Малки решения за големи кризи
“Криза! ” е измежду обичаните ми клишета, с които хората оправдават тъпотии, присъщи за избрана възраст. В рецесия можеш да изпаднеш всеки път, без значение с кои цифри стартира ЕГН-то ти, и въобще не е наложително прекосяването от една в друга възрастова група да те събаря по този фаталистично-оправдателен метод.
Не си падам доста и по “мениджмънтите ”, само че спешният мениджмънт намирам за една много потребна идея, която с известни промени може да помогне на всеки барон Мюнхаузен да се изтегли за косата от блатото. Какво вършат огромните бизнеси и организации, когато се озоват в положение на рецесия? Викат си един или повече специалисти (колкото могат да си позволят) по ръководство на рецесиите, вършат фотография на настоящото състояние, т.е. събират наличната информация, вършат тези али-бали с разбора и синтеза и най-после излизат със незабавни ограничения, чието предприемане може и да не подсигурява, само че в забележителна степен усилва вероятността да се излезе от рецесията.
Спешни ограничения за справяне с рецесии в частния живот
Кризата по формулировка е положение на рисков стрес и – тествано – може да те споходи всеки път, само че най-често – когато по една, друга или доста аргументи си загубил най-важната връзка. Не, не връзката с кораба-майка, даже не с майка ти. Shit happens, когато загубиш връзката със себе си. Когато събитията са толкоз тегави и напрежението – толкоз огромно, че не просто е мъчно да издържиш. Трудно е да се върнеш към тези вътрешни устои, които съставляват твърдата почва под краката ти и които ти дават убеденост, че вселената не ти праща тествания, които не можеш да понесеш. Трудно до неспособност е да достигнеш до психическите си запаси, които ти разрешават да се издигнеш над хаоса и да артикулираш членоразделна мисъл за сполетялата те компликация. Когато си на дъното на пъкъла, нормално страстите са като вихър – висока скорост и високо налягане. Разумен живот по този начин мъчно вирeе, само че пък няма доста други благоприятни условия да се оцелее, с изключение на човек да си събере главата и да се опита да проясни умопомрачението. А даже при най-тежкото злополучие, изясняването стартира с няколко безумно елементарни “мерки ”, които работят безотказно.
Дишане
Бавното, надълбоко, осъзнато дишане постоянно успокоява и тялото, и мозъка. Концентрацията върху цикъла вдишване-издишване оказва помощ да върнем фокуса на вниманието и мислите във вътрешността към себе си. Емоциите стартират да се уталожват. Захранва мозъка с естествената му “дрога ” – О2. Не е съвпадане или случайност, че дишането е в основата на всички практики за реализиране на физическо и душевно благополучие – от класическия спорт през модерната йога до психотелесното течение в психотерапията. А и кой не си е казвал “Дишай! ” или “Брой до 10! ” в миг на огромен стрес? Това е основата на рядко скъп и високо ефективен табиет – така наречен проактивност, разказана най-добре от Стивън Кови в “Седемте навика на високоефективните хора ”.
Какво върша сега и по какъв начин се усещам?
Последното, което ни минава през главата, когато сме подложени на рисково натоварване, е да си задаваме изясняващи въпроси за себе си. Но доста оказва помощ. От една страна, това е идната стъпка в проактивността, от друга – по този начин продължава уталожването на страстите – на дъното стартира да се образува наслойка, а от горната страна – изясненост. Дефинирането на възприятията и страстите, дейностите, които са ни довели до тях, и мислите, до които пък са ни довели те, е фундаментално за яснотата (като контраст на присъщия за рецесията хаос), а тя пък ни дава късмет да се издигнем над нещата, да погледнем пейзажа “отвисоко ” и да си дадем сметка, че ситуацията рядко е на умиралка. Освен в случаите, в които безусловно е.
Физически извършения
Спортът безспорно и тествано е източник не просто на приятни чувства. Той е инжекция ендорфини в мозъка. Трудно се среща постоянно спортуващ човек, който да страда от липса на сила, от намален тонус или обилни здравословни проблеми. Физическата интензивност отвлича мисълта от черните и бели ядове и я концентрира върху преброяване и дишане. Ако не ви стига сила, спортът ще ви набави, в случай че ви е в остатък и не знаете какво да я вършиме, спортът ще ви помогне да я насочите нанякъде. При положително общо физическо положение и вярно осъществяване, няма по какъв начин да навреди.
Добър другар
Не може никой да ви издърпа за косата вместо вас, само че може да ви слуша, да задава въпроси, да ви служи като огледало и да дава съответни препоръки. Но най-много – да ви основава възприятие на принадлежност към значими човешки взаимоотношения. И това не може да го направи чужд. Може човек, на който имате доверие, споделяте общи полезности и с който сте си на един ум. Понякога още до момента в който си изливате душата, облаците стартират да се разнасят и се оформят контурите на решения и тактики или най-малко на изясненост. Важно е да изберете човек, който няма да ви засича на всяко второ изречение с “Това нищо не е! Ти да знаеш аз какъв проблем имам! ” и вместо “Я се стегни! ”, ще каже “Отпусни се! ”
Водене на дневник
Разбира се, не от вида “Мило дневниче, през днешния ден той ме погледна ”. Записвайте събитията, обстоятелствата, възприятията, мислите, постъпките, реакциите. “Извеждането ” на цялото това наличие от главата освобождава пространство и душевен запас за осмисляне, за разграничаване от субективната реалност, за обмисляне на следващи дейности. И въобще писането е отлично средство за излизане от положението стаза – ступорът, в който имаме свойството да изпадаме, когато ни сполети нещо, с което не знаем по какъв начин да се оправим
И накрая…
Съществуват избрания за това кои обстановки са спешни, само че въпреки всичко съм надълбоко уверена, че до момента в който за едни строшен нокът е въпрос на живот и гибел, за различен и счупената глава не е. Зависи от умеенето и способността да устояваме и да се оправяме, от нещата, които считаме за значими в живота, от това къде сме сега и къде бихме желали да стигнем. От отговорите на въпросите “Кой съм? ” и “Защо съм? ” А може да е доста по-просто: от това кое значение на китайския писмен знак за рецесия “вейжи ” избираме – заплаха или опция.
Има единствено един метод спешните обстановки да се преглеждат като благоприятни условия, като път за развиване, за израстване. Когато си си дал шанса да преминеш, да преживееш, да оцелееш след една, две, три, пет рецесии – зависи какъв брой великодушен е към теб животът – единствено тогава познаваш същински вътрешните си запаси и качества за справяне. Ако в никакъв случай никаква неволя не те е сполетявала, в случай че нищо не те е бутало в калта, няма от кое място да знаеш по какъв начин да се изправиш. А от рецесията е значимо да излезеш жив, може и със счупени нокти и унищожена прическа.
Инфо: https://www.jenatadnes.com
