Срещата на върха на НАТО: опит за възстановяване на западния глобализъм след Тръмп
, която се организира в Брюксел на 14 юни, се трансформира в централна част на низ от три огромни срещи на водачите на водещите организации на западния свят, поради които американският президент Джо Байдън отлетя за Европа. Те предшестват срещата му с съветския президент Владимир Путин в Женева на 16 юни, написа за ТАСС Денис Дубровин.
Срещата на върха на групата на седемте (Г-7) се организира във Англия от 11 до 13 юни, а срещата на върха сред Европейски Съюз и Съединени американски щати е в Брюксел през днешния ден, на 15 юни. Резултатите в комплекс с останалите срещи на върха.
И макар че срещата на върха сред Европейски Съюз и Съединени американски щати към момента не се е състояла, разбор на нейния дневен ред на фона на двете минали срещи на високо ниво към този момент ни разрешава да очертаем главните цели и първите резултати от тази поредност от съвещания.
Три в едно
е тип идеологически мозъчен концерн на западния свят, НАТО е главната военно-политическа конструкция, Европейският съюз е икономическа районна организация, която дружно със Съединени американски щати съставлява до половината от международния Брутният вътрешен продукт. По този метод поредно извършените срещи на върха и на трите организации се трансфораха в самобитно сверяване на часовниците на западните страни по едно и също време във всички сфери: идеологическа, военнополитическа, икономическа, финансова.
Глобални провокации
Основната цел на трите срещи на върха бе да се показва, че единството на световния Запад с появяването на Байдън е възобновено, разликите от времето на републиканеца са забравени. Сега както европейските водачи, по този начин и Американската демократична администрация се интересуват от възобновяване на трансатлантическите връзки, даже в случай че това изисква взаимни отстъпки и отстъпки от някои от техните ползи.
Единството е нужно на Запада като въздух, в случай че желае да резервира господството си в света,. Тук би трябвало да бъде направена значима отметка - Пекин закономерно се преглежда като главен съперник от Вашингтон. В европейските страни тази позиция се споделя на първо място от атлантическите политици и глобалисти, които обичайно работят като съществени съдружници на Америка и които през днешния ден заемат основни позиции в институциите на Европейски Съюз. За европейските политици, които са по-фокусирани върху отбраната на националните ползи на своите страни, Китай не е зложелател - той е водещ търговски сътрудник и главен източник на вложения. Сега обаче те не дефинират европейския дневен ред.
Темата за ограничението на Китай се трансформира в една от основните тематики в заключителното изказване на срещата на върха на Г-7. Китай беше приет за източник на „ систематични провокации “ от позиция на военнополитическата сигурност на страните от НАТО в заключителния документ на срещата на върха на алианса. Тези групови изказвания демонстрират, че европейските страни са изцяло подготвени да се причислят към Съединените щати в актуалното изостряне на връзките с Пекин.
Американски призрачен сън
Съединените щати и европейските глобалисти в този момент се пробват да избегнат най-лошия геополитически сюжет за тях: съюз сред водещия боен противник на Съединени американски щати, Русия, с водещия стопански противник Китай, който също така бързо построява своята военна мощност.
Неслучайно окончателният документ на срещата на върха на НАТО показва угриженост по отношение на взаимните военни учения сред Русия и Китай, а на срещата на върха ЕС-САЩ се чака да се договорят специфични формати на съвещания за.
Срещу мечката и дракона
Съединените щати имат вяра, че имайки на разположение поддръжката на НАТО и като разследване от това големите благоприятни условия за планиране на сили по съветските граници, те са в положение да поддържат постоянен боен баланс в връзките с Руската федерация. От друга страна, изоставяйки комерсиалната борба с Европейски Съюз, прекратявайки комерсиалните войни от ерата на Тръмп, както и приемайки непазарни механизми за ограничение на комерсиалното, капиталовото и софтуерното въздействие на Китай върху европейския и китайския пазар, Съединени американски щати, Европейски Съюз и други страни от груповия Запад, в това число Обединеното кралство, Австралия, Канада, Япония (западна страна от геополитическа гледна точка), ще могат дълго време да се опълчват на Китай.
