Гърция пресъхва. Ще остане ли без маслини?
„ Лесбос без маслини - това е немислимо. Тук имаме милиони маслинови дървета, маслините са част от нашата просвета ", споделя екоактивистът Михалис Бакас.
За третия по величина гръцки остров производството на зехтин е извънредно значим бранш, освен това от епохи. „ Цялото благосъстояние на острова се дължи на маслините ", показва Бакас. Сега обаче климатичните промени могат да обиден и издръжливите на жегите маслинови дървета.
„ Летата стават все по-сухи ", изяснява Бакас. През тази година в продължение на пет месеца не е паднала и капка дъжд. „ Освен това зимите не са задоволително студени, а маслините имат потребност от студа, с цел да порастват. " А когато въпреки всичко вали, това въобще не е задоволително за маслиновите дървета, които може въобще да не цъфнат идната пролет.
Бакас поддържа контакти с доста фермери на острова, които са разтревожени от промените в климата. „ Селяните са шокирани - виждат по какъв начин продукцията им спада ", споделя екоактивистът. Същевременно пазарните цени на зехтина съвсем не могат да покрият разноските на фермерите. При това състояние няма по какъв начин да се мисли за бъдещи вложения. „ Мнозина не знаят какво да вършат. Затова зарязват производството на зехтин и търсят друга работа. "
Слабите реколти са неизбежни
Прокопис Банцис е измежду фермерите, които по никакъв начин не са удовлетворени от тозгодишната маслинова годишна продукция. Лятото не е било толкоз горещо, колкото предната година, само че пък е валяло прекомерно малко. В бъдеще по-слабите реколти ще са неизбежни, споделя той.
Банцис обаче залага на естествената устойчивост на маслиновите дървета - става дума за това плодородната земя да се остави да действа без фрапантна интервенция, показва той. Поради това е добре по земята сред дърветата да има богата и разнообразна фауна - тя обезпечава на дърветата спомагателна мокрота и акумулира вода. Много фермери употребяват химически средства за премахване на растителността - а те би трябвало да бъдат уверени в достолепията на биоразнообразието и в селското стопанство.
Гърция пресъхва
Екстремни жеги, суша и неприятно време: последните години придадоха действителни измерения на нереалното разбиране „ промени в климата ", което се демонстрира по друг метод в другите райони на Гърция. „ В Гърция има доста разнообразна природа - на юг е сходна с тази на Африка, а на север - с тази в Средна Европа. Западът, с огромното си количество превалявания, пък е напълно друг от сухия изток ", споделя специалистът по климата Ригас Циакирис. Прогнозите за бъдещето обаче са тревожни за цялата страна.
Селското стопанство и отглеждането на животни са подвластни от замръзналата вода, която се стича от планините към реките. Заради по-бързото размразяване на снеговете обаче изискванията се трансформират, а питейната вода понижава. „ Прогнозите сочат, че огромни елементи от Гърция могат да се трансфорат в пустиня ", показва Циарикис. Според настоящо изследване над една трета от територията на страната е под опасност: „ През идващите десетилетия това ще бъде най-големият проблем освен на Гърция, само че и на цялото източно Средиземноморие ".
Какво могат да създадат политиците
Елиас Папатеодору е общоприет секретар на гръцката Зелена партия, която няма съвсем никакво въздействие. На последните избори тя не съумя да вземе даже един % от гласовете на гръцките гласоподаватели, само че екологичните проблеми постепенно стартират да ангажират вниманието на хората.
Папатеодору се надява на по-голяма поддръжка през идната година - даже единствено поради климатичните промени, последствията от които се виждат най-добре точно в селското стопанство. „ Вече имаме проблеми с маслините. Покрай промените в климата следим растеж в болесттите по растенията, каквито по-рано не е имало. "
Под опасност са и лозята, както и производството на сирене, защото ще понижават площите, употребявани за пасища. Затова още занапред е значимо да се реализира енергиен поврат - освен в Гърция. Енергийният бранш към момента се управлява единствено от няколко огромни компании, а този модел е безперспективен - както от екологична, по този начин и от икономическа позиция.
„ В бъдеще селяните би трябвало да създават сами силата, от която имат потребност ", подертава Папатеодору. Същото важи и за градовете. Енергийният поврат ще може да бъде осъществен единствено в случай че хората могат да се възползват непосредствено от преимуществата му - и по този начин да понижат тежките последствия от измененията в климата.
