Просвещението
Лемурия е цивилизация, която се е намирала на голям континент, която изчезнала от лицето на Земята, евентуално вследствие на естествени бедствия.
Другото име на тази цивилизация е Му. Хипотезите за съществуването му не се одобряват от всички учени, само че има доста разнообразни подробни догатки за това, по какъв начин са живеели лемурийците, за какво са изчезнали и дали въобще са измрели.
Пикът на интереса към именитата цивилизация идва през 19-ти век, когато учените забелязали сходството на флората и фауната на югоизточните региони на Азия и Югоизточна Африка (включително Мадагаскар). По-специално, името на хипотетичната цивилизация е обещано от лемурия – представители на разреда на приматите.
Приблизително по същото време в щата Калифорния (САЩ) очевидци, живеещи в селища покрай планината Шаста, почнали да приказват за необикновени същества, които живеели в планината и се появили в градовете единствено с цел да се запасят с храна.
Тези същества приличали на хора
и се наричали последните оживели представители на цивилизация, починала под водата. Според очевидци тези странни посетители се появили от нищото и също изчезнали в нищото, като че ли се били разтворили във въздуха.
Сред хората било обосновано мнението, че тези същества имат способността да проникват в други измерения и да управляват законите на природата. Очевидци настояват, че човек е можел да види с бинокъл сив мраморен храм, изравен на планината в средата на гората, само че незабавно щом почнали деликатно да изследват, появяването на хипотетичните лемурийци измежду хората престанал да се вижда.
Най-убедителни са „ лемурийските ” хипотези на Едгар Кейси (1877-1945). В неговите бележки цивилизацията на Лемурия е показана все още на изгубването си като духовно извисена (в съпоставяне с атлантите, които съгласно Кейси са били държани на Земята от неприятна карма). Поради това американският предсказател доста рядко разпознал потомците на лемурийците измежду актуалните хора. Според него те нямат причина да остават на Земята, защото към този момент не е трябвало да поправят своята карма.
Териториалните описания на страната Му, направени от Едгар Кейси, били значително доказани от геоложки и археологически проучвания. Той вярвал, че тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка е по времето на появяването на хомо сапиенс (нашият вид) западната част на Лемурия.
Още през 90-те години на предишния век, 60 години след догатките на Кейси, е открита подводната планинска верига Наска, която в миналото е била суша и свързва крайбрежията на модерно Перу с архипелага, който също в този момент е потънал, което дава отговор на описанията на Кейси.
Според предсказателя
Лемурия е почнала отчасти да се потапя под вода преди 10 700 години, т.е. в края на най-близката до нашето време ледникова ера, когато равнището на водата в Световния океан се е повишило внезапно заради топенето на леда. Но цивилизацията на Му по-късно траяла да процъфтява върху „ останките “ на някогашния великански континент. Кейси считал интервала на упадъка си за времето преди изгубването на Атлантида.
Руският учен-контактьор Василий Распутин се управлявал при описването на Лемурия от информация, за която се твърди, че е получена от него от Космоса и тясно преплетена с езотериката. Распутин в своите откровения оперира с много точни числа, които обаче към момента не са доказани. Някои териториални и хронологични детайлности могат да бъдат извлечени от неговите описания. Лемурия е съществувала през 320-170 век пр.н.е. на територията от актуалното Егейско море до брега на Антарктида.
Населението наброявало 107 млн. Според Распутин на лемурийците липсвали физически и етерни тела (които са измежду телата, които хората имат), заради което хората не са можели да ги видят, с изключение на тези, които имали специфична сила.
При предпочитание лемурийците биха могли да се материализират или да изчезнат, преминавайки в други измерения. В процеса на еволюция тази раса се сдобила с изчезналите физически и етерни тела. Подобна догадка изяснява мистериозните изгубвания и появявания на лемурийците при планината Шаста. Териториално, съгласно Распутин, жителите на Лемурия са живеели основно на юг от актуалния Мадагаскар. Поради естествени бедствия най-населената част на Лемурия била заровена под водите на океана, а в това време съвсем цялото ѝ население починало.
Оцелелите лемурийци, които към този момент са имали физически тела, почнали да се назовават атланти и заселили новия континент (Атлантида), който просъществувал няколко века, и който потъва заради същата причина като Лемурия.
Хипотезата на Распутин съответствува с догатките на Кейси, че лемурийците се смятат за духовно издигната раса. Според Распутин те са били дълголетници, нямали материални благосъстояния, хранели се с галактическа сила и са се развъждали благодарение на самокопиране (без да има полово деление). Откривайки физическо тяло, лемурийците деградирали и станали елементарни хора.
Друга догадка по отношение на Лемурия
се образува в Теософското общество на Елена Блаватска (1831-1891), която се занимава с религиозна философия и окултизъм. Окултните опити и предсказания в този случай станали основа за заключения за изчезналата цивилизация.
Според заключенията на Теософското общество на нашата планета за целия интервал на нейното обитаемо битие (общо, по едно и също време или в разнообразни епохи), ще живеят седем съществени раси (всяка раса има седем подраси) – висши невидими същества, хиперборейци, лемури, атланти, хора, раса от човешки генезис, която в бъдеще ще населява Лемурия и последната земна раса, която ще лети от Земята до Меркурий.
