Жената, която създаде собствена хазартна империя в сърцето на Харлем
Мадам Стефани Сейнт Клер е бизнесмен от нюйоркския квартал Харлем, която преди близо 100 години съумява да построи лична хазартна империя.
Както множеството афроамериканци при започване на 20-ти век, тя се изправя пред бариерите на обичайните, доминирани от белите финансови промишлености, по тази причина взема решение да се насочи към подземния свят и противозаконните лотарийни игри.
Находчивата дама се изправя без боязън против корумпирани служители на реда и безскрупулни мафиоти, трансформирайки се в един от най-успешните лотарийни уредници. В същото време тя насочва облагите си и в законни инициативи, като работи за професионалния напредък на доста чернокожи американци.
През 20-те и 30-те години на предишния век, когато милиони афроамериканци се причисляват към Голямата миграция от юг към северните и среднозападните градове, Харлем се оформя като център на така наречен "Черна Америка ", с процъфтяваща художествена, музикална и литературна сцена.
На фона на този "Харлемски подем " се появява и незаконната лотария, наречена просто „ числата “. Играчите избират три цифри сред 0 и 999, надявайки се, че ще съвпаднат с тези, теглени всекидневно от обществени източници, като Нюйоркската фондова борса, кредитното салдо на Федералния запас в края на деня и други
„ Хазартът разрешава на доста афроамериканци да добавят ниските си заплати и да реализират икономическа сигурност. Със своите облаги чернокожите заплащат битовите си сметки, купуват радиоапарати, облекла и даже стартират свои лични хазартни бизнеси “, написа историкът Мичиганския държавен университет Лашон Харис, представен от History.com.
Функционирането на лотарията изисква сериозна работна мощ и хора, които да събират фишовете и да изплащат облагите. Най-важният човек обаче е така наречен "банкер ", който финансира цялата интервенция. Стефани Сейнт Клер е един от най-влиятелните банкери в Харлем през 20-те и началото на 30-те години.
За нейните ранни години не се знае доста. Предполага се, че е родена във френските Западни Индии в Карибско море, само че не е ясно по кое време и по какъв начин е стигнала до Ню Йорк и по какъв начин е получила първичните средства за пускане на своя бизнес.
В разцвета на интервенциите си Сейнт Клер печели по 200 000 $ годишно и се самопровъзгласява за „ Кралица на числата “ с сред 40 и 50 чиновници за събиране на фишове, 10 контрольори и няколко телохранители. Тя живее в една от най-престижните здания в Харлем и става известна със своите екзотични фешън рокли и цветни тюрбани.
Чернокожите поданици на Харлем се възхищават на Кралицата на числата, тъй като тя наема доста от тях в своята компания, поддържа финансово други законни бизнеси и се застъпва за правата на афроамериканците.
Тя печели последователи и поради непоколебимата си решителност да се опълчи на белите гангстери, като Артър „ Дъч Шулц “ Флегенхаймер, който се пробва да се намеси в бизнеса на чернокожите "банкери ".
На 14 март 1930 година Сейнт Клер е наказана на осем месеца в трудов лагер за владеене на противозаконни фишове. След като излиза от пандиза година по-късно, тя свидетелства пред Комисията на Сибъри, която проверява корупцията в полицейското ръководство и правосъдната система на Ню Йорк.
Сейнт Клер споделя на комисията, че е платила на градските служители на реда общо 6600 $, с цел да отбрани чиновниците си от техния надзор. Нейните показания довеждат до отстраняването на 15 служители на реда.
От 1929 година Сейнт Клер обществено разобличава полицейската корупция в изданието Amsterdam News, което също е благосъстоятелност на чернокожи.
„ Не разбирам по какъв начин тези служители на реда, които би трябвало да бъдат отбрана на хората, могат да правят нападения за лотарийни фишове, когато същите тези хора са и участници в играта “, споделя тя.
Сейнт Клер пуска и реклами в Amsterdam News, информирайки афроамериканците за техните цивилен свободи.
„ До членовете на моята раса - в случай че служителите на реда ви срещнат на улицата и ви заподозрат в нещо, не им позволявайте да ви претърсват или да ви отведат в който и да е кулоар, с цел да бъдете претърсени. Ако полицията позвъни на вратата ви и вие отворите, откажете им да претърсват къщата ви, в случай че не ви покажат заповед за претършуване ", написа в една от обявите.
През по-голямата част от 20-те години на предишния век афроамериканците управляват противозаконните лотарии на Харлем. Белите хазартни босове не им обръщат изключително внимание, защото, съгласно тях, става въпрос за нерентабилна игра, в която вземат участие основно бедните чернокожи.
През 30-те години обаче, откакто анулацията на така наречен Сух режим понижава облагите от контрабанда, Дъч Шулц и други мафиоти, които са забогатели с незаконна търговия с алкохол, насочват вниманието си към облагите на чернокожите банкери.
Те не просто желаят част от доходоносния бизнес, а да го имат напълно. И те не се опасяват да употребяват принуждение, в случай че чернокожите оператори не се откажат от активите си.
