Миграцията: Пътеки, квоти, огради и плановете на ЕС
Лятото на 2015 година през днешния ден наподобява като един несбъднал се призрачен сън, само че спомените са още пресни за колоните от хиляди и хиляди бежанци и мигранти. А дружно с тях и страховетете от нова миграционна вълна.
През 2015 година - на върха на рецесията, над 1 млн. души са пристигнали в Европа по данни на Международната организация по миграцията. От тогава техният брой непрестанно спада, само че европейските граници не престават да бъдат обсаждани от хора, които търсят протекция, прехранване или по-добър живот.
По данни на европейската гранична организация " Фронтекс " за първите девет месеца на 2021 година противозаконните пресичания на европейските граници са се нараснали съвсем на половина по отношение на предпандемичните равнища и от началото на годината са регистрирани 133 900 незаконни мигранти. Общият брой на новопристигналите през 2020 година е бил 125 хиляди души.
Миграционната рецесия от средата на предишното десетилетие сподели какъв брой е нежно европейското единение. Тя докара до възхода на популизма и стана мотив за първото в историята на Европейски Съюз овакантяване на страна членка - Англия излезе през 2020 година, откакто през 2016 година референдумът даде непредвиден превес на националистите. Едно от най-популярните им изказвания беше, че страната ще се оправи сама по-добре, в случай че се оттърве от гастербайтерите си.
Днес всеки десети емигрант в света е намерил леговище в Европа, като през 2020 година 472 хиляди души са поискали протекция в Европейски Съюз, а 280 хиляди са я получили. Това са главно сирийци (27%), венецуелци (17%) и афганистанци (15%). 766 хиляди молби за даване на леговище в Европейски Съюз чакат разглеждане, като над 102 хиляди са подадени в Германия, 84 хиляди в Испания и 82 хиляди във Франция. През предходната година в Европейски Съюз са издадени 1.9 млн. разрешителни за престой, понижение с съвсем една трета от миналата година. Най-много от тях - на украински жители - съвсем 700 хиляди, следвани от мароканци, индийци, китайци и бразилци.
Европейските страни, които понасят най-голяма тежест от миграцията по отношение на личното си население са Кипър, Малта и Гърция, които приютяват сред 800 и 300 чужденци на 100 хиляди от личните си жители.
Миграционните пътеки
Голямото миграционно лято на 2015 година оформи главните направления, които се употребяват и до момента. През годините интензивността на потока през тях варираше, а последните месеци отвориха и нова врата по североизточните граници на Европейски Съюз.
Източносредиземноморският маршрут е главният източник на противозаконни мигранти, идващи в България. Той минава през Гърция, Кипър и България. Като най-пряк път, той беше главният, употребен от сирийските бежанци в пика на вълната, само че също е желан от иракските, афганистанските, бангладешките и пакистанските мигранти. През март 2016 година Европейски Съюз подписа договорка с Турция, която понижи доста пресичанията на Егейско море. Турция се съгласи да задържи мигрантите против 6.5 милиарда евро за издръжката им, предоставени от Европейски Съюз. Но други елементи от договорката не се оказаха по този начин сполучливи, изключително връщането на мигрантите, които нямаха право на протекция назад в Турция. Бежанските лагери в Гърция не престават да са цялостни шеста година. Тази година това е единственият път, който отбелязва спад, само че по тази причина пък по продължението му през Западните Балкани нарастването е със 117%. Общо през двата пътя зо септември са влезнали над 53 хиляди души.
Мигранти се редят на опашка за храна на босненско-хърватската граница. Потокът по западнобалканския маршрут се е нараснал със 117% от началото на годината
Западносредиземноморският маршрут е ориентиран по море до континентална Испания, само че също и по суша до испанските анклави Сеута и Мелила в Северна Африка. Използва се най-вече от мигранти от Алжир и Мароко, само че също и на юг от Сахара. След пика през 2018 година, Испания означи спад в броя на идващите, само че рецесии пораждат от време на време. В западната част на Средиземно море има и един подмаршрут до Канарските острови, захранван главно от мигранти от Мароко, Западна Сахара, Мавритания, Сенегал и Гамбия. През 2020 година той е най-използваният морски до Испания. Днес броят е понижен до 14 хиляди души за първите девет месеца на годината, само че нарастването е над 20% по отношение на предходната.
