Лесно е да разпознаем в Болка и величие“ най-добрия филм

Лесно е да разпознаем в „ Болка и великолепие “ най-хубавия филм на Алмодовар от 2002 година насам, когато излезе „ Говори с нея “. Той е доста друг от филмите на Педро, каквито бяха през 80-те и 90-те години на предишния век. Най-големият жив испански режисьор не се опасява от опити – като озадачаващо евтината комедия „ Свалки в облаците “, първата му акомодация по непознат сюжет „ Хулиета “ (по разкази на нобелистката Алис Мънро) или злокобния психотрилър „ Кожата, в която пребивавам “.

„ Болка и великолепие “ продължава - вероятно неизбежната за напредващата възраст - наклонност към един по-зрял, уталожен, отегчителен Алмодовар. Елементи от този нов кинопоглед се виждаха в „ Завръщане “ и в последния му филм „ Хулиета “.

Новият обаче надминава всички тях, отивайки по-далеч – и го прави по-красиво и въздействащо. Това е най-искреният, най-разголващият филм на Алмодовар освен тъй като е автобиографичен. Любителите на злословия и биографите ще търсят каква част от сюжета почива на действителни събития и каква е родена във въображението на неуморния испанец. Някои върли почитатели на „ остарелия “ Алмодовар, очакващи още веднъж и още веднъж френетичната сила и неполиткоректна разноцветност на ранното му кино, ще бъдат разочаровани. За останалите този филм е същинска приятност.

Главният воин Салвадор (Антонио Бандерас, премия за основна роля от Кан за яркото му и извънредно преобразяване в изтощен от живота мъж) е надарен режисьор, малтретиран от редица болежки. Сред тях, несъмнено, и креативен запек, другояче историята щеше да е от интерес единствено на лекарите. Какво му остава посред изобретателната и екзистенциална рецесия, с изключение на да потърси отговорите за това кой е и от кое място идва?

Филмът носи отдалечен отзвук от класиката на Фелини „ 8 1/2 ” и с лека немарливост слага огромните тематики за смисъла, любовта, гибелта, изкуството, вдъхновението и празнотата от неналичието му. Това не е първият филм на Алмодовар, където основният воин е режисьор на филми - такива са и „ Закон на желанието “ и „ Лошо обучение “. Но е първият, в който това е от сериозна значимост: „ Без филмите животът ми няма смисъл “, изповядва Бандерас в ролята на алтерего на самия дон Педро. Така че метаразказът е водещ в „ Болка и популярност “ - изчакайте финала, с цел да навържете нишките.

През двата кино часа дефилират всички по-важни персони и събития в биографията на героя – майка му (неизбежната Пенелопе Крус), първият допир с изкуството, първото плътско предпочитание, първите филми, партньорствата, опиатите, загубите... Реминисценциите от детството са снимани в елегична тоналност, с такава деликатност, на каквато не сме подозирали, че „ скандалджия “ и „ подбудител “ като Алмодовар е кадърен. Изборът на артисти в основните функции също не е инцидентен.

Бандерас - артистът, открит таман от Педро на 22-годишна възраст, от този момент е играл в шест негови кино лентата (седем, в случай че броим епизодичната поява в „ Свалки в облаците “). Ролята на Салвадор Майо е осмата му под режисурата на индивида, разкрил му пътя към огромното кино, и партньорството им е основно за истинността на описа. В последните години е мъчно да си представим филм на Алмодовар и без Пенелопе Крус – след поддържаща роля в „ Жива плът “, тя изигра основните във " Всичко за майка ми ", " Завръщане " и " Прекършени обятия ".

Цветовата гама е нормалната за Алмодовар, музиката и камерата са на дългогодишните му сътрудници Алберто Иглесиас и Хосе Луис Алкаине. А апартаментът на Салвадор, изпълнен с призраци от предишното и скъпи творби на изкуството, е тъкмо копие на жилището на самия режисьор в Мадрид.