ЛЮБОМИР БЪЧВАРОВ е роден на 29 септември 1941 г. във

ЛЮБОМИР БЪЧВАРОВ е роден на 29 септември 1941 година във Велико Търново. През 1967 година приключва ВИТИЗ " Кр. Сарафов " със компетентност " Актьорско майсторство " в класа на проф. Боян Дановски, след което две години работи в държавна такса " Крум Кюлявков " в Кюстендил. До 1979 година, е част от трупата на държавна такса " Боян Дановски " в Перник, а по-късно - на МДТ " Константин Кисимов " във Велико Търново, играл е на доста театрални подиуми в страната. От 1967 година е член на САБ. Почетен член е на Съюз на българските журналисти. Снимал се е в голям брой филми и сериали, най-новите - " Ол инклузив " и " Войната на буквите ". Има десетки функции на сцената и в телевизионния спектакъл. Носител е на влиятелни награди.

- Господин Бъчваров, на 19 януари следва да излезе по екраните новият филм на Иван Владимиров " Чума ". По време на КОВИД пандемията сте претърпял трагично заболяването, стигайки даже до болнично заведение. Какви асоциации, страсти провокира у Вас сюжетът на кино лентата, пречупен през личните Ви прекарвания?
- Бях чел преди време този поразителен роман на Йордан Йовков - " През чумавото ", и ми направи доста мощно усещане. Дори не допусках, че след години ще преживеем сходна орис. Но този факт е основата на кино лентата, а другояче проф. Боян Биолчев е основал нови облици, които са доста близки до Йовковите, и това прави сюжета доста забавен. Това е в действителност огромно тестване, народът е прекосявал през доста такива - чума, холера, трусове, естествени катаклизми. Оцелял е, само че с цената на доста загуба.
Преживях нещо сходно - в последния ден на фотосите на " Ол инклузив " направих тест за КОВИД и той се оказа позитивен, въпреки да нямах никакви признаци. И по този начин стартира моята авантюра, до момента в който последователно станах 15 кг по-слаб, не можех да се движа и се наложи да отида във Военна болница, където ме одобриха, за благополучие, тъй като тогава на никое място нямаше места. Лежах 14 дни и излязох без КОВИД. Оттам стартира борбата ми за живота, крачка по крачка се пробвах да възвърна силата, желанието за работа и може би едвам след половин година нещата си пристигнаха на мястото, само че беше доста мъчно. Тогава ме сполетя непредвидена за мен наслада - наградиха ме с " Икар ", отидох на церемонията, което беше огромно тестване за мен, само че мина доста добре. Това високо самопризнание - че съм дал нещо за театъра, ми повдигна духа.
- При това - именувано " За чест и достолепие "...
- Това в действителност доста ме трогна, тъй като креативен достижения - да, само че с цел да може човек да продължи да живее и да подарява наслада на хората, самият той би трябвало да бъде почтен и заслужен.
- Какво съгласно Вас е това нещо във кино лентата " Чума ", което най-силно ще ни влияе като фенове? И кои са непреходните стойности, полезности и човешки качества, без значение от епохата и времето?
- Най-важното в този филм е, че човек би трябвало да остави нещо след себе си, без значение на каква цена, и то да е положително. Може би даже да пожертва живота си за това. Има една гениална мисъл на огромния пълководец Кракра, който отбранява Пернишката цитадела. След като нанася две провали на византийския император Василий Втори Българоубиец, който се пробва да превземе крепостта и да пороби България, а като боец е изпитвал огромно почитание към Кракра, на третия път, заради независещи от него условия, Кракра се съгласява за постави оръжие, с цел да резервира живота на популацията. Тогава той приканва всички свои воини и челяд, която е останала, да се женят, да оставят поколение, генерации зад себе си. И в действителност, с помощта на това България е оживяла може би. Това е обръщение за достолепието и любовта, което ни е оставила още древността.
