Когато мълчанието им убиваше
От Facebook профила на евродепутата от ГЕРБ/СДС Александър Йорданов Александров
Днес, когато всички приказват от ранна заран за щяло и нещяло, а в медийното пространство жужат оси, доста е допустимо да не си спомним за едно незаконно безмълвие. А би трябвало да помним!
В нощта на 25 против 26 април 1986 година в руската атомна електроцентрала „ В. И. Ленин “ край украинския град Чернобил, ситуиран до река Припят в Киевска област, става най-тежката повреда в историята на нуклеарната енергетика. В резултат на злокобно комбиниране на руска техника и професионална несръчност се стига до покруса, чиито последствия понасяме и до през днешния ден. Решили “умниците ” руски да проведат тъкмо измежду нощ образование на личния състав на 4-ти реактор. Тествали прекъсването му при затруднени условия, както и самозахранващата система. Но по този начин провели „ образованието ”, че резултатът е страховит гърмеж, който изхвърля в атмосферата голямо количество радиоактивни боклуци. Понесени от въздушните потоци след няколко дни те доближават и до небето на България. Но у нас ръководещата Българска комунистическа партия скрива от народа истината за задаващата се смъртоносна заплаха. Затова и дълги години след чернобилската нощ у нас се откриват всекидневно по 100 случая на заболели от рак. Добре знае се, че нуклеарният разпад продължава дълго, а това значи, че не престават провалите върху здравето на българите. Близо 1 милион българи страдат от ракови болести. По остаряла статистика, с която разполагам, годишно към 35 000 нашенци се разболяват от рак. Над 300 000 се борят с заболяването сега. Смъртните случаи са достигали до 17 000 годишно. Увеличен обезпокоително е и броят имащите проблеми с репродуктивната система и страдащи от стерилитет. Това е поколението родено директно преди или след повредата в Чернобил. Има случаи, когато възпитаници се постанова да се оперират от тумори на щитовидната жлеза или изпитват нарушавания в активността на хипофизата. България продължава да бъде страната с най-висока смъртност в Европа, като смъртността от ракови болести е 20 % от общата смъртност. Основната причина за тази жестока българска действителност е в незаконния отвод на комунистическо управление на страната през 1986 година да предизвести популацията за същинските размери на злополуката в Чернобил, с цел да могат хората да вземат най-малко обикновени защитни ограничения. Вината е еднопосочно на членовете на Политбюро и на Централния комитет на Българската комунистическа партия, които образуват тогава и държавното управление на страната и работят като един групов доктор Мангъров. Скриват от българския народ истината за смъртоносната заплаха, успокояват, че проблем няма, а самите те вземат всички защитни ограничения. И под претекст, че стопират „ суматохата ” оставят без отбрана жителите.
Ето кои са незаконните мълчаливци:
Тодор Живков, Георги Атанасов, Гриша Филипов, Добри Джуров, Йордан Йотов, Милко Балев, Огнян Дойнов, Пенчо Кубадински, Петър Младенов, Станко Тодоров, Чудомир Александров, Андрей Луканов, Георги Йорданов, Григор Стоичков, Петър Дюлгеров, Димитър Стоянов, Стоян Марков, Васил Цанов, Димитър Станишев, Емил Христов, Кирил Зарев, Стоян Михайлов.
Заповедта на мълчанието издава персонално Тодор Живков и естественият човешки разсъдък отхвърля да го разбере. Стотици хиляди, а може би и милион българи щяха да бъдат избавени, в случай че не бе незаконното комунистическо безмълвие. Затова и в никакъв случай не би трябвало да забравяме, че КОМУНИСТИТЕ УБИВАТ И КОГАТО ГОВОРЯТ, И КОГАТО МЪЛЧАТ.
Националната телевизия и радио, както и партийният орган в. " Работническо дело " успокояваха и лъжеха безочливо: " В храната и водата няма радиационно замърсяване ". А времето бе, помня това добре, по-хубаво и от през днешния ден. Истински пролетно. На село хората бяха с мотиките по дворовете си, жителите участваха в първомайската манифестация. Децата играеха по детските площадки и в парковете. И тогава, в това прелестно пролетно време, ни порази радиацията. Никога няма да не помни по какъв начин на балкона на нашата гарсониера в квартал " Люлин ", доста буйно започнаха да цъфтят пролетните цветя. А пред очите ми и през днешния ден е едно ужасно прекарване. Пътувайки със фамилията ми по околовръстното шосе на София две птици като камъни като че ли паднаха от небето и се удариха в предното стъкло на остарялата ми " Жигула ". Радиацията ги бе умъртвила. Децата изпищяха. Успях единствено да им кажа: " Затворете очи! ".
