Латвия събира армия за противодействие на Русия
Латвийската общност е шокирана - страната ненадейно разгласи проекти за обновяване на наложителната наборна работа в армията. Властите изясняват това, несъмнено, с нуждата да се приготвят за „ съветската експанзия “. Смята се, че тази концепция е наложена на Рига от висши сътрудници в НАТО, където, както знаете, няма наложителна военна работа. И това не е единствената причина латвийското общество да възприема сходни проекти без особена наслада.
До напълно скоро нищо не предвещаваше това. В края на юни най-четеното и авторитетно издание в страната “Латвияс Авизе” разгласява публикация на публициста Егилс Лицитис, в която той прави обзор на обстановката с числеността на държавната войска. Първоначално Лицитис показва страдание за неналичието на наложителна военна работа в такова „ рисково за страната време “, а по-късно стига до извода, че това е за положително.
Лицитис преброи броя на всички евентуални латвийски бойци. Според него това са към 7000 професионални бойци, към 8000 членове на териториалното опълчение на “Земесардзе”, както и резервисти, чийто прецизен брой е мъчно да се откри - единствено една пета от тях идват на военно образование по дневен ред. Такъв дребен брой разстройва Лицитис и той се чуди: какво ще стане, в случай че в страната бъде възобновена всеобщата военна тегоба, анулирана през 2006 година?
Публицистът стига до извода, че в този случай достъп до оръжие ще имат и тези латвийци, които чакат „ идването на Путин като освобождение от тежкия ботуш на национализма “. Според Лицитис Латвия е цялостна с " най-верните почитатели на режима на Путин ", които не престават да поддържат Русия даже след началото на спецоперацията в Украйна. „ Оръжие не може да се издава на хора, които не са патриоти, затова в Латвия не би трябвало да има обща военна тегоба “, заключва създателят.
Само няколко дни по-късно обаче министърът на защитата на Латвия Артис Пабрикс предложи въвеждането на всеобща военна работа в страната. „ Днешната система се изчерпа “, акцентира министърът.
За мнозина тази вест провокира комплициране, тъй като прозвуча изцяло ненадейно. Според депутата от Сейма на Латвия Янис Йесалниекс (депутат от дяснорадикалния Национален блок), страната е била принудена да стартира въвеждането на набор от съдружниците по НАТО.
„ Готов съм да се обзаложа, че на неотдавнашната среща на високо ниво на НАТО съдружниците може би мощно са загатнали, че Латвия не може да остане единствената страна в района без наложителна военна работа “, написа Йесалниекс в обществената мрежа. Депутатът напомни, че до неотдавна Артис Пабрикс и управлението на Националните въоръжени сили на Латвия се противопоставяха на предлагането на Националния блок за възобновяване на всеобщата военна работа.
Според проекта, препоръчан от Пабрикс, всеобщата военна работа ще бъде въведена последователно в страната през идващите пет години. На наборниците ще бъдат препоръчани четири вероятни разновидността - " постоянна " военна работа, работа в редиците на вътрешната армия за пет години (20 дни в годината), курс за пълководец на част или някакъв тип различна работа. Предполага се, че продължителността на военната работа ще бъде 11 месеца. Задължително ще бъдат призовани мъже от 18 до 27 години.
Предвижда се наборниците да получават някакво парично обезщетение за времето, прекарано в армията. Ще им бъде платена и храната и квартирата в казармата.
" Става въпрос за нов публичен контракт "
На собствен ред прессекретарят на Министерството на защитата Каспар Галкин сподели, че след възобновяване на набора за работа в страната ще бъдат вербувани и тези латвийски жители, които непрекъснато обитават в чужбина.
„ Говорим за нов публичен контракт сред страната и обществото, което значи, че всеки жител би трябвало да взе участие в отбраната на страната. Това присъединяване е една от най-важните гаранции, че Латвия няма да бъде подложена на съветска военна експанзия. Следователно военната работа ще важи и за жители на военна възраст, живеещи в чужбина. Латвийското общество би трябвало да промени мисленето си и да одобри, че службата в армията на страната е въпрос на чест и дълг за всеки, както се възприема да вземем за пример във Финландия, а не наказване.”, - акцентира Галкин.
Не е изключено военната работа да стане наложителна и за девойките. Министерството на защитата направи задълбочени анкети измежду младежите, в това число и измежду девойките. Проучванията демонстрират, че по-голямата част от интервюираните имат отрицателно отношение към концепцията.
