Просвещението
Малко хора през днешния ден знаят за секретната стратегия на държавното управление на Съединени американски щати, която носи заглавието – Project Moon Dust. Нейната цел по време на Студената война била скрито да извади развалените руски ракети, спътници и други непознати технологии и да ги съобщи на американските учени, които биха могли да изучат същата руска технология.
Някои откриватели на НЛО допускат, че Лунният прахуляк освен е възстановил земната технология, само че може би и извънземната технология. Имало и друга по- малко известна стратегия на държавното управление на Съединени американски щати, отдадена на НЛО. Нейното име било – Отдел за междупланетни феномени. В продължение на месеци през 1980 година починалият уфолог Ричард Хол изследвал отдела за междупланетни феномени. Тази организация, никой човек в Щатите не можел да я открие.
На 25 септември 1980 година Хол се натъква на много забавно писмо. Това била датата, когато полковник Уилям Б. Гилд шефа на контраразузнаването, който споделил на Хол:
Тъй като файловете на плана Синя книга за НЛО били предадени на Националния списък през 1970 година (и към момента са там до ден сегашен, с цел да може всеки да ги види), тогава записите на IPU също трябвало да отидат там. За страдание обаче това не се случило.
Те просто били… изчезнали.
По време на едно свое пътешестване до Националния списък през 2003 година, журналиста Ник Рекфърн се опитал да позволи всичко това. Служителите на Националния списък прекарали няколко часа с него, помагайки му да разгадае тази мистерия.
В едно всички били съгласни, че записите на IPU не се съхраняват от тях. И по този начин, тогава къде са? Четири години откакто Ричард Хол направил своите запитвания (които не довели до на никое място, заради неналичието на досетливост и находчивост), откривателят на НЛО/писателят Бил Стайнман решил да влезе по следите на IPU.
Стайнман, който написал спорната книга от 1986 година „ Катастрофата на НЛО в Ацтек “, получил отговор на запитването си от Министерството на армията. Отговорът на Стайнман пристигнал от подполковник Ланс Р. Корнайн, който написал следното:
От 1980 година до 1984 година нещата са се били трансформирали.
Ричард Хол бил известен, че записите на IPU са предадени на Службата за специфични следствия на Военновъздушни сили. На Стайнман обаче му било казано, че може да не е имало „ никакви публични записи “. Интересно е да се означи, че армията има формуляр за общоприета оперативна процедура (SOP) за свободата на информацията/закона за неприкосновеността на персоналния живот, който до ден сегашен дава насоки за военния личен състав, и посредством който не може да отговори на претенции за независимост на информацията по въпроса за Отдела за междупланетни феномени.
Във формуляра се показва, че:
Армията когато била запитана за IPU,
дала отговор, че Отделът за междупланетни явления на Научно-техническия отдел, Дирекция за контраразузнаване, Департамент на армията, била разформирована в края на 50-те години и в никакъв случай не е задействана отново… Всичките записи, отнасящи се до тази организация, били предадени на Службата за специфични следствия на военновъздушните сили на Съединени американски щати по отношение на интервенцията „ Синя книга ”.
Всичко изложено нагоре била историята на IPU до 90-те години на предишният век. Нещата обаче се трансформирали трагично, когато „ сякаш същинския “ документ на IPU попаднал в ръцете на откривателя на НЛО – Тимъти Купър.
Ник Редфърн В началото на 90-те Купър твърдял, че е адресат на доста високо класифицирани документи за НЛО, които се занимавали с нещата като аферата Розуел, с други аварирали НЛО-та и мъртви извънземни.
Що се отнася до този спорен документ,
той бил озаглавен Резюме на отдела за междупланетни феномени. В него се показва, че на „ …3 юли 47 година радарни станции в източен Тексас и White Stands Proving Ground, NM, наблюдавали два неидентифицирани самолета, до момента в който и двата не изчезнали от радара. “ В резюмето на IPU, се казвало и за злокобните тела, открити на едно съответно място на злополуката.
Друг, който твърди, че знае за IPU, е човек на име Дан Солтър. Той също говорел за мъртвите извънземни в края на 40-те години.
Що се отнася до през днешния ден, и двата аспекта на IPU
са съвсем в положение на неопределеност. Американските военни (както стана на въпрос в публикацията ни) наподобява нямат никакви записи за програмата, само че признават, че групата е съществувала. Що се отнася до тези съмнителни документи, до които се е докопал Тим Купър, са тъкмо копие като документите от 1987 година на Majestic 12.
Никой не може да каже сигурно дали са същински. От друга страна обаче нещата може да останат в положение на групова несигурност.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
