Лофант
Лофант /Lophanthus Anisatus Benth/ съставлява многогодишно тревисто растение, което е най-широко публикувано в Китай, Япония, Канада и Съединени американски щати. Принадлежи към семейство Устоцветни.
Познат е с доста наименования – женско биле, анасонова мента, агастаче, наследник исоп, ананасов исоп. Повечето му наименования са свързани с аромата на цветовете му.
Лофант или лофанта е мощно студоустойчив, изсъхнало резистентен и скромен към почвите. Притежава неповторими медоносни и лечебни свойства. Достига височина до 2 метра и цъфти интензивно съвсем три месеца. Лофантът е с най-дълъг интервал на разцвет.
Стъблото на лофант е изправено, разклонено мощно и облистено. Листата му са едри, назъбени и достигащи дължина до 10 см. Цъфти с дребни бели цветчета, които са събрани в класовидни съцветия.
Разположени са по краищата на страничните разклонения на стъблото. Семената му са ситни, заоблени продълговати и мрачно кафяви. Запазват своята кълняемост до две години.
Отглеждане на лофант
Лофантът главно се развъжда посредством семена. Семената се засаждат в дребни сандъчета на дълбочина 0.5 см в полиетиленови оранжерии при започване на март.
Поникват до 5-6 дни след засаждането, а след един месец се пикират. На намерено се засаждат едвам когато настъпи трайно стопляне на времето – в края на април.
Разсада лофант се засажда на редове, като дистанцията от ред до ред би трябвало да е 60-70 см, а от едно растение до друго – 25-30 см.
По време на вегетацията не трябва да се позволява заплевяване, да се полива при мощно засаждане. След дъжд или поливане почвата би трябвало да се разрохква.
При ранно отгледан в оранжерийни условия разсад и засаден при удобни метеорологични условия, растенията стартират да цъфтят към средата на месец юни. Те интензивно не престават да цъфтят до края на август.
След септември и при удобни условия, от разклоненията на главните стъбла стартират да израстват нови леторасли с класовидни съцветия.
Лофант е превъзходен медонос, а медопродуктивността му надвишава 400 кг на хектар. Пчелите доста драговолно посещават растенията, а полученият мед има извънредно прелестен мирис и скъпи лечебни свойства.
Готвене на лофант
Листата от лофант са подобаващи за приготвянето на чай. Студен или леко охладен, той е съвършен за утоляване на жаждата. Листата са най-ароматни малко преди цъфтежа.
Твърдите листа на лофант са подобаващи за сушене и може да се употребяват със зеленчуци като моркови, алено цвекло и тиква. С цветовете декорирайте плодова салата или пудинг. Лофантът може да се употребява като фалшификация или ароматна добавка към черния чай. Може да употребявате приятния мирис на подправката даже за ястия с меса и да я добавите към всичко, което мислите, че ще се съчетае със свежия ѝ мирис.
Ползи от лофант
Лофантът е извънредно потребен. Фитотерапевтите настояват, че няма заболяване, при което лечебните свойства на лофанта да не оказват помощ.
Растението се смята за знак на младостта и хубостта. Регулира обмяната на веществата, намалява кръвното налягане, пречиства кръвта, унищожава болестотворните бактерии.
В тибетската медицина наземната част от лофанта се употребява като общо укрепващо и забавящо стареенето средство, а също по този начин и при гастрити, проблеми с жлъчката, хепатити. Действа удобно даже при лекуването на потърпевши от радиация.
Лофантът преодолява полова отпадналост, стопира главоболие, облекчава менструалните болки, пречиства бъбреците, черния дроб и жлъчката. Облекчава болки при парализа на лицевия нерв, употребява се за възобновяване след мощни нервни разстройства.
Лофантът се приема най-вече под формата на чайове, настойки, запарка и инхалации. Младите листа от растението се нарязват на ситно и се поставят в храната.
Ароматът на лофант прогонва мишки и разнообразни вредители от градината, мазите и самите жилищни пространства.
