Тамплиерите от Средновековието до днес
Макар рицарството да е било по-популярно в предишното, историите за него вълнуват хората и до през днешния ден. Орденът на тамплиерите е част от великата история на света, която не би могла да бъде заличена в никакъв случай. Тя продължава да съществува и през днешния ден, малко по-съвременна, по-различна, не толкоз загадъчна, само че също толкоз благородна. Нека проследим пътя на тамплиерите, да се срещнем с техния живот, да забележим несправедливостта за справедливите и опитът за поддържане на този дух до през днешния ден.
Тамплиерите са едни от първите християнски рицарски общества в Европа. Орденът е основа през 1118 година, когато рицарят от Бургундия Юг дьо Пайен дружно с още осем френски рицари оферират работа на крал Болдуин II. Те се заклеват да пазят него и града от врагове, непознати нашествия и други похищения. Кралят ги настанява в южното крило на двореца си. В непосредственост до него се намерил Храма Господен, за който се считало, че бил издигнат на мястото на храма на Соломон. Рицарите се нарекли с името „ Бедните рицари “ на Исус от Соломоновия храм, а по-късно се трансформирали в Ордена на Храма, прочут най-много като Ордена на тамплиерите.
С течение на времето рицарите се трансформират в най-голямата политическа и икономическа мощ, оповестила се в отбрана на владетелите на Европа от Средновековието. Техен признак били белите мантии с червен кръст. Те били мощни, доблестни мъже с чест и достолепие, които бранели кралството с всички сили. Заради това доста папи освобождават рицарите от заплащане на налози. Макар в началото да са единствено 9, след време към Ордена се причислява още доста членове. Някои от тях не се борят, а се занимават с публични каузи, като пазаруване на парцели, земи, разпределение на благосъстоянието и така нататък Много скоро рицарите основават цяла финансова империя, която се трансформира в една от първите работещи европейски банки.
Орденът на тамплиерите съществува съвсем 2 века. Той е очевидец на славно развиване и съсипия, на Кръстоносни походи, епохата на Църковните събори и феодализма.
Интересен факт е, че правилникът учи рицарите да водят сложен метод на живот, само че по едно и също време с това да демонстрират благосклонност и любезност. Не се позволяват отшелничество, основаване на наемни войски, потреблението на вино, плодове, зеленчуци, мляко и месо. Рицарите се хранят единствено с самун и вода. Условие за постъпване в Ордена е предоставяне на обет за беднотия, безбрачие и смирение.
Първообразът на Ордена на тамплиерите, отпред с дьо Пайен въплъщава идеала за рицари-монаси. Рицарите се утвърдили като извънредно потребна мощ по време на Кръстоносните походи. Те били една от най-важните институции по това време, а през 1139 година орденът публично бил зависещ на папата.
Впоследствие, в една от дилемите на рицарите се трансформирала и банкерската активност. Била основана система за изпращане на полезности и средства към Йерусалим. Заедно с това се утвърдило и предоставяне на заеми, счетоводството и чековото разплащане.
В Ордена на тамплиерите има строго построена подчиненост от четири класи: свещеници, чиято работа била да вършат свещенослужения и обреди; земеделци, които имали отговорност към имотите; сержанти – жители, които представлявали дребна кавалерия; рицари – тежката конница с средновековен генезис.
Тамплиерите имали правото да строят свои църкви и да имат персонални гробища. Тяхното имущество не подлежало на данъчно облагане. Орденът разполагал със своя полиция, никой нямал власт над тях. Църквата нямала право да ги отлъчва, само че самите те можели да отстраняват отделяне.
Орденът на тамплиерите е най-мощната религиозна общественост в Средновековието. Те са първата непрекъсната армия в Европа. Техният пик е през 1300 година, когато броят им надвишава десетки хиляди.
След като мюсюлманите съумяват да завземат Йерусалимобаче, славата на рицарите лека-полека стартира да угасва. Заради това, че не съумяват да защитят града от нашествието, репутацията им изцяло се срутва.