Централният средиземноморски маршрут е желан от мигрантите от Африка, като заради географска непосредственост Италия и Малта са желани дестинации, а изходните точки са крайбрежията на Тунис и Либия. Този маршрут беше най-използваният сред 2015 и 2017 година и след известно мъртвило още веднъж стана претрупан през 2020 година Европейски Съюз е провел три избавителни интервенции в Средиземно море посредством граничната си организация и има военна задача (IRNI), която с изключение на разтрошаване на трафикантски мрежи, оказва помощ и на бедстващи хора в морето. Близо 50 хиляди души са влезнали по него от началото на 2021 година
Ново трасе от Беларус беше основано съвсем незабавно, откакто Европейски Съюз наложи стопански наказания на Беларус тази пролет, президентът Александър Лукашенко стартира да подписва нещо, като туристически съглашения с страни, главен източник на мигранти за Европа. Срещу известна сума претендентите биват докарвани с чартъри до Беларус и след престой в локални хотели, откарвани с проведен превоз до границите на Европейски Съюз в Прибалтика и Полша и натирвани на европейска територия. Брюксел назовава това " хибридна офанзива " и " инструментализация на мигрантите за политически цели ". По-голямата част от мигрантите са жители на Ирак, Афганистан и Сирия,но Лукашенко не стопира да уголемява географията на проведените полети, включвайки и африкански страни. За девет месеца през него са влезнали най-малко 6200 незаконни мигранти.
Квоти и телени огради
Миграционната рецесия сподели, че настоящото европейско законодателство не е пригодено за човешка вълна към Европа. Действащите правила хвърлят главната отговорност за мигрантите на граничните страни, които би трябвало да ги одобряват, обработят и преценяват молбите им за оставане и да ги интегрират, в случай че те потвърдят, че се нуждаят от интернационална протекция.
Преливащите от хора в пика на миграционната вълна Италия и Гърция настояха за ограничения и Европейската комисия предложи, а страните членки гласоподаваха краткотрайни квоти за разселването им във вътрешността. Но не всички страни желаеха да одобряват мигранти, изтъквайки разнородни аргументи - от стопански и верски, до народопсихологични и полезности. Кризата сътвори първите дълбоки разделения сред западна и източна Европа след разширението, като изключително Унгария и Полша изрично отказваха да следват европейските решения. Двете страни, както и Чехия бяха наказани от Съда на Европейски Съюз за отхвърли да следват европейските правила, само че продължиха да блокират всички опити на Брюксел за съразмерно систематизиране на мигрантите. Наложи се няколко западни и северни страни да вземат повече, в сравнение с им се полагаше, с цел да оказват помощ на граничните страни. От времето на миграционния взрив датират и първите телени огради - първо Унгария, а след това и България препречиха своите граници, с цел да управляват потока. Европейската комисия изрично се противопоставяше на това, само че новият екип в Брюксел към този момент не е срещу построяването на спомагателни гранични уреди. Стига те да не се заплащат от европейския бюджет.
Мигрантите не са идентични
Според актуалните правила търсещите леговище не се третират еднообразно в целия Европейски Съюз. Европейското законодателство задава единствено минималните стандарти за банкет на мигранти, а всяка страна ги надгражда със лични правила. Някои страни дават по-лесно позволения за престой, в други прелъстителен е стандартът на живот, по тази причина и напорът на търсещите леговище е друг.
Европейски Съюз има обвързване по интернационалното право да приема и обезпечава протекция на хора, които са преследвани в личната си страна, бягат от войни и спорове. За икономическите мигранти той няма задължения, въпреки че някои европейски страни с ненаситност одобряват спомагателна работна ръка, както от незаконно пристигналите, които се пробват да интегрират, по този начин и от особено поканените, посредством така наречен синя карта.
© Associated Press
Макар да назоваваме работещите в чубина българи емигранти, по смисъла на европейското право те не са мигранти, а европейски жители, работещи на територията на единния европейски пазар.
Невъзможните промени
През септември 2020 година Европейската комисия предложи напълно нова политика за миграция и леговище, която да модернизира регламентите и директивите по отношение на новата действителност. Пакетът съдържа и концепция за легализиране на квотите за разселване на мигранти при нови рецесии, което съвсем незабавно блокира предлагането, сходно на неговия предходник от 2016 година, който и до през днешния ден не е признат.
Пакетът се състои от осем елементи, договарянията за приемането, на които са напреднали в друга степен. Заради казуса с квотите, така наречен механизъм за взаимност, и други противоречиви въпроси, цялата законодателна промяна стои на трупчета.