И тъкмо за това Байдън има намерение да приказва на срещата на върха с Европейски Съюз: преустановяване на разгърнатите от Тръмп търговски войни за стомана и алуминий, разрешаване на съвсем 20-годишния търговски спор сред Boeing и Airbus, разискване на екологичната стратегия, включително допустимо въвеждане на налози върху артикули в страни с нараснали излъчвания на парникови газове, отбрана на стратегическите браншове на стопанската система от вложения от други страни. Координацията на външната политика с Европейски Съюз, както и със страните сътрудници, е ориентирана към увеличение на конкуренцията с Китай за въздействие в света.
Инерция на опълчването
Именно в тази геополитическа парадигма се крие главното несъгласие, с което Западът като цяло и на първо място Съединените щати се сблъскват във връзка с Русия. Инерцията на опълчването и глобите, които Брюксел и Вашингтон са набрали от 2014 година, не им разрешава да създадат поврат и да възстановяват връзките с Русия, с цел да се опитат най-малко да предотвратят доближаването сред Москва и Пекин.
Белият дом е изцяло наясно с това, по тази причина явно се пробва да реализира по-скромни резултати - в случай че не да завоюва Москва на своя страна, то най-малко да замрази деградацията на връзките.
Целта е да се предотврати надълбоко доближаване сред Русия и Китай във военнополитическата и икономическата сфера. Да се предложи на Русия някакъв компромис, с цел да не се движи в тази посока. И двете страни да останат съперници на Съединени американски щати, само че в това време да не сплотяват напъните си. Естествено, Съединени американски щати също играят интензивна роля в тази посока в Азия, само че това е обособена история.
Много специалисти означават, че в навечерието на диалозите сред президентите на Съединени американски щати и Русия в Женева реториката на западните водачи и по-специално на самия Байдън към Русия доста се е смекчила, въпреки и в заключителното изказване на срещата на върха на Г-7 антируската изразителност да е видимо по-сурова.
Военнополитическата конструкция, основана в началото против Русия с доста строго структурирана бюрократична терминология, не може съществено да промени дискурса си към Русия. Затова и окончателният документ от срещата на върха на НАТО не споделя нищо кардинално ново за Русия, той просто събира целия набор от остарели искания и обвинявания и оставя в действие главната рекомендация, към която НАТО се придържа от седем години - да продължи по едно и също време разговор по въпроси, представляващи интерес за алианса, като в същото време укрепва своята отбранителна мощност за по-ефективно въздържане на Русия.
Разменни монети
![Няма да мине без нуклеарни удари: Какъв ще бъде спорът сред Русия и НАТО]( "Няма да мине без нуклеарни удари: Какъв ще бъде спорът сред Русия и НАТО")
Няма да мине без нуклеарни удари: Какъв ще бъде спорът сред Русия и НАТО
Американските медии пишат, че при положение на възможна война с Русия, Съединени американски щати и техните съдружници в НАТО просто ще " смажат " Москва без никакви...
Що се отнася до и Грузия или натиска върху Беларус, по тези тематики на срещите на върха не беше казана безусловно нито една нова дума. Окончателното изказване на срещата на върха на НАТО на практика повтаря тезите от 2014 година Алиансът поддържа суверенитета, териториалната целокупност и вероятността за участие, което ще стане допустимо, когато тези страни изпълнят критериите, само че не показва каквато и да е времева рамка за това. Той поддържа промените и битката с корупцията и приканва Русия " да спре да дестабилизира тези райони ".
По отношение на Беларус и двете срещи на върха повториха старите тези - обвинявания в гонене на опозицията, претенции за освобождение на всички арестувани, остри рецензии по отношение на спешното кацане на Ryanair в Минск и поддръжка за гражданското общество. Остава усещането, че тези тематики в съзнанието на западните водачи са замръзнали в очакване на външен подтик. Или са в качеството на карти в геополитическата игра с Русия.
Какво нататък?
Както Съединени американски щати, по този начин и европейските страни изцяло осъзнаха, че актуалният свят се трансформира бързо и те би трябвало да подхващат дейни стъпки, с цел да останат на повърхността. Администрацията на Тръмп, осъзнавайки това, се опита да обезпечи благосъстоянието на Америка преди всичко, даже и за сметка на личните си съдружници. С което изплаши европейския хайлайф безусловно до ступор.
