Назад във времето на соца: Как Тодор Живков създаде бъдещите шампиони на България
Който е ходил в кампуса на Барселона, твърди, че това е най-хубавата и съвършено проведена спортна школа в света. При това извънредно продуктивна. От основаването си до през днешния ден кампусът е изхарчил малко над 200 млн. евро за спортни бази, хотели, заведения за хранене, заплати на скаутите и треньорите, пътни, ток, вода и така нататък
В същото време единствено цената на Лео Меси, който е прекарал там всичките си тийнейджърски години, е доста повече от въпросните 200 млн. Освен него сега в първия и втория състав на каталунците през днешния ден играят още 22 футболисти, които са напълно артикул на кампуса. Други 35 са трансферирани за близо милиард в разнообразни европейски грандове. Сред тях са Педро и Фабрегас, юношата си, който преди време Барса откупи, с цел да го употребява още веднъж за 3 години.
За в действителност изкушените от спорта обаче моделът на Барслона не е нещо ново. Такъв си имахме и ние в годините на социализма. Ако съпоставим разноските за основаването и издръжката на Барселона с тези на Спортното учебно заведение в Пловдив през 70-те и 80-те години на предишния век, ще забележим безусловно сходство във връзка с успеваемостта.
С тази разлика, че в тези времена не съществуваше днешният пазар на спортни гении. Училището до Гребната база в Пловдив е дало на света 8 олимпийски първенци, колкото цели огромни народи не съумяват да произведат и до през днешния ден. Освен Стефка Костадинова, Николай Бухалов, Стоян Делчев, Асен Златев, Ваня Гешева и останалите великани през годините, там са обучавани стотици огромни майстори в атлетиката, гребането, кану-каяка, гимнастиката, бокса и битката, щангите, волейбол, баскетбола и така нататък
Също като Барса и нашето учебно заведение си имаше хотели (наричани в тези времена пансиони), зали и игрища, кабинети за селекционерите и методистите, образователен и медицински център, а ползваше и Научно-приложната лаборатория към тогавашния БСФС. Но тъй като през днешния ден разсъждаваме за храненето на днешните възпитаници, ще разкажем за знамения стол на Спортното Той не блестеше с разкош, само че по качеството на храната, подбора на продуктите и организацията на процеса можеше да се мери и с най-скъпия ресторант. Такива бяха партийните повели, тъй като всички знаеха крилатите изречения на Лютви Ахмедов – „ Рънътъ, праи борбътъ “ и „ Партията рани, ние борим “.
Та – по какъв начин беше проведено храненето на бъдещите първенци в стола на Спортното учебно заведение? Първо – случваше се по 5 пъти дневно за всички възпитаници – закуска заран в 7, обяд от 12,30 до 14 и вечеря след 18,30. И две междинни леки подхранвания в 10,00 и 16,00. За всички гозби се набираха свежи артикули, доста от тях непосредствено от производителите (тогава те не бяха частници в по 2-3 декара или 5 крави във фермата, а огромни земеделски стопанства, обвързани със съответните преработватели).
Лелките, които забъркваха манджата, можеха да сложат в джоба днешните диетоложки, които обикалят от заран до вечер телевизионните студия, а на тогавашния основен готвач „ шефовете “ Манчев, Ути и Петров единствено би трябвало да носят вода. Защото едно е да направиш някое засукано гурме за двама с артикули за 50 лв., а друго е да нахраниш вкусно и здравословно 1000 млади спортисти, освен това за не повече от 300 лв..
Купоните в Спортното бяха 3 типа – жълти, зелени и червени. Срещу тях се оферираше храна с друга калоричност и асимилиране на въглехидратите и протеините. Мазнините при жълтите купони нямаше, тъй като с тях се хранеха гимнастичките със стругованите тела и леките категории в щангите, бокса и битката. Зелените купони бяха за междинните категории, множеството дисциплини на атлетиката, гребането, кану-каяка, джудото и футбола. Червените купони бяха за тежката артилерия – хвърлячи на гюле и диск, волейболисти и баскетболисти и исполините в щангите и битката. В стола съществуваше непоколебим ред и никой не можеше да получи храна, която не му е отредена съгласно спорта и категорията. Но всичко беше вкусно и гладни нямаше. Най-богат естествено беше обядът – топла или студена супа; хубава гозба или печено със селена салата за главно и наложително десерт – плод или сладкиш, изработен на място. Закуската конкурираше днешните шведски маси, а вечерята бе лека, както повеляват разпоредбите на здравословното хранене.
И още нещо за сравнението с Барса. За кампуса в Каталуния там описват, че ресторантът е едно от основните места, където се коват първенците. Защото по график подрастващите гарнитури се хранят дружно със звездите от представителния отбор. Примерно през днешния ден на масата на Меси са „ десетките “ от набор 2005, на следващия ден тези от 2008 и така нататък Че то и при нас си беше същото, само че не по график, а всеки ден. Сядаш на масата на Стоян Делчев, той ти оказва помощ с ножа за пържолата, а след това те праща за още малко самун. А ти разбираш, че огромният първенец не е някакъв извънземен, а най-обикновен човек като теб. И ти също можеш да стигнеш до върховете някой ден.
