Три седмици преди евроизборите: Единственото ясно е, че се задава неизвестност
Малко повече от три седмици преди евроизборите наподобява все по-ясно, че след 26 май Европейският парламент ще бъде доста по-различен и така наречен огромна коалиция сред Европейската национална партия и групата на социалистите и демократите за пръв път ще загуби болшинството си. Не е ясно обаче друго - ще се осъществен ли прогнозите за крайнодесен блок, кадърен да сковава Европейски Съюз, за нов балансьор и за появяването на несъществували до момента групи.
Неяснотите се усилват и от буксуването на Брекзит - ще съумеят ли да изоставен британците Европейски Съюз преди евроизборите; в случай че не - ще саботират ли техни евродепутати активността на Европарламента; по какъв начин ще се промени разпределението на тежестта на обособените групи в Екологичен потенциал, когато английските евродепутати си тръгнат.
Правилата и правилата за разрешаване на всеки зародил проблем наподобяват ясни и по някои от тях има категорично решение на Съда на Европейски Съюз. Но никой не знае по кое време в идващите седмици ще се случи събитие, което ще насочи процесите в ново русло и може да промени темпото за взимане на решения. Така пораства рискът от муден старт на Европарламента, сложното му конституиране, проблематичен избор на нова Европейска комисия и задвижване на законодателния развой.
Прогнозите
Според изследване от средата на април, направено от организация Kantar Public, в бъдещия Европейски парламент очевидно наличие (8.6%) ще имат представители на партии и обединения, които не са съществували при предходния избор през 2014 година Сега те са в категорията " Други " и евентуално ще имат 73 депутати (в двете елементи на политическия спектър), за които занапред ще се разбере към коя група ще опитат да се причислят при образуването на новия състав.
Друг разбор (на Европейския съвет за външна политика) сочи, че антиевропейските партии може да образуват втората по величина коалиция в Европейския парламент с до 35% от местата. Като обособени групи най-вече гласове се чака да получат Еворпейската национална партия и Прогресивния алианс на социалистите и демократите. " Голямата коалиция " сред тях обаче към този момент няма да има болшинство и по тази причина тези политически фамилии ще би трябвало да работят с други групи.
Ще се обединят ли крайнодесните?
Сигналите за обединяване на крайнодесните към този момент са спорни. Най-сериозни са опитите на италианския вицепремиер и вътрешен министър Матео Салвини. В началото на април той бе хазаин на среща на няколко крайнодесни партии, които оповестиха, че ще обединят сили след изборите в опит да основат нов блок. Малко по-късно към тези партии ( " Алтернатива за Германия ", Австрийската партия на свободата, датската Народна партия, партия " Финландците " и Консервативната национална партия на Естония) се причисли и френският крайнодесен " Национален общ брой " на Марин льо Пен.
И въпреки всичко съгласно множеството анализатори крайнодесните мъчно ще излязат с обединен фронт поради другите им възгледи по редица политики. Те обичайно мъчно гласоподават като блок, елементарно се разпадат, а депутати елементарно бягат от тях.
Салвини направи няколко опита да популяризира посланието си оттатък границите на Италия. Той пътува до Варшава през януари, където се срещна с водача на ръководещата партия " Право и правдивост " и с други нейни представители. Там Салвини приказва за започването на " европейска пролет ", която да постави завършек на " германско-френската ос ", преобладаваща на континента. Тези диалози обаче към момента не са прераснали в публично съдействие. Различия по въпроси като връзките с Русия са една от аргументите съюзът да се оказва сложен.
Друга опция е съюз сред Салвини и унгарския министър председател Виктор Орбан, който дефинира италианския вицепремиер като " воин ". Партията на Орбан " Фидес " към момента е член на дясноцентриската Европейска национална партия (ЕНП), макар че участието й бе замразено поради реториката против Брюксел и опасенията за върховенството на закона в Унгария. Унгарският министър председател подмятна опцията за съюз със Салвини след изборите. " След европейските избори във " Фидес " ще решим какво е най-хубаво за Унгария: дали би трябвало да продължим в ЕНП или нашето място не е вместо това в някакъв различен тип нов партиен съюз ", сподели Орбан през март.
