Конспирации без край: Не сме били произлезли от маймуните, твърдят любители на сензации
Любителите на тайни теории още веднъж подхващат тематиката, като изсмукват доказателства от всичко, дори и от митологията
Спорът дали сме произлезли от маймуните може да има непредвиден поврат. Намират се учени, които настояват, че тази доктрина е изначално сбъркана и човечеството е произлязло от непознати същества – великани, чийто растеж е достигал до пет и повече метра.
С течение на времето растежът на индивидите почнал да се смалява, с цел да доближат до днешните размери. Тази версия се счита за ненаучна до 2011 година, когато в Грузия са открити остатъци на античен човек, чийто растеж е надвишавал 3 метра, написа telegraph.bg.
Първото съмнение на откривателите било, че той е страдал от незнайно генетично заболяване, довело до великански растеж. Изучаването на находките обаче изяснило, че не е имал никаква разновидност.
Размери
Голиат, Герион, циклопите Бронтес, Стероп и Аргес, синове на Уран и на Гея...
Легендите изобилстват от същества и божества с внушителни размери, знак на мощ и мощност. В приказките в противен случай, те са зли и толкоз тъпи, че може като нищо да поемат риска да се спускат по бобени стъбла и да се пребият, тъкмо както прави великанът от „ Джак и бобеното зърно ”, който е същински срам за типа си. Добри или неприятни, колосите са измежду най-разпространените персонажи, паралелно с джуджетата.
В ирландските легенди това са фоморите - митичен исполински народ, който изгубил борба с народа на Туаха де Данаан. Повечето фомори били избити, други станали бежанци. Тяхна вариация са човекоядните огри, които попадат в приказките на огромна част от европейските нации.
Според мореплавателя Фернандо Магелан колосите не са небивалица. Той ги зърнал по време на едно от пътешествията си и разказал за тях. Или по-точно - хроникьорът на пътешествията го сторил. Днес никой не може да каже дали това, което Магелан и хората му са видели, е било тъкмо по този начин или на страха очите са огромни. Във всеки случай великаните в Патагония в действителност били едрички, растежът им стигал съвсем 4 метра...
Годината е 1519-а. На 26 декември Магелан и съпътстващият го екипаж спрели в устието на Ла Плата. Останали там до 2 февруари идната година, когато потеглили на юг. След още месец, в края на март, екипажът се открил на място, което нарекли Пуерто Сан Хулиан.
Избухнал протест, който бил сподавен, след което запалянковците траяли напред, с цел да доближат до нос Кабо Вирхенес, откъдето навлезли в Магелановия пролив. Озовали се пред земя, която изглеждала негостоприемна и пуста. Един ден моряци забелязали пушек и отблясъци на огньове. Това било толкоз впечатляващо, че нарекли острова Огнена земя.
Пясък
След като видели огньовете, хората на Магелан останали с усещането, че земята е обитаема. Но на никое място не видели здания и признаци на живот. Загадката се разрешила, когато един ден забелязали контур на човек, само че с големи размери.
Великанът също ги съзрял и почнал да си посипва главата с пясък. Магелан знаел, че туземците показват по този метод отзивчивото си отношение към непознато наличие и наредил на един от моряците да постъпи по същия метод.
Отстрани било комично да се следи по какъв начин великанът и морякът се имитират, само че сцената разтопила ледовете и великанът се доближил да прегледа пришълците. Той изглеждал добросърдечен и мирен, само че моряците се страхували от исполинските му размери. Те стигали едвам до кръста му. Според описанията колосът бил най-малко четири метра висок. Краката му били като стълбове.
Възрастен мъж умерено можел да мине под чатала му. Затова испанците почнали да назовават туземците „ патагайо ” (великоноги), а земята в южната част на Южна Америка (в по-голямата си част на територията на днешна Аржентина) и до през днешния ден се назовава Патагония.
Гигантите в Патагония се радвали на подаръците, с които Магелан и хората му се опитвали да ги подкупят.
Великанът, който срещнали първо, се оказал огромен чревоугодник. На едно сядане той изпивал цяло ведро вода, изяждал половин кофа сухари и продължавал да се облизва гладно.
За да му се присмеят, моряците му дали няколко плъха и колосът ги излапал живи съгласно описанията. Иначе колосът бил непостижим наивник. Радвал се като дете на всичко лъскаво и металните дрънкулки му били като залъгалки.
