Малко над 5% от електронните административни услуги, предлагани през 2019

Малко над 5% от електронните административни услуги, предлагани през 2019 година, са в действителност такива. Затова пък са изхарчени стотици милиони на българските данъкоплатци. А електронното ръководство можеше да затрудни корупцията, написа.

Никой не знае какъв брой тъкмо пари са изхарчени за електронно ръководство в България в последните 13 години – от този момент се регистрира активност в тази посока. Оценките за изхарчените средства варират от най-малко 200 млн. лева (колкото са усвоени по европейски планове с етикет " електронно ръководство " ) до 2 милиарда лева (колкото са всички разноски за IT в държавната администрация). Като цяло се работи на парче, без целево финансиране. Едва в бюджета за предходната година бяха отпуснати за " е-управление и ИКТ " 119 млн. лeва.

Електронно ръководство няма


До 30 ноември всички административни органи да записват с...

За електронно опазване на здравето се приказва и сякаш се работи от най-малко 18 години насам. Преди 4 месеца няколко IT компании предложиха да дарят 15 000 часа труд за здравноосигурителната система и това бе рекламирано от премиера Бойко Борисов на специфична конференция. Държавата обаче не счита да се възползва от помощта, тъй като програмистите не познавали 25-те закона за опазването на здравето, системата била стратегическа и по тази причина трябвало да се разпореди на специфичен реализатор.

Оптимистично можем да кажем, че някои от електронните услуги действат и се употребяват от години, образец за това е електронното подаване на данъчна декларация. От доклада отпреди година на Държавна организация " Електронно ръководство " се схваща, че до 31.07.2019 година администрациите са предложили 38 063 услуги.

За да дават отговор на стандарта на Европейски Съюз и с цел да бъдат наречени " цифрови услуги ", те би трябвало са услуги от равнище 3 и 4. Ниво 3 допуска заявяване и приемане на услуги напълно по електронен път, а равнище 4 – осъществяване на покупко-продажби и/или преводи по услуги от Ниво 3.

Тези две равнища са покрити към август предходната години едвам от 1961 услуги. Тоест малко над 5% от всички административни услуги, които са наречени електронни, са в действителност такива, макар изхарчените за тях стотици милиони на българските и европейските данъкоплатци. Можем да предположим, че тази година в действителност електронните услуги ще са повече, само че все пак…

Няма воля, няма и потенциал

Според отчета на Агенцията една от главните пречки за въвеждане на повече електронни услуги е неналичието на всеобща електронна идентификация. Като такава е планувана да служи персоналната карта с чип, която е въведена със закон през 2016 година, само че въвеждането ѝ се отсрочва всяка година с решение на Народното събрание.

Основните аргументи за скъпото и изчезнало електронно ръководство са липса на административен и политически потенциал, както и на политическа воля. " Липсата на административен потенциал води до некачествени планове, които не действат както би трябвало. Липсата на политически потенциал е липса на фокус по тематиката и липса на предпочитание за отместване на " камъни от пътя ". Пречки има доста и би трябвало всяка седмица някой да " удря по масата ", с цел да стане нещо.



" Засега с дребни изключения е нямало такова желание”, разяснява пред Deutsche Welle IT предприемачът Божидар Божанов, който беше консултант по електронно ръководство в кабинета на вицепремиера Румяна Бъчварова.

Божанов счита, че страната не оказва помощ, тъй като не знае по какъв начин. " Администрацията не си показва догадка отвън Закона за публичните поръчки (ЗОП) и се тормози, че в случай че одобри нещо по подобен метод и то не сработи, ще бъде отговорна. Затова и би трябвало политическото равнище да каже " вършим го " и да каже по какъв начин го вършим. При какви условия, с какви клаузи, тъй че да е предпазен общественият интерес. Това не са решения, които администрацията може да вземе. Те са политически. И като не се взимат на политическо равнище, не се взимат и на административно, заради което нещата остават да висят. "

Липса на експерти

Електронното ръководство и отворените данни вършат малко по-трудна корупцията при харчене на парите на данъкоплатеца. Но има и друга причина. Няма хора – проблем, който ще става все по-тежък в България. Няма IT експерти, искащи да работят за много по-ниски от пазарните заплати, се схваща още от отчета на Агенцията.