Датата, която бележи края на тамплиерите е 13.10.1307 година, когато във Франция била призната заповед за ареста на всички рицари в страната. Тогавашнияt крал поискал да постави ръка на благосъстоянието им. Те били хвърлени в пандиза, измъчвани и упрекнати в хомосексуализъм, разкол и редица други нечестни търговски действия. Всъщност, повдигнатите обвинявания против тях достигнали 127. Много от тях били убити. През 1314 година Орденът е изцяло премахнат. За останалите, които съумяват да се спасят, има разнообразни хипотези и сведения. Някои настояват, че оживелите са се събрали, основавайки личен медал, а съгласно други, те просто са се слели с обществото.
Орденът на Тамплиерите има 3 знаци:
Кръст – който се изобразен върху доспехите им, от лявата страна тъкмо до сърцето.
Знаме – знамето на рицарите било разграничена на две елементи – горната била черна, долната бяла, а по средата бил изобразен червен кръст. За символиката му има единствено хипотези, не одобрена истина. Смятало се, че черният цвят характеризирал греховния живот, от който рицарите се отказали при влизането си в Ордена, а белият – непорочност на настоящия.
Печат – върху печата на тамплиерите били изобразени двама ездачи върху един кон. Те символизирали синхрона сред война и монаха.
Някои местности и здания, свързани с Ордена на тамплиерите, са: Темпъл Чърч в Лондон, Божи гроб в Кембридж, Манастирът Кристо, Манастира на Ордена на Христос в Томар и Църквата Санта Мария до Оливал в Томар, Португалия, Дворецът Собре, Коимбра в Португалия, Замъкът Колоси в Кипър, Църква в Лаон, Франция, Крепостта Алморол в Португалия, Рослински параклис и кръглата черква Орфир в Шотландия, Замъкът Барбера в Испания, Кръглата черква в Ланлеф, Бретан, Франция, Замъкът в Понферада, Испания и други.
Храмът Темпъл в Лондон е един от най-красивите обекти, свързани със славните рицари. В църквата е изложен техният щемпел. Уникалността на този храм се крие и в неговата форма, която обратно на останалите средновековни здания, е кръгла. В предишното той се е употребил и като трезор. Тамплиерите въвели заемите, като давали пари на заем. Те имали право да взимат и рента върху тях, което до тогава се смятало за нещо неверно. Макар да давали заричане за беднотия, рицарите сполучливо развивали своя бизнес.
За благополучие, доста от тези здания са непокътнати и реставрирани и хората имат опция да се потопят в атмосферата на предишното, да усетят силата и величието на тези славни мъже и да опознаят историята, разглеждайки я под един по-добър ъгъл.
Към днешна дата из цяла Европа могат да се видят обекти, принадлежали на рицарите. За тях има написани доста произведения и книги. Макар историята към рицарите да е обгърната в тайнственост и секрети, писателите имат задоволително въображение да я завършат уместно. Заснети са и няколко кино лентата, които описват за живота на тамплиерите и които не ни разрешават да ги забравим. Като че ли това е допустимо...
Защитници и спасители, оказващи безплатна помощ от Средновековието до през днешния ден, тамплиерите са неугасващата светлина в тунела, която дава вяра на хиляди хора всеки ден.
Орденът и делото на тамплиерите се възражда и през днешния ден, когато в редица страни са открити такива организации. Това е християнски медал, бранещ жителите, предоставяйки им филантропична помощ. Днес е допустимо с рицарско звание да бъдат удостоени и дами. Тамплиерите в България наброяват към 500 души, което слагат страна в топ 5 страни с най-вече тамплиерски ордени. Членовете са християни с положително име и популярност, които с горделивост носят това звание.
За да станеш тамплиер, на първо време би трябвало да бъдеш предложен от различен подобен. Следва обстойна инспекция, след която издържалите я се одобряват за постуланти. Пътят до посвещаването с рицарско звание е дълъг към 3 години, през които постулантите минават разнообразни тествания. По този метод човек демонстрира, че е заслужен да стане част от Ордена.
Днес има ден, отдаден на Ордена на тамплиерите, и той е 18 август. Празникът се празнува годишно всякога в друг град. В наши дни тяхното приятелство и активност не е загадка за никого. Те подаряват средства, реставрират храмове, грижат се за жителите - следват традициите от предишното, примесени с щипка съвремие.
