Мистериозен пенсионер дал на НИМ най-старата книга в света
Култът към трите нимфи става един от главните сюжети на италианското Възраждане 
Златната орфическа книга пази тайната дали етруските са траки
Когато през 2003 година един мъж на 78 години почукал на вратата на проф. Божидар Димитров (1945-2018 г.) в НИМ, с цел да му съобщи пакетче, побиращо се в дланта му, никой не вярвал, че находката ще подреди националната ни съкровищница до най-големите и богати музеи в света. Директорът на НИМ доцент Бони Петрунова научава от предшественика си историята на предмета, който към този момент 20 години вълнува мозъците и въображението на учените у нас и в Европа - Златната орфическа книга. Тайнственият пенсионер споделил единствено, че желае да остави предмета в НИМ, тъй като го
--> разкрил в българска земя, когато бил боец
Това се случило през 1955 година някъде по долното течение на Струма.
Находката е книга с размери 5 на 4,4 сантиметра. Сглобена е от шест страници от съвсем 24-каратово злато, свързани със златни пръстени. Тя е в съвършено положение, разпростира се с лекост, като че ли е направена през вчерашния ден. А в действителност е направена преди повече от 2 500 години. На страниците на това неповторимо произведение на изкуството има изображения и текстове. Рисунките са на стилизирано мъжко животно с рога, кон, грифон, траурен предмет, лира. На корицата са изобразени двама мъже, които носят предмет на кол. Той доста наподобява на металните съдове, които в древността се употребявали като урни при погребалните практики. Мъжете са с шапки, наподобяващи бомбета - част от обичайното облекло на етруските, което може да се види по техните характерни червени вази. Това и присъщите особеностите на буквите дават първото изобретение - етруски текст, основан 600 години прочие Хр. Военновъздушни сили и " Франс прес " веднага
гръмват с вести за скъпата находка
и цитират Божидар Димитров, че достоверността на паметника е доказана от двама специалисти - в София и в Лондон.
В света има няколко музея на етруските - тази митична и високоразвита цивилизация, обитавала 12 градове страни в северозападната част на Апенинския полуостров, днешна Токсана, дала цялото знание на Римската империя. Но нито един от тях не има толкоз цялостен и скъп монумент като Златната орфическа книга, споделя доцент Бони Петрунова.
Какво знаем за златните книги? Те са орфически, описват за погребалните практики и ритуали. Траките са имали такива, в античен Египет ги слагали върху покойниците, с цел да могат да преминат с лекост в отвъдния свят. Но до момента от златните книги са намирани единствено обособени страници.
Книгата в НИМ единствената в света
която е цяла и непокътната и дава опция да разберем по какъв начин тъкмо са изглеждали златните книги и какво е пишело в тях. Това е и най-старата книга в света.
Надписите на откритата край София книга още не са разчетени. По тях работят учени от НИМ и техни сътрудници от Западна Европа.
Но първите хипотези са, че текстовете са вълшебен - свързани с траурен обред.
Смята се, че книгата е направена по отношение на погребението на благородник, почитател на орфизма. Според Александър Фол учението се основава на концепцията за самоусъвършенстване и вярата в безсмъртието, които могат да се реализиран от отдадените (аристокрацията) в мистериалното познание.
Какво обаче прави ритуална орфическа книга на етруските в българските земи?
От една страна култът към Орфей в древността е бил измежду най-широко публикуваните и е напълно обикновено по днешните български земи да е имало негови почитатели. От друга - Златната книга повдига куп въпроси за
празнотите в историята на етруските
които историци и археолози още попълнят.
Учените не са на единно мнение от кое място тъкмо произлиза този загадъчен народ.
Официалната версия дава още Херодот, който споделя, че са пристигнали някъде от региона на Мала Азия. Генетично проучване от 2007 година потвърждава, че като генетика етруските са по-близко до днешните поданици на Измир и регионите в Мала Азия, в сравнение с до Италия, където е съществувала цивилизацията им. Но има и други хипотези. Най-сериозната от тях е, че са тракийци. И мотив в тази посока дава Златната книга. Грифонът на една от страниците е измежду най-често изобразяваните от тракийците митични животни. В Казанлък е открита даже гробница, която поради тях е наречена Гробницата с грифоните.
На тази база доста учени откриват и по-късна връзка - при прабългарите, защото
знакът на Тангра се припокрива
с някои от знаците в руническата книжовност на етруските, които след това възприемат гръцката и оставят надписи на старогръцки.
Също като траките, етруските са отделяли извънредно огромно внимание на задгробния живот и на метода, по който изпращат покойниците си. В това отношение Златната книга е нещо като магическа формула, която ще разреши на душата да премине в отвъдното, споделя доцент Петрунова. И споделя прелюбопитна връзка в погребалните ритуали.