- Гледала съм доста филми, в които играете, само че не си припомням друга Ваша комедийна роля като тази на Чефо в " Ол инклузив ". Като артист обичате ли комедията?
- В театъра съм изиграл доста комедийни функции, не съм комедиант в същинския смисъл на думата, само че един артист би трябвало да може да играе всичко - покруса, драма, комедия. Страшно доста обичам комедията. Комедията е мъдрост, някои споделят, че е по-сложна от драмата, само че човек би трябвало да има честно отношение и към двете.
След толкоз функции в киното и в театъра, никое друго нещо не ми е донесло такава известност като този сериал. А работата ми с такива надарени млади и не толкоз младежи и отношението от тяхна страна ми възвърнаха вярата, че връзката сред поколенията артисти още е жива. Тъй като не можеш да вървиш напред, в случай че не си обвързван с предишното, с традицията, с образеца, който ти дават възрастните актьори. Много съм удовлетворен от общуването си с тези надарени и приятни сътрудници. Щастлив съм, че се допрях до тях. А може би и те до мен...
- Преди няколко години режисьорът Никола Петков събра група " актьори със сребро в косите ", в която бяхте и Вие. Изиграхте много представления пред друга аудитория. Как бихте описал тази страст?
- Обиколихме цяла България с един лиричен театър, различен - с фрагменти от спектакли, и пиесата " Женитба " по Гогол. Емилия Радева, Гинка Станчева, Иван Несторов, Стефан Илиев, Вели Чаушев, Иван Налбантов... Събрахме се в действителност доста съществени създатели, с голяма обич към театъра, какво ли не преодолявахме, с цел да репетираме, както и да пътуваме из страната. Бях благополучен, че мога да участвам в техния автентичен свят и обич към театъра, да " купя " нещо от тях. Съжалявам, че тези представления не продължиха, само че годините напреднаха, някои си отидоха от този свят... Ние и в този момент се събираме всеки месец на несъмнено число, приказваме си за актуалния спектакъл, за предишното на театъра, каним разнообразни създатели, политици. Благодарение на Кольо Петков и на самите нас продължаваме да живеем с това, на което сме посветели целия си живот.
- През 1975 година изпълнихте водещата роля в един разтърсващ филм - " Следователят и гората " на Рангел Вълчанов, който на моменти е на границата на документалистиката.
- Много тъкмо сте усетили, че е съвсем документален филм, само че в този документ има нещо, което е доста значимо - индивидът против теб. Извършено е грубо ликвидиране. Предишният следовател, който предава делото на младия некомпетентен сътрудник, е открил, че всичко е решено по закон и момичето - килърката, би трябвало да бъде изкупителната жертва. Обаче този младеж - следователят, чиято роля извършвам, взема решение да изследва всичко изначало. Това бе първата ми актьорска задача в киното. Рангел Вълчанов, който беше написал сюжета по същински случай, избра мен, неопитния млад артист от Пернишкия спектакъл, пред одобрени артисти, които бяха влизали в сходни функции. Може би тъкмо тъй като съм му звучал писмено, а и самата Соня Божкова беше толкоз естествена.
В сцената, когато ми я показват за първи път, виждам един слаб, безропотен, надълбоко ранен човек, който е направил убийството в миг на самоотбрана. И тя приема, че е отговорна, а аз разбирам, че не може да бъде по този начин. Вкарахме се в тази история, акцентирахме тъкмо върху документа, а не върху страстта и някакви следователски хватки. Това беше за мен първата огромна школа в киното. Помня всяка дума, която ми е казвал Рангел, всеки съвет, който ми е давал.
- Как се снима сходен филм, по какъв начин се претърпява?
- Това е същинска история, написана от следователя, който е гледал делото. След премиерата на кино лентата в кино " Димитър Благоев ", ми се обади дамата, която е първообраз на героинята на Соня, и е била на премиерата. Разказа ми, че е траяла живота си, има семейство, две деца, само че доста ми благодари, че сме показали нейната история по този метод. Което доста ме топли като артист.