Автор Флориан Шмиц
За третия по величина гръцки остров производството на зехтин е извънредно значим бранш, освен това от епохи. „ Цялото благосъстояние на острова се дължи на маслините ", показва Бакас. Сега обаче климатичните промени могат да обиден и издръжливите на жегите маслинови дървета.
„ Летата стават все по-сухи ", изяснява Бакас. През тази година в продължение на пет месеца не е паднала и капка дъжд. „ Освен това зимите не са задоволително студени, а маслините имат потребност от студа, с цел да порастват. " А когато въпреки всичко вали, това въобще не е задоволително за маслиновите дървета, които може въобще да не цъфнат идната пролет.
Бакас поддържа контакти с доста фермери на острова, които са разтревожени от промените в климата. „ Селяните са шокирани - виждат по какъв начин продукцията им спада ", споделя екоактивистът. Същевременно пазарните цени на зехтина съвсем не могат да покрият разноските на фермерите. При това състояние няма по какъв начин да се мисли за бъдещи вложения. „ Мнозина не знаят какво да вършат. Затова зарязват производството на зехтин и търсят друга работа. "
Слабите реколти са неизбежни
Прокопис Банцис е измежду фермерите, които по никакъв начин не са удовлетворени от тозгодишната маслинова годишна продукция. Лятото не е било толкоз горещо, колкото предната година, само че пък е валяло прекомерно малко. В бъдеще по-слабите реколти ще са неизбежни, споделя той.
Банцис обаче залага на естествената устойчивост на маслиновите дървета - става дума за това плодородната земя да се остави да действа без фрапантна интервенция, показва той. Поради това е добре по земята сред дърветата да има богата и разнообразна фауна - тя обезпечава на дърветата спомагателна мокрота и акумулира вода. Много фермери употребяват химически средства за премахване на растителността - а те би трябвало да бъдат уверени в достолепията на биоразнообразието и в селското стопанство.
Гърция пресъхва
Екстремни жеги, суша и неприятно време: последните години придадоха действителни измерения на нереалното разбиране „ промени в климата ", което се демонстрира по друг метод в другите райони на Гърция. „ В Гърция има доста разнообразна природа - на юг е сходна с тази на Африка, а на север - с тази в Средна Европа. Западът, с огромното си количество превалявания, пък е напълно друг от сухия изток ", споделя специалистът по климата Ригас Циакирис. Прогнозите за бъдещето обаче са тревожни за цялата страна.
Селското стопанство и отглеждането на животни са подвластни от замръзналата вода, която се стича от планините към реките. Заради по-бързото размразяване на снеговете обаче изискванията се трансформират, а питейната вода понижава. „ Прогнозите сочат, че огромни елементи от Гърция могат да се трансфорат в пустиня ", показва Циарикис. Според настоящо изследване над една трета от територията на страната е под опасност: „ През идващите десетилетия това ще бъде най-големият проблем освен на Гърция, само че и на цялото източно Средиземноморие ".
Какво могат да създадат политиците
Елиас Папатеодору е общоприет секретар на гръцката Зелена партия, която няма съвсем никакво въздействие. На последните избори тя не съумя да вземе даже един % от гласовете на гръцките гласоподаватели, само че екологичните проблеми постепенно стартират да ангажират вниманието на хората.
Папатеодору се надява на по-голяма поддръжка през идната година - даже единствено поради климатичните промени, последствията от които се виждат най-добре точно в селското стопанство. „ Вече имаме проблеми с маслините. Покрай промените в климата следим растеж в болесттите по растенията, каквито по-рано не е имало. "
Под опасност са и лозята, както и производството на сирене, защото ще понижават площите, употребявани за пасища. Затова още занапред е значимо да се реализира енергиен поврат - освен в Гърция. Енергийният бранш към момента се управлява единствено от няколко огромни компании, а този модел е безперспективен - както от екологична, по този начин и от икономическа позиция.
„ В бъдеще селяните би трябвало да създават сами силата, от която имат потребност ", подертава Папатеодору. Същото важи и за градовете. Енергийният поврат ще може да бъде осъществен единствено в случай че хората могат да се възползват непосредствено от преимуществата му - и по този начин да понижат тежките последствия от измененията в климата.
Автор Флориан Шмиц
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