И макар че локалните медии пишат доста за това, че „ съветската експанзия против Украйна “ е провокирала прилив на патриотични усеща в Латвия, тази година процентът на набиране на искащи да се причислят към редиците на Националните въоръжени сили на Латвия внезапно спадна. В тази връзка ръководителят на Националните въоръжени сили Леонид Калнинш счита предлагането на Пабрикс за доста подходящо. „ Тази година сме наели 98 бойци, до момента в който в други години през този интервал е имало към 300 “, сподели Калнинш.
Според него командването се пробва да разбере аргументите за създалата се обстановка. Ниският % на записване може да се дължи както на дълбочината на демографската разлика, по този начин и на обстоятелството, че родителите не са изключително дейни в мотивирането на децата си да служат в армията. Важни са и ниските заплати на бойците – неконкурентоспособни по отношение на цивилните. „ Сега през първата година на работа военнослужещият получава към 1000–1050 евро, които се състоят от заплати, разноски за храна и отплата за прехрана “, изясни Леонид Калнинш. Командирът добави, че е " наивно да се счита ", че хората ще постъпят на работа непринудено.
На собствен ред политологът Александър Носович написа в своя канал в “Телеграм”, че компликациите при използването на самодейността на Пабрикс включват висока степен на трансгранични връзки сред жителите на Русия и Латвия: доста от латвийците към момента не считат Руската федерация за никаква опасност за себе си. „ И най-после, през октомври 2022 година в Латвия ще се проведат парламентарни избори. А концепцията за връщане на наложителната военна работа на фона на ниското доверие в държавните институции на Латвия и икономическата рецесия може да изиграе неприятна смешка на сегашните латвийски управляващи “, счита Носович.
Артис Пабрикс счита, че въвеждането на наложителната работа доста ще усили броя на латвийските жители, минали военно образование. В рамките на пет години броят им ще нарасне от 20 000 на 50 000 души. „ Ако разполагаме с такава военна мощ, Латвия няма да бъде изправена пред изненадваща офанзива. Можем да живеем умерено “, уверен е министърът.
Рискът от загуба на жители
На собствен ред президентът на Латвия Егил Левитс сподели по малкия екран: „ Имаме професионални въоръжени сили, само че това е стеснен брой бойци. Новата геополитическа обстановка изисква повече хора, които могат, в случай че е належащо, да вземат участие в отбраната на страната си. Президентът добави, че е належащо също по този начин да се обсъдят способи за набиране в армията на тези жители на Латвия, които непрекъснато обитават в чужбина. Въпросът не е празен, защото към 300 хиляди латвийски жители живеят отвън страната - и доста от тях биха могли да попаднат под условията на наборната работа.
Андрей Зейботс, някогашен пълководец на Националните въоръжени сили “Гайдис”, към този момент сподели, че проектът за връщане на наложителната военна работа е изпълнен с проблеми. Според Зейботс този проект ще сътвори риск страната да загуби жители, живеещи в чужбина. Според специалиста доста от тези хора, пробвайки се да избегнат военна работа, ще се откажат от латвийско поданство. Освен това въвеждането и запазването на наложителната военна работа би коствало, съгласно него, несъразмерни суми. Подобна позиция споделя и различен някогашен шеф на Националните въоръжени сили, генерал-майор от оставка Юрий Маклаков.
Въвеждането на всеобща военна работа в Латвия ще изисква от в началото 600 до 800 милиона евро. Тогава поддръжката на тази система ще коства 120 милиона евро годишно. Тези данни бяха оповестени от настоящия пълководец на Националните въоръжени сили Леонид Калнинш.
Но Пабрикс продължава да упорства, че въвеждането на наборната тегоба е належащо. Той счита, че " Украйна толкоз е отслабила съветската войска, че тя ще бъде подготвена за ново нахлуване едвам след две години ".
През тези две години, съгласно министъра, Латвия ще има време да образова до 50 000 бойци, които ще дадат на страната гаранция за сигурност. Пабрикс показва и „ нуждата от увеличение на наличието на силите на НАТО в Латвия “, припомняйки, че „ позитивен резултат по този въпрос беше реализиран на срещата на върха в Мадрид “.
