Изложба с красиви пейзажи на Стефан Първанов – Байката подредиха в Лом /снимки/
След десетилетия неявяване от обществения живот на града и цялостна давност, огромният художник Стефан Първанов – Байката се завърна в Лом със своите пейзажи, оповестиха от локалната администрация.
Това стана с помощта на самодейността на Община Лом „ Памет и респект “, която уважава персони и събития със забележителен принос в развиването и популяризирането на културата в Лом и района.
По мотив навършването на 110 години от рождението на художника Община Лом сподели 25 платна на създателя, обезпечени от Съюза на българските художници, Софийска градска художествена изложба и сбирките на Боян Радев и господин Иво Димитров.
Стефан Първанов – Байката е от тези художници, въздигнали и пренесли културата на Лом на национално равнище, и е от тези ломчани, които постоянно са подчертавали в своите биографии и обществени прояви, че са отсам.
Той е роден на 18 юни 1916 година в Лом. Завършва Художествената академия в София при огромните професори Никола Михайлов и Борис Митов. Дипломира се през 1946 година при проф. Илия Петров. Приет е за член на Съюза на българските художници едвам през 1967 година В най-активните си години остава в периферията, евентуално заради обезсърчителен генезис. Докато подписва картините си с името Стефан Първанов пред аудитория, на гърба им непроменяемо участва семейството Караджов, което подсказва родствена връзка с полковник Караджов от Втори на Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза конен полк в Лом преди 09.09.1944 година
Вглъбен в своя свят на багрите, Стефан Първанов – Караджов безшумно основава своите пейзажи „ Край София “, „ Княжево “, „ Панчарево “, обичания Балчик или Дунав. Творчеството му е отдадено най-вече на пейзажа. Негови обичани тематики са Дунавският край, природата на Северозападна България, старите къщи, дворове и градски кътчета от родния му Лом.
Картините му се отличават с лиричност, мек нюанс и сензитивност към светлината и атмосферата. Той дотам е предан на пресъздаването на природата, че сътрудниците му го назовават „ Художника на тишината “. И в действителност, при по-дълго съзерцание на творбите му фенът може да усети тази тишина или пък да долови със сетивата си атмосферата с аромат на борова гора, звук на бързей или птичи пой.
„ Байката “ е запомнен като надарен, непретенциозен и бохемски надъхан създател, останал настрана от шумната известност. В същото време е високо оценен в професионалните среди. Негови картини имат най-авторитетните държавни и частни галерии и сбирки в страната, като Националната художествена изложба, Софийската градска художествена изложба и редица самоуважаващи се галерии и частни сбирки. Негови произведения имат и галериите във Враца, Берковица, Вършец, Видин и Монтана. За страдание Лом не има нито една негова работа. Така както няма и нито една работа на най-значимия ни създател Маестро Кирил Петров. Искрено се надявам тези пропуски да бъдат поправени и ще направя всичко допустимо Лом да има най-малко по една работа на тези свои почтени чада.
Всички сътрудници и другари разказват Байката като извънредно чист, внимателен, учтив и тънък човек. Големият Тома Трифоновски разказва същността му като „ чиста като бързей душа, каквато може да бъде единствено душата на един мощно надарен човек “. Големият колекционер и познавач на Байката – Боян Радев, го наричаше човек с голямо сърце и огромна четка.
В Лом, когато не рисувал пейзажите си край Дунав, Байката обичал да седи на огромната остаряла железна скамейка край чинара и да следи минувачите. В дълбоките си джобове постоянно имал безчет захарни петлета, бонбони и лакомства, както и богатства дума, смешка и усмивка за ломските дечица, които постоянно се струпвали към него. Така евентуално отдаденият напълно на изкуството, без лично семейство, създател изразявал любовта към децата, които нямал.
