Чорапите са душата на мъжа
Мъжките чорапи не са просто две черни части, притулени зад дивана или стоящи като две дъсчици в ъгъла…
О, не! Има съмнение, че в тях живее душата на мъжа. Спомнете си какъв брой прочувствено и даже стеснително наподобява мъж, който носи единствено чорапи. И по какъв начин да не! В последна сметка такава е душата – неприкрита и беззащитна!
А какъв брой обезпокоителен и смутен става мъж, който не може да откри своите чорапи? Буквално като ранен звяр се върти из жилището (считай – из своята бърлога), нервно осъзнавайки неналичието им. И нещо удивително – не се успокоява, до момента в който не ги откри.
А какъв брой тъга има изписана върху лицето на мъжа, когато подлата пералня погълне част от неговата душа, връщайки след пране нечетно количество чорапи?
Ужас и боязън минават през цялото създание на объркания в този миг мъж. „ Бяха 16, в този момент са 13… Какво ще вършим? “ А ехото нормално дава отговор: „ Как ще живеем занапред нататък? “
И единствено си спомнете по какъв начин сияе лицето на мъжа, когато си постави цели два (например поради зимния студ) чифта чорапи! Няма по-щастливо и самонадеяно създание на Земята от мъж в четири чорапа! Заплаха за каменната джунгла! Самец! Гепарда на пешеходните пътеки! Какво да приказваме!
Спомнете си, благи дами, всичко това, когато под фотьойла се натъкнете на злочест аморфен черен парцал и от устните ви е подготвена да се отрони репликата: „ Пак си си разхвърлял чорапите! “
Замълчете… И просто отидете, цункайте по бузата своя мъж, своя гепард, своя любим… Защото вие и чорапите сте, всъщност, единственото, което има в този живот…