- Повече от 30 години представяте моноспектакъла " Греховната обич на зографа Захарий ".
- Когато пристигна демокрацията, бяха доста сложни времена за актьорите. Аз останах без театъра, не играх 1 година, тъй като режисьорите не ми даваха функции, и взех решение да изляза от театъра. Започнах да продавам вестници, ремонтирах коли, бях барман в ресторант - научих 40 коктейла... Поех по различен път, обаче постоянно съм си мислил, че би трябвало да върша и спектакъл. И в тези ветровити времена се сетих за един съвършен текст на Павел Спасов, отдаден на Спас Джонев. Жена ми го драматизира, започнахме да го работим и след няколко месеца направихме премиера, в памет на Спас Джонев. Той беше от тези сантиментални актьори, които към този момент ги няма на този свят, гениално беше изрецитирал този материал. Играя го с голямо наслаждение, той ми е като избавителен камък. Всяко зрелище е друго и виждам по какъв начин по-късно хората си отиват по-богати И аз самият - също.
- Наскоро в Бургас се състоя премиерата на различен Ваш моноспектакъл - " Амок " по Стефан Цвайг.
- В Бургас отидох по покана на мои прелестни другари от една голяма театрална работилница за фенове, които настойчиво работят доста професионално - група " Талантино ". Те ме поканиха да направя " Амок ", започнах го с Йоана Буковска, само че тъй като тя беше доста заета - доста я обичам и се веселя за нейните триумфи, взех решение да го играя самичък. Адаптирах го за моноспектакъл с моя шурей, който е режисьор, и жена ми, която е художник. Стана доста прекрасен театър, със мощни послания.
- Сега, допускам, че вниманието Ви е напълно заето със " Старецът и морето " на Хемингуей, върху който още веднъж работите дружно със брачната половинка си - известната театрална художничка Надежда Митева.
- " Старецът и морето " три години и половина го работим с жена ми - ние сме като тандем с нея и в живота, и в театъра. Това е нещо, което желая да направя доста хубаво, гениална творба, която не желая да мине просто по този начин, по тази причина съм по-прецизен.
- Два пъти в кариерата си сте бил шеф на спектакъл - в Перник и във Велико Търново. Това какво предизвикателство е?
- Бях поканен от Пернишкия спектакъл, в който дълги години съм бил артист и познавам доста добре предишното му. Заварих едно полуживо създание, имаше 8 актьори и никакъв дух, никаква сила. А са доста способни, можещи, обичащи театъра хора. И започнахме от нулата. Бях срещу той да стане общински спектакъл, само че тогавашният кмет беше доста кадърен и надарен човек, влюбен в работата си като кмет, уповавах се на него и се съгласих. След като мандатът му свърши, пристигна различен кмет, който нямаше никакво отношение към театъра, само че без значение от това направихме доста съществени постановки. Дори качих едно зрелище на крепостта " Кракра " - по текст на Цанко Живков. Спектакълът започваше в 22 ч., с конници, с кукери, с танцьори и всички актьори от театъра, на зрелище имаше по 2000-2500 души. Играехме го с необикновено наслаждение. Но пристигнаха всякакви политически неща и аз взех решение, че не мога да продължа.
След това отидох в Търновския спектакъл, който също беше много безстопанствен. Благодарение на това, че министър на културата тогава беше Стефан Данаилов, с който сме съвипускници, и ми оказа помощ с финансиране, както и някои компании и организации, съумях да направя театъра подобен, какъвто няма на Балканския полуостров.
- Как рефлектират у Вас днешните проблеми на актьорската колегия - сътрудниците Ви стачкуват против ниското възнаграждение на техния труд...