Изследване на теоретичен колектив от Института по радиобиология и ядрена медицина, засекретено от Държавна сигурност, разкрива следната картина: „ Има групи хора, като децата сред 7 и 16 години, при които оптималното записано облъчване по отношение на годишните граници е 380 на сто… Вероятността от увреждания на плода дори при ниски дози радиация е доста огромна и може да докара до тежки обществени последици… “. Учените предвиждат, че следствията от повредата ще се проявят след десетки години, в идващите генерации. Те в действителност визират днешния ден.
Радиацията в млякото у нас след повредата е била 18 пъти над допустимите правила. Но белким децата могат без мляко? Поразени са били животните, тъй като са поглъщали цезий при паша, а той има полуразпад 27-28 години. Нивото на радиоактивност, което се отсрочва у нас през май 1986 г,. е превишавало стотици пъти нормите. В Северна България - от 90 до 1400 пъти, а за Южна България данните демонстрират покачване от 340 до 1700 пъти. Особено високо е било радиационното равнище в планинските региони: от 1300 до 31 000 пъти. По ефикасна доза на облъчване на популацията страната ни е преди всичко в Европа.
Но комунистическото безумство не знае почивен ден. На 30 септември 1987 година в софийските книжарници се появи поемата " Чернобил " на Венко Марковски. В 13 елегии този комунистически стихотворец се пробва да оправдае закононарушението.„ Смелият “ чернобилски реактор, съгласно него, е „ починал “ в интерес на „ руската просвета “.
В Чернобил белее саркофаг
на реактор с мирна цел.
Смел реактор под руски байрак
за просвета е умрел…
Поетът жали за реактора, а не за починалите хора.
Десет години по късно украинската и белоруска писателка Светлана Алексиевич в книгата си " Чернобилска молитва (хроника на бъдещето) " ни среща с нещастието на оживелите след повредата. Това са потресаващи изповеди:
" Моето момиченце...То не е като другите... Ето, ще порасне и ще ме попита: " Защо не съм като тях? " Когато се роди не беше бебе, а живо чувалче, тъй като от всички страни нито един процеп, единствено очичките й бяха отворени....Тя не умря, тъй като я обичам. За четири години - четири интервенции. Тя още не схваща, само че някой ден ще ни попита за какво не е като другите.Защо никой мъж няма да може да я люби? Защо няма да може да роди? Защо на нея в никакъв случай няма да й се случи това, което се случва на пеперудите, на птиците, на всички, само че не и на нея....Едва след четири години ми издадоха здравна информация: " Инвалид по рождение ". Какъв неработоспособен по рождение? Тя е неработоспособен от Чернобил ".
Алексиевич пита: кое е по-добре: да помним или да забравим? Съветската власт подрежда да се изземат от библиотеките всички книги на тематика радиация. Включително и тези за бомбардировките над Хирошима и Нагасаки. " Арестувани " са даже научни книги описващи действието на рентгеновите апарати в медицината. Обяснението е: " да не се всява суматоха ". Изправени даже пред такова голямо човешко страдалчество, каквото предизвиква Чернобилската злополука, комунистите не се трансформират. И това е нещото, което потриса Алексиевич.
Първите задгранични публицисти идват в Чернобил облечени в специфични защитни комбинезони, с каски, гумени обувки и ръкавици. Превежда им локална преводачка " с лятна рокля и сандали ". От Генералния секретар до портиера - готован на системата, всички крият истината: " Пътувах в таксито, а водачът се чудеше за какво птиците като слепи се удрят в стъклото, размазват се. Като луди...Сънени...Нещо като самоубийство...След промяната, с цел да не помни, отиваше да пие с другари. "
Чeрнобил продължава да убива! Поклон пред почтените жертви на незаконната политика на „ братските “ – съветска и българска, комунистически партии!
__________________
В обявата са употребявани страници от книгата ми " Украински мемоари. 2013-2018. " (2020)
FaceBookTwitterPinterest
