня за стрелбата през 1968 година, а няколко комисии, разглеждали негови молби за условно освобождение, упорстват, че той не е посочил разкайване за закононарушението или не е осъзнал историческата значителност на дейностите си.
" Не си припомням да съм изваждал револвер ", декларира той през 2011 година, след следващо разглеждане на молбата му за освобождение. " Не си припомням да съм се прицелвал в което и да било човешко създание. В главата ми е цялостна мъгла за оня интервал. Не си припомням нищо доста ясно ". И прибавя: " Не се пробвам да скрия нещо ".
Палестинецът може да подаде още веднъж молба през 2021 година
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