Не е изключен и сюжетът, при който крайнодесните не съумяват да завоюват задоволително гласове, с цел да могат да блокират решения на Европейски Съюз, само че съумяват да оказват въздействие, налагайки тематиките в дневния ред.
Ще бъде ли фактор партията на Макрон?
Френският президент Еманюел Макрон неведнъж се разгласи срещу националистките сили. Той обърка доста наблюдаващи в Брюксел с нежеланието си да се причисли към либерално-центристкото семейство в Европейския парламент - Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ).
© Reuters
Еманюел Макрон
Основната причина е желанието на Макрон да построи по-широка коалиция, която с изключение на Зелените би могла да включва евродепутати от двете съществени групи – дясноцентристката Европейска национална партия и лявоцентристкия Прогресивен алианс на социалистите и демократите (С&Д). Подобна коалиция, в която възможните 20-24 евродепутати на Макрон ще са най-голямата група, може да сложи френския президент в решаваща позиция, защото ЕНП и С&Д е малко евентуално да завоюват болшинство. Все още не е ясно дали в последна сметка няма да се стигне до съюз сред АЛДЕ и Макрон.
Вътрешните проблеми, които му сътвориха митингите на " жълтите жилетки ", могат да се окажат от изгода за него, защото проектите им да вземат участие на европейските избори размесват отначало картите, отнемайки гласове от всички обединения и изключително от крайната десница, главният противник на Макрон.
Разместване в обичайните групи
Франс Тимерманс, претендентът на социалдемократите за председателския пост в Европейската комисия, съобщи, че ще опита да образува прогресивно болшинство след евроизборите, само че ще се нуждае от някои от " прогресивните либерали " от групата на АЛДЕ и ще протегне ръка към партията на Еманюел Макрон, който към момента не е взел дефинитивно решение за съдружници след изборите
Холандецът, който е зам.-председател на Еврокомисията, отговарящ за върховенството на закона, и е открит критик на крайнодесните антидемократични трендове, сподели, че единствената му алена линия в построяването на политически съюзи е " никакво съдействие с крайнодесни при никакви условия ".
Същевременно социалистите са изправени пред сложна обстановка поради румънската партия членка. Миналия месец президентът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев разгласи, че ПЕС счита връзките с румънската си членка, ръководещата Социалдемократическа партия, за замразени, до момента в който " румънското държавно управление не обясни уговорката си към върховенството на закона и не последва рекомендациите на Европейската комисия ". Показателно е обаче, че публична полемика за участието на партията ще се организира през юни, т.е. след евроизборите. Фракцията на социалистите и демократите в Европейския парламент се надява на победа, както и нейният главен претендент Тимерманс да стане ръководител на Европейската комисия. А за това ще е значим всеки един глас.
Трудни договаряния
Мнозина се опасяват, че Европейският парламент може да бъде неподвижен от възхода на партии от политическата външна страна, а той ще има решаваща роля за назначението на идващите членове на Европейската комисия преди да поеме ежедневната си работа по разглеждане на нови начинания и гласоподаване по основни въпроси като бъдещия бюджет на блока.
Очакванията са, че след евроизборите договарянията за бъдещите групи ще са сложни и може да се проточат, което обаче би забавило и дейностите по сформирането на новата Еврокомисия. Възможно е да се стигне до борба за всяко място, поради което ще са извънредно значими представителите и на провокирали несъгласия обединения като " Фидес " и румънската Социалдемократическа партия. В най-хубавия случай евродепутатите ще се заемат съществено със законодателна работа от ноември.
През септември би трябвало да се показа кандидатурата за ръководител на Европейската комисия. Би трябвало това да е така наречен водещ претендент на най-голямата парламентарна група - към този момент наподобява, че това ще е Манфред Вебер от Европейската национална партия. Но тъй като за пръв път в историята на Екологичен потенциал е съвсем несъмнено, че ЕНП и най-големият лявоцентристки блок към Партията на европейските социалисти няма да управляват над 50% от депутатите, то не е изключено третата група, нужна за болшинство, да не хареса нито Вебер, нито водещия претендент на левицата Франс Тимерманс. Това ще наложи договаряния за компромисно име и отсрочване на гласуването.
