Просвещението
Луната и Земята са неразривно свързани повече от 4 милиарда години. Както наподобява, Луната е прашна скалиста повърхнина, покрита с кратери. Може би там няма нито една идеално гладка повърхност. Определено има дупки, остри камъни, кратери. Има и даже планини, освен това много високи за този дребен свят. Височината им някъде доближава към 4-5 км. Тези набръчкани скали хвърлят дълги сенки по остарялата пустота.
Това са единствено няколко артистични линии за нашия сателит. Но какво би станало, в случай че в никакъв случай не бяхме я имали или виждали през нощта? Кой би могъл даже да гледа трептящите далечни звезди на фона на безкрайния океан на тази дълбока свещена чернота? Ако не беше Луната, нашият свят би бил изцяло друг.
Според общоприетата доктрина,
Луната се е появила, когато дребна планета с размерите на Марс се е сблъскала с младата, преди малко формирана Земя. Сблъсъкът е станал по тангенциалната траектория, а младата Земя е издържала този удар, само че непредпазливата планета се е счупила, „ откъсвайки “ кората на Земята и горната част на мантията по време на конфликта. От остатъците, оставени в орбитата, Луната се е образувала от напъните на гравитацията.
Първоначално младата Луна била съвсем 15 пъти по -голяма от това, което виждаме в този момент. Представете си нажежена топка, висяща над Земята, светеща с всички огнени нюанси, като острие в ковачница! Междувременно Земята също била сходна на Мордор, само че на нашата разрушена планета тогава царувал същински пъкъл заради триенето на приливите и отливите. Вулканите бълвали лава, Земята непрестанно се „ тресяла “, а кората била покрита с пукнатини. Вместо реки, лавата се втурвала бързо, запълвайки всичко по пътя си. Магмата и скалите се движели под въздействието на приливните сили – гравитационната мощ на Луната, която е била толкоз покрай Земята, е била 4000 пъти по -висока от тази на актуалната епоха! Морските талази се издигали до височините на високите здания и ударяли крайбрежията с разрушителна мощ.
Мощните приливни сили принудили Луната да се отдалечи и въртенето на двете небесни тела да се забави. Денят на Земята се нараснал от 5 на 24 часа! Според геоложките изследвания преди милиарди години приливите са били по -чести, а дните по -кратки. Луната и Земята в продължение на милиарди години взаимен живот са се трансформирали в толкоз хармонична система, че даже се назовават двойни планети. Но какво, щеше да се случи в случай че въобще нямаше Луна?
Щеше да има единствено 5 часа на ден…
Луната е нашата „ спирачка “. Без нея Земята щеше да се върти доста по -бързо от сегашната и скорост. Поради това въздухът бързо се нагрява и охлажда, което би предизвикало непрекъснати спадове на температурата и това щеше да докара до мощни ветрове и прахови стихии, които щяха да бродят по планетата. Човек несъмнено нямаше да може да се появи, камо ли да живее в такива условия.
Нямаше да има сезони…
Луната поддържа със своята мощ наклона на земната ос на 23,44 градуса. Благодарение на това сезоните се трансформират. През годината другите полукълба на Земята получават друго количество слънчева светлина. Без наклона на земната ос всяка дневна светлина във всички райони на Земята би траяла към 12 часа, единствено на полюсите Слънцето постоянно щеше да остане на хоризонта и там щеше да царува заплашителен мраз. Температурата от -50 C до -90 C би била устойчиво събитие, надлежно би било допустимо да се живее единствено в тропическите и екваториалните региони. Но това към момента е противоречив въпрос, защото екваторът ще има влажни тропици с значителни превалявания.
Ще останем без атмосфера
Почти всички газове в атмосферата ще се изпарят в космоса на екватора заради свръх обилие от слънчева светлина, а на полюсите те замръзват и се утаяват. В края на деня остава единствено тънка мъгла като тази, която виждаме на Марс в този момент. Между другото, Червената планета има надолнище на оста 25,1 градуса, съвсем като Земята, само че не постоянно е било по този начин. Тя непрестанно се е променяла и в случай че планетата “се срути ” по този начин, това сигурно ще докара до катаклизми. Какво би станало с времето на Земята?… Ъгълът на наклона на земната ос би се трансформирал от 0 до 90 градуса. Дори в този момент, даже и с наличието на Луната, тя може леко да се промени и това към този момент предизвиква избрани съществени последствия, тъй като не инцидентно цивилизацията се е зародила в тропическите и съвсем екваториалните райони… В такива бурни условия, интелигентният живот не може да се образува.
И без вода също
Когато Земята загуби атмосферата си заради нестабилния надолнище на оста, на Земята ще се случи същото, както при Марс. Постепенно, след атмосферата, цялото водно благосъстояние ще се изпари в космоса. Дори примитивните форми на живот да имаха време да се появят, всички те щяха да бъдат обречени.
Ядрото на Земята щеше да се охлади
Погледнете планетите към нас, които нямат луни – Меркурий, Венера и Марс. Тези планети имат доста слаби магнитни полета, което допуска, че техните ядра са се охладили и не са дейни. Приливните сили на търкане към момента загряват земното ядро, тъй че нашата планета има надеждна отбрана от галактическите лъчи, които биха унищожили всички живи тъкани и биха създали Земята безусловно стерилна.
По този метод имаме огромен шанс да имаме такова богатство – Луната! Луната стои на стража над живота на Земята. Неведнъж през цялото си битие тя поема ударите на мощните натрапници, които могат да нанесат непоправими вреди на Синята планета.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