© Associated Press
Квотите за разселване на пристигналите по море в Гърция и Италия мигранти преди 6 години нанесоха провали на европейското единение, които и до през днешния ден блокират опитите за модернизиране на миграционната политика на Европейски Съюз
Тя планува да размени сегашната Дъблинската система с нова, която разпределя по-добре молбите за леговище сред обособените страните чрез нов механизъм за взаимност (квоти) и да подсигурява навременната обработка на молбите на претендентите. Ако бъде признато законодателното предложение, в Европейски Съюз за първи път ще краткотрайни и изключителни ограничения за справяне с спешни и форсмажорни обстановки , в това число основаване на нов статут на незабавна отбрана на хората, които бягат въоръжени спорове в рецесия. Кризисният механизъм допуска адаптиране на разпоредбите за банкет на мигранти в изключителни обстановки, като пандемията от COVID-19.
Еврокомисията предлага въвеждане на наложителен обзор на претендентите , с цел да бъдат разпознати, да им се ревизира здравното положение и да им се вземат пръстови отпечатъци, посредством които да се следи дали претендент или нелегално пребиваващ към този момент не е изискал леговище в друга страна и да се пробва да удължи престоя си, създавайки нови процедури. Проверката ще се прави за не повече от пет дни, като след нея всички наранени лица ще бъдат ориентирани към съответната процедура за леговище или връщане, на границата или отвън границата на Европейски Съюз.
Реформата планува равнене на стандартите и изискванията за приемане на мигранти и предоставяне на леговище в Европейски Съюз, както и основава непрекъсната рамка на Европейски Съюз за презаселване.
Планира се да сътвори и нова европейска организация за леговище въз основата на съществуващата Европейска работа за поддръжка в региона на убежището (EASO). Тя ще би трябвало да задава общи критерии за оценка на молбите за леговище, подавани в разнообразни страни, да се занимава с организацията на репатрирането на мигранти, които нямат законно право да останат в Европейски Съюз и да дава оперативна и техническа помощ на държавите-членки. Преговорите за организацията са завършили, само че остават да чакат страните членки и Европарламентът да се договорят за останалите елементи от законодателната промяна.
Част от заложените промени е и новият правилник за скрининг , посредством който ще се сътвори система за бързо установяване на процедурата, която да се ползва към противозаконните мигранти, избавени в морето или хванати навътре в Европейски Съюз.
Независим механизъм за наблюдаване, който би трябвало да бъде основан от държавите-членки, би трябвало да подсигурява, че главните права на претендентите се съблюдават на всички места.
Директивата за процедурите за леговище дефинира процедурите, които държавите-членки на Европейски Съюз би трябвало да следват, с цел да дават или лишават интернационална протекция. Предложението е тя да бъде сменена с общ правилник за определяне на единна процедура за интернационална протекция. Смята се, че това ще охлади желанието на мигранти да живеят в тъкмо избрана страна, макар че им е възложен престой в друга.
Процедурите за леговище и връщане ще бъдат по-тясно свързани, при което всички отхвърлени търсещи леговище лица ще получат неотложно решение за връщане. Жалбите против решенията за леговище и връщане би трябвало да се отнасят до еднакъв съд или арбитражен съд, като по този метод се подсигурява мощен правосъден контрол. Измененият правилник за процедурата за леговище ще даде принадлежности за справяне с неоснователни следващи молби за леговище.
С промяната Европейски Съюз желае да вкара и единни правила за молбите за леговище, които да се третират по един и същи метод във всички европейски страни. Това ще може да стане като се вкарат идентични критерии за установяване на претендентите, които в действителност се нуждаят от интернационална протекция.
Законодателният пакет планува нова уредба за стандартизиране на изискванията за банкет на всички търсещи леговище. Сред тях са обща формулировка на изискванията за приемане, правото на работа за претендентите на леговище не по-късно от 9 месеца след подаване на молбата им, като и обезпечаване на достъп до обучение за малолетните и установяване на настойници за непридружени малолетни мигранти. Тези права ще важат единствено в страната, в която е подадена молбата за леговище, като Европейски Съюз се надява по този начин да ограничи самоволното пренасяне на мигрантите навътре в Съюза.
