Просвещението
Луната и нейната уникалност е такава, че е невероятно да се изясни появяването ѝ с естествените аргументи. Нещо повече, с помощта на появяването на Луната на Земята се ражда животът, в това число и интелигентните му форми на живот.
В нашата вселена единствено нашата Луна има тези неповторими параметри – състояние в орбита, размер и така нататък Тя играе най -важната роля за живот на Земята, тъй като без нейното наличие наклонът на земната ос би бил изцяло друг, което значи, че няма да има сезони и животът, в случай че е допустимо да го има, би бил необикновено сложен.
Луната има невероятна функционалност да поддържа живота на Земята. Без нея нямаше да сме тук.
ИЗКУСТВЕНИЯ САТЕЛИТ
Произходът на Луната е един от най -трудните проблеми в космогонията. Досега са обсъждани основно три хипотези.
ХИПОТЕЗА I: Луната в миналото е била част от Земята и се е откъснала от нея. Сега тази догадка е опровергана с доказателства.
ХИПОТЕЗА II: Луната се е образувала без значение от същия облак прахуляк и газ като Земята, и незабавно се трансформира в натурален сателит на Земята.
Но за какво тогава има толкоз огромна разлика сред характерното тегло на Луната (3,33 грама на пространствен сантиметър), а на Земята (5,5 грама)? Освен това, съгласно последните данни, лунната канара няма същия състав като земната и също така е по -стара от Земята с най-малко 8 милиона години.
ХИПОТЕЗА III: Луната изгрява настрана и също така надалеч от Земята (може би даже отвън Слънчевата система).
Това значи, че Луната не е трябвало да бъде изваяна от същата „ глина ” като нашата планета. Плавайки през Вселената, Луната се озовава наоколо до Земята и посредством комплицираното взаимоотношение на гравитационните сили било пусната в геоцентрична орбита, доста близка до кръговата. Всъщност учените, учещи произхода на Вселената през днешния ден, нямат допустима доктрина, която да изясни, по какъв начин е зародила системата Земя-Луна.
Луната е неестествен сателит на Земята, изстрелян в орбита към нея от непознати за нас интелигентни същества. Все още не знаем, кой тъкмо е направил този неповторим опит, и на който е била способна единствено високо развита цивилизация.
“Космическия Ноев ковчег ”?
Ако ще изстреляте неестествен сателит, тогава е желателно той да е кух. В същото време би било наивно да се има вяра, че някой, е кадърен да извърши подобен величествен галактически план, с цел да се задоволи единствено с някакъв великански празен обект, изстрелян по околоземна траектория.
Може би всичко това не е съществувало, само че в този момент има голям брой НЛО-та, които виждаме от земята, да идват от едно място, а точно от Луната.
С други думи, всичко належащо, с цел да може този „ галактически ковчег “ да служи като един тип Ноев ковчег на интелекта и да бъде същински „ сеяч на живота “, а може би и дом за цялата цивилизация, която лишава доста време (хиляди милиони години) битие и дълги скитания в космоса (хиляди милиони километри).
Естествено, корпусът на подобен транспортен съд би трябвало да бъде свръхсилен, с цел да издържи на въздействието на астероиди и внезапните промени сред рисковите жеги и рискови студове.
Корпусът евентуално ще бъде двуслоен, основата е плътна ризница с дебелина към 32 км, а извън е по -хлабаво покритие (по -тънък пласт – приблизително към три мили). В някои региони, където се намират лунните „ морета “ и „ кратери “, горният пласт е много тъничък, в някои случаи въобще не е подобен.
Тъй като Луната е с диаметър 2162 благи, от наша позиция тя е тънкостенна сфера. Разбира се, не е празен. На вътрешната му повърхнина могат да бъдат ситуирани всевъзможни материали и съоръжение. Но по -голямата част от лунната маса е съсредоточена в централната част на сферата, в ядрото ѝ, което е с диаметър 2062 благи.
По този метод дистанцията сред ядрото и черупката на тази ядка е към 30 благи. Това пространство безспорно било изпълнено с газове, нужни за дишане, както и за софтуерните и други цели. С такава вътрешна конструкция Луната би могла да има приблизително характерно тегло 3,3 грама на пространствен сантиметър, което е доста друго от земното (5,5 грама на пространствен сантиметър). Най -многобройните и забавни формирания на лунната повърхнина са кратерите.
Те се разграничават доста по диаметър. Някои са с диаметър по -малък от един ярд, други са над 120 благи (най -големият е с диаметър 148 мили). Как са се появили такива дупки на Луната? Има две хипотези – вулканична и метеорична. Повечето учени избират последното.
Кирил Станюкович, руски физик, е написал поредност от публикации от 1937 година, в които излага концепцията, че кратерите са резултат от бомбардировката на Луната от астероиди в продължение на милиони години. Той в действителност е имал поради бомбардировката, тъй като даже и най-малкото небесно тяло, блъснало един от най-бързите челни конфликти, толкоз постоянно срещано в космоса, се държи като бойна глава, заредена с динамит, а от време на време даже и с нуклеарна бойна глава.
При удара настава незабавно изгаряне, промяна в компактен облак от нажежаем газ, в плазма и се получава доста безапелационна детонация. Според професор Станюкович “ракета ” със забележителен размер (да речем, 6 благи в диаметър) при конфликт с Луната би трябвало да проникне на дълбочина 4 или 5 пъти по-голяма от личния ѝ диаметър (24-30 мили).
Изненадващо, без значение, какъв брой огромни са падналите на Луната астероиди (някои от тях са с диаметър повече от 60 мили) и колкото бързо да са се движили (в някои случаи общата скорост доближава 38 благи в секунда), кратерите, които те оставили по някаква странна причина са с почти идентична дълбочина – 1,2-2 благи, макар че варират доста по диаметър.
Да вземем да вземем за пример този кратер с диаметър 148 благи. По повърхност той надминава Хирошима стотици пъти.
Колко мощна би трябвало да бъде детонацията, тъй че милиони тонове лунна канара да се изсипят на десетки километри като шадраван! На пръв взор човек би очаквал да открие доста бездънен кратер тук, само че нищо сходно. Между горното и долното равнище има не повече от три благи и една трета от това разстояние се пада върху скалната стена, издигната към кратер като назъбена корона.
Твърде плитко е за такава огромна дупка. В допълнение, дъното на кратера е изпъкнало, повтарящо огъването на лунната повърхнина. Ако стоите в центъра на кратера, даже няма да можете да видите плаващия борд, тъй като той ще бъде оттатък хоризонта. Депресия, която наподобява повече на рид, е много необичайно събитие.
Всъщност приемем, че когато астероид удари външното покритие на Луната, той играе ролята на буфер, а непознатото тяло е пред непроницаема сферична преграда. Само леко сплескан 20-милиметров пласт ризница, детонацията разпръсква частите „ покритие “ надалеч и за дълго време.
Като се има поради, че защитното покритие на Луната се пресмята на 2,5 благи, може да се допусна, че това е почти оптималната дълбочина на кратерите.
ПРОСТРАНСТВО
Сега дано разгледаме химическите характерности на лунната канара. При разбора американските учени откриват в него хром, исполин и цирконий. Всички тези метали имат огнеупорни, механично здрави и антикорозионни свойства.
Комбинацията от всички тези метали би имала забележителна топлоустойчивост и дарба да издържи на нападателните средства и би могла да се употребява на Земята за обшивка на електрически пещи.
Ако беше належащо да се създаде материал за отбрана на великански неестествен сателит на Земята от неподходящите резултати на температурата, галактическата радиация и бомбардировката с астероиди, специалистите евентуално биха се спрели на тези метали.
В този случай не е ясно, за какво лунната канара е толкоз извънредно неприятен проводник на топлота? Не е ли това, което дизайнерите на земния суперсателит се пробват да реализират?
От позиция на инженерите този от дълго време липсващ галактически транспортен съд, който назоваваме Луна, е построен великолепно. Може да има основателна причина за дълголетието му. Възможно е даже да е съществувало преди нашата планета. Във всеки случай някои части лунна канара се оказали по -стари и от най -древните на Земята.
Разбира се, мъчно е да се каже, по кое време е почнало да свети в небето над Земята, само че въз основа на някои предварителни оценки може да се рискува и да се допусна, че е било преди към две хиляди милиона години.
Вероятно Луната към момента е населявана и е евентуално доста от нейните автоматизирани устройства да продължат да работят. Стабилизаторите на състояние действат и тя продължава изцяло да извършва първичната си задача – да поддържа живота на Земята.
Въпреки че Луната постоянно е обърната към нас от една и съща страна, тя е била нестабилна по оста си, като понякога ни демонстрира елементи и от противоположната си страна, които преди този момент са били невидими за наблюдаващите на Земята.
Може би това допуска, че времето е взело своето. Както тялото, по този начин и системите за позициониране са се срутили в една или друга степен, някои от шевовете на вътрешната обвивка явно са се разделили. Може да се допусна, че дългите (до 940 мили) вериги от дребни кратери, които преди този момент се дължат на вулканична интензивност, са породени от изригвания на газ през пукнатините, които се появяват в бронирания похлупак вследствие на произшествия.
Несъмнено една от най -величествените черти на лунния пейзаж с височина близо 500 ярда и дължина над 60 благи, са завършени като една от броненосните плочи, пропаднали под ударите на небесните торпеда и повдигнали една от вършиме си, равномерни ръбове.
Предполага се, че популацията на Луната е подхванало нужните стъпки за унищожаване на последствията от бомбардировката на астероиди, като да вземем за пример, закърпването на дупки във външния щит, покриващ вътрешната обвивка. За тези цели евентуално е употребявано вещество от лунната вътрешност. След преработката това вещество се доставя по водопровод до повърхността, където е належащо.
Не толкоз от дълго време астрономите разкрили вариации в гравитационните полета наоколо до огромните “морета “. Вярваме, че повода е следната – сухите морета на Луната в действителност са области, от които е откъснато защитното покритие на бронираната обшивка.
Какво е Луната през днешния ден?
Може ли това да е галактическият Летящ Холандец? Кораб, зарязан от екипажа си и следен автоматизирано?
Корабът е толкоз остарял, че от дълго време е трябвало да се разпадне, само че някой го поправя, което значи, че екипажът му към момента е на поста си?
Кои са те – живи същества или роботи, чиято задача е да поддържат работата на Луната и да управляват това, което тя обезпечава – живота на земята? В този случай този, който управлява Луната, управлява и живота на Земята. Те наши основатели ли са или ние сме предците на екипажа на „ галактическия ковчег “, който в предишното е разкрил тази планета и я е съживил, създавайки тук собствен личен „ Едем “?
Всички тези многочислени НЛО-та, могат ли те да бъдат обслужващият личен състав на станция “Луна “, или ние сме хибриди, основани за живот на Земята, а нашите основатели към момента управляват Луната и развиването на нашата цивилизация благодарение на НЛО-та?
Има доста въпроси, само че към този момент няма отговори на тях…, не на последно място, тъй като управляващите на всички страни и следената от тях „ международна просвета “ се пробват да „ пренебрегват “ странностите на Луната. Какво желаят да скрият от нас и какво знаят за това, което в действителност се случва, са въпроси, на които никой не желае да отговори…
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
