Просвещението
Квантовата механика не дава никакви причини в интерес на съществуването на Бог. Тя го прави косвено, излагайки причините си против философията на материализма, която е главният интелектуален съперник на вярата в Бог в актуалния свят.
Материализмът е атеистичната философия, която твърди, че цялата действителност се свежда до материята и нейните взаимоотношения. Тя получава развиване, защото хората от дълго време са се отдалечили от средновековния мрак и започнаха да имат вяра в науката, а науката учи точното взаимоотношенията на материята. Хората считат, че физиката е посочила, че материалният свят е затворена причинно-следствена система (която не ни разрешава да пътуваме във времето), лимитирана от всички прояви на нефизическата действителност – в случай че такава несъмнено съществува. Тъй като нашите мисли и мозъци въздействат на физическият ни свят, то това значи, че те самите би трябвало да са физически феномени. В нашия свят няма място за душата или свободната воля, тъй като за материалистите ние сме просто една „ консуматорската машина “.
Квантовата механика, колкото и да е необичайно,
оспорва материалистичния взор върху нещата. Юджийн Вигнер, Нобелов лауреат по физика, споделя, че материализмът – най-малко във връзка с човешкия разум – „ не е разумно съчетаем с същинската квантова механика “. Ръководейки се от основите на квантовата механика, сър Рудолф Пайерлс, различен бележит физик от 20-ти век, сподели, че „ концепцията, че можете да опишете във физически термин всички функционалности на индивида, в това число знанието и съзнанието, е несъстоятелна. “
Как ще попитате вие, може квантовата механика да ви каже нещо за човешкия разум? Не е ли това работата на частиците и силите, разказани от физиката? Ако някой има вяра, че е допустимо (по принцип) – да даде цялостно физическо изложение на това, което се случва по време на измерването на мозъка, в това число мозъка на индивида, който прави измерването – то той ще се сблъска с някои компликации. Това е видяно още през 30-те години на предишния век от един от най-великите математици, Джон декор Нойман. Няма да навлизаме в детайлности на неговото есе, само че ще се опитаме да опишем в детайли неговите причини.
Всичко стартира с обстоятелството, че квантовата механика в действителност е вероятностна просвета. Разбира се, даже класическата физика (т.е. тази, която предшества квантовата механика и към момента се употребява за разнообразни цели) допуска вероятности, само че те не съществуват, в случай че има задоволително информация. Квантовата механика е радикално друга. Тя споделя, че даже да разполагаме с цялостна информация за положението на физическата система, законите на физиката могат единствено да предсказват бъдещите резултати. Тези вероятности са кодирани в система, наречена “вълнова функционалност “.
Добре прочут образец е концепцията за полуживота. Радиоактивното ядро се “разпада ” на дребни ядра и други частици. Ако избрани ядра имат интервал на полуразпад, да речем, час, това значи, че ядрата от този вид имат 50 % късмет да се разпаднат в границите на един час, 75 % късмет да се разпаднат за два часа и така нататък Уравненията на квантовата механика не могат да дефинират, по кое време радиоактивните частици ще се разпаднат, а единствено вероятността това да се случи в избран интервал от време. Това не важи за ядрата. Принципите на квантовата механика се ползват за всички физически системи и тези правила са неизбежни по своята същина.
Тук стартират проблемите.
Парадоксален, само че напълно логически факт, е че вероятността има значение единствено в случай че вероятността предсказва нещо несъмнено. С други думи, вероятността от събития, която е сред нула и 100, би трябвало да избере една от скалите в избран миг, в противоположен случай няма да е възможност.
Основното уравнение, което е отговорно за смяната на вълновата функционалност във времето (уравнението на Шрьодингер), не е отговорно за обстоятелството, че вероятността ненадейно ще избере 0 или 100 %, само че постулира, че то гладко ще се влее в нещо, което е над нулата и по-малко от 100. Радиоактивните ядра са добър образец. Уравнението на Шрьодингер гласи, че “вероятността за оцеляване ” на ядрото (т.е. вероятността то да не се разпадне) стартира от 100% и последователно понижава до 50% (след един полуживот), до 25% (след два полуживоти) и така нататък, само че в никакъв случай не доближава нула. С други думи, уравнението на Шрьодингер извежда единствено вероятността за раздробяване, само че не и самото раздробяване. Ако настъпи разпад, вероятността за “оцеляване ” ще бъде 0.
Сега дано помислим, по какъв начин мозъкът се вписва в този натюрморт? Традиционно се счита, че има “определени събития ”, вероятността за които в квантовата механика се пресмята вследствие на “измерване ” или “наблюдение “. Ако някой желае да види дали ядрото се е разпаднало, да вземем за пример благодарение на брояча на Гайгер, то той или тя получава безапелационен отговор – да или не. Очевидно в този миг вероятността ядрото да се разпадне би трябвало да доближи или до нула, или до 100 %, защото наблюдаващият ще получи избран резултат. Това е здрав разсъдък. Вероятностите за резултата от даденото събитие се свеждат до знанието на някой различен.
Традиционната интерпретация на вероятността
в квантовата механика – и „ вълновата функционалност “, която я разказва се свежда до равнището на знание на наблюдаващия. Както се изрази известният физик сър Джеймс Джинс, вълновите функционалности са „ вълните на знанието “. Знанието на наблюдаващия и вълновата функционалност, която го разказва, прави къс скок до съответен резултат, когато той или тя желае да знае сигурно резултата от следствието (известният „ квантов скок “, прочут като „ колапса на вълновата функционалност “). Това значи, че има освен това, което влиза в деяние, когато знанията се трансформират без значение от физическите процеси.
Защо въобще би трябвало да приказваме за познания и разсъдък? Може ли неодушевен обект (същият брояч на Гейгер) да мери това, от което се нуждаем? Тук поражда проблем, който е разказан от същия декор Нойман. Ако “наблюдателят ” е физически обект, като брояча на Гайгер, някой ще би трябвало да опише огромната вълнова функционалност, която ще включва освен измерения обект, само че също и наблюдаващият. Според уравнението на Шрьодингер и огромната вълнова функционалност също няма да се срути. Тоест, до момента в който са включени единствено физическите детайли, посочени в уравнението, вероятностите няма да скочат.
Ето за какво, когато Пайерлс се зачуди дали една машина може да бъде наблюдаващ, то той споделя „ не “, обяснявайки, че „ квантовата механика е разказана от позиция на знанието, а знанието изисква някой, който знае “.
В тази интерпретация действителността е разграничена на доста последствия, съответстващи на всички вероятни резултати от развиването на всички физически обстановки. Ако вероятността за събитие е 70%, то това няма да се случи в нулев или 100 процентов случай, а ще остане 70 %. Представете си, че имате две действителности, в едната от които ядрото се е разпаднало, а в другата не и вие сте наблюдаващ на едно от събитията. Или не вие, а вашата „ друга “ версия, в другата действителност. В многосветската картина на света вие съществувате в безконечен брой благоприятни условия. В някоя от действителностите четете тази публикация, в друга вие спите, до момента в който в друга въобще не сте родени.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
©
Внимание! Всяко цялостно или отчасти прекопирване на материали на без документално позволение и пряк линк към истинската обява на, в това число от други електронни запаси, ще се счита за жестоко нарушаване на Закона за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност на Република България. си резервира правото да реагира на сходни нарушавания в това число по правосъден ред.
Любопитно Наука