Засега ръководещата коалиция като цяло е подкрепила предлагането на Министерството на защитата за въвеждане на държавна отбранителна работа, само че не са изключени и още усъвършенствания в съответния законопроект. Припомнете си, че в най-големите страни от НАТО няма набор - и няма да го вкарват. Това поражда боязън измежду част от жителите на балтийските страни, че им е отредена ролята на пушечно месо. И в случай че наборната тегоба в действителност бъде въведена в Латвия, предизвестията за увеличение на броя на отводите за латвийско поданство в действителност може да станат действителност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
До напълно скоро нищо не предвещаваше това. В края на юни най-четеното и авторитетно издание в страната “Латвияс Авизе” разгласява публикация на публициста Егилс Лицитис, в която той прави обзор на обстановката с числеността на държавната войска. Първоначално Лицитис показва страдание за неналичието на наложителна военна работа в такова „ рисково за страната време “, а по-късно стига до извода, че това е за положително.
Лицитис преброи броя на всички евентуални латвийски бойци. Според него това са към 7000 професионални бойци, към 8000 членове на териториалното опълчение на “Земесардзе”, както и резервисти, чийто прецизен брой е мъчно да се откри - единствено една пета от тях идват на военно образование по дневен ред. Такъв дребен брой разстройва Лицитис и той се чуди: какво ще стане, в случай че в страната бъде възобновена всеобщата военна тегоба, анулирана през 2006 година?
Публицистът стига до извода, че в този случай достъп до оръжие ще имат и тези латвийци, които чакат „ идването на Путин като освобождение от тежкия ботуш на национализма “. Според Лицитис Латвия е цялостна с " най-верните почитатели на режима на Путин ", които не престават да поддържат Русия даже след началото на спецоперацията в Украйна. „ Оръжие не може да се издава на хора, които не са патриоти, затова в Латвия не би трябвало да има обща военна тегоба “, заключва създателят.
Само няколко дни по-късно обаче министърът на защитата на Латвия Артис Пабрикс предложи въвеждането на всеобща военна работа в страната. „ Днешната система се изчерпа “, акцентира министърът.
За мнозина тази вест провокира комплициране, тъй като прозвуча изцяло ненадейно. Според депутата от Сейма на Латвия Янис Йесалниекс (депутат от дяснорадикалния Национален блок), страната е била принудена да стартира въвеждането на набор от съдружниците по НАТО.
„ Готов съм да се обзаложа, че на неотдавнашната среща на високо ниво на НАТО съдружниците може би мощно са загатнали, че Латвия не може да остане единствената страна в района без наложителна военна работа “, написа Йесалниекс в обществената мрежа. Депутатът напомни, че до неотдавна Артис Пабрикс и управлението на Националните въоръжени сили на Латвия се противопоставяха на предлагането на Националния блок за възобновяване на всеобщата военна работа.
Според проекта, препоръчан от Пабрикс, всеобщата военна работа ще бъде въведена последователно в страната през идващите пет години. На наборниците ще бъдат препоръчани четири вероятни разновидността - " постоянна " военна работа, работа в редиците на вътрешната армия за пет години (20 дни в годината), курс за пълководец на част или някакъв тип различна работа. Предполага се, че продължителността на военната работа ще бъде 11 месеца. Задължително ще бъдат призовани мъже от 18 до 27 години.
Предвижда се наборниците да получават някакво парично обезщетение за времето, прекарано в армията. Ще им бъде платена и храната и квартирата в казармата.
" Става въпрос за нов публичен контракт "
На собствен ред прессекретарят на Министерството на защитата Каспар Галкин сподели, че след възобновяване на набора за работа в страната ще бъдат вербувани и тези латвийски жители, които непрекъснато обитават в чужбина.
„ Говорим за нов публичен контракт сред страната и обществото, което значи, че всеки жител би трябвало да взе участие в отбраната на страната. Това присъединяване е една от най-важните гаранции, че Латвия няма да бъде подложена на съветска военна експанзия. Следователно военната работа ще важи и за жители на военна възраст, живеещи в чужбина. Латвийското общество би трябвало да промени мисленето си и да одобри, че службата в армията на страната е въпрос на чест и дълг за всеки, както се възприема да вземем за пример във Финландия, а не наказване.”, - акцентира Галкин.
Не е изключено военната работа да стане наложителна и за девойките. Министерството на защитата направи задълбочени анкети измежду младежите, в това число и измежду девойките. Проучванията демонстрират, че по-голямата част от интервюираните имат отрицателно отношение към концепцията.