Еврокомисията предложи да се сътвори непрекъсната рамка на Европейски Съюз за презаселване , която да размени в този момент настоящите схеми, създавани ad hoc, когато възникне нужда от разтоварване на някои страни за сметка на други. Ако такава система бъде основана, на всеки две години страните членки ще дефинират какъв ще е общият брой на допусканите, вноските на страните за тяхната прехрана и общите географски цели
От новите законодателни оферти договарянията сред законодателите са завършили единствено за европейската организация за убежището, до момента в който за останалите - те не престават сред страните членки и Европейският парламент.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
През 2015 година - на върха на рецесията, над 1 млн. души са пристигнали в Европа по данни на Международната организация по миграцията. От тогава техният брой непрестанно спада, само че европейските граници не престават да бъдат обсаждани от хора, които търсят протекция, прехранване или по-добър живот.
По данни на европейската гранична организация " Фронтекс " за първите девет месеца на 2021 година противозаконните пресичания на европейските граници са се нараснали съвсем на половина по отношение на предпандемичните равнища и от началото на годината са регистрирани 133 900 незаконни мигранти. Общият брой на новопристигналите през 2020 година е бил 125 хиляди души.
Миграционната рецесия от средата на предишното десетилетие сподели какъв брой е нежно европейското единение. Тя докара до възхода на популизма и стана мотив за първото в историята на Европейски Съюз овакантяване на страна членка - Англия излезе през 2020 година, откакто през 2016 година референдумът даде непредвиден превес на националистите. Едно от най-популярните им изказвания беше, че страната ще се оправи сама по-добре, в случай че се оттърве от гастербайтерите си.
Днес всеки десети емигрант в света е намерил леговище в Европа, като през 2020 година 472 хиляди души са поискали протекция в Европейски Съюз, а 280 хиляди са я получили. Това са главно сирийци (27%), венецуелци (17%) и афганистанци (15%). 766 хиляди молби за даване на леговище в Европейски Съюз чакат разглеждане, като над 102 хиляди са подадени в Германия, 84 хиляди в Испания и 82 хиляди във Франция. През предходната година в Европейски Съюз са издадени 1.9 млн. разрешителни за престой, понижение с съвсем една трета от миналата година. Най-много от тях - на украински жители - съвсем 700 хиляди, следвани от мароканци, индийци, китайци и бразилци.
Европейските страни, които понасят най-голяма тежест от миграцията по отношение на личното си население са Кипър, Малта и Гърция, които приютяват сред 800 и 300 чужденци на 100 хиляди от личните си жители.
Миграционните пътеки
Голямото миграционно лято на 2015 година оформи главните направления, които се употребяват и до момента. През годините интензивността на потока през тях варираше, а последните месеци отвориха и нова врата по североизточните граници на Европейски Съюз.
Източносредиземноморският маршрут е главният източник на противозаконни мигранти, идващи в България. Той минава през Гърция, Кипър и България. Като най-пряк път, той беше главният, употребен от сирийските бежанци в пика на вълната, само че също е желан от иракските, афганистанските, бангладешките и пакистанските мигранти. През март 2016 година Европейски Съюз подписа договорка с Турция, която понижи доста пресичанията на Егейско море. Турция се съгласи да задържи мигрантите против 6.5 милиарда евро за издръжката им, предоставени от Европейски Съюз. Но други елементи от договорката не се оказаха по този начин сполучливи, изключително връщането на мигрантите, които нямаха право на протекция назад в Турция. Бежанските лагери в Гърция не престават да са цялостни шеста година. Тази година това е единственият път, който отбелязва спад, само че по тази причина пък по продължението му през Западните Балкани нарастването е със 117%. Общо през двата пътя зо септември са влезнали над 53 хиляди души.
Мигранти се редят на опашка за храна на босненско-хърватската граница. Потокът по западнобалканския маршрут се е нараснал със 117% от началото на годината
Западносредиземноморският маршрут е ориентиран по море до континентална Испания, само че също и по суша до испанските анклави Сеута и Мелила в Северна Африка. Използва се най-вече от мигранти от Алжир и Мароко, само че също и на юг от Сахара. След пика през 2018 година, Испания означи спад в броя на идващите, само че рецесии пораждат от време на време. В западната част на Средиземно море има и един подмаршрут до Канарските острови, захранван главно от мигранти от Мароко, Западна Сахара, Мавритания, Сенегал и Гамбия. През 2020 година той е най-използваният морски до Испания. Днес броят е понижен до 14 хиляди души за първите девет месеца на годината, само че нарастването е над 20% по отношение на предходната.