Моряците му подарили всевъзможни непотребни движимости от рода на огледалца и гривнички, с което дефинитивно го спечелили на своя страна. А когато подкупили доверието му с подаръците, той довел при тях и други локални с неговите размери.
Вериги
Летописецът на пътешествието - италианецът Пигафета, описал сцената, в която решили да похитят туземеца, с цел да го покажат на краля. Понеже не можели да му насмогнат, в случай че решат да го преборят, измислили хитринка.
Един от матросите си омотал краката с вериги. Очите на великана блеснали, когато видял оковите, които помислил също за накит. Така непринудено се озовал в плен. Усетил се чак когато схванал, че веригите попречват придвижванията му.
Дори и повален, няколко моряка трябвало да се хвърлят върху него, с цел да преодолеят гневната му опозиция. После хванали и още един туземец, само че и двата великана на борда умрели от апетит, до момента в който ги откарат в Испания, тъй че останали единствено описанията на Пигафета. Магелан плавал в тези ширини сред 1520-1521 година Но съгласно някои източници великани има и през днешния ден, въпреки и не чак с такива великански размери.
Йети
Някои ги разказват като Йети. Най-често за размерите се гадае по гигантските стъпки. Това човекоподобно или маймуноподобно създание населява високите елементи на Хималаите сред Индия и Китай.
Твърди се, че е покрито с четина и заобикаля контактите с хората. Никой не го е виждал, само че легендите са толкоз живи, че се има вяра, че то съществува. Някои вършат добър бизнес от това.
По време на популярното си странствуване из Азия и Хималаите сред 1927-1929 година Николай Рьорих твърди, че виждал загадъчни огньове високо в недостъпни гори. Светлините им се отразяват и върху някои от картините на художника. Дали това са огньове, запалени от същества с великански размери?
Има многочислени исторически и литературни свидетелства за срещи на хората с расата на колосите. Има ги и в „ Книгата на Енох ”: „ На петото небе, където нямало никакво служене, Енох видял безброй воини, наричани григори (бдящи) - грамадни великани, посърнали и безмълвни ”.
Според Библията хора с растеж на великани в миналото населявали Земята. Някой от тях е послужил за първообраз на колоса Гаргантюа на Франсоа Рабле. В страната на великаните пътешества и Гъливер на Джонатан Суифт.
Въпросът, на който никой не може да даде отговор, е дали тези същества, за които се приказва от антични времена, са изчезнали или си имат основателна причина до ден-днешен да странят от хората.
Деветте свята
В скандинавската митология Деветте свята са построени от плътта, кръвта и костите на Имир - първия исполин. Той е основоположник на снежните грамадани - съперници на боговете, от които след това произлизат ледените великани.
Освен тях в скандинавската митология има огнени, морски, планински великани и тролове. Повечето от тях са във противников връзки с боговете, само че има и изключения и даже смесени бракове.
Титаномахия
В древногръцката митология това е войната сред титаните и олимпийските богове, позната също под името борбата на титаните. Титаните били водени от Кронос и включвали: Кой, Крий, Хиперион, Япет, Атлас, Менетей (синът на Япет и Климена), написа в Уикипедия. Олимпийските богове били предвождани от Зевс и включвали: Хестия, Деметра, Хера, Хадес, Посейдон, хекатонхейрите и циклопите. На тяхна страна бил Прометей, както и океанидата Стикс дружно с децата си Нике, Сила и Мощ.
Одисей дава вино на циклопа, Лондон, 1878 година.
След 10-годишна война олимпийците победили. Разделили владенията посред се - държател на въздуха и небето станал Зевс, на морето и всички води Посейдон, а на подземното царство Хадес. Земята станала общо притежание на всички богове.
Победените титани били затворени в Тартар. Въпреки че по време на войната Океан и титанидите: Тея, Рея, Темида, Мнемозина, Феба, и Тетия) останали неутрални, не били осъдени от Зевс. Хекатонхейрите станали стражи пред вратите на Тартара, с цел да пазят затворените титани.
Зевс оставил на Олимп децата на Стикс, Нике направил своя неделима спътница, а на самата Стикс оказал небивалата чест - безсмъртните да се кълнат във водите й. Оттогава тази клетва е най-вярната от клетвите и договорите били ненарушими. Титанът Атлант бил осъден да крепи небето.
