Лупина
Лупина /Lupinus sp./ съставлява огромен жанр, който включва в себе си повече от 300 типа многогодишни растения, множеството от които са диворастящи.
Лупина принадлежи към семейство Бобови, а родината на рода евентуално е Средиземноморието. Култивира се в Европа, Африка, Съединени американски щати и Австралия, като последната се явява водещ международен производител на растението.
Лупината се е употребява повече от 4000 години за фураж на животни, само че и като зелена тор, тъй като има дарба да усъвършенства почвата, на която пораства. От 19 век насам лупината се употребява като декоративно растение и като храна за хора.
Лупината доближава височина до 2 метра, а листата са особено сиви. Цветовете ѝ наподобяват на тези на граха и са оцветени в лилаво, жълто, розово, бяло и оранжево. Плодът на растението е шушулка, която има няколко семенца. Тези семена са сходни на бобчета и са доста богати на мазнини и протеини.
Състав на лупина
В семената на лупина се съдържат огромно количество алкалоиди, измежду които лупанин, анагирин, спартеин. В растението има сред 32-38% белтъчини и огромно количество аминокиселини.
Отглеждане на лупина
Лупината може да се развъди посредством семена и делене на туфите, само че вторият метод е по-несигурен. Най-добре е да се употребяват семена за размножаване на лупината.
Семената на лупината могат да засеят напролет, само че есенното засяване дава по-добри резултати. За задачата би трябвало да се избере ден, в който температурата на въздуха надвишава 15 градуса.
Семената се засяват на разстояние 30 см едно от друго. Избира се сенчесто или полусенчесто място, което е предпазено от вятъра. Семената на лупината имат твърда обвивка и поникват много постепенно, по тази причина се изисква самообладание.
Лупината не се нуждае от особено поддържане, само че би трябвало да се пази от бурени и гъбички по корените, които могат да провокират гниене. Лупината харесва по-умерени температура и песъчливи почви.
За да се запази декоративността на растението и да се удължи животът му, би трябвало да се подрязва, с цел да се развият страничните му корени. Растенията, които са над 4 години се подменят, тъй като цъфтежът им внезапно понижава.
Готвене на лупина
На първо място, би трябвало да се знае, че бобчетата на лупина се изваряват няколко пъти и водата се сменя, до момента в който горчилката изчезне. В някои места на България назовават лупината боб-леща, тъй като може да се готви и като двете.
Брашното от лупина има доста добра емулгираща дарба. Поради тази причина то умерено може да замести яйцето в приготвянето на сладкиши и сосове.
Ползи от лупина
След дълги години на изследвания синята лупина се трансформира в източник на значими белтъчни в хранителната промишленост и даже може да измести соята от част от пазарите, настояват немски специалисти. Твърди се, че с това растение може да заместят животинските мазнини като мляко, месо, яйца, масло.
Бялата лупина също има доста високи хранителни свойства. Според някои проучвания семената на бялата лупина са потребни в предварителната защита на сърдечно-съдови болести.
Екстрактът от семена на бяла лупина в композиция с масло от слънчогледови масла подтиква синтеза на колаген. Достатъчното количество колаген в тялото е най-важната причина за съществуване на еластична, млада и гладка кожа.
Употребата на кремове, които съдържат бяла лупина, оказва помощ за стягането на лицевия силует и забележимото подмладяване на кожата.
Вреди от лупина
Лупината може да провокира признаци на отравяне, които се показват в зашеметяване и некоординирани придвижвания. Това се дължи на високото количество алкалоиди, които могат да провокират отравяне при тревопасните животни и хората. При дребните тревопасни като кози и овце може да се стигне и до гибел.
При хората отравянето може да получи при консумация на семена от лупина, които не са термично обработени съгласно напътствията – неколкократното преваряване на семената със промяна на водата, до момента в който се отстрани горчивината.
