Кръстът е пазител на цялата вселена; Кръстът е красотата на

„ Кръстът е страж на цялата вселена; Кръстът е хубостта на Църквата; Кръстът е одобрение на верните; Кръстът е популярност за ангелите и рана за демоните. “ (Светилен на празника).

Спасителната мощ на Кръста съпровожда целия ни живот – от раждането и до гибелта всеки от нас има собствен житейски кръст. Под него превиваме тил заради компликациите, заболяванията, скърбите, с които Господ ни посещава.

На всеки от нас се дава кръст съгласно силите му и Господ ни оказва помощ да го носим. Затова постоянно, когато падаме под тежестта на скърбите, ние би трябвало да се обръщаме към Господа и да молим да ни укрепи в нашето малко кръстоносене.

Днес ние тържествено означаваме празника Въздвижение на честния кръст Господен, само че към храма се движи голям брой народ безразличен към това ярко празненство.

Мнозинството хора не престават да живеят своя ежедневен живот, изпълнен с безредици, с ползи, с наслади, които нямат никакво отношение към това, което се случва в храма.

Мнозина християни са привикнали Църквата да бъде изтласкана в задния двор на живота, да бъде изгонена от културата, от живота, от учебното заведение – отвред.

Те сякаш са задоволени от това, че с пренебрежение им разрешават да извършват своите обреди, единствено да се държат безшумно и чинно и да не пречат на другите да строят своя живот – без Бог, без Христос, без религия, без молитва.

Тези, изтощени християни, към този момент съвсем и не помнят, какво е споделил Христос, когато е вървял към разпятието: ”В света скърби ще имате, само че дерзайте, Аз победих света ”.

Да почитаме Кръста значи да имаме вяра, че кръстният знак – е знак на едно потресаващо, само по смисъл проваляне, което се трансформира в победа и празненство.

Тайната на християнството и неговата победа е в радостната религия, че посредством разпнатия Спасител възсия в света Божията обич, откри се Царството, над което никой няма власт.

Само би трябвало да приемем Христа, да Го приемем с цялото си сърце, с всичката си религия, с всичката си вяра. Иначе никакви външни победи не биха имали смисъл.

В днешно време, когато кръстът се подценява от мнозина, както и Самия непринудено потърпевш и починал на него в жертва за нас Спасител; и както в антично време Той бил за иудеите сексапил и за елините безумство /1 Кор.1:23/, по този начин и през днешния ден за мъдреците на този век Той служи за сексапил и безумство. Но за вярващия човек кръстът е постоянно избавление, отбрана, освобождение, победа и мир.

Ежедневно, съгрешавайки волно и несъзнателно, подхвърляйки се на разнообразни изкуше­ния от невидими и забележими врагове и от личните си пристрастености, къде – в кого и какво ще намерим помощ и избавление?

Само в Христа и в кръста, единствено в безгранично великата и всеизкупителна Жертва, принесена за нас на Кръста; единствено с кръста ние се спасяваме всекидневно от нападенията на демоните и от всяка стихия на пристрастеностите, когато с религия и същинско смирение прибягваме към Христа; кръстът е нашият живот, нашето избавление, нашата мощ, нашата популярност, нашата победа.

Без кръста няма за никого избавление. Нека старателно да почитаме Кръста Христов и с обич да се покланяме на разпнатия на него Началник на живота, помнейки Неговия безконечен завет, насочен към нас от Кръста: „ Обичайте се един различен! “

Амин.

създател: Протойерей Яков Михайличенко, източник: СЛОВО ЗА КРЪСТОВДЕН