Жълта рогачка
Жълтата рогачка /Hydnum repandum / съставлява тип базидиева гъба, която принадлежи към семейство Hydnaceae. Тя е публикувана в Азия, Северна Америка, Австралия и Европа. Този тип гъба се предлага в супермаркетите в Мексико и Канада. Жълтата рогачка е публикувана и у нас. Тя е позната още под названията овчи крайник, жълта сърненка и жълта сърнена рогачка. В англоговорящите страни е наричана sweet tooth, hedgehog mushroom и wood hedgehog. В Русия тя е позната като ежовик желтый.
Шапката на жълтата рогачка е оцветена в бяло или жълто. Тя се отличава със своята неправилна форма. В началото е леко подвита, само че с течението на времето става плоска. Диаметърът ѝ може да доближи до 13-15 сантиметра. Тя има суха повърхнина, като при по-старите екземпляри даже се следят неголеми пукнатини. Пънчето доближава височина от 6 до 8 сантиметра. Има формата на цилиндър. То е обагрено в бяло.
Месото на Hydnum repandum е оцветено в бяло, като при по-старите представители на типа стартира да жълтее. То е ядливо, само че на усет е леко горчиво. Дебело е и твърдо, само че въпреки всичко чупливо. Притежава едвам осезаем присъщ аромат. Ламелите на жълтата рогачка наподобяват иглички. Те покриват долната част на шапчицата. Оцветени са в бяло. Отстраняват се относително елементарно от гъбеното месо. Когато гъбите са още млади, съвсем не се виждат.
Събиране на жълта рогачка
Събирането на жълта рогачка, както и това на други гъби, би трябвало да се прави само от опитни гъбари. Опасността гъбата да се сбърка не е огромна, само че въпреки всичко това начинание не трябва да се подценява.
Сезонът за събиране на този тип гъба започва през месец юни и завършва през месец октомври, когато температурите стартират да падат. Жълтата рогачка вирее както в широколистни гори, по този начин и в иглолистни. Среща се независимо или в групички, като се подава от земята. Обикновено се среща към сенчести дървета.
Жълтата рогачка мъчно може да бъде объркана с различен тип, защото тя има присъщи бодлички. Въпреки това има типове, които могат да подведат неопитните гъбари. Става въпрос за по този начин наречения кози крайник /H. Rufescens/, който може да се срещне на същите места като Hydnum repandum и също има иглички. Козият крайник обаче се отличава от жълтата рогачка по по-дребното си тяло. Освен това шапчицата и игличките на този тип са оцветени в оранжево. Козият крайник също се бере и употребява.
Други типове, които имат иглички, са Auriscalpium vulgare и Creolophus cirrhatus. Първият тип се отличава с кафяво обагряне и дребно тяло. В предишното той се е консумирал, само че през днешния ден по-скоро се заобикаля от гъбарите. Creolophus cirrhatus се среща по пънове на широколистни дървета. Не е токсичен, само че също потреблението му не е изключително публикувана в страната.
Готвене на жълта рогачка
Месото на жълтата рогачка е уместно за изразходване. Както към този момент разбрахме, то е без особена миризма, само че с лек горчива нотка. Освен това е хранително и вкусно. За да се подготви вярно обаче, би трябвало да се обърне внимание на някои особености. Hydnum repandum е подобаваща за консумация, до момента в който месото е свежо и надлежно бяло. След това гъбата не трябва да намира място на трапезата ви.
Преди да бъде подложена на термична обработка, шапчицата на гъбата би трябвало да бъде одрана от игличките, защото по-този метод се понижава горчивината на месото. След като гъбата се почисти, тя би трябвало да бъде подложена на дълготрайно готвене. За да се отърват от горчивия привкус, някои кулинари изваряват месото с лимонен сок.
Гъбата е подобаваща най-много за пържене и варене. Тя може да взе участие в разнообразни запеканки, яхнии и супи. Положително качество на плътното ѝ месо е, че след термична обработка не се свива доста. Във френската кухня използването на жълта рогачка е доста известно.
Тя може да влезе в ролята на главно ястия, само че също по този начин може да се употребява и като гарнитура към месни артикули или риба. Може да се овкусява с всевъзможни сосове (като пикантните са съвършен вариант) и се прибавя към всевъзможни салати. В Русия гъбата се похапва най-често в пържено положение, комбинирана с лук и сметана.
Предлагаме ви рецепта с жълта рогачка, която е доста подобаваща за хора, които желаят да подсилят имунитета си:
Необходими артикули: 400 г жълта рогачка, 1 авокадо, 1 филиз зелен лук, 4 супени лъжици заквасена сметана, 1 чаена чаша кълнове, 1 филиз магданоз, 1 филиз копър, лимонен сок, зехтин, сол на вкус
Начин на подготвяне: Гъбите се почистват и измиват. Попарват се във вряла подсолена вода. Добавя се и малко лимонен сок. След това се отцеждат и запържват в нагорещена лой до цялостно омекване. Поставят се в купа и се смесват с нарязаното на кубчета авокадо и сметаната. Прибавят се още наситнените лук, магданоз и копър. Слагат се и кълновете. Салатата се овкусява и се разбърква добре.
Ползи от жълта рогачка
Оказва се, че жълтата рогачка има много потребни свойства. Тя сполучливо съумява да се пребори със стафилококи и други сходни бактерии. В китайската национална медицина от гъбата се подготвят разнообразни отвари. Тя се включва и в някои компреси. Според националните лечители инфузията, приготвена от удивителната гъба, е способна да излекува даже тежка и продължителна меланхолия.
Консумацията на жълта рогачка работи укрепващо върху целия организъм, само че най-много подкрепя нервната и дихателната система. Благоприятства и работата на стомашно-чревния тракт. От гъбата в някои страни се подготвят помади, които се слагат върху проблематична кожа. Те имат подхранващ и възстановяващ резултат.