Идеята, че Европа може да остане без американска военна отбрана или може да влезе в режим на жестока икономическа конкуренция със Съединените щати на държавно равнище, е на практика непоносима за множеството европейски водачи от това потомство, възпитани в традициите на атлантизма (не без дейна помощ от Съединените щати).
![НАТО: Все по-агресивното държание на Китай основава „ систематични провокации ”]( "НАТО: Все по-агресивното държание на Китай основава „ систематични провокации ”")
НАТО: Все по-агресивното държание на Китай основава „ систематични провокации ”
НАТО предизвести в понеделник, че все по-агресивното държание на Китай, в това число кибервойната и построяването на нуклеарни бойни глави,...
Администрацията на Байдън търси различен метод да поддържа хегемонията на Съединени американски щати посредством консолидация и дисциплинираност измежду своите съдружници. Изплашени от Тръмп, европейците приветстват „ завръщането на Съединени американски щати “ с отворени прегръдки и без недоволство се причисляват към самодейностите на Вашингтон за ограничение на Пекин, даже в случай че дават обещание стопански загуби за Европа.
Вашингтон също би трябвало да направи отстъпки. Една от тези отстъпки европейците може да смятат отвод на Съединени американски щати от глобите против „ Северен поток-2 “, както и във връзка с демонстрираната от Съединени американски щати подготвеност за споразумяване на комерсиалния спор сред Boeing и Airbus, в който Вашингтон е малко по-добре позициониран.
В или други строги ограничения за европейските съдружници. Те резервират условието военните бюджети на европейските страни да доближат 2% от Брутният вътрешен продукт, само че не изискват осъществяването му да е толкоз строго, както Тръмп.
Срещата на върха на НАТО разгласи началото на създаването на нова стратегическа идея за алианса и едвам след приемането на новия документ на идната среща на върха на НАТО през 2022 година в Испания ще може да се приказва за това по какъв начин се е изменила „ цената “ на участието в НАТО и полезностите на алианса за европейските страни и Съединени американски щати са се трансформирали.
Накратко, поредицата от срещи на върха на Г-7, НАТО и ЕС-САЩ би трябвало да показват нов меден месец в трансатлантическите връзки, само че какъв брой дълго ще бъде „ съпружеското благополучие “ на Европа и Америка и тяхното другарство против Китай и Русия, какъв брой скъпо ще коства това на страните и най-важното, ще съумеят ли до дъно да преодолеят насъбраните многочислени различия, единствено времето ще покаже.
Срещата на върха на групата на седемте (Г-7) се организира във Англия от 11 до 13 юни, а срещата на върха сред Европейски Съюз и Съединени американски щати е в Брюксел през днешния ден, на 15 юни. Резултатите в комплекс с останалите срещи на върха.
И макар че срещата на върха сред Европейски Съюз и Съединени американски щати към момента не се е състояла, разбор на нейния дневен ред на фона на двете минали срещи на високо ниво към този момент ни разрешава да очертаем главните цели и първите резултати от тази поредност от съвещания.
Три в едно
е тип идеологически мозъчен концерн на западния свят, НАТО е главната военно-политическа конструкция, Европейският съюз е икономическа районна организация, която дружно със Съединени американски щати съставлява до половината от международния Брутният вътрешен продукт. По този метод поредно извършените срещи на върха и на трите организации се трансфораха в самобитно сверяване на часовниците на западните страни по едно и също време във всички сфери: идеологическа, военнополитическа, икономическа, финансова.
Глобални провокации
Основната цел на трите срещи на върха бе да се показва, че единството на световния Запад с появяването на Байдън е възобновено, разликите от времето на републиканеца са забравени. Сега както европейските водачи, по този начин и Американската демократична администрация се интересуват от възобновяване на трансатлантическите връзки, даже в случай че това изисква взаимни отстъпки и отстъпки от някои от техните ползи.