Така че в Барса не са разкрили топлата вода. Лошото е, че ние по някаква причина врътнахме кранчето на оff. И в този момент нито столът в Спортното е наред, нито ученическото хранене, нито спортът ни като цяло.
Източник: socbg.com
В същото време единствено цената на Лео Меси, който е прекарал там всичките си тийнейджърски години, е доста повече от въпросните 200 млн. Освен него сега в първия и втория състав на каталунците през днешния ден играят още 22 футболисти, които са напълно артикул на кампуса. Други 35 са трансферирани за близо милиард в разнообразни европейски грандове. Сред тях са Педро и Фабрегас, юношата си, който преди време Барса откупи, с цел да го употребява още веднъж за 3 години.
За в действителност изкушените от спорта обаче моделът на Барслона не е нещо ново. Такъв си имахме и ние в годините на социализма. Ако съпоставим разноските за основаването и издръжката на Барселона с тези на Спортното учебно заведение в Пловдив през 70-те и 80-те години на предишния век, ще забележим безусловно сходство във връзка с успеваемостта.
С тази разлика, че в тези времена не съществуваше днешният пазар на спортни гении. Училището до Гребната база в Пловдив е дало на света 8 олимпийски първенци, колкото цели огромни народи не съумяват да произведат и до през днешния ден. Освен Стефка Костадинова, Николай Бухалов, Стоян Делчев, Асен Златев, Ваня Гешева и останалите великани през годините, там са обучавани стотици огромни майстори в атлетиката, гребането, кану-каяка, гимнастиката, бокса и битката, щангите, волейбол, баскетбола и така нататък
Също като Барса и нашето учебно заведение си имаше хотели (наричани в тези времена пансиони), зали и игрища, кабинети за селекционерите и методистите, образователен и медицински център, а ползваше и Научно-приложната лаборатория към тогавашния БСФС. Но тъй като през днешния ден разсъждаваме за храненето на днешните възпитаници, ще разкажем за знамения стол на Спортното Той не блестеше с разкош, само че по качеството на храната, подбора на продуктите и организацията на процеса можеше да се мери и с най-скъпия ресторант. Такива бяха партийните повели, тъй като всички знаеха крилатите изречения на Лютви Ахмедов – „ Рънътъ, праи борбътъ “ и „ Партията рани, ние борим “.
Та – по какъв начин беше проведено храненето на бъдещите първенци в стола на Спортното учебно заведение? Първо – случваше се по 5 пъти дневно за всички възпитаници – закуска заран в 7, обяд от 12,30 до 14 и вечеря след 18,30. И две междинни леки подхранвания в 10,00 и 16,00. За всички гозби се набираха свежи артикули, доста от тях непосредствено от производителите (тогава те не бяха частници в по 2-3 декара или 5 крави във фермата, а огромни земеделски стопанства, обвързани със съответните преработватели).
Лелките, които забъркваха манджата, можеха да сложат в джоба днешните диетоложки, които обикалят от заран до вечер телевизионните студия, а на тогавашния основен готвач „ шефовете “ Манчев, Ути и Петров единствено би трябвало да носят вода. Защото едно е да направиш някое засукано гурме за двама с артикули за 50 лв., а друго е да нахраниш вкусно и здравословно 1000 млади спортисти, освен това за не повече от 300 лв..
Купоните в Спортното бяха 3 типа – жълти, зелени и червени. Срещу тях се оферираше храна с друга калоричност и асимилиране на въглехидратите и протеините. Мазнините при жълтите купони нямаше, тъй като с тях се хранеха гимнастичките със стругованите тела и леките категории в щангите, бокса и битката. Зелените купони бяха за междинните категории, множеството дисциплини на атлетиката, гребането, кану-каяка, джудото и футбола. Червените купони бяха за тежката артилерия – хвърлячи на гюле и диск, волейболисти и баскетболисти и исполините в щангите и битката. В стола съществуваше непоколебим ред и никой не можеше да получи храна, която не му е отредена съгласно спорта и категорията. Но всичко беше вкусно и гладни нямаше. Най-богат естествено беше обядът – топла или студена супа; хубава гозба или печено със селена салата за главно и наложително десерт – плод или сладкиш, изработен на място. Закуската конкурираше днешните шведски маси, а вечерята бе лека, както повеляват разпоредбите на здравословното хранене.
И още нещо за сравнението с Барса. За кампуса в Каталуния там описват, че ресторантът е едно от основните места, където се коват първенците. Защото по график подрастващите гарнитури се хранят дружно със звездите от представителния отбор. Примерно през днешния ден на масата на Меси са „ десетките “ от набор 2005, на следващия ден тези от 2008 и така нататък Че то и при нас си беше същото, само че не по график, а всеки ден. Сядаш на масата на Стоян Делчев, той ти оказва помощ с ножа за пържолата, а след това те праща за още малко самун. А ти разбираш, че огромният първенец не е някакъв извънземен, а най-обикновен човек като теб. И ти също можеш да стигнеш до върховете някой ден.
Така че в Барса не са разкрили топлата вода. Лошото е, че ние по някаква причина врътнахме кранчето на оff. И в този момент нито столът в Спортното е наред, нито ученическото хранене, нито спортът ни като цяло.
Източник: socbg.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