Явно Байката е бил магнит за децата. Защото при започване на 40-те години в София едно мъничко момченце, по време на разходка със своята майка из центъра на столицата, спряло до рисуващия махленски художник. Момченцето се взряло в творбата и в ръката на художника, който нанасял своите линии върху една ломска диня на платното. Детето застинало пред натюрморта. Пуснало се от майка си и се хванало за Байката. В този момент в детинското схващане се случило това, което философите назовават философско учудване. Това философско учудване извикало в малчугана Божията искра и то отсекло на майка си: „ Мамо, аз един ден ще стана художник “. И детето станало един от най-великите художници на България за всички времена. Казвало се Иван Вукадинов. Малкият Иван от Ломница, Трънско, траял да посещава рисуващия чичко на улицата от Лом. След време ще има участия в изложения във Франция, Англия, Русия и Латвия. През 70-те години на XX век прави четири изложения в Рим, Арецо, Пиза и Гросето, което му оказва помощ да направи кариера в Италия още по времето на Студената война. Единственият български художник, който влиза в Американската енциклопедия за съвременно изкуство. Музеят във Ватикана желае да откупи негови платна още през 70-те години за рекордни суми, само че тогавашната власт отхвърля с претекста, че картините на Вукадинов са национално благосъстояние. На 10 октомври 2022 година негова картина публично става част от сбирката на Ватикана. Тя е предадена на куратора на секцията Микол Форти от българския министър на културата проф. Велислав Минеков в наличието на посланика на България към Светия трон. До края на дните си огромният Иван Вукадинов не стопира да показва уважението си към Стефан Първанов Караджов – Байката.
Художникът умира през 1994 година на 78-годишна възраст в старешки дом. Негова опора и поддръжка в последните му дни е огромният колекционер Боян Радев. Поклон пред паметта и на двамата.
Памет и респект пред делото на Стефан Първанов – Байката!
Кураторът на изложбата - писателят Бисер Тошев благодари особено от името на общината на председятеля на СБХ господин Любен Генов, на шефа на СГХГ госпожа Аделина Филева, на синът на Боян Радев - Боян Радев младши, както и на огромния колекционер господин Иво Димитров, които предоставиха 25 платна на Община Лом за изложбата. Водещият благодари особено и на кмета господин Цветан Петров, без който все по-честите и значими културни събития в града ни нямаше да се случат.
Така, с изключение на, че почитаме паметта на един важен и пропуснат създател, Община Лом сподели, че може да бъде мечтан и почитан сътрудник на огромните български културни институции и на най-значимите колекционери.
Изложбата ще продължи до 07.7.2026 година
Входът е свободен!
Това стана с помощта на самодейността на Община Лом „ Памет и респект “, която уважава персони и събития със забележителен принос в развиването и популяризирането на културата в Лом и района.
По мотив навършването на 110 години от рождението на художника Община Лом сподели 25 платна на създателя, обезпечени от Съюза на българските художници, Софийска градска художествена изложба и сбирките на Боян Радев и господин Иво Димитров.
Стефан Първанов – Байката е от тези художници, въздигнали и пренесли културата на Лом на национално равнище, и е от тези ломчани, които постоянно са подчертавали в своите биографии и обществени прояви, че са отсам.
Той е роден на 18 юни 1916 година в Лом. Завършва Художествената академия в София при огромните професори Никола Михайлов и Борис Митов. Дипломира се през 1946 година при проф. Илия Петров. Приет е за член на Съюза на българските художници едвам през 1967 година В най-активните си години остава в периферията, евентуално заради обезсърчителен генезис. Докато подписва картините си с името Стефан Първанов пред аудитория, на гърба им непроменяемо участва семейството Караджов, което подсказва родствена връзка с полковник Караджов от Втори на Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза конен полк в Лом преди 09.09.1944 година
Вглъбен в своя свят на багрите, Стефан Първанов – Караджов безшумно основава своите пейзажи „ Край София “, „ Княжево “, „ Панчарево “, обичания Балчик или Дунав. Творчеството му е отдадено най-вече на пейзажа. Негови обичани тематики са Дунавският край, природата на Северозападна България, старите къщи, дворове и градски кътчета от родния му Лом.
Картините му се отличават с лиричност, мек нюанс и сензитивност към светлината и атмосферата. Той дотам е предан на пресъздаването на природата, че сътрудниците му го назовават „ Художника на тишината “. И в действителност, при по-дълго съзерцание на творбите му фенът може да усети тази тишина или пък да долови със сетивата си атмосферата с аромат на борова гора, звук на бързей или птичи пой.