Сейнт Клер обаче се опълчва нападателно на тези опити. Тя употребява вестникарската си платформа, с цел да насърчи клиентите да купуват фишове от чернокожите оператори, до момента в който тя и нейните съдружници подхващат своя лична акция за заплашване против белите притежатели на магазини, които оферират фишовете на Шулц.
Като възмездие той даже поръчва убийството на Сейнт Клер. Кралицата на числата си спомня, че през 1935 година е трябвало да се укрива в мазе, покрита с въглища.
Враждата завършва през 1935 година, когато Флегенхаймер е убит от членове на друга разбойническа тайфа. Но до тогава мафията към този момент навлиза съществено в лотарийния бизнес в Харлем.
"Имаше най-малко 30 банки на чернокожи, които правеха добър бизнес, когато мафията се нанесе. Съмнявам се, че в този момент са останали даже половин дузина “, споделя по това време Стефани Сейнт Клер. Междувременно, тя твърди, че е прекарала 820 дни в пандиза и е похарчила 750 000 $ в борбата си с Артър „ Дъч Шулц “ Флегенхаймер.
До средата на 30-те години Сейнт Клер се отхвърля от незаконните лотарии, само че проблемите ѝ със закона не престават. През 1936 година тя се омъжва за Суфи Абдул Хамид - спорен афроамерикански набожен и работен водач. Две години след брака им Сейнт Клер прострелва Хамид, подозирайки го в извънбрачна спекулация. За това закононарушения тя получава 10-годишна присъда.
След освобождението си Сейнт Клер живее сама в жилището си в Харлем. Тя умира през 1969 година в психиатрично заведение в Лонг Айлънд.
Нелегалният махленски лотариен бизнес господства в стопанската система на Харлем в продължение на десетилетия, генерирайки сред 800 милиона и 1.5 милиарда $ годишно до 1980 година, съгласно The New York Times. През същата година Ню Йорк започва първата държавна лотария, стимулирайки упадъка на противозаконните оператори. Това нанася и голям удар върху работните места в този бранш.
За Сейнт Клер обаче играта с числата не е просто рентабилен незаконен бизнес. Тя употребява своето въздействие, с цел да способства за постоянното бъдеще на чернокожите в нейната общественост.
"Животът на Стефани Сейнт Клер символизира постоянно неразказаните разкази и прекарвания на чернокожите мъже и дами, които са употребявали неофициалната стопанска система и престъпността като метод да се опълчват на расовото, половото и класовото подтисничество в американското общество от началото на предишния век ", написа Лашон Харис.
Както множеството афроамериканци при започване на 20-ти век, тя се изправя пред бариерите на обичайните, доминирани от белите финансови промишлености, по тази причина взема решение да се насочи към подземния свят и противозаконните лотарийни игри.
Находчивата дама се изправя без боязън против корумпирани служители на реда и безскрупулни мафиоти, трансформирайки се в един от най-успешните лотарийни уредници. В същото време тя насочва облагите си и в законни инициативи, като работи за професионалния напредък на доста чернокожи американци.
През 20-те и 30-те години на предишния век, когато милиони афроамериканци се причисляват към Голямата миграция от юг към северните и среднозападните градове, Харлем се оформя като център на така наречен "Черна Америка ", с процъфтяваща художествена, музикална и литературна сцена.
На фона на този "Харлемски подем " се появява и незаконната лотария, наречена просто „ числата “. Играчите избират три цифри сред 0 и 999, надявайки се, че ще съвпаднат с тези, теглени всекидневно от обществени източници, като Нюйоркската фондова борса, кредитното салдо на Федералния запас в края на деня и други
„ Хазартът разрешава на доста афроамериканци да добавят ниските си заплати и да реализират икономическа сигурност. Със своите облаги чернокожите заплащат битовите си сметки, купуват радиоапарати, облекла и даже стартират свои лични хазартни бизнеси “, написа историкът Мичиганския държавен университет Лашон Харис, представен от History.com.
Функционирането на лотарията изисква сериозна работна мощ и хора, които да събират фишовете и да изплащат облагите. Най-важният човек обаче е така наречен "банкер ", който финансира цялата интервенция. Стефани Сейнт Клер е един от най-влиятелните банкери в Харлем през 20-те и началото на 30-те години.
За нейните ранни години не се знае доста. Предполага се, че е родена във френските Западни Индии в Карибско море, само че не е ясно по кое време и по какъв начин е стигнала до Ню Йорк и по какъв начин е получила първичните средства за пускане на своя бизнес.
В разцвета на интервенциите си Сейнт Клер печели по 200 000 $ годишно и се самопровъзгласява за „ Кралица на числата “ с сред 40 и 50 чиновници за събиране на фишове, 10 контрольори и няколко телохранители. Тя живее в една от най-престижните здания в Харлем и става известна със своите екзотични фешън рокли и цветни тюрбани.
