Културата ще става все по-нездравословна и човечеството ще трябва да

„ Културата ще става все по-нездравословна и човечеството ще би трябвало да трансформира педагогическия развой от ден на ден в възстановителен развой против това, което разболява в околната среда. ”
Рудолф ЩАЙНЕР, „ Педагогическо изкуство ”

През 1919 година притежателят на фабрика „ Валдорф-Астория ”, цигареният индустриалец Емил Молт, предлага на доктор Рудолф Щайнер да провежда нова учебна форма за децата на служащите. Щайнер основава педагогичен способ, в чийто център на образование и образование стои индивидът – със своята ярка характерност, характерни гении, потребности, усеща и воля. Още същата година в Щутгарт порти отваря първото Щайнерово валдорфско учебно заведение. Днес в света съществуват над 3500 детски градини, учебни заведения и институти, които се доверяват на валдорфската педагогика, а времето е най-големият очевидец за триумфа на революционния способ на огромния мъдрец, който има вяра, че „ Детето би трябвало да се приема с страхопочитание, да се възпитава в обич и да се пуска на независимост ”.

За доверието и свързаността сред деца, учители и родители, креативното откривателство, уважението към природата, педагогиката като изкуство и търсенето на нови простори за човешката душа – разговаряме с Весела Еленкова, преподавател по британски език в ЧСУ „ Проф. Николай Райнов ” с валдорфска методика на преподаване в София – специално за Web Stage.

(Весела Еленкова, © персонален архив)

Валдорфската педагогика – наука ли е тя или изкуство, креативен развой?

За мен валдорфската педагогика е нещо живо, развой, който потегля от личността на учителя – той може да бъде потребен на децата единствено когато работи върху себе си, развива себе си. През 1919 година Щайнер написа една къса брошура, „ Същност на обществения въпрос ”, обезпокоен от това, че нито социализмът, нито капитализмът в действителност разказват вярно света, в който живеем. В нея споделя, че пролетарият е единственият, в чието схващане има единствено научно мислене. За неговите ръководители или бюргерите – собствениците на заводи, всички тези високообразовани хора, за тях мисленето е единствено едно „ чекмедже ” във вътрешния живот. Докато съзнанието на служащите е цялостно само с мисловни структури, прекратена е връзката с духа, уникалността, етичността, характерността, с душата и възприятията на индивида. Глава цялостна с непознати мисли. Според Щайнер главната мощ, която може да реши обществения въпрос, е самостоятелната връзка на индивида с неговите душевно-духовни сили и свързаността сред хората.

Идеята на валдорфската педагогика е мисленето да бъде едно от „ чекмеджетата ” на вътрешния свят. Затова до 8-ми клас децата се образоват най-вече по артистичен метод и посредством съпреживяване, като при поднасянето на образователния материал учителят стартира от цялото и последователно насочва децата към неговите съставни елементи. Това, което учителят показва, е нужно да се свърже с въображението и възприятието, да бъде жив, запалващ облик. Като преподавател задачата е да създадеш богата просветителна среда, в която всяко дете да се развива самостоятелно, само че и да го научиш и да работи. Ученето и работенето са съществени полезности във валдорфското учебно заведение.

Друга доста присъща линия на валдорфската педагогика е основаването на общественост. Щайнер е имал концепция за образуването на общности, в които се срещат всички заинтригувани страни и работят дружно. Когато процесът сред учителите, родителите и децата е общ, тогава ти в действителност можеш да учиш, да твориш и да създаваш привички посредством образец. Например в почивните дни се събира група от родители, учители и деца и всички дружно почистват двора на учебното заведение, грижат се за градината, засаждат цветя и зеленчуци.

Щайнер прави същинска гражданска война в образованието, създавайки тази нова педагогика, която става все по-актуална през днешния ден. Какво стои в нейния център?

Да, когато това придвижване поражда преди 100 години, концепциите му в действителност се дефинират като гражданска война в образованието. Всъщност Щайнер е бил визионер, той е вярвал, че би трябвало да се съобразим с природата на детето, би трябвало да знаем по какъв начин протича неговото развиване. Целта е да удовлетворяваме съответно потребностите на децата съгласно техните възрастови особености – в богата просветителна среда с доста тесни междупредметни връзки. Защото светът е цялостен и няма потребност да пълним главите на децата с разпокъсаните мъртви неща – думи и числа, които нямат връзка с практиката. Идеята е децата да имат вълнуващи, непрекъснато разрастващи се облици. А това се случва последователно, съгласно способността им в даден миг да възприемат образователното наличие и да го свържат по жив метод със своето въображение – едвам по-късно се минава към разбирането. Много е значима връзката сред предучилищното и учебното обучение, тъй като таман там се залагат основите на навиците и понятията, които ще бъдат развити едвам по-късно, в учебна възраст. В детската градината и началните класове в учебно заведение главният педагогичен метод е правилото на имитацията. В учебно заведение децата следват любящия престиж. В гимназията у тях се възпитава сериозното мислене, посредством доверие в детето. Това е обвързвано с детското развиване.

От 0 до 7 години се развива физическото тяло и децата се възпитават в признателност. Учиш ги посредством образеца си. Те попиват жестовете на възрастните и когато възрастните демонстрират признателност един към различен, децата усвояват това от тях. Основната полезност е благодарността.

От 7-14 години се развива прочувствената просветеност, възпитават се възприятията. Затова тук учителят може да влияе най-силно посредством музиката, изкуствата, да разреши у детето последователно да се разсъни любовта към природата, чувството за другия, за свързаността с цялото. Тук главната полезност е любовта.

След 14 години, когато се построява Азът на индивида, възпитаваме сериозното мислене. Тук полезността е дългът. Децата следят дейностите на хората в близост и изследват своите ползи, последователно насочвайки се към своя избор в живота.

Във вашето учебно заведение не се пишат оценки. Как оценявате децата?

При валдорфската педагогика концепцията не е да се състезаваме между тях. Не е аз, с доста думи, да убедя теб, че съм Номер 1. Идеята е аз в себе си всеки ден да отивам една крачка по-напред, да мога да се изправям пред провокациите, да мога със себе си да се състезавам, да се науча да бъда самоуверен, да споделям светлината, креативния развой с другите, а не да се съпернича с тях. Затова няма оценки. Иначе вършим проби и означаваме къде децата са сбъркали – в процеса на образование противоположната връзка от учителя е доста значителен детайл. Важно е децата освен да знаят да считат, да четат и да пишат, да имат прочувствени и обществени компетентности, а да могат да ползват знанията си на процедура, както и да изградят своя персонална тактика за учене. Учителят съпътства детето с доверие – оказва помощ му да преодолее сложните моменти, да се оправя независимо, да натрупа задоволително умения, с които пълноценно да способства за разрешаването на проблемите на обществото на бъдещето, в което то ще живее. Така, че неписането на оценки не значи, че не наблюдаваме резултатите от процеса на образование.

Какви са твоите усещания от днешните деца и родители?

Според мен едно от най-осакатяващите неща, които се случват в нашето общество, и мисля, че има исторически корени, е че доста треперим над децата. И те не съумяват да се почувстват като обособени човеци – да поемат личните си отговорности и задания, да се научат да вървят на личните си крайници. Често родителите са хипер-протективни. Двигателната интензивност, да вземем за пример, е доста значима за интелектуално развиване за детето. За да можеш да четеш, ти би трябвало да можеш да се ориентираш в пространството. За да можеш да се ориентираш в пространството, би трябвало да имаш такава умелост – да си падал, да си ставал. Предпазването от такива неща поврежда когнитивното развиване на децата. Едно от най-важните неща при развъждането на децата е те да не бъдат товарени с вземането на решения, за каквито се изисква зрялост на възрастен. Да им бъде задавана здравословна и безвредна рамка, тъй че в действителност да научат каква са техните права и отговорности. Децата би трябвало да научат, че свободата е отговорност.

За днешните деца поддържам схващането, че са борци, пристигнали да трансформират света. И ужасно им се веселя. Носят огромен  капацитет. Смятам също, че ние сме тези, които не могат да отговорят на техните потребности. Да им създадем средата, в която да развият капацитета и големите си заложби. Те не са глупави и мързеливи, имат доста и разнообразни гении. Искрено имам вяра, че всяко потомство стъпва върху раменете на предходното. А новото потомство идва с чудесни компетентности и интелигентности, които ние би трябвало да позволим да се развият – не като тъпчем децата с информация, а като им осигурим подтикващ подтекст, в който да развиват интелигентностите си. Да работим с тъй наречените „ просвета на грешката ” – това значи аз като преподавател всеки ден да си задавам въпроса, мога ли да отговоря съответно на потребностите на децата и всеки ден да узнавам нови и нови неща. Ако учителят е непознат на живота, той не може да бъде потребен на децата.

Вижте повече на: ЧСУ „ Проф. Николай Райнов ”

Черната дъска като произведение на изкуството – част от ежедневната работа в ЧСУ „ Проф. Н. Райнов ”, София

Снимки: Весела Еленкова @ персонален архив; ЧСУ „ Проф. Н. Райнов ”