Неяснота към Брекзит
На изключителния Европейски съвет по-рано този месец Европейски Съюз даде на Англия нова пролонгация на Брекзит.- до 31 октомври - с предизвестието да не пропилява това време. Удължаването е " гъвкаво ". Англия към момента има три разновидността: може да ратифицира съглашението за отдръпването и да напусне когато и да е до 31 октомври, може да се откаже от Брекзит и да остане в Европейски Съюз, може и да напусне без договорка.
Премиерът Тереза Мей се зарече да продължи борбата за утвърждение на договорката преди 22 май, с цел да избегне провеждането на избори за Европейски парламент. Тя към момента се надява, че новоизбраните евродепутати няма да се постанова да заемат местата си, когато новият Европарламент се събере на първото си съвещание на 2 юли, в случай че успее да прокара договорката си преди 30 юни.
© Reuters
Тереза Мей
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск предизвести, че Англия не може да употребява никакви политически блокажи или трикове, с цел да работи деструктивно или да стопира работата, до момента в който е членка на Европейски Съюз. Според него опциите на Англия да блокира са " доста, доста лимитирани " поради системата за гласоподаване с квалифицирано болшинство.
Тъй като Англия трябваше да напусне Европейски Съюз на 29 март, бе направено преразпределение на местата в Европарламента, като някои страни членки получиха повече места поради предстоящото отдръпване на английските представители. Обединеното кралство разполага със 73 места, от които 46 бяха избрани като запас за бъдещи разширявания на Европейски Съюз, а 27 трябваше да бъдат преразпределени. След като се оказа, че Англия по всяка възможност ще би трябвало да организира евроизборите, в този момент следва всяка страна членка, получаваща спомагателни места, съгласно законодателството си да реши по какъв начин да постъпи.
Според преглед на настроенията на гласоподавателите в 28-те страни от Европейски Съюз, направен от организация Kantar Public по поръчка на Отдела за наблюдение на публичното мнение на Екологичен потенциал, връщането на британците в евроизборите не се обрисува да промени структурата на бъдещия парламент.
Какво ще се случи с работата, която този Европейски парламент не съумя да довърши, четете тук.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (277)
Неяснотите се усилват и от буксуването на Брекзит - ще съумеят ли да изоставен британците Европейски Съюз преди евроизборите; в случай че не - ще саботират ли техни евродепутати активността на Европарламента; по какъв начин ще се промени разпределението на тежестта на обособените групи в Екологичен потенциал, когато английските евродепутати си тръгнат.
Правилата и правилата за разрешаване на всеки зародил проблем наподобяват ясни и по някои от тях има категорично решение на Съда на Европейски Съюз. Но никой не знае по кое време в идващите седмици ще се случи събитие, което ще насочи процесите в ново русло и може да промени темпото за взимане на решения. Така пораства рискът от муден старт на Европарламента, сложното му конституиране, проблематичен избор на нова Европейска комисия и задвижване на законодателния развой.
Прогнозите
Според изследване от средата на април, направено от организация Kantar Public, в бъдещия Европейски парламент очевидно наличие (8.6%) ще имат представители на партии и обединения, които не са съществували при предходния избор през 2014 година Сега те са в категорията " Други " и евентуално ще имат 73 депутати (в двете елементи на политическия спектър), за които занапред ще се разбере към коя група ще опитат да се причислят при образуването на новия състав.
Друг разбор (на Европейския съвет за външна политика) сочи, че антиевропейските партии може да образуват втората по величина коалиция в Европейския парламент с до 35% от местата. Като обособени групи най-вече гласове се чака да получат Еворпейската национална партия и Прогресивния алианс на социалистите и демократите. " Голямата коалиция " сред тях обаче към този момент няма да има болшинство и по тази причина тези политически фамилии ще би трябвало да работят с други групи.
Ще се обединят ли крайнодесните?