Централният средиземноморски маршрут е желан от мигрантите от Африка, като заради географска непосредственост Италия и Малта са желани дестинации, а изходните точки са крайбрежията на Тунис и Либия. Този маршрут беше най-използваният сред 2015 и 2017 година и след известно мъртвило още веднъж стана претрупан през 2020 година Европейски Съюз е провел три избавителни интервенции в Средиземно море посредством граничната си организация и има военна задача (IRNI), която с изключение на разтрошаване на трафикантски мрежи, оказва помощ и на бедстващи хора в морето. Близо 50 хиляди души са влезнали по него от началото на 2021 година
Ново трасе от Беларус беше основано съвсем незабавно, откакто Европейски Съюз наложи стопански наказания на Беларус тази пролет, президентът Александър Лукашенко стартира да подписва нещо, като туристически съглашения с страни, главен източник на мигранти за Европа. Срещу известна сума претендентите биват докарвани с чартъри до Беларус и след престой в локални хотели, откарвани с проведен превоз до границите на Европейски Съюз в Прибалтика и Полша и натирвани на европейска територия. Брюксел назовава това " хибридна офанзива " и " инструментализация на мигрантите за политически цели ". По-голямата част от мигрантите са жители на Ирак, Афганистан и Сирия,но Лукашенко не стопира да уголемява географията на проведените полети, включвайки и африкански страни. За девет месеца през него са влезнали най-малко 6200 незаконни мигранти.
Квоти и телени огради
Миграционната рецесия сподели, че настоящото европейско законодателство не е пригодено за човешка вълна към Европа. Действащите правила хвърлят главната отговорност за мигрантите на граничните страни, които би трябвало да ги одобряват, обработят и преценяват молбите им за оставане и да ги интегрират, в случай че те потвърдят, че се нуждаят от интернационална протекция.
Преливащите от хора в пика на миграционната вълна Италия и Гърция настояха за ограничения и Европейската комисия предложи, а страните членки гласоподаваха краткотрайни квоти за разселването им във вътрешността. Но не всички страни желаеха да одобряват мигранти, изтъквайки разнородни аргументи - от стопански и верски, до народопсихологични и полезности. Кризата сътвори първите дълбоки разделения сред западна и източна Европа след разширението, като изключително Унгария и Полша изрично отказваха да следват европейските решения. Двете страни, както и Чехия бяха наказани от Съда на Европейски Съюз за отхвърли да следват европейските правила, само че продължиха да блокират всички опити на Брюксел за съразмерно систематизиране на мигрантите. Наложи се няколко западни и северни страни да вземат повече, в сравнение с им се полагаше, с цел да оказват помощ на граничните страни. От времето на миграционния взрив датират и първите телени огради - първо Унгария, а след това и България препречиха своите граници, с цел да управляват потока. Европейската комисия изрично се противопоставяше на това, само че новият екип в Брюксел към този момент не е срещу построяването на спомагателни гранични уреди. Стига те да не се заплащат от европейския бюджет.
Мигрантите не са идентични
Според актуалните правила търсещите леговище не се третират еднообразно в целия Европейски Съюз. Европейското законодателство задава единствено минималните стандарти за банкет на мигранти, а всяка страна ги надгражда със лични правила. Някои страни дават по-лесно позволения за престой, в други прелъстителен е стандартът на живот, по тази причина и напорът на търсещите леговище е друг.
Европейски Съюз има обвързване по интернационалното право да приема и обезпечава протекция на хора, които са преследвани в личната си страна, бягат от войни и спорове. За икономическите мигранти той няма задължения, въпреки че някои европейски страни с ненаситност одобряват спомагателна работна ръка, както от незаконно пристигналите, които се пробват да интегрират, по този начин и от особено поканените, посредством така наречен синя карта.
© Associated Press
Макар да назоваваме работещите в чубина българи емигранти, по смисъла на европейското право те не са мигранти, а европейски жители, работещи на територията на единния европейски пазар.
Невъзможните промени
През септември 2020 година Европейската комисия предложи напълно нова политика за миграция и леговище, която да модернизира регламентите и директивите по отношение на новата действителност. Пакетът съдържа и концепция за легализиране на квотите за разселване на мигранти при нови рецесии, което съвсем незабавно блокира предлагането, сходно на неговия предходник от 2016 година, който и до през днешния ден не е признат.
Пакетът се състои от осем елементи, договарянията за приемането, на които са напреднали в друга степен. Заради казуса с квотите, така наречен механизъм за взаимност, и други противоречиви въпроси, цялата законодателна промяна стои на трупчета.
