Брюксел в... задънена улица
Лидерите на страните членки на Европейски Съюз не съумяха да реализират единодушие по отношение на бъдещия ръководител на Европейската комисия. Нито един от претендентите (Манфред Вебер от ЕНП, Франс Тимерманс от социалистите и Маргрете Вестагер от либералите) не получи поддръжка на най-малко 21 страни. Преговорите ще продължат, като на 30 юни е плануван специфичен конгрес.
Защо Европейският съюз се оказа в " задънена улица " във връзка с избора на своето бъдещо водачество? Причините са няколко.
Първата от тях е, че този път в договарянията вземат участие повече политически " играчи " от нормално. Докато през последните няколко мандата ръководещото болшинство се формираше от " огромните " европейски политически фамилии вляво и вдясно (ЕНП и социалистите), този път в играта се включиха либералите и " зелените ". Изборите от 23-26 май потвърдиха упованията за ерозия на " обичайните " десница и левица, които сумарно изгубиха болшинството си в Европейския парламент. Десницата бе " изсмукана " от противницте на " демократичния консенсус ", а левицата - от " зелените " и либералите. Причините да се стигне дотук бяха повтаряни неведнъж - когато дясното и лявото се реалокират към центъра, част от техните гласоподаватели към този момент не се усещат представлявани от тях, а опразнените ниши се запълват от други субекти.
Когато в разговора вземат участие четири страни, вместо две, нещата стават по-сложни. Особено като се имат поради разнопосочните ползи на тези четири парламентарни фракции.
Втората причина се корени в идеологическото позициониране на участниците в преговорния развой. По време на предизборната акция, любимците и на социалисти, и на либерали, и на " зелени " (а също и на крайната левица, която в този момент не взе участие в играта) звучаха съвсем еднообразно ляво, до момента в който любимецът на ЕНП Манфред Вебер излъчваше центристки послания. Това, от една страна, докара до такава степен, че последният се оказва в малцинство в границите на бъдещото ръководещо болшинство. От друга страна, " болшинството на малцинството измежду болшинството " се раздвоява сред Тимерманс и Вестагер.
Стигаме и до третата, и може би най-важна причина - стремежът за пробутване на персонални и национални ползи за сметка на общия европейски план. Своеобразен флагман на тази линия е френският президент Еманюел Макрон.
Като начало френският водач съумя да наложи смяна на името на демократичната секта в Европарламента. Присъединяването на евродепутатите от неговата партия " Република, напред! " към групата на евролибералите бе изтъргувана против ново име - " Алиансът на либералите и демократите в Европа " към този момент се споделя " Обнови Европа ". Целта на това начинание бе да се отстрани думата " либерал " в името. По думите на Макрон, повода е в негатовните конотации, които това разбиране провокира във Франция, само че импровизирано се твърди, че " демократичен " звучи прекомерно дясно за ушите на френския президент и хората му.
След това кандидатът за неофициален водач на Европа предложи основаване на " полови квоти " при избора на топ управителните позиции в Брюксел. Както е известно, наред с избора на ръководител на Европейската комисия, сега се разискват и титуляри за постовете ръководител на Съвета на Европейски Съюз, ръководител на Европейския парламент, предсеател на Европейската централна банка и ръководител на Европейската работа за външна активност. Тежък парадокс, който може да торпилира европейските институции, защото основава риск от избиране на по-неподходящ претендент, единствено и единствено да се запълни съответната квота. В желанието си да се показа за оптимално напредничав, Макрон към този момент стига до безумия.
И стигаме до напъните за бламиране на Манфред Вебер от поста ръководител на Европейска комисия. Въпросът в тази ситуация не е в личността на Вебер, а във обстоятелството, че това е номинацията на първата политическа мощ в Европарламента. Избирането на претендента на най-голямата секта е традиция, наложена от години в Европейски Съюз. Още повече, на сходен принцип се работи и в доста от случаите, когато се образува съдружно държавно управление в границите на обособена страна членка. А Европейската комисия е самобитно " европейско държавно управление ". Евентуалното оттегляне от този принцип би било оттегляне от самата европейска концепция, от общия европейски план.