Сигналите за обединяване на крайнодесните към този момент са спорни. Най-сериозни са опитите на италианския вицепремиер и вътрешен министър Матео Салвини. В началото на април той бе хазаин на среща на няколко крайнодесни партии, които оповестиха, че ще обединят сили след изборите в опит да основат нов блок. Малко по-късно към тези партии ( " Алтернатива за Германия ", Австрийската партия на свободата, датската Народна партия, партия " Финландците " и Консервативната национална партия на Естония) се причисли и френският крайнодесен " Национален общ брой " на Марин льо Пен.
И въпреки всичко съгласно множеството анализатори крайнодесните мъчно ще излязат с обединен фронт поради другите им възгледи по редица политики. Те обичайно мъчно гласоподават като блок, елементарно се разпадат, а депутати елементарно бягат от тях.
Салвини направи няколко опита да популяризира посланието си оттатък границите на Италия. Той пътува до Варшава през януари, където се срещна с водача на ръководещата партия " Право и правдивост " и с други нейни представители. Там Салвини приказва за започването на " европейска пролет ", която да постави завършек на " германско-френската ос ", преобладаваща на континента. Тези диалози обаче към момента не са прераснали в публично съдействие. Различия по въпроси като връзките с Русия са една от аргументите съюзът да се оказва сложен.
Друга опция е съюз сред Салвини и унгарския министър председател Виктор Орбан, който дефинира италианския вицепремиер като " воин ". Партията на Орбан " Фидес " към момента е член на дясноцентриската Европейска национална партия (ЕНП), макар че участието й бе замразено поради реториката против Брюксел и опасенията за върховенството на закона в Унгария. Унгарският министър председател подмятна опцията за съюз със Салвини след изборите. " След европейските избори във " Фидес " ще решим какво е най-хубаво за Унгария: дали би трябвало да продължим в ЕНП или нашето място не е вместо това в някакъв различен тип нов партиен съюз ", сподели Орбан през март.
Не е изключен и сюжетът, при който крайнодесните не съумяват да завоюват задоволително гласове, с цел да могат да блокират решения на Европейски Съюз, само че съумяват да оказват въздействие, налагайки тематиките в дневния ред.
Ще бъде ли фактор партията на Макрон?
Френският президент Еманюел Макрон неведнъж се разгласи срещу националистките сили. Той обърка доста наблюдаващи в Брюксел с нежеланието си да се причисли към либерално-центристкото семейство в Европейския парламент - Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ).
© Reuters
Еманюел Макрон
Основната причина е желанието на Макрон да построи по-широка коалиция, която с изключение на Зелените би могла да включва евродепутати от двете съществени групи – дясноцентристката Европейска национална партия и лявоцентристкия Прогресивен алианс на социалистите и демократите (С&Д). Подобна коалиция, в която възможните 20-24 евродепутати на Макрон ще са най-голямата група, може да сложи френския президент в решаваща позиция, защото ЕНП и С&Д е малко евентуално да завоюват болшинство. Все още не е ясно дали в последна сметка няма да се стигне до съюз сред АЛДЕ и Макрон.
Вътрешните проблеми, които му сътвориха митингите на " жълтите жилетки ", могат да се окажат от изгода за него, защото проектите им да вземат участие на европейските избори размесват отначало картите, отнемайки гласове от всички обединения и изключително от крайната десница, главният противник на Макрон.
Разместване в обичайните групи
Франс Тимерманс, претендентът на социалдемократите за председателския пост в Европейската комисия, съобщи, че ще опита да образува прогресивно болшинство след евроизборите, само че ще се нуждае от някои от " прогресивните либерали " от групата на АЛДЕ и ще протегне ръка към партията на Еманюел Макрон, който към момента не е взел дефинитивно решение за съдружници след изборите
Холандецът, който е зам.-председател на Еврокомисията, отговарящ за върховенството на закона, и е открит критик на крайнодесните антидемократични трендове, сподели, че единствената му алена линия в построяването на политически съюзи е " никакво съдействие с крайнодесни при никакви условия ".
