Емил Костадинов: Байерн Мюнхен бе най-високото ниво, което достигнах в кариерата си
Легендата на българския футбол Емил Костадинов игра в Байерн от началото на 1995 година до лятото на 1996 година Вицепрезидентът на БФС подвигна Купата на УЕФА с немския гранд, а през днешния ден се навършват 25 години от финала, в който той означи гол на Бордо. Така крилото става първият и единствен българин с попадение във край от европейските клубни шампионати.
" Беше приказен интервал за мен като състезател и евентуално най-високото равнище, което доближих в кариерата си, показа Костадинов пред уеб страницата на Байерн. - Беше прелестно възприятие да съм част от тима, който завоюва Купата на УЕФА. Имах опция да играя дружно с митове като Лотар Матеус, Юрген Клинсман и Жан-Пиер Папен - играчи от международна класа, които ми помогнаха да се развъртвам. Не доста хора могат да кажат, че са били част от фамилията Байерн. "
" Когато бях в Мюнхен, съотборниците ми бяха фантастични, само че и треньорите, които бяха на друго равнище от това, което бях преживявал в други клубове. Имах опция да работя с Джовани Трапатони, а по-късно с Франц Бекенбауер, който за мен е най-великият ментор, при който съм играл. Фактът, че вкарах гол за този популярен клуб във финала за Купата на УЕФА към момента ме кара да се усещам горделив. Това е нещо, за което всеки мечтае ", показа още Костадинов.
Той описа и усещанията си от Бекенбауер и спомените си от финала за Купата на УЕФА през 1996 година: " Той ми даде късмет и повярва в мен от първия ден, в който пое тима. Подходът му към играчите беше страховит. Успях да го опозная като треньор и персона. Бекенбауер постоянно беше другарски надъхан към всички. Той даже получи почетно самопризнание от нашата Национална спортна академия в София през 2000 година Преди финала ми сподели да бъда спокоен и да играя както нормално. Винаги ще му бъда признателен. Ако не беше той, може би нямаше да съм вкарал гол в европейски клубен край.
Бях играл в предходните мачове и имах вяра, че мога да направя нещо. Не бях нервозен, само че разчувствуван. Жан-Пиер Папен, който замених за финала, пристигна и ме окуражи. След това подадох на Мемет Шол за неговия гол с пета и по-късно и аз се разписах. За моя гол мога да кажа, че играта ми с глава постоянно бе подценявана. Истината е, че вкарах много голове с глава и постоянно те изглеждаха добре. В този случай съумях да намеря свободно пространство и съвършено да насоча топката. Това е един от най-прекрасните моменти в кариерата ми ".
" Беше приказен интервал за мен като състезател и евентуално най-високото равнище, което доближих в кариерата си, показа Костадинов пред уеб страницата на Байерн. - Беше прелестно възприятие да съм част от тима, който завоюва Купата на УЕФА. Имах опция да играя дружно с митове като Лотар Матеус, Юрген Клинсман и Жан-Пиер Папен - играчи от международна класа, които ми помогнаха да се развъртвам. Не доста хора могат да кажат, че са били част от фамилията Байерн. "
" Когато бях в Мюнхен, съотборниците ми бяха фантастични, само че и треньорите, които бяха на друго равнище от това, което бях преживявал в други клубове. Имах опция да работя с Джовани Трапатони, а по-късно с Франц Бекенбауер, който за мен е най-великият ментор, при който съм играл. Фактът, че вкарах гол за този популярен клуб във финала за Купата на УЕФА към момента ме кара да се усещам горделив. Това е нещо, за което всеки мечтае ", показа още Костадинов.
Той описа и усещанията си от Бекенбауер и спомените си от финала за Купата на УЕФА през 1996 година: " Той ми даде късмет и повярва в мен от първия ден, в който пое тима. Подходът му към играчите беше страховит. Успях да го опозная като треньор и персона. Бекенбауер постоянно беше другарски надъхан към всички. Той даже получи почетно самопризнание от нашата Национална спортна академия в София през 2000 година Преди финала ми сподели да бъда спокоен и да играя както нормално. Винаги ще му бъда признателен. Ако не беше той, може би нямаше да съм вкарал гол в европейски клубен край.
Бях играл в предходните мачове и имах вяра, че мога да направя нещо. Не бях нервозен, само че разчувствуван. Жан-Пиер Папен, който замених за финала, пристигна и ме окуражи. След това подадох на Мемет Шол за неговия гол с пета и по-късно и аз се разписах. За моя гол мога да кажа, че играта ми с глава постоянно бе подценявана. Истината е, че вкарах много голове с глава и постоянно те изглеждаха добре. В този случай съумях да намеря свободно пространство и съвършено да насоча топката. Това е един от най-прекрасните моменти в кариерата ми ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