„ Байката “ е запомнен като надарен, непретенциозен и бохемски надъхан създател, останал настрана от шумната известност. В същото време е високо оценен в професионалните среди. Негови картини имат най-авторитетните държавни и частни галерии и сбирки в страната, като Националната художествена изложба, Софийската градска художествена изложба и редица самоуважаващи се галерии и частни сбирки. Негови произведения имат и галериите във Враца, Берковица, Вършец, Видин и Монтана. За страдание Лом не има нито една негова работа. Така както няма и нито една работа на най-значимия ни създател Маестро Кирил Петров. Искрено се надявам тези пропуски да бъдат поправени и ще направя всичко допустимо Лом да има най-малко по една работа на тези свои почтени чада.
Всички сътрудници и другари разказват Байката като извънредно чист, внимателен, учтив и тънък човек. Големият Тома Трифоновски разказва същността му като „ чиста като бързей душа, каквато може да бъде единствено душата на един мощно надарен човек “. Големият колекционер и познавач на Байката – Боян Радев, го наричаше човек с голямо сърце и огромна четка.
В Лом, когато не рисувал пейзажите си край Дунав, Байката обичал да седи на огромната остаряла железна скамейка край чинара и да следи минувачите. В дълбоките си джобове постоянно имал безчет захарни петлета, бонбони и лакомства, както и богатства дума, смешка и усмивка за ломските дечица, които постоянно се струпвали към него. Така евентуално отдаденият напълно на изкуството, без лично семейство, създател изразявал любовта към децата, които нямал.
Явно Байката е бил магнит за децата. Защото при започване на 40-те години в София едно мъничко момченце, по време на разходка със своята майка из центъра на столицата, спряло до рисуващия махленски художник. Момченцето се взряло в творбата и в ръката на художника, който нанасял своите линии върху една ломска диня на платното. Детето застинало пред натюрморта. Пуснало се от майка си и се хванало за Байката. В този момент в детинското схващане се случило това, което философите назовават философско учудване. Това философско учудване извикало в малчугана Божията искра и то отсекло на майка си: „ Мамо, аз един ден ще стана художник “. И детето станало един от най-великите художници на България за всички времена. Казвало се Иван Вукадинов. Малкият Иван от Ломница, Трънско, траял да посещава рисуващия чичко на улицата от Лом. След време ще има участия в изложения във Франция, Англия, Русия и Латвия. През 70-те години на XX век прави четири изложения в Рим, Арецо, Пиза и Гросето, което му оказва помощ да направи кариера в Италия още по времето на Студената война. Единственият български художник, който влиза в Американската енциклопедия за съвременно изкуство. Музеят във Ватикана желае да откупи негови платна още през 70-те години за рекордни суми, само че тогавашната власт отхвърля с претекста, че картините на Вукадинов са национално благосъстояние. На 10 октомври 2022 година негова картина публично става част от сбирката на Ватикана. Тя е предадена на куратора на секцията Микол Форти от българския министър на културата проф. Велислав Минеков в наличието на посланика на България към Светия трон. До края на дните си огромният Иван Вукадинов не стопира да показва уважението си към Стефан Първанов Караджов – Байката.
Художникът умира през 1994 година на 78-годишна възраст в старешки дом. Негова опора и поддръжка в последните му дни е огромният колекционер Боян Радев. Поклон пред паметта и на двамата.
Памет и респект пред делото на Стефан Първанов – Байката!
Кураторът на изложбата - писателят Бисер Тошев благодари особено от името на общината на председятеля на СБХ господин Любен Генов, на шефа на СГХГ госпожа Аделина Филева, на синът на Боян Радев - Боян Радев младши, както и на огромния колекционер господин Иво Димитров, които предоставиха 25 платна на Община Лом за изложбата. Водещият благодари особено и на кмета господин Цветан Петров, без който все по-честите и значими културни събития в града ни нямаше да се случат.
Така, с изключение на, че почитаме паметта на един важен и пропуснат създател, Община Лом сподели, че може да бъде мечтан и почитан сътрудник на огромните български културни институции и на най-значимите колекционери.
Изложбата ще продължи до 07.7.2026 година
Входът е свободен!
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