Чернокожите поданици на Харлем се възхищават на Кралицата на числата, тъй като тя наема доста от тях в своята компания, поддържа финансово други законни бизнеси и се застъпва за правата на афроамериканците.
Тя печели последователи и поради непоколебимата си решителност да се опълчи на белите гангстери, като Артър „ Дъч Шулц “ Флегенхаймер, който се пробва да се намеси в бизнеса на чернокожите "банкери ".
На 14 март 1930 година Сейнт Клер е наказана на осем месеца в трудов лагер за владеене на противозаконни фишове. След като излиза от пандиза година по-късно, тя свидетелства пред Комисията на Сибъри, която проверява корупцията в полицейското ръководство и правосъдната система на Ню Йорк.
Сейнт Клер споделя на комисията, че е платила на градските служители на реда общо 6600 $, с цел да отбрани чиновниците си от техния надзор. Нейните показания довеждат до отстраняването на 15 служители на реда.
От 1929 година Сейнт Клер обществено разобличава полицейската корупция в изданието Amsterdam News, което също е благосъстоятелност на чернокожи.
„ Не разбирам по какъв начин тези служители на реда, които би трябвало да бъдат отбрана на хората, могат да правят нападения за лотарийни фишове, когато същите тези хора са и участници в играта “, споделя тя.
Сейнт Клер пуска и реклами в Amsterdam News, информирайки афроамериканците за техните цивилен свободи.
„ До членовете на моята раса - в случай че служителите на реда ви срещнат на улицата и ви заподозрат в нещо, не им позволявайте да ви претърсват или да ви отведат в който и да е кулоар, с цел да бъдете претърсени. Ако полицията позвъни на вратата ви и вие отворите, откажете им да претърсват къщата ви, в случай че не ви покажат заповед за претършуване ", написа в една от обявите.
През по-голямата част от 20-те години на предишния век афроамериканците управляват противозаконните лотарии на Харлем. Белите хазартни босове не им обръщат изключително внимание, защото, съгласно тях, става въпрос за нерентабилна игра, в която вземат участие основно бедните чернокожи.
През 30-те години обаче, откакто анулацията на така наречен Сух режим понижава облагите от контрабанда, Дъч Шулц и други мафиоти, които са забогатели с незаконна търговия с алкохол, насочват вниманието си към облагите на чернокожите банкери.
Те не просто желаят част от доходоносния бизнес, а да го имат напълно. И те не се опасяват да употребяват принуждение, в случай че чернокожите оператори не се откажат от активите си.
Сейнт Клер обаче се опълчва нападателно на тези опити. Тя употребява вестникарската си платформа, с цел да насърчи клиентите да купуват фишове от чернокожите оператори, до момента в който тя и нейните съдружници подхващат своя лична акция за заплашване против белите притежатели на магазини, които оферират фишовете на Шулц.
Като възмездие той даже поръчва убийството на Сейнт Клер. Кралицата на числата си спомня, че през 1935 година е трябвало да се укрива в мазе, покрита с въглища.
Враждата завършва през 1935 година, когато Флегенхаймер е убит от членове на друга разбойническа тайфа. Но до тогава мафията към този момент навлиза съществено в лотарийния бизнес в Харлем.
"Имаше най-малко 30 банки на чернокожи, които правеха добър бизнес, когато мафията се нанесе. Съмнявам се, че в този момент са останали даже половин дузина “, споделя по това време Стефани Сейнт Клер. Междувременно, тя твърди, че е прекарала 820 дни в пандиза и е похарчила 750 000 $ в борбата си с Артър „ Дъч Шулц “ Флегенхаймер.
До средата на 30-те години Сейнт Клер се отхвърля от незаконните лотарии, само че проблемите ѝ със закона не престават. През 1936 година тя се омъжва за Суфи Абдул Хамид - спорен афроамерикански набожен и работен водач. Две години след брака им Сейнт Клер прострелва Хамид, подозирайки го в извънбрачна спекулация. За това закононарушения тя получава 10-годишна присъда.
След освобождението си Сейнт Клер живее сама в жилището си в Харлем. Тя умира през 1969 година в психиатрично заведение в Лонг Айлънд.
Нелегалният махленски лотариен бизнес господства в стопанската система на Харлем в продължение на десетилетия, генерирайки сред 800 милиона и 1.5 милиарда $ годишно до 1980 година, съгласно The New York Times. През същата година Ню Йорк започва първата държавна лотария, стимулирайки упадъка на противозаконните оператори. Това нанася и голям удар върху работните места в този бранш.
За Сейнт Клер обаче играта с числата не е просто рентабилен незаконен бизнес. Тя употребява своето въздействие, с цел да способства за постоянното бъдеще на чернокожите в нейната общественост.
"Животът на Стефани Сейнт Клер символизира постоянно неразказаните разкази и прекарвания на чернокожите мъже и дами, които са употребявали неофициалната стопанска система и престъпността като метод да се опълчват на расовото, половото и класовото подтисничество в американското общество от началото на предишния век ", написа Лашон Харис.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