Просвещението
Малко хора знаят, че изобразяването на светците и даже на самия Бог в началото се е било считало за изцяло непознато нещо в християнските обичаи. Много от първите свещени облици са се възприемали като освен това от езически идоли.
Но по какъв начин са се появили първите икони и по какъв начин е зародила самата християнска иконография?
В еврейския старозаветен свят е имало възбрана да се изобразява облика на светец, което е било обвързвано с битката против идолопоклонството. Не всички изображения обаче били неразрешени.
И по този начин, по напътствие на Бог Мойсей били направили медна змия, която била избавила евреите от змиите в пустинята. Също в Йерусалим по заповед на Соломон са били основани изображенията на херувимите и редица други украшения и барелефи по религиозни аргументи.
Въпреки, че християнството поражда
в еврейската среда, неевреите последователно почнали да съставляват по-голямата част от последователите на Новата черква. Следователно бил зародил въпросът, кои старозаветни наставления са се приемали от християните и кои не.
На един от апостолските събори е било решено, че 10-те божи заповеди, ученията на пророците и псалмите (химните, включени в Псалтира) би трябвало да останат непроменени, само че всичко, което било второстепенно можело да бъде ревизирано и надлежно да не бъде подложено на строга възбрана, с което се разрешавало основаването на светите изображения.
Ранните християни са се били отнасяли към изображенията на светците по друг метод от езичниците. А историята на самата иконопис почнала едвам през III-IV век.
Най-старите оживели християнски изображения
са били открити в катакомбите (некрополите) и подземните гробища в Италия, Северна Африка и Сирия (Палестина).
По това време римляните и гърците
били изгаряли телата на мъртвите, а християните са се придържали към еврейската традиция, съгласно която всекидневно било да се погребват мъртвите.
Въпреки обстоятелството, че доста катакомби са били ситуирани на труднодостъпни места и не са били проучени в задоволителна степен, с помощта на това тяхно местонахождение те са оживели и до през днешния ден.
Трябва също да запомним, че преследването на християните в Римската империя, надлежно поради религиозните им изображения можели да бъдат непокътнати единствено и само в гробищата, защото римляните не са се усмелявали да нарушават мира на мъртвите.
За къс интервал от време
образуването на обособената християнска иконография, несъмнено, била невероятно, заради което основата за изображения в катакомбите постоянно били с езически знаци, надарени ни от християните с изцяло ново значение.
Например:
Риба – гърците символизирали плодородието, а за християните се напомняло за апостолите, множеството от които са били риболовци.
Гълъб с клон на маслиново дърво е знак на Светия Дух.
Лодката е обликът на Църквата.
Добрият овчар – за римляните е бил обликът на Хермес (Меркурий), който държи овца на раменете си, а за християните това било увещание, че Бог търси всеки загубен.
Това било естеството на изображението, което станало обичайно с по-нататъшното развиване на иконографията.