Спорът дали сме произлезли от маймуните може да има непредвиден поврат. Намират се учени, които настояват, че тази доктрина е изначално сбъркана и човечеството е произлязло от непознати същества – великани, чийто растеж е достигал до пет и повече метра.
С течение на времето растежът на индивидите почнал да се смалява, с цел да доближат до днешните размери. Тази версия се счита за ненаучна до 2011 година, когато в Грузия са открити остатъци на античен човек, чийто растеж е надвишавал 3 метра, написа telegraph.bg.
Първото съмнение на откривателите било, че той е страдал от незнайно генетично заболяване, довело до великански растеж. Изучаването на находките обаче изяснило, че не е имал никаква разновидност.
Размери
Голиат, Герион, циклопите Бронтес, Стероп и Аргес, синове на Уран и на Гея...
Легендите изобилстват от същества и божества с внушителни размери, знак на мощ и мощност. В приказките в противен случай, те са зли и толкоз тъпи, че може като нищо да поемат риска да се спускат по бобени стъбла и да се пребият, тъкмо както прави великанът от „ Джак и бобеното зърно ”, който е същински срам за типа си. Добри или неприятни, колосите са измежду най-разпространените персонажи, паралелно с джуджетата.
В ирландските легенди това са фоморите - митичен исполински народ, който изгубил борба с народа на Туаха де Данаан. Повечето фомори били избити, други станали бежанци. Тяхна вариация са човекоядните огри, които попадат в приказките на огромна част от европейските нации.
Според мореплавателя Фернандо Магелан колосите не са небивалица. Той ги зърнал по време на едно от пътешествията си и разказал за тях. Или по-точно - хроникьорът на пътешествията го сторил. Днес никой не може да каже дали това, което Магелан и хората му са видели, е било тъкмо по този начин или на страха очите са огромни. Във всеки случай великаните в Патагония в действителност били едрички, растежът им стигал съвсем 4 метра...
Годината е 1519-а. На 26 декември Магелан и съпътстващият го екипаж спрели в устието на Ла Плата. Останали там до 2 февруари идната година, когато потеглили на юг. След още месец, в края на март, екипажът се открил на място, което нарекли Пуерто Сан Хулиан.
Избухнал протест, който бил сподавен, след което запалянковците траяли напред, с цел да доближат до нос Кабо Вирхенес, откъдето навлезли в Магелановия пролив. Озовали се пред земя, която изглеждала негостоприемна и пуста. Един ден моряци забелязали пушек и отблясъци на огньове. Това било толкоз впечатляващо, че нарекли острова Огнена земя.
Пясък
След като видели огньовете, хората на Магелан останали с усещането, че земята е обитаема. Но на никое място не видели здания и признаци на живот. Загадката се разрешила, когато един ден забелязали контур на човек, само че с големи размери.
Великанът също ги съзрял и почнал да си посипва главата с пясък. Магелан знаел, че туземците показват по този метод отзивчивото си отношение към непознато наличие и наредил на един от моряците да постъпи по същия метод.
Отстрани било комично да се следи по какъв начин великанът и морякът се имитират, само че сцената разтопила ледовете и великанът се доближил да прегледа пришълците. Той изглеждал добросърдечен и мирен, само че моряците се страхували от исполинските му размери. Те стигали едвам до кръста му. Според описанията колосът бил най-малко четири метра висок. Краката му били като стълбове.
Възрастен мъж умерено можел да мине под чатала му. Затова испанците почнали да назовават туземците „ патагайо ” (великоноги), а земята в южната част на Южна Америка (в по-голямата си част на територията на днешна Аржентина) и до през днешния ден се назовава Патагония.
Гигантите в Патагония се радвали на подаръците, с които Магелан и хората му се опитвали да ги подкупят.
Великанът, който срещнали първо, се оказал огромен чревоугодник. На едно сядане той изпивал цяло ведро вода, изяждал половин кофа сухари и продължавал да се облизва гладно.
За да му се присмеят, моряците му дали няколко плъха и колосът ги излапал живи съгласно описанията. Иначе колосът бил непостижим наивник. Радвал се като дете на всичко лъскаво и металните дрънкулки му били като залъгалки.
Моряците му подарили всевъзможни непотребни движимости от рода на огледалца и гривнички, с което дефинитивно го спечелили на своя страна. А когато подкупили доверието му с подаръците, той довел при тях и други локални с неговите размери.
Вериги
Летописецът на пътешествието - италианецът Пигафета, описал сцената, в която решили да похитят туземеца, с цел да го покажат на краля. Понеже не можели да му насмогнат, в случай че решат да го преборят, измислили хитринка.
Един от матросите си омотал краката с вериги. Очите на великана блеснали, когато видял оковите, които помислил също за накит. Така непринудено се озовал в плен. Усетил се чак когато схванал, че веригите попречват придвижванията му.
Дори и повален, няколко моряка трябвало да се хвърлят върху него, с цел да преодолеят гневната му опозиция. После хванали и още един туземец, само че и двата великана на борда умрели от апетит, до момента в който ги откарат в Испания, тъй че останали единствено описанията на Пигафета. Магелан плавал в тези ширини сред 1520-1521 година Но съгласно някои източници великани има и през днешния ден, въпреки и не чак с такива великански размери.
Йети
Някои ги разказват като Йети. Най-често за размерите се гадае по гигантските стъпки. Това човекоподобно или маймуноподобно създание населява високите елементи на Хималаите сред Индия и Китай.
Твърди се, че е покрито с четина и заобикаля контактите с хората. Никой не го е виждал, само че легендите са толкоз живи, че се има вяра, че то съществува. Някои вършат добър бизнес от това.
По време на популярното си странствуване из Азия и Хималаите сред 1927-1929 година Николай Рьорих твърди, че виждал загадъчни огньове високо в недостъпни гори. Светлините им се отразяват и върху някои от картините на художника. Дали това са огньове, запалени от същества с великански размери?
Има многочислени исторически и литературни свидетелства за срещи на хората с расата на колосите. Има ги и в „ Книгата на Енох ”: „ На петото небе, където нямало никакво служене, Енох видял безброй воини, наричани григори (бдящи) - грамадни великани, посърнали и безмълвни ”.
Според Библията хора с растеж на великани в миналото населявали Земята. Някой от тях е послужил за първообраз на колоса Гаргантюа на Франсоа Рабле. В страната на великаните пътешества и Гъливер на Джонатан Суифт.
Въпросът, на който никой не може да даде отговор, е дали тези същества, за които се приказва от антични времена, са изчезнали или си имат основателна причина до ден-днешен да странят от хората.
Деветте свята
В скандинавската митология Деветте свята са построени от плътта, кръвта и костите на Имир - първия исполин. Той е основоположник на снежните грамадани - съперници на боговете, от които след това произлизат ледените великани.
Освен тях в скандинавската митология има огнени, морски, планински великани и тролове. Повечето от тях са във противников връзки с боговете, само че има и изключения и даже смесени бракове.
Титаномахия
В древногръцката митология това е войната сред титаните и олимпийските богове, позната също под името борбата на титаните. Титаните били водени от Кронос и включвали: Кой, Крий, Хиперион, Япет, Атлас, Менетей (синът на Япет и Климена), написа в Уикипедия. Олимпийските богове били предвождани от Зевс и включвали: Хестия, Деметра, Хера, Хадес, Посейдон, хекатонхейрите и циклопите. На тяхна страна бил Прометей, както и океанидата Стикс дружно с децата си Нике, Сила и Мощ.
Одисей дава вино на циклопа, Лондон, 1878 година.
След 10-годишна война олимпийците победили. Разделили владенията посред се - държател на въздуха и небето станал Зевс, на морето и всички води Посейдон, а на подземното царство Хадес. Земята станала общо притежание на всички богове.
Победените титани били затворени в Тартар. Въпреки че по време на войната Океан и титанидите: Тея, Рея, Темида, Мнемозина, Феба, и Тетия) останали неутрални, не били осъдени от Зевс. Хекатонхейрите станали стражи пред вратите на Тартара, с цел да пазят затворените титани.
Зевс оставил на Олимп децата на Стикс, Нике направил своя неделима спътница, а на самата Стикс оказал небивалата чест - безсмъртните да се кълнат във водите й. Оттогава тази клетва е най-вярната от клетвите и договорите били ненарушими. Титанът Атлант бил осъден да крепи небето.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