Вероятно в последна сметка ще се стигне до единодушие, като за всяка от четирите политически групи ще има по един значим пост. Но не е без значение на каква цена ще бъде постигнатото единодушие - дали на цената на " рационалния компромис " или на отвод от самите правила на Обединена Европа... /news.bg
Защо Европейският съюз се оказа в " задънена улица " във връзка с избора на своето бъдещо водачество? Причините са няколко.
Първата от тях е, че този път в договарянията вземат участие повече политически " играчи " от нормално. Докато през последните няколко мандата ръководещото болшинство се формираше от " огромните " европейски политически фамилии вляво и вдясно (ЕНП и социалистите), този път в играта се включиха либералите и " зелените ". Изборите от 23-26 май потвърдиха упованията за ерозия на " обичайните " десница и левица, които сумарно изгубиха болшинството си в Европейския парламент. Десницата бе " изсмукана " от противницте на " демократичния консенсус ", а левицата - от " зелените " и либералите. Причините да се стигне дотук бяха повтаряни неведнъж - когато дясното и лявото се реалокират към центъра, част от техните гласоподаватели към този момент не се усещат представлявани от тях, а опразнените ниши се запълват от други субекти.
Когато в разговора вземат участие четири страни, вместо две, нещата стават по-сложни. Особено като се имат поради разнопосочните ползи на тези четири парламентарни фракции.
Втората причина се корени в идеологическото позициониране на участниците в преговорния развой. По време на предизборната акция, любимците и на социалисти, и на либерали, и на " зелени " (а също и на крайната левица, която в този момент не взе участие в играта) звучаха съвсем еднообразно ляво, до момента в който любимецът на ЕНП Манфред Вебер излъчваше центристки послания. Това, от една страна, докара до такава степен, че последният се оказва в малцинство в границите на бъдещото ръководещо болшинство. От друга страна, " болшинството на малцинството измежду болшинството " се раздвоява сред Тимерманс и Вестагер.
Стигаме и до третата, и може би най-важна причина - стремежът за пробутване на персонални и национални ползи за сметка на общия европейски план. Своеобразен флагман на тази линия е френският президент Еманюел Макрон.
Като начало френският водач съумя да наложи смяна на името на демократичната секта в Европарламента. Присъединяването на евродепутатите от неговата партия " Република, напред! " към групата на евролибералите бе изтъргувана против ново име - " Алиансът на либералите и демократите в Европа " към този момент се споделя " Обнови Европа ". Целта на това начинание бе да се отстрани думата " либерал " в името. По думите на Макрон, повода е в негатовните конотации, които това разбиране провокира във Франция, само че импровизирано се твърди, че " демократичен " звучи прекомерно дясно за ушите на френския президент и хората му.
След това кандидатът за неофициален водач на Европа предложи основаване на " полови квоти " при избора на топ управителните позиции в Брюксел. Както е известно, наред с избора на ръководител на Европейската комисия, сега се разискват и титуляри за постовете ръководител на Съвета на Европейски Съюз, ръководител на Европейския парламент, предсеател на Европейската централна банка и ръководител на Европейската работа за външна активност. Тежък парадокс, който може да торпилира европейските институции, защото основава риск от избиране на по-неподходящ претендент, единствено и единствено да се запълни съответната квота. В желанието си да се показа за оптимално напредничав, Макрон към този момент стига до безумия.
И стигаме до напъните за бламиране на Манфред Вебер от поста ръководител на Европейска комисия. Въпросът в тази ситуация не е в личността на Вебер, а във обстоятелството, че това е номинацията на първата политическа мощ в Европарламента. Избирането на претендента на най-голямата секта е традиция, наложена от години в Европейски Съюз. Още повече, на сходен принцип се работи и в доста от случаите, когато се образува съдружно държавно управление в границите на обособена страна членка. А Европейската комисия е самобитно " европейско държавно управление ". Евентуалното оттегляне от този принцип би било оттегляне от самата европейска концепция, от общия европейски план.
Вероятно в последна сметка ще се стигне до единодушие, като за всяка от четирите политически групи ще има по един значим пост. Но не е без значение на каква цена ще бъде постигнатото единодушие - дали на цената на " рационалния компромис " или на отвод от самите правила на Обединена Европа... /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