Лемурите, или изчезналите поданици на Лемурия, в тази догадка са големи (4-5 м високи) маймуноподобни същества без мозък, само че с умствена воля и дарба за телепатична връзка, които са имали три очи (две начело и едно отзад) и крайници, които им разрешавали да вървят по същия метод напред-назад. Географски Лемурия, съгласно Теософското общество, се е намирала в южното полукълбо и е заемала южната част на Африка, Индийския океан, Австралия, част от Южна Америка и други земи.
Към края на своето битие лемурите еволюирали, създавайки цивилизация, която по- късно станали като хората. Но по това време континентът им е наводнен, а самите лемури в оживелите територии дават началото на атлантите, както и на папуасите, хотентотите и други етнически общности от южното полукълбо.
Интересна догадка за Лемурия принадлежи и на съветския художник, мъдрец, археолог и държавник Николай Рьорих (1874-1947). Според формирания от него „ мит “, който в доста връзки е склонен със заключенията на Теософското общество, Лемурия е континенталната част на Третата коренна раса, която се е развила от Втората раса, основана на собствен ред от Първата раса.
До средата на Третата раса,
хората и животните са били безполови и не са имали физическо тяло (те са били ефирни същества). Те не умряли, а се разтворили, и по-късно се преродили в ново тяло, което всякога било по-плътно от предходното. Постепенно телата им се уплътнявали и станали физически, а всички същества се развили дотам, че се получило делене на половете.
Континенталната част на Третата раса се намирала по протежението на екватора, на мястото на Тихия и Индийски океани. Тя включвала сегашните Хималаи, Южна Индия, Цейлон, Суматра, Мадагаскар, Тасмания, Австралия, Китай, Камчатка, Беринговия пролив, Великденския остров, завършващ на изток по ската на централните Анди. Предполага се, че хребетът Наска (сега под вода) се свързва с Андите, а по-късно е била с наводнената част на Лемурия.
Това съмнение на Рьорих има индиректно удостоверение в статуите на Великденския остров, който съгласно тази догадка е бил част от Лемурия. Може би лемурийците са издигнали скулптури с размерите на тяхната височина (от 6 до 9 м), с присъщите им черти на външен тип.
Високият напредък и физическа мощ на лемурийците изясняват опцията за тяхното взаимно битие с огромните животни от тези столетия. С развиването на своята цивилизация жителите на Лемурия почнали да строят каменни градове. Останките от тези градове са циклопските руини на остров Мадагаскар и Великденския остров.
Смъртта на Лемурия, съгласно хипотезата на Рьорих, е настъпила в самия завършек на вторичния геоложки интервал. Континентът е потопен под вода 700 хиляди години преди началото на терциерния (еоцен) интервал. Западните откриватели на хипотетичния континент също са съгласни с тази дата. Подобно на Блаватска, Рьорих вярвал, че лемурийците не са изчезнали безследно, а техните потомци са представителите на негроидната раса, австралийците, бушмените и туземците на редица тихоокеански острови.
Различните сведения за Лемурия, дадени нагоре, са в основата на изследователската работа на Уилям Скот-Елиът, който разказва в детайли живота и еволюцията на лемурийците, развиването и гибелта на тяхната цивилизация, както и геоложкото и биологично удостоверение на съществуващите хипотези за Лемурия.
Сред потвържденията е и научният факт, че актуалната земя преди този момент е била покрита от водите на океана, а на мястото на актуалните океани, в противен случай, е имало континенти. Този факт, дружно с наличните данни за актуалната геология на Земята, демонстрира съществуването на голям южен континент в ранните времена.
Една от най-големите мистерии на нашето време се намира в източната част на остров Понапе, издигаща се от водата на Тихия океан – Нан Мадол – деветдесет и два изкуствени острова, издигнати върху коралов риф и заемащи повърхност от към 130 хектара.
Изследванията на изкопаемите и актуалната флора и фауна жестоко определили земните площи, които са били свързани от античния континент и в този момент са ситуирани на разнообразни континенти и острови. В разнообразни интервали южният континент е бил обвързван или с Австралия, или със актуалния Малайски полуостров. Така че в пермската ера Индия, Южна Африка и Австралия се допуска, че са били елементи от един континент. Именно южният континент в горните проучвания се счита за „ люлката на човешката раса “.
Сред археологическите находки, които удостоверяват съществуването на мистериозната антична цивилизация, са следните артефакти – руините на каменното пристанище и град Нан Мадол на остров Понапе (Каролинските острови, Тихия океан); статуите и постройките на Великденския остров, останките от здания и скулптури на остров Питкерн (2000 км западно от Великденския остров), мумии и руини от високи стени под формата на полукръг на островите Гамбир (западно от остров Питкерн), монолитна каменна арка на остров Тонгатапу (архипелаг Тонга), колони на остров Тиниан (Северните Мариански острови), циклопски структури и остатъци от павирани пътища на дъното на морето наоколо до островите Йонагуни, Керама и Агуни (Японски архипелаг), както и мегалитните храмове на остров Малта.
Понастоящем някои антрополози признават съществуването на потомци на лемурийската цивилизация в малко проучени гористи региони, в това число отвън евентуалната територия на изгубения континент. Досега обаче единствено легендите на другите нации по света служат като удостоверение на това съмнение.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