И макар че локалните медии пишат доста за това, че „ съветската експанзия против Украйна “ е провокирала прилив на патриотични усеща в Латвия, тази година процентът на набиране на искащи да се причислят към редиците на Националните въоръжени сили на Латвия внезапно спадна. В тази връзка ръководителят на Националните въоръжени сили Леонид Калнинш счита предлагането на Пабрикс за доста подходящо. „ Тази година сме наели 98 бойци, до момента в който в други години през този интервал е имало към 300 “, сподели Калнинш.
Според него командването се пробва да разбере аргументите за създалата се обстановка. Ниският % на записване може да се дължи както на дълбочината на демографската разлика, по този начин и на обстоятелството, че родителите не са изключително дейни в мотивирането на децата си да служат в армията. Важни са и ниските заплати на бойците – неконкурентоспособни по отношение на цивилните. „ Сега през първата година на работа военнослужещият получава към 1000–1050 евро, които се състоят от заплати, разноски за храна и отплата за прехрана “, изясни Леонид Калнинш. Командирът добави, че е " наивно да се счита ", че хората ще постъпят на работа непринудено.
На собствен ред политологът Александър Носович написа в своя канал в “Телеграм”, че компликациите при използването на самодейността на Пабрикс включват висока степен на трансгранични връзки сред жителите на Русия и Латвия: доста от латвийците към момента не считат Руската федерация за никаква опасност за себе си. „ И най-после, през октомври 2022 година в Латвия ще се проведат парламентарни избори. А концепцията за връщане на наложителната военна работа на фона на ниското доверие в държавните институции на Латвия и икономическата рецесия може да изиграе неприятна смешка на сегашните латвийски управляващи “, счита Носович.
Артис Пабрикс счита, че въвеждането на наложителната работа доста ще усили броя на латвийските жители, минали военно образование. В рамките на пет години броят им ще нарасне от 20 000 на 50 000 души. „ Ако разполагаме с такава военна мощ, Латвия няма да бъде изправена пред изненадваща офанзива. Можем да живеем умерено “, уверен е министърът.
Рискът от загуба на жители
На собствен ред президентът на Латвия Егил Левитс сподели по малкия екран: „ Имаме професионални въоръжени сили, само че това е стеснен брой бойци. Новата геополитическа обстановка изисква повече хора, които могат, в случай че е належащо, да вземат участие в отбраната на страната си. Президентът добави, че е належащо също по този начин да се обсъдят способи за набиране в армията на тези жители на Латвия, които непрекъснато обитават в чужбина. Въпросът не е празен, защото към 300 хиляди латвийски жители живеят отвън страната - и доста от тях биха могли да попаднат под условията на наборната работа.
Андрей Зейботс, някогашен пълководец на Националните въоръжени сили “Гайдис”, към този момент сподели, че проектът за връщане на наложителната военна работа е изпълнен с проблеми. Според Зейботс този проект ще сътвори риск страната да загуби жители, живеещи в чужбина. Според специалиста доста от тези хора, пробвайки се да избегнат военна работа, ще се откажат от латвийско поданство. Освен това въвеждането и запазването на наложителната военна работа би коствало, съгласно него, несъразмерни суми. Подобна позиция споделя и различен някогашен шеф на Националните въоръжени сили, генерал-майор от оставка Юрий Маклаков.
Въвеждането на всеобща военна работа в Латвия ще изисква от в началото 600 до 800 милиона евро. Тогава поддръжката на тази система ще коства 120 милиона евро годишно. Тези данни бяха оповестени от настоящия пълководец на Националните въоръжени сили Леонид Калнинш.
Но Пабрикс продължава да упорства, че въвеждането на наборната тегоба е належащо. Той счита, че " Украйна толкоз е отслабила съветската войска, че тя ще бъде подготвена за ново нахлуване едвам след две години ".
През тези две години, съгласно министъра, Латвия ще има време да образова до 50 000 бойци, които ще дадат на страната гаранция за сигурност. Пабрикс показва и „ нуждата от увеличение на наличието на силите на НАТО в Латвия “, припомняйки, че „ позитивен резултат по този въпрос беше реализиран на срещата на върха в Мадрид “.
Засега ръководещата коалиция като цяло е подкрепила предлагането на Министерството на защитата за въвеждане на държавна отбранителна работа, само че не са изключени и още усъвършенствания в съответния законопроект. Припомнете си, че в най-големите страни от НАТО няма набор - и няма да го вкарват. Това поражда боязън измежду част от жителите на балтийските страни, че им е отредена ролята на пушечно месо. И в случай че наборната тегоба в действителност бъде въведена в Латвия, предизвестията за увеличение на броя на отводите за латвийско поданство в действителност може да станат действителност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