Мурад І – основоположникът на Османската Империя
Макар и да не е първият султан, седнал на трона на Османската страна, историците са единомислещи, че Мурад І, владетелят на дребното тюркско бейство, намиращо се на границата на християнския свят в северозападана Мала Азия, е положил основите на международна империя, която по-късно се разпростряла на три континента.
Мурад I е роден на 20 юни 1326 година в Бурса или Никея, както била известна по това смутно време на 14 век. Негов татко е Орхан, а дядо му е Осман – основателят на Османската страна.
Скоро откакто се възкачил на престола, Мурад почнал дейна военна акция на Балканите. Турците към този момент били стъпили в Европа през 1351 година, когато завладяли Галиполи.
Войските на Мурад проникнали в Западна Тракия и сполучливо завладяли Адрианопол (Одрин) и Филипопол (Пловдив), като принудили византийския император Йоан V Палеолог да стане васал.
Адрианопол бил преименуван на Одрин и станал столица на Мурад. През 1366 година кръстоносен поход, управителен от Амадей VI Савойски, обаче избавил византийците и окупирал Галиполи на Дарданелите. Това не спряло Мурад да се стреми към господство над християнския свят и турците се завърнали в града през идната година.
През 1371 година Мурад разрушил обединените войски на южните сръбски и български полунезависими деспоти в борбата при Черномен, край река Марица, и проникнали в Македония. Завзели българските градове Драма, Кавала и Серес.
Последвала огромна негова победа над обединените българо-сръбски войски в Самаков (сега Самоково). Това довело до огромно териториално уголемение на османците и направило князете от Северна Сърбия и България, както и византийския император, васали на Мурад I.
През 1380-те Мурад възобновил офанзивата си на запад. София била взета през 1385 година, а Ниш - през 1386 година Междувременно в Анадола Мурад разширил властта си до Токат и укрепил престижа си в Анкара. Чрез бракове, покупката и завземане той също придобил територии от княжествата Гермиян, Теке и Хамид. Създадената коалиция против него от туркменски княжества, водена от Караман, била победена при Коня (1386 г.).
През 1387 коалиция от сръбски князе и босненци победила османците при Плочник.
През 1389 година Мурад I подхванал нов поход в Сърбия и срещнал армиите на княз Лазар Хребелянович и босненския крал Твърдко в борбата на Косово поле на 15 юни. По време на сражението султан Мурад бил погубен, съгласно някои версии от сръбския болярин Милош Обилич. Сръбският лидер княз Лазар също умрял, заради което двете армии се отдръпнали от полесражението.
При Мурад I били засети семената на някои от главните османски имперски институции. Били основани административните военни служби на казиаскер (военен съдия), бейлербей (главнокомандващ) и великия везир (главен министър). Тогава бил основан и еничарският корпус (елитните сили и системата на девхирме - дете-налог), посредством която са били набирани еничарите.