Същевременно социалистите са изправени пред сложна обстановка поради румънската партия членка. Миналия месец президентът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев разгласи, че ПЕС счита връзките с румънската си членка, ръководещата Социалдемократическа партия, за замразени, до момента в който " румънското държавно управление не обясни уговорката си към върховенството на закона и не последва рекомендациите на Европейската комисия ". Показателно е обаче, че публична полемика за участието на партията ще се организира през юни, т.е. след евроизборите. Фракцията на социалистите и демократите в Европейския парламент се надява на победа, както и нейният главен претендент Тимерманс да стане ръководител на Европейската комисия. А за това ще е значим всеки един глас.
Трудни договаряния
Мнозина се опасяват, че Европейският парламент може да бъде неподвижен от възхода на партии от политическата външна страна, а той ще има решаваща роля за назначението на идващите членове на Европейската комисия преди да поеме ежедневната си работа по разглеждане на нови начинания и гласоподаване по основни въпроси като бъдещия бюджет на блока.
Очакванията са, че след евроизборите договарянията за бъдещите групи ще са сложни и може да се проточат, което обаче би забавило и дейностите по сформирането на новата Еврокомисия. Възможно е да се стигне до борба за всяко място, поради което ще са извънредно значими представителите и на провокирали несъгласия обединения като " Фидес " и румънската Социалдемократическа партия. В най-хубавия случай евродепутатите ще се заемат съществено със законодателна работа от ноември.
През септември би трябвало да се показа кандидатурата за ръководител на Европейската комисия. Би трябвало това да е така наречен водещ претендент на най-голямата парламентарна група - към този момент наподобява, че това ще е Манфред Вебер от Европейската национална партия. Но тъй като за пръв път в историята на Екологичен потенциал е съвсем несъмнено, че ЕНП и най-големият лявоцентристки блок към Партията на европейските социалисти няма да управляват над 50% от депутатите, то не е изключено третата група, нужна за болшинство, да не хареса нито Вебер, нито водещия претендент на левицата Франс Тимерманс. Това ще наложи договаряния за компромисно име и отсрочване на гласуването.
Неяснота към Брекзит
На изключителния Европейски съвет по-рано този месец Европейски Съюз даде на Англия нова пролонгация на Брекзит.- до 31 октомври - с предизвестието да не пропилява това време. Удължаването е " гъвкаво ". Англия към момента има три разновидността: може да ратифицира съглашението за отдръпването и да напусне когато и да е до 31 октомври, може да се откаже от Брекзит и да остане в Европейски Съюз, може и да напусне без договорка.
Премиерът Тереза Мей се зарече да продължи борбата за утвърждение на договорката преди 22 май, с цел да избегне провеждането на избори за Европейски парламент. Тя към момента се надява, че новоизбраните евродепутати няма да се постанова да заемат местата си, когато новият Европарламент се събере на първото си съвещание на 2 юли, в случай че успее да прокара договорката си преди 30 юни.
© Reuters
Тереза Мей
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск предизвести, че Англия не може да употребява никакви политически блокажи или трикове, с цел да работи деструктивно или да стопира работата, до момента в който е членка на Европейски Съюз. Според него опциите на Англия да блокира са " доста, доста лимитирани " поради системата за гласоподаване с квалифицирано болшинство.
Тъй като Англия трябваше да напусне Европейски Съюз на 29 март, бе направено преразпределение на местата в Европарламента, като някои страни членки получиха повече места поради предстоящото отдръпване на английските представители. Обединеното кралство разполага със 73 места, от които 46 бяха избрани като запас за бъдещи разширявания на Европейски Съюз, а 27 трябваше да бъдат преразпределени. След като се оказа, че Англия по всяка възможност ще би трябвало да организира евроизборите, в този момент следва всяка страна членка, получаваща спомагателни места, съгласно законодателството си да реши по какъв начин да постъпи.
Според преглед на настроенията на гласоподавателите в 28-те страни от Европейски Съюз, направен от организация Kantar Public по поръчка на Отдела за наблюдение на публичното мнение на Екологичен потенциал, връщането на британците в евроизборите не се обрисува да промени структурата на бъдещия парламент.
Какво ще се случи с работата, която този Европейски парламент не съумя да довърши, четете тук.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (277)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