© Associated Press
Квотите за разселване на пристигналите по море в Гърция и Италия мигранти преди 6 години нанесоха провали на европейското единение, които и до през днешния ден блокират опитите за модернизиране на миграционната политика на Европейски Съюз
Тя планува да размени сегашната Дъблинската система с нова, която разпределя по-добре молбите за леговище сред обособените страните чрез нов механизъм за взаимност (квоти) и да подсигурява навременната обработка на молбите на претендентите. Ако бъде признато законодателното предложение, в Европейски Съюз за първи път ще краткотрайни и изключителни ограничения за справяне с спешни и форсмажорни обстановки , в това число основаване на нов статут на незабавна отбрана на хората, които бягат въоръжени спорове в рецесия. Кризисният механизъм допуска адаптиране на разпоредбите за банкет на мигранти в изключителни обстановки, като пандемията от COVID-19.
Еврокомисията предлага въвеждане на наложителен обзор на претендентите , с цел да бъдат разпознати, да им се ревизира здравното положение и да им се вземат пръстови отпечатъци, посредством които да се следи дали претендент или нелегално пребиваващ към този момент не е изискал леговище в друга страна и да се пробва да удължи престоя си, създавайки нови процедури. Проверката ще се прави за не повече от пет дни, като след нея всички наранени лица ще бъдат ориентирани към съответната процедура за леговище или връщане, на границата или отвън границата на Европейски Съюз.
Реформата планува равнене на стандартите и изискванията за приемане на мигранти и предоставяне на леговище в Европейски Съюз, както и основава непрекъсната рамка на Европейски Съюз за презаселване.
Планира се да сътвори и нова европейска организация за леговище въз основата на съществуващата Европейска работа за поддръжка в региона на убежището (EASO). Тя ще би трябвало да задава общи критерии за оценка на молбите за леговище, подавани в разнообразни страни, да се занимава с организацията на репатрирането на мигранти, които нямат законно право да останат в Европейски Съюз и да дава оперативна и техническа помощ на държавите-членки. Преговорите за организацията са завършили, само че остават да чакат страните членки и Европарламентът да се договорят за останалите елементи от законодателната промяна.
Част от заложените промени е и новият правилник за скрининг , посредством който ще се сътвори система за бързо установяване на процедурата, която да се ползва към противозаконните мигранти, избавени в морето или хванати навътре в Европейски Съюз.
Независим механизъм за наблюдаване, който би трябвало да бъде основан от държавите-членки, би трябвало да подсигурява, че главните права на претендентите се съблюдават на всички места.
Директивата за процедурите за леговище дефинира процедурите, които държавите-членки на Европейски Съюз би трябвало да следват, с цел да дават или лишават интернационална протекция. Предложението е тя да бъде сменена с общ правилник за определяне на единна процедура за интернационална протекция. Смята се, че това ще охлади желанието на мигранти да живеят в тъкмо избрана страна, макар че им е възложен престой в друга.
Процедурите за леговище и връщане ще бъдат по-тясно свързани, при което всички отхвърлени търсещи леговище лица ще получат неотложно решение за връщане. Жалбите против решенията за леговище и връщане би трябвало да се отнасят до еднакъв съд или арбитражен съд, като по този метод се подсигурява мощен правосъден контрол. Измененият правилник за процедурата за леговище ще даде принадлежности за справяне с неоснователни следващи молби за леговище.
С промяната Европейски Съюз желае да вкара и единни правила за молбите за леговище, които да се третират по един и същи метод във всички европейски страни. Това ще може да стане като се вкарат идентични критерии за установяване на претендентите, които в действителност се нуждаят от интернационална протекция.
Законодателният пакет планува нова уредба за стандартизиране на изискванията за банкет на всички търсещи леговище. Сред тях са обща формулировка на изискванията за приемане, правото на работа за претендентите на леговище не по-късно от 9 месеца след подаване на молбата им, като и обезпечаване на достъп до обучение за малолетните и установяване на настойници за непридружени малолетни мигранти. Тези права ще важат единствено в страната, в която е подадена молбата за леговище, като Европейски Съюз се надява по този начин да ограничи самоволното пренасяне на мигрантите навътре в Съюза.
Еврокомисията предложи да се сътвори непрекъсната рамка на Европейски Съюз за презаселване , която да размени в този момент настоящите схеми, създавани ad hoc, когато възникне нужда от разтоварване на някои страни за сметка на други. Ако такава система бъде основана, на всеки две години страните членки ще дефинират какъв ще е общият брой на допусканите, вноските на страните за тяхната прехрана и общите географски цели
От новите законодателни оферти договарянията сред законодателите са завършили единствено за европейската организация за убежището, до момента в който за останалите - те не престават сред страните членки и Европейският парламент.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