Единството е нужно на Запада като въздух, в случай че желае да резервира господството си в света,. Тук би трябвало да бъде направена значима отметка - Пекин закономерно се преглежда като главен съперник от Вашингтон. В европейските страни тази позиция се споделя на първо място от атлантическите политици и глобалисти, които обичайно работят като съществени съдружници на Америка и които през днешния ден заемат основни позиции в институциите на Европейски Съюз. За европейските политици, които са по-фокусирани върху отбраната на националните ползи на своите страни, Китай не е зложелател - той е водещ търговски сътрудник и главен източник на вложения. Сега обаче те не дефинират европейския дневен ред.
Темата за ограничението на Китай се трансформира в една от основните тематики в заключителното изказване на срещата на върха на Г-7. Китай беше приет за източник на „ систематични провокации “ от позиция на военнополитическата сигурност на страните от НАТО в заключителния документ на срещата на върха на алианса. Тези групови изказвания демонстрират, че европейските страни са изцяло подготвени да се причислят към Съединените щати в актуалното изостряне на връзките с Пекин.
Американски призрачен сън
Съединените щати и европейските глобалисти в този момент се пробват да избегнат най-лошия геополитически сюжет за тях: съюз сред водещия боен противник на Съединени американски щати, Русия, с водещия стопански противник Китай, който също така бързо построява своята военна мощност.
Неслучайно окончателният документ на срещата на върха на НАТО показва угриженост по отношение на взаимните военни учения сред Русия и Китай, а на срещата на върха ЕС-САЩ се чака да се договорят специфични формати на съвещания за.
Срещу мечката и дракона
Съединените щати имат вяра, че имайки на разположение поддръжката на НАТО и като разследване от това големите благоприятни условия за планиране на сили по съветските граници, те са в положение да поддържат постоянен боен баланс в връзките с Руската федерация. От друга страна, изоставяйки комерсиалната борба с Европейски Съюз, прекратявайки комерсиалните войни от ерата на Тръмп, както и приемайки непазарни механизми за ограничение на комерсиалното, капиталовото и софтуерното въздействие на Китай върху европейския и китайския пазар, Съединени американски щати, Европейски Съюз и други страни от груповия Запад, в това число Обединеното кралство, Австралия, Канада, Япония (западна страна от геополитическа гледна точка), ще могат дълго време да се опълчват на Китай.
И тъкмо за това Байдън има намерение да приказва на срещата на върха с Европейски Съюз: преустановяване на разгърнатите от Тръмп търговски войни за стомана и алуминий, разрешаване на съвсем 20-годишния търговски спор сред Boeing и Airbus, разискване на екологичната стратегия, включително допустимо въвеждане на налози върху артикули в страни с нараснали излъчвания на парникови газове, отбрана на стратегическите браншове на стопанската система от вложения от други страни. Координацията на външната политика с Европейски Съюз, както и със страните сътрудници, е ориентирана към увеличение на конкуренцията с Китай за въздействие в света.
Инерция на опълчването
Именно в тази геополитическа парадигма се крие главното несъгласие, с което Западът като цяло и на първо място Съединените щати се сблъскват във връзка с Русия. Инерцията на опълчването и глобите, които Брюксел и Вашингтон са набрали от 2014 година, не им разрешава да създадат поврат и да възстановяват връзките с Русия, с цел да се опитат най-малко да предотвратят доближаването сред Москва и Пекин.
Белият дом е изцяло наясно с това, по тази причина явно се пробва да реализира по-скромни резултати - в случай че не да завоюва Москва на своя страна, то най-малко да замрази деградацията на връзките.
Целта е да се предотврати надълбоко доближаване сред Русия и Китай във военнополитическата и икономическата сфера. Да се предложи на Русия някакъв компромис, с цел да не се движи в тази посока. И двете страни да останат съперници на Съединени американски щати, само че в това време да не сплотяват напъните си. Естествено, Съединени американски щати също играят интензивна роля в тази посока в Азия, само че това е обособена история.
Много специалисти означават, че в навечерието на диалозите сред президентите на Съединени американски щати и Русия в Женева реториката на западните водачи и по-специално на самия Байдън към Русия доста се е смекчила, въпреки и в заключителното изказване на срещата на върха на Г-7 антируската изразителност да е видимо по-сурова.
