Жителите в окупираните от Русия украински райони се борят за

Жителите в окупираните от Русия украински региони се борят за физическото си оцеляване при рискови условия. Те са принудени да живеят на мрачно и студено, изправени пред сериозен дефицит на храна и прясна вода. Руските сили управляват към 20 % от територията на Украйна, където живеят сред 3 и 5 милиона души. Ежедневието в тези зони е белязано от цялостна липса на базови комунални услуги и достъп до качествено опазване на здравето.

В град Авдеевка, високомерен при започване на 2024 година, разрушенията са всеобщи. Пустите улици са осеяни с изоставени здания, а дребното останали поданици се движат измежду руините като призраци. Ситуацията в Алчевск, Луганска област, е също толкоз тежка. Местните хора всеобщо оповестяват, че домовете им са останали без отопление в продължение на двата най-студени зимни месеца. Подобни рецесии с енергийната мрежа не са изолирани случаи, като съветски удари по инфраструктурата оставят цели градове без ток и отопление.

Назначените от Москва управляващи признават за големите проблеми с топлоснабдяването в района. Егор Ковалчук – началник на назначеното от Москва държавно управление на Луганската национална република – разяснява обстановката:

Имаме запушени радиатори и тръбопроводи, през които би трябвало да се реализира транспорт на топлота. Организирана е тяхната замяна. През 2026 година се планува и реорганизация на цялостната система за топлоснабдяване.

Въпреки обещанията за нови жилища, темповете на строителство не съумяват да компенсират огромните опустошения. Жители на Мариупол неотдавна разгласиха пряк видеоапел към съветския президент с искане за настаняване. Владимир Путин – президент на Русия – също признава компликациите в тези региони:

Знам какъв брой е мъчно за жителите на освободените градове и села. Има доста неотложни проблеми, в това число първостепенни жизненоважни въпроси за всеки човек – надеждно водоснабдяване, достъп до качествено опазване на здравето и други. В същото време би трябвало да възстановим освен разваленото по време на боевете, само че и да изградим отначало инфраструктурата, за която никой не се е грижил дълги години. Затова беше стартирана огромна стратегия за социално-икономическо развиване.

Кризата с водата е най-остра в Донецка област заради голям брой спукани водопроводи. Пред жилищните блокове са ситуирани водоноски, които обаче не смогват да задоволят потребностите на популацията. Александър Породин, гражданин на Донецк, споделя:

Знаете ли, тук нямаме вода. Само с помощта на тази водоноска имаме вода. Около 20 мои другари също идват тук.

Сергей Мокрий – заместник-генерален шеф на цех „ Донбаска вода “ – изяснява аргументите за дефицита:

В последно време офанзивите против енергийната инфраструктура зачестиха. Нашите водоснабдителни уреди са непосредствено свързани с енергийните обекти. Всяко спиране на електрозахранването води до спиране на водоснабдяването.

Данните от началото на 2026 година демонстрират продължаваща ескалация на спора. През януари 2026 година съветските сили са окупирали нови 275 кв. км територия, като се чака общият приръст за годината да доближи 3300 кв. км.Около 6 милиона украинци остават в окупираните територии, като 40 % от тях са пенсионери. Хуманитарната конюнктура е сериозна, като в Мелитопол са затворени украинските лечебни заведения и е въведена съветската рубла. Липсата на медикаменти е норма, а милиони хора прекараха зимата на 2025 година в изби без газ.

Организация на обединените нации регистрира 19 хиляди депортирани деца и растеж на цивилните жертви с 37 % през 2025 година. Human Rights Watch оповестява за всеобщи обиски в Донецк и мъчения в лагери. В Луганск се организира насилствена готовност с квоти от 1000 души седмично. Тези условия карат мнозина да губят вяра за скорошна нормализация. Дори надалеч от фронта обстановката остава тежка, като хиляди семейства в Киев мръзнат заради липса на отопление.