- За да си артист и да излезеш на сцената, би трябвало да си осведомен, да си необятно квалифициран, да следиш международния спектакъл, опера, оперета, да може да " купиш " нещо забавно и да можеш да направиш живота на самите сътрудници забавен. Не е въпросът единствено в парите, а в отношението на властимащите към актьорите, по тази причина стачкуват моите сътрудници. И съм изцяло склонен с тях, те могат и с доста, и с малко, само че хубавото нещо става с пари. С кърпени работи не може да се върви напред. Не може да откриеш нещо велико, в случай че си се забутал в дребни сметки. Трябва да полетиш, да видиш светът какво прави и да се равняваш с него. Иначе изтляваш. Театърът би трябвало да учи на хармония, морал, почитание.
- Смятате ли, че страната се отнася със угриженост и поставя нужните старания за поддръжка и развиване на изкуствата и културата?
- Трябва доста да си виновен, с цел да си задаваш тези въпроси, а ръководещите са вглъбени в политически ежби, надпреварвания, Народното събрание на какво наподобява - еманация на нашето общество сега. В гениалната си поема " Септември " Гео Милев приказва за народ " с безглаголно самообладание "... Но то не е безпределно и би трябвало доста деликатно да се работи, тъй като към този момент в действителност е нетърпимо.
И за какво би трябвало да рушиш?! Това е закононарушение. Ние на сцената сътворяваме, художникът основава, служащият основава, по тази причина е щастлив. И като няма съответното отношение от тези, от които зависи - какво вършим, докога? Този народ е толкоз патил, измъчен, толкоз е умен, а сега - толкоз сплескан. Можещи хора, работещи хора - с мизерни заплати. Трябва да се почита достолепието на индивида, а освен да гледат какви скъпи часовници да носят нашите ръководещи, какви коли, жилища, вили да си купуват... Като че ли ще живеят постоянно.
- Какво Ви доставя наслада отвън сцената и екрана? Как поддържате форма в този момент? Всеизвестна е Вашата пристрастеност към плуването.
- Имам прелестни внуци, прелестни дъщери, прелестна брачна половинка, с която добре се разбираме толкоз години. Гледам последния ми внук - тази непорочност, религия, доверчивост, лоялност към света, какво по-хубаво от това на едно чисто, почтено създание да му подаваш ръка, да го въвеждаш в живота. Имам 4 дъщери, които съумяват, намерили са си мястото, едната е стилист, другата приключи философия и работи по свои планове, а другите две се занимават с спектакъл. Стават хора, честни, почтени, положителни, деликатни, борещи се за живота - това е моят свят.
А плуването - там почиствам всичко отрицателно, плуването е доста значително за мен, тъй като от дребен го върша. Съжалявам, че не съумях да осъществя фантазията си да преплувам Ламанша... КОВИД много понижи желанието и опциите ми за плуване, в този момент имам избрана стратегия, режим, който съблюдавам, с цел да мога да бъда добре.
- Миналата година Ви донесе следващото огромно самопризнание - званието " Почетен жител на Велико Търново ", родния Ви град.
- Това е за мен голяма чест, гордея се доста. Защото познавам остарялото Търново, настоящето Търново и бленувам за това Търново, което желая да видя след време - с хората, които си споделят добър ден, вървят дружно на празници, обръщат внимание един на различен, умеят да се радват на хубостта на този град, който е безконечен, необикновен, със собствен мирис, усет, атмосфера.
- С какви креативен проекти, упования, за какво не и фантазии, влизате в новата година?
- Мечтата постоянно е била преди всичко при мен, само че към този момент повече чакам и се стремя към това очакване. Тъй като при мен пясъчният часовник е извърнат и по-реално би трябвало да виждам на нещата.
Искам да пожелая на хората да бъдат здрави, тъй като, в случай че човек е здрав, има доста, доста вяра, да бъдат по-позитивни, да намират сили да виждат положителното, да му се радват, неприятното да отминават и да не са безпределно търпеливи, да проявят темперамент. А и на себе си поисквам това.