Военнополитическата конструкция, основана в началото против Русия с доста строго структурирана бюрократична терминология, не може съществено да промени дискурса си към Русия. Затова и окончателният документ от срещата на върха на НАТО не споделя нищо кардинално ново за Русия, той просто събира целия набор от остарели искания и обвинявания и оставя в действие главната рекомендация, към която НАТО се придържа от седем години - да продължи по едно и също време разговор по въпроси, представляващи интерес за алианса, като в същото време укрепва своята отбранителна мощност за по-ефективно въздържане на Русия.
Разменни монети
Американските медии пишат, че при положение на възможна война с Русия, Съединени американски щати и техните съдружници в НАТО просто ще " смажат " Москва без никакви...
Що се отнася до и Грузия или натиска върху Беларус, по тези тематики на срещите на върха не беше казана безусловно нито една нова дума. Окончателното изказване на срещата на върха на НАТО на практика повтаря тезите от 2014 година Алиансът поддържа суверенитета, териториалната целокупност и вероятността за участие, което ще стане допустимо, когато тези страни изпълнят критериите, само че не показва каквато и да е времева рамка за това. Той поддържа промените и битката с корупцията и приканва Русия " да спре да дестабилизира тези райони ".
По отношение на Беларус и двете срещи на върха повториха старите тези - обвинявания в гонене на опозицията, претенции за освобождение на всички арестувани, остри рецензии по отношение на спешното кацане на Ryanair в Минск и поддръжка за гражданското общество. Остава усещането, че тези тематики в съзнанието на западните водачи са замръзнали в очакване на външен подтик. Или са в качеството на карти в геополитическата игра с Русия.
Какво нататък?
Както Съединени американски щати, по този начин и европейските страни изцяло осъзнаха, че актуалният свят се трансформира бързо и те би трябвало да подхващат дейни стъпки, с цел да останат на повърхността. Администрацията на Тръмп, осъзнавайки това, се опита да обезпечи благосъстоянието на Америка преди всичко, даже и за сметка на личните си съдружници. С което изплаши европейския хайлайф безусловно до ступор.
Идеята, че Европа може да остане без американска военна отбрана или може да влезе в режим на жестока икономическа конкуренция със Съединените щати на държавно равнище, е на практика непоносима за множеството европейски водачи от това потомство, възпитани в традициите на атлантизма (не без дейна помощ от Съединените щати).
НАТО предизвести в понеделник, че все по-агресивното държание на Китай, в това число кибервойната и построяването на нуклеарни бойни глави,...
Администрацията на Байдън търси различен метод да поддържа хегемонията на Съединени американски щати посредством консолидация и дисциплинираност измежду своите съдружници. Изплашени от Тръмп, европейците приветстват „ завръщането на Съединени американски щати “ с отворени прегръдки и без недоволство се причисляват към самодейностите на Вашингтон за ограничение на Пекин, даже в случай че дават обещание стопански загуби за Европа.
Вашингтон също би трябвало да направи отстъпки. Една от тези отстъпки европейците може да смятат отвод на Съединени американски щати от глобите против „ Северен поток-2 “, както и във връзка с демонстрираната от Съединени американски щати подготвеност за споразумяване на комерсиалния спор сред Boeing и Airbus, в който Вашингтон е малко по-добре позициониран.
В или други строги ограничения за европейските съдружници. Те резервират условието военните бюджети на европейските страни да доближат 2% от Брутният вътрешен продукт, само че не изискват осъществяването му да е толкоз строго, както Тръмп.
Срещата на върха на НАТО разгласи началото на създаването на нова стратегическа идея за алианса и едвам след приемането на новия документ на идната среща на върха на НАТО през 2022 година в Испания ще може да се приказва за това по какъв начин се е изменила „ цената “ на участието в НАТО и полезностите на алианса за европейските страни и Съединени американски щати са се трансформирали.
Накратко, поредицата от срещи на върха на Г-7, НАТО и ЕС-САЩ би трябвало да показват нов меден месец в трансатлантическите връзки, само че какъв брой дълго ще бъде „ съпружеското благополучие “ на Европа и Америка и тяхното другарство против Китай и Русия, какъв брой скъпо ще коства това на страните и най-важното, ще съумеят ли до дъно да преодолеят насъбраните многочислени различия, единствено времето ще покаже.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