Етруските са били фенове на гадаенията и на магиите. Едното от гадателствата им е било осъществявано с яйце. Намерени са документи, в които е разказан целият обред - по какъв начин се подготвя яйцето, по какъв начин жрецът го обикаля в цялостно безмълвие, а след това го чупи и гадае по жълтъка и белтъка и така нататък Това обаче по чудноват метод се свързва и с българските земи, където на няколко места се срещат погребални ритуали с сложено яйце в гроба. Аз самата съм откривала в Североизточна България погребения, при които в гроба има гърне с сложено яйце вътре. Тези погребения са средновековни, само че ясно приказват за антична традиция, запазила се през вековете, изяснява шефът на НИМ.
Какво написа в Златната орфическа книга
занапред ще излиза наяве. Писмеността на етруските и до ден-днешен не е напълно разчетена. Буквите са основани върху старогръцката писменост и по-късно залягат в основата на латинското писмо. Самият език на етруските, който няма роднинство с никой от сегашните европейски езици, досега остава частично неясен.
И още веднъж повдига въпроса има ли ли са траките книжовност и би трябвало ли съществуването й да се отхвърля, тъй като не е открита?
Вече е потвърдено, че етруските, живели в северозападна Италия, са потомци на траките. В над 10 хиляди надписа, некрополи, остатъци от градове и творби на изобразителното изкуство в Италия се крият доказателства за специфичната роля на траките. Проф. В. Д’Амико прави връзка сред етруския господ Тина или Тана и Танри - Тенгри. Река на към 30 км от настоящето населено място Челе ди Булгерия носи името Танагро. Богинята-майка от Рокаглориоза дава величие посредством скришен знак. В Рокаглориоза, където са открити две тракийски погребения, най-вероятно е имало
втора българска преселническа вълна
Тракийският фетиш към трите нимфи, изобразявани в поза на мистично хоро, става по-късно един от главните сюжети на италианското Възраждане. " През последните десетилетия северната част на Южна Европа се трансформира в център на многочислени находки, които слагат под въпрос досегашните знания за Бронзовата ера ", писа преди няколко години " Ди Велт ". Някои учени като езиковеда Харалд Хаман даже пазят тезата, че преди появяването на индогерманските племена там е съществувала така наречен " Дунавска цивилизация “, която е дала решителни културни импулси на гърците, твърди изданието. И оповестява, че през 2016 в Плевен е открита глинена плочка, която потвърждава съществуването на Дунавската цивилизация. Засега обаче западноевропейските учени остават скептично настроени, защото липсват научни изявления по тематиката.
Златната орфическа книга пази тайната дали етруските са траки Когато през 2003 година един мъж на 78 години почукал на вратата на проф. Божидар Димитров (1945-2018 г.) в НИМ, с цел да му съобщи пакетче, побиращо се в дланта му, никой не вярвал, че находката ще подреди националната ни съкровищница до най-големите и богати музеи в света. Директорът на НИМ доцент Бони Петрунова научава от предшественика си историята на предмета, който към този момент 20 години вълнува мозъците и въображението на учените у нас и в Европа - Златната орфическа книга. Тайнственият пенсионер споделил единствено, че желае да остави предмета в НИМ, тъй като го
--> разкрил в българска земя, когато бил боец
Това се случило през 1955 година някъде по долното течение на Струма.
Находката е книга с размери 5 на 4,4 сантиметра. Сглобена е от шест страници от съвсем 24-каратово злато, свързани със златни пръстени. Тя е в съвършено положение, разпростира се с лекост, като че ли е направена през вчерашния ден. А в действителност е направена преди повече от 2 500 години. На страниците на това неповторимо произведение на изкуството има изображения и текстове. Рисунките са на стилизирано мъжко животно с рога, кон, грифон, траурен предмет, лира. На корицата са изобразени двама мъже, които носят предмет на кол. Той доста наподобява на металните съдове, които в древността се употребявали като урни при погребалните практики. Мъжете са с шапки, наподобяващи бомбета - част от обичайното облекло на етруските, което може да се види по техните характерни червени вази. Това и присъщите особеностите на буквите дават първото изобретение - етруски текст, основан 600 години прочие Хр. Военновъздушни сили и " Франс прес " веднага
гръмват с вести за скъпата находка
и цитират Божидар Димитров, че достоверността на паметника е доказана от двама специалисти - в София и в Лондон.
В света има няколко музея на етруските - тази митична и високоразвита цивилизация, обитавала 12 градове страни в северозападната част на Апенинския полуостров, днешна Токсана, дала цялото знание на Римската империя. Но нито един от тях не има толкоз цялостен и скъп монумент като Златната орфическа книга, споделя доцент Бони Петрунова.
Какво знаем за златните книги? Те са орфически, описват за погребалните практики и ритуали. Траките са имали такива, в античен Египет ги слагали върху покойниците, с цел да могат да преминат с лекост в отвъдния свят. Но до момента от златните книги са намирани единствено обособени страници.
Книгата в НИМ единствената в света
която е цяла и непокътната и дава опция да разберем по какъв начин тъкмо са изглеждали златните книги и какво е пишело в тях. Това е и най-старата книга в света.
Надписите на откритата край София книга още не са разчетени. По тях работят учени от НИМ и техни сътрудници от Западна Европа.
Но първите хипотези са, че текстовете са вълшебен - свързани с траурен обред.
Смята се, че книгата е направена по отношение на погребението на благородник, почитател на орфизма. Според Александър Фол учението се основава на концепцията за самоусъвършенстване и вярата в безсмъртието, които могат да се реализиран от отдадените (аристокрацията) в мистериалното познание.
Какво обаче прави ритуална орфическа книга на етруските в българските земи?
От една страна култът към Орфей в древността е бил измежду най-широко публикуваните и е напълно обикновено по днешните български земи да е имало негови почитатели. От друга - Златната книга повдига куп въпроси за
празнотите в историята на етруските
които историци и археолози още попълнят.
Учените не са на единно мнение от кое място тъкмо произлиза този загадъчен народ.
Официалната версия дава още Херодот, който споделя, че са пристигнали някъде от региона на Мала Азия. Генетично проучване от 2007 година потвърждава, че като генетика етруските са по-близко до днешните поданици на Измир и регионите в Мала Азия, в сравнение с до Италия, където е съществувала цивилизацията им. Но има и други хипотези. Най-сериозната от тях е, че са тракийци. И мотив в тази посока дава Златната книга. Грифонът на една от страниците е измежду най-често изобразяваните от тракийците митични животни. В Казанлък е открита даже гробница, която поради тях е наречена Гробницата с грифоните.
На тази база доста учени откриват и по-късна връзка - при прабългарите, защото
знакът на Тангра се припокрива
с някои от знаците в руническата книжовност на етруските, които след това възприемат гръцката и оставят надписи на старогръцки.
Също като траките, етруските са отделяли извънредно огромно внимание на задгробния живот и на метода, по който изпращат покойниците си. В това отношение Златната книга е нещо като магическа формула, която ще разреши на душата да премине в отвъдното, споделя доцент Петрунова. И споделя прелюбопитна връзка в погребалните ритуали.
Етруските са били фенове на гадаенията и на магиите. Едното от гадателствата им е било осъществявано с яйце. Намерени са документи, в които е разказан целият обред - по какъв начин се подготвя яйцето, по какъв начин жрецът го обикаля в цялостно безмълвие, а след това го чупи и гадае по жълтъка и белтъка и така нататък Това обаче по чудноват метод се свързва и с българските земи, където на няколко места се срещат погребални ритуали с сложено яйце в гроба. Аз самата съм откривала в Североизточна България погребения, при които в гроба има гърне с сложено яйце вътре. Тези погребения са средновековни, само че ясно приказват за антична традиция, запазила се през вековете, изяснява шефът на НИМ.
Какво написа в Златната орфическа книга
занапред ще излиза наяве. Писмеността на етруските и до ден-днешен не е напълно разчетена. Буквите са основани върху старогръцката писменост и по-късно залягат в основата на латинското писмо. Самият език на етруските, който няма роднинство с никой от сегашните европейски езици, досега остава частично неясен.
И още веднъж повдига въпроса има ли ли са траките книжовност и би трябвало ли съществуването й да се отхвърля, тъй като не е открита?
Вече е потвърдено, че етруските, живели в северозападна Италия, са потомци на траките. В над 10 хиляди надписа, некрополи, остатъци от градове и творби на изобразителното изкуство в Италия се крият доказателства за специфичната роля на траките. Проф. В. Д’Амико прави връзка сред етруския господ Тина или Тана и Танри - Тенгри. Река на към 30 км от настоящето населено място Челе ди Булгерия носи името Танагро. Богинята-майка от Рокаглориоза дава величие посредством скришен знак. В Рокаглориоза, където са открити две тракийски погребения, най-вероятно е имало
втора българска преселническа вълна
Тракийският фетиш към трите нимфи, изобразявани в поза на мистично хоро, става по-късно един от главните сюжети на италианското Възраждане. " През последните десетилетия северната част на Южна Европа се трансформира в център на многочислени находки, които слагат под въпрос досегашните знания за Бронзовата ера ", писа преди няколко години " Ди Велт ". Някои учени като езиковеда Харалд Хаман даже пазят тезата, че преди появяването на индогерманските племена там е съществувала така наречен " Дунавска цивилизация “, която е дала решителни културни импулси на гърците, твърди изданието. И оповестява, че през 2016 в Плевен е открита глинена плочка, която потвърждава съществуването на Дунавската цивилизация. Засега обаче западноевропейските учени остават скептично настроени, защото липсват научни изявления по тематиката.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