Лопуш
Лопушът /Petasites hybridus/, именуван още чобанка и лечебна овчарка съставлява многогодишно тревисто растение с месесто пълзящо коренище. На пролет лопушът развива цветосносни стъбла, които доближават височина до 80 см. Приосновните листа са едри, бъбрековидни или сърцевидни, неравномерно назъбени, от горната страна са зелени и гладки, а изпод – светлосиви и пухести.
Дръжките на лопуш са кухи. Листата се появяват след цъфтенето на растението, като по-късните листа са голи и зелени и от двете страни. Цветовете са червеникави, в редки случаи бели.
Поместени са в кошнички, събрани в гроздовидни съцветия, които съдържат малобройни мъжки цветове, периферни женски тръбести и огромно количество двуполови безплодни цветове. Плодът е хвърчилка. Лопушът цъфти през месеците април-май.
Лопушът пораства по крайбрежията и канавките на ручеите и реките. Среща се най-много в Южна и Централна Европа, до към 1000 метра надморска височина. Среща се в цяла България. Лопушът не трябва да се бърка с лапад и репей, тъй като въпреки и леко да си наподобяват, те са напълно разнообразни растения.
Състав на лопуш
В лопуш се съдържат сапонини, смоли, органични киселини, пектинови субстанции, холин, инулин. Лопушът е богат на сесквитерпеновите лактони петазалид А и В.
Събиране и предпазване на лопуш
Листата на лопуш се берат при цялостното им развиване – през юли-август. Изсушават се на сянка, като изсушените листа би трябвало да са зелени на цвят, без аромат и с леко горчив усет.
Допустимата мокрота е към 13%. Коренищата на лопуша се вадят през есента – септември-октомври месец. Сушат се на сянка. Правилно изсушените коренища са кафеникави на цвят, без аромат и с леко горчив усет. Допустимата мокрота е към 14%.
От 7 кг набрани листа се получават 1 кг изсушени. От 4 кг коренища се получава 1 кг изсушен материал. Срока на валидност на задачите и рязани листа е 2 години, на задачите коренища – 3 години.
Ползи от лопуш
Лопушът е доста известна билка в българската национална медицина. Тя се предлага за лекуване на разнообразни типове кашлица и на болести на дихателните пътища като магарешка кашлица, бронхити и бронхиална астма. Лопушът по едно и също време има противокашлично деяние, а от друга – успокоява раздразнените лигавици.
Билката има диуретично, антиасматично, противовъзпалително, омекчаващо и потогонно деяние. Лопушът е прочут с положителното си деяние при главоболие, като при честа приложимост на билката може да се редуцира значително тежестта и продължителността на мигрената.
Корените на лопуш се употребяват за облекчение на признаците при малокръвие, липса на вкус, тежест в стомаха, епилепсия, метеоризъм. Външно листата могат да се употребяват при рани, циреи, изгаряния, изкълчвания и навяхвания.
Тя спомага за по-бързото възобновяване и укрепване на раните. Чай, подготвен от лопуш, провокира изпотяване и по тази причина се предлага при тресчица и зной. Спазмолитичното деяние на лопуша е доста добре изучено. Според експертите то се дължи на съдържащия се в лопуша петазолид и неговите производни.
Специалистите предлагат лопуш да се пие два път на ден. Прави се отвара от 1 ч.л. лопуш и 250 мл вряща вода. Оставя се да се запари за 5 минути. Изпива се за един ден на дребни глътки.
В националната медицина лопушът се ползва и за лекуване на гастрит и язвена болест, както и като противоглистно, антиасматично и диуретично средство.
Вреди от лопуш
Билката има доста мощно деяние, заради което използването ѝ би трябвало да се прави единствено по лекарско наставление и под лекарски надзор. Заради мощната токсичност на лопуш, тя би трябвало да се ползва в доста дребни количества, с цел да се избегнат вероятни негативни последствия.
Лопушът е неразрешен за консумация от бременни дами.
