Гени и страсти: Наследствена ли е любовта ни към футболен клуб или рок група?
Можем ли безусловно да се родим закърмени с обич към Левски, ЦСКА, Реал Мадрид или именити рок групи като AC/DC и Queen? Въпросът дали фенството се предава по завещание вълнува генерации. Съвременната просвета към този момент дава ясни и безапелационни отговори посредством огромни генетични проучвания.
Рокът е в кръвта ни, само че с измама
Според последното основно изследване на учени от института „ Макс Планк “, оповестено в авторитетното списание Nature Communications, чувствителността към музикално наслаждение е 54% наследствена. Изследователите са анализирали данни от над 9000 близнаци. Те откриват характерни ДНК маркери, които дават отговор за това по какъв начин мозъкът обработва допамина при слушане на темп и мелодия.
Въпреки това, науката акцентира значима разлика:
Музикален потенциал: Наследяваме генетично способността да изпитваме наслаждение от мощен съвкупен темп (характерен за рока). Конкретен избор: ДНК не програмира мозъка за избрана група като Metallica. Изборът на съответна тайфа се образува напълно от средата.
Снимкa: Shutterstock
Допълнителни изследвания, представени в научната база PubMed, демонстрират, че хората с генетично обусловено по-високо равнище на допаминови рецептори реагират по-силно на нискочестотни звуци и тежки басове. Това изяснява за какво някои фамилии имат естествено увлечение към енергичните рок и метъл жанрове.
Пример за това виждаме при емблематични семейства в музиката. Лидерът на Iron Maiden, Брус Дикинсън, предава любовта към тежкия тон на синовете си Остин и Грифин, които също стават вокалисти на рок групи. В тези случаи вродената биологична сензитивност към мощен темп се среща с съвършената стимулираща среда вкъщи.
Футболната пристрастеност: Само 6% генетика
Когато става въпрос за спорта, картината се трансформира фрапантно в интерес на възпитанието. Изследване на платформата за генетични разбори AncestryDNA потвърждава, че склонността на човек да бъде състезателен ентусиаст и да следи постоянно мачове зависи от генетичния код едвам на 6%.
Учените са разпознали над 510 ДНК маркера, свързани с вълнението от надпревари и равнищата на адреналин. Всичко останало обаче е чиста логика на психиката и обществен фактор. Водещите аргументи да станем почитатели на даден тим са:
Семейна среда: Споделените прочувствени моменти с родителите в ранна детска възраст. Нужда от общественост: Търсенето на принадлежност към огромна група и споделена еднаквост. Локален национализъм: Географското местонахождение на индивида.Във футбола лоялността наподобява генетична поради традициите в известни семейства. Легендата на Милан Паоло Малдини наследи любовта към клуба от татко си Чезаре и я съобщи на своя наследник Даниел. „ Това не е ДНК, а ранно детско програмиране “, разясняват спортни психолози в разбор за Association for Applied Sport Psychology. Когато едно дете израсне със фамилните диалози за един тим, клубът се трансформира в част от неговата персонална еднаквост и сигурност.
Неврологичният мост: Хормони и огледални неврони
Психолози от Оксфордския университет, в публикация за The British Journal of Psychology, изясняват феномена посредством така наречен „ огледални неврони “. Когато дете следи татко си да ликува при гол или да пее с китарен риф, неговият мозък симулира безусловно същото прочувствено положение. Това построява дълбоки невронни връзки, които постоянно се бъркат с генетично завещание.
В последна сметка науката е безапелационна: ДНК ни дава физиологичния потенциал да изпитваме мощна еуфория от рок концерт или надвит гол. Дали обаче ще пеем на стадиона, или в концертната зала, е избор, който вършим сами под въздействие на хората към нас